30.12.2015 г.

„Има много лица, които са се изкушили във времето да организират така бизнеса си, че на практика целият им личен живот да минава през фирмата. Това е некоректно спрямо обикновените граждани, които нямат възможност да се регистрират по ДДС и да ползват механизмите за приспадане, и на практика е кражба от тях." Това заяви министърът на финансите Владислав Горанов в студиото на „Здравей, България" по Нова телевизия. „Няма данък „уикенд", тук говорим за системата на данъка добавена стойност и възстановяването на справедливостта в нея. Системата за ДДС на практика не се променя." Така министърът на финансите коментира новите правила в закона, които определят данъчното събитие и данъчната основа така, че при ползването на стойностни активи не само за целите на икономическата дейност, а и за лични цели, на задълженото лице да бъде начислен ДДС. Горанов разясни, че когато тези юридически лица закупуват сериозни активи, върху които е приспаднат голям данъчен кредит и не ги използват впоследствие за икономическата си дейност, по този начин на практика ощетяват фиска, крадат ДДС и нарушават справедливостта спрямо останалите физически лица, които нямат възможността да се ползват от тази система, която предвижда приспадане и възстановяване на ДДС.

Владислав Горанов поясни, че и сега според закона лицата, които използват фирмени активи не за икономическата си дейност, а за лични цели, и е ползван данъчен кредит, са длъжни да начисляват ДДС и това не е ново, а подобни норми датират още от времето на първото въвеждане на ДДС в България от 1993 година, когато е въведен този данък със закон. „Да си го наричаме ДДС и да спрем да смятаме, че ДДС се плаща от регистрираните по Закона за ДДС лица. Той се плаща от крайния потребител," припомни още той. На въпрос какви са очакванията за постъпления в бюджета след приемането на новите правила Горанов отговори, че само от мерките, свързани с декларирането на личното ползване след затягането на режима на системата на ДДС, в бюджета ще постъпят най-малко 100 милиона лева. „При ниска данъчна тежест не ни остава нищо друго, освен максимално да съберем дължимото от всички по веригата," завърши темата финансовият министър.

При потърсен коментар по дебата за т.нар. данък „вредни храни", министър Горанов отново припомни, че едно подобно решение няма фискална цел и от тази гледна точка приходи от този данък не са планирани. Според него идеята да се промени потребителското поведение чрез налагането на нови данъци не е безспорна и изрази резерви към крайния ефект на предложената промяна, чиито цели вероятно няма да бъдат постигнати. Той изрази опасения, че промяната би довела до контрабанда от съседни страни на сходни стоки, които не са обложени с този данък, и заключи, че вероятно няма да се стигне до законодателно решение за този данък.

На въпрос, свързан с цените на горивата, Владислав Горанов отговори, че работата по разследването дали има картел на пазара на горива все още не е приключила. „Прави впечатление, че ценовите равнища на територията на цялата страна в тези няколко хиляди обекта, в които се извършва продажба на дребно на горива, са много близки. Прави впечатление също, че темповете, с които намалява цената на суровината, сякаш изостават от темповете, с които намалява цената за крайния потребител," заяви финансовият министър. „В обществото остава усещането, че цените в България на производител са относително високи и аз нямам аргументи днес да разсея това съмнение. Има какво да се работи в посока, за да разсеем съмненията, че има някакво негласно споразумение да си гледат едни на други цените и да ги поддържат в относително тесен коридор," добави още той и подчерта, че по този въпрос трябва да се произнесе Комисията за защита на конкуренцията.

В заключение министърът на финансите направи и кратка прогноза за следващата година. Според него, ако страната не бъде повлияна негативно от някои глобални процеси, които протичат в Европа и съседните на европейския континент държави, „имаме реални шансове да започнем да растем с темпове, които да усети всеки един от българските граждани" - първи ще го усетят тези служители, които в следващата година ще имат увеличение на заплатите си заради решението на правителството за увеличение на възнагражденията в службите за социално подпомагане, в театрите и музеите, в образованието, както и на лицата, работещи на минимална заплата. „Анализите показват, че имаме основание да сме умерени оптимисти, че стабилността, която беше основно достижение на сегашното правителство, и предвидимостта дават своите резултати," допълни още той и оцени подобряването на потреблението в последните няколко месеца - склонността на хората да харчат изкараното от тях, вместо да го спестяват - като ключ към подобряване на раждаемостта. „За първи път след кризата, за първи път след края на 2008 година имаме под 10% безработица и очакваме тя да продължи да намалява и заетостта да расте. Всички макроикономически показатели ме карат да съм оптимист" - заключи министърът на финансите.

Пълния текст на интервюто в сутрешния блок на Нова телевизия можете да видите тук.

Видео