Република България

Министерство на финансите

Официална интернет страница

Календар

  • 2024
  • НОЕ
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
  • 11
  • 12
  • 13
  • 14
  • 15
  • 16
  • 17
  • 18
  • 19
  • 20
  • 21
  • 22
  • 23
  • 24
  • 25
  • 26
  • 27
  • 28
  • 29
  • 30
Още по темата

ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: ВСИЧКИ МАКРОИКОНОМИЧЕСКИ ПОКАЗАТЕЛИ МЕ КАРАТ ДА СЪМ ОПТИМИСТ ЗА СЛЕДВАЩАТА ГОДИНА

30.12.2015 г.

| Нова телевизия, „Здравей, България" | 30.12.2015 |

Водещ: „Здравей, България" малко след 08 часа. Казвам добро утро на министъра на финансите Владислав Горанов. Добре дошли.
Владислав Горанов: Добре заварили.

Водещ: Отдавна отправена покана. Благодаря, че я приехте. В последния работен ден впрочем на 2015 г. На работа ли сте днес?
Владислав Горанов: На работа сме, разбира сме. Имаме заседание на правителството малко по-късно.

Водещ: Какво се очаква да стане на това заседание?
Владислав Горанов: Има доста текущи материали, които ще гледаме. Нищо извънредно. Рутинно приключваме годината, както и вие.

Водещ: Рутинно ли или извънредно ви звучат думите на вашия бивш началник Симеон Дянков, който вчера даде интервю, че икономиката ни е непредвидима, така, в сферата на критиката звучеше това, и много сериозни критики по отношение на т.нар. данък „уикенд"? Да започнем с това - актуалната тема данък „уикенд" и след това към останалите теми.
Владислав Горанов: Няма данък „уикенд", въпреки че той се роди в може би вашите студиа, на Нова телевизия става въпрос. В този смисъл, ви харесва да го наричате по този начин. Но всъщност тук говорим за системата на ДДС и възстановяването на справедливостта в него.

Водещ: Всичко, което като актив на фирмата се използва и за лични цели - да, не...
Владислав Горанов: Върху него се дължи ДДС. Обратното не е коректно. И нека да използваме малко време да го обясним на хората.  Вие като физическо лице и аз като физическо лице сме длъжни да платим целия ДДС натрупан върху определена стока по веригата. И когато влезем в един магазин, каквото и да купим, ние плащаме 20% ДДС върху него. Не така стои въпросът за лицата, които са регистрирани по ДДС и на които е дадена възможност, ако купуват активи, които ще използват за бъдещо производство, за създаване на нова добавена стойност, те да приспадат платения от тях вече ДДС. Къде се нарушават правилата? Тогава, когато ти закупиш автомобил, къща, яхта - сериозни активи, върху които е приспаднат голям данъчен кредит и не ги използваш впоследствие за икономическата си дейност, а ги използваш за лични цени, ти по този начин на практика ощетяваш фиска, ти крадеш ДДС и нарушаваш справедливостта спрямо останалите физически лица, които нямат възможността да се ползват от тази система, която предвижда приспадане и възстановяване на ДДС. Ти се облагодетелстваш, но извън правилата. Съгласете се, че при ниска данъчна тежест не ни остава нищо друго, освен максимално да съберем дължимото от всички по веригата.

Водещ: Чуйте какво казва Симеон Дянков. Бяхте зам.-министър във времето, в който той беше министър на финансите. Данък „уикенд", цитирам го дословно, беше недомислица, създаде лошо чувство в бизнеса относно способността на правителството да работи добре с него. Въвеждането му ще доведе до сравнително малко нови средства в бюджета, но пречи, особено с говоренето, отколкото помага на бюджета. Недомислица е - казва Симеон Дянков.
Владислав Горанов: Това е негова оценка. Той е силен по данъчната материя. Вероятно това е неговата преценка за тази тема. Системата за ДДС на практика не се променя. Само в закона се вкарват правилата, които определят данъчното събитие и данъчната основа, така че да може вместо произвол от страна на данъчната администрация, да е ясно, ако някой иска да ползва активи, и то говорим за стойности активи - автомобили, къщи, други недвижими имоти, ако иска да ги ползва не само за целите на икономическата си дейност, а и за лични цели, той е длъжен да начисли данъка.

Водещ: Още двама критици на данък „уикенд". Единият, Божидар Данев, човекът, който оглавява една от големите работодателски организации, заяви, че няма как да бъде отчетено кога всъщност пътуваш за лични въпроси и кога пътуваш по работа, при условие, че едрият бизнес, а не само едрият бизнес, и дребният, и малкият бизнес всъщност нямат работно време, и вие знаете добре това. Другият е Владимир Каролев, който казва, че това е нова пътека за корумпираните данъчни. Ще започне изнудване и извиване на ръце на...
Владислав Горанов: Напротив, сега има пътека за корумпирани данъчни, тъй като няма правила. Какво се случи на практика? Пак повтарям, в закона и сега лицата, които използват не за икономическата си дейност, а за лице цели активи, фирмени, за които е ползван данъчен кредит, са длъжни да начисляват ДДС. И това не е ново за системата на ДДС. Подобни норми има още от времето на първото въвеждане на ДДС в България от `93-та година, когато е първият закон за ДДС. Сега вкарваме правила и в правилника, в данъчната декларация по ДДС сме посочили къде лицата да включват тази част от начисления ДДС за тези ползвани активи. Естествено, на практика данъчните служители на практика няма да могат да преценяват доколко примерно този таблет, който стои пред вас и е използван за лични цели, доколко е...

Водещ: Какво правя с този таблет, ако си го взема къщи и си го използвам, за да влизам във Фейсбук? А това ми е служебен таблет.
Владислав Горанов: Целта на закона не е тази. Целта на закона първо е да хванем големите неща. И той разчита, законът не само на контролни дейности на произвол, така както се притесняват някои от икономическите субекти, а разчита на доброволността и на деклариране. Защото всъщност ние няма да тръгнем да правим разследване дали вие сте си го носили вкъщи този таблет. Ние ще разчитаме вашият работодател да декларира кои активи се ползват и за лични цели, и кои активи се ползват само за икономическата дейност. Естествено, когато се влезе на проверка, данъчният няма начин да установи дали вие сте извършвали злоупотреба с такива пренебрежими по стойност активи. Но ако влезем в нещо, което вие сте декларирали, че е ваш офис, на фирмата и установим, че вътре има спалня, кухня и очевидно вътре се живее - нещо, което, ако се разходите из полите на Витоша, ще видите, че е често явление, тогава от държавата са откраднати десетки, стотици милиони ДДС.

Водещ: Как физически това ще се проверява? Данъчните по сградите?
Владислав Горанов: Те и сега извършват подобни проверки. Когато обявите определени сгради за активи на фирмата и искате да ползвате данъчен кредит за тях, бъдете сигурни, че ще ви почукат на вратата, за да установят дали този, деклариран като недвижим имот за фирмени цели имот, се ползва.

Водещ: Извинявайте, министър Горанов, обаче ще се изпадне в абсурдни ситуации. Много собственици на фирми ще кажат - аз така си работя.
Владислав Горанов: Това не е коректно, защото те се облагодетелстват от нашите данъци, те крадат от нашия ДДС, създаден преди това по веригата.

Водещ: А служебният телефон, който моят работодател ми е дал, ако евентуално проведа един личен разговор със съпруга ми, например?
Владислав Горанов:
Няма пречка. Пак казвам, не е това цел на закона. Вашият работодател, така или иначе, също не може го установи, и той едва ли ще декларира използването на телефона ви за лични нужди. Тук говорим за големите...

Водещ: Както и таблетът. Нали, за тези, по-малки активи.
Владислав Горанов: Както и таблет. Тук говорим за големите неща. Очевидно, понеже е по-интересно да се дават тези примери, се дават те. Но аз ви давам пример с луксозни яхти, с къщи, с автомобили. Знаете ли, че ако направите една справка за закупените нови автомобили, ще установите, че на физически лица нови автомобили, че на физически лица евентуално са 2 до 5 процента. Всичко друго е купено за фирмени цели. Това е една огромна, да не използвам тежки думи, но ощетяване на бюджета от този ДДС. Има много лица, които са се изкушили във времето да организират така бизнеса си, че на практика целият им личен живот да минава през фирмата. Това е некоректно спрямо обикновените граждани, които нямат възможност да се регистрират по ДДС и да ползват механизмите за приспадане, и на практика е кражба от тях.

Водещ: Толкова за данък „уикенд" кога ще се реализира.
Владислав Горанов: Той е данък „всеки ден", той не е „уикенд".

Водещ: Да го наричаме „всеки ден".
Владислав Горанов: Да си го наричаме ДДС и да спрем да смятаме, че ДДС се плаща от регистрираните по Закона за ДДС лица. Той се плаща от крайния потребител. И когато се краде по веригата от него, се ощетяват всички тези, за които след малко ще говорим.

Водещ: Тогава, последен въпрос по тази тема, но все пак какво очаквате като плюс да влезе в бюджета, след като влезе в сила този данък „всеки ден" с новите му правила?
Владислав Горанов: Десетки, стотици милиони се източват от системата на ДДС и през това некоректно ползване на активи. Имаме около 200 хиляди...

Водещ: И по други канали, които, струва ми се, са доста по-пълнокръвни, отколкото тези.
Владислав Горанов: И по други канали. Но тук можем да говорим за една оценка от над 100 милиона само от това затягане на режима на системата на ДДС.

Водещ: 100 милиона, в които влизат не просто канала данък „всеки ден", нали, а и всичко, цялото източване на ДДС?
Владислав Горанов: Тук говорим само от мерките, свързани с декларирането на личното ползване.

Водещ: 100 милиона смятате, че ще бъдат в плюс към бюджета.
Владислав Горанов: Най-малко.

Водещ: В такъв случай, защо мислите Симеон Дянков, на чиято експертиза очевидно се доверявате, разсъждава по този начин и нарича идеята ви „недомислица"?
Владислав Горанов: Очевидно това е неговата оценка. Но той, предполагам, че е мислил по-малко от нас по тази тема. И това е неговата оценка. Искате да кажа, че не мисля като него. Да, не мисля като него и си носим отговорността за тези решения. Смятаме, че нищо лошо не е станало и че при ниска данъчна тежест, ние трябва да полагаме всички усилия да има максимално широка данъчна основа, и всеки да си плаща дължимото. В противен случай, отиваме към нови дългове, отиваме към разхвърлянето на сметката върху всички.

Водещ: Една скоба, в какви взаимоотношения сте със Симеон Дянков? Той си тръгна от кабинета Борисов 1, за някои скандално, други изобщо не разбраха какво се случи, имаме подозрения, но в какви отношения сте към днешна дата - доверявате ли му се, звъните ли му по телефона понякога за съвет?
Владислав Горанов: Чуваме се понякога, естествено, работили сме 4 години заедно, и това е нормално. Последният път, когато трябваше да се видим, беше по повод на втората му книга. Но тогава бяхме с част от правителството в Китай и не успяхме да се видим тогава. Но иначе имаме нормални отношения. Той има понякога интересни тези, които не винаги са приемани и преди, и сега еднозначно. Има и хора, които смятат, че някои от тезите, които изказва, не са докрай балансирани. Аз смятам, че той е един разумен и мислещ икономист. Естествено, сега външният му поглед сигурно му дава едно предимство да се абстрахира от натрупванията ежедневните. От друга страна пък му се губи част от информацията, за да може анализът да му е завършен.

Водещ: В кухнята винаги е различно и друго. И сега за един друг данък, наречен данък „вредни храни". Идеята дойде от министъра на здравеопазването. Глътка въздух с видеокарикатура на Чавдар Николов по темата. Герой, освен министърът на здравеопазването, в тази видеокарикатура сте и вие. Вижте се.
Владислав Горанов: Много сте любезни, да.

Водещ: Харесахте ли се в тази роля - на освиркан?
Владислав Горанов: Когато финансовият министър стане харесван, значи нещо не е наред, нещо не си върши работата както трябва.

Водещ: Зависи от кого обаче е харесван.
Владислав Горанов: Зависи, но няма как от всички. Обикновено другите министри, благодарение на работата на приходната администрация, са финансово обезпечени да се похвалят кой със земеделски субсидии, кой с нова пътна отсечка.

Водещ: При вас материално изражение това видимо...
Владислав Горанов: Финансовият министър може да се похвали само с по-добра събираемост. Тя обикновено е свързана с това, че на някой икономически субект му бъркаш в джоба и му вадиш парите, за да ги изхарчиш вместо него. Това едва ли е повод за щастие от този, който си бръкнал в джоба и си му събрал, за да изхарчиш вместо него.

Водещ: Но, накратко за тази идея да бъдат облагани с по-висок данък т.нар. „вредни храни", каквото и да означава това?
Владислав Горанов: Като цяло, нека да се опитам да го формулирам коректно, тъй като спорът и в кабинета не е приключил по тази тема. Идеята да се промени потребителското поведение чрез налагането на нови данъци, не е безспорно. В този смисъл, вероятно ще е трудно на министър Москов да убеди кабинета, или ако успеем да се обединим около такова решение, доверявайки се на Петър, че това е правилно, едва ли ще мине през парламента. Защото има и много аргументи, които са против това. Аз по-скоро смятам, че едно подобно решение няма да постигне целта си. То със сигурност няма фискална цел, защото идеята е да се намали потреблението на вредни съставки, а не да се трупат средства във фиска. От тази гледна точка, приходи от този данък не са планирани. От друга страна аз съм сигурен, че по една или друга причина, хората няма да сменят поведението си потребителското, и другата цел на закона евентуално няма да бъде постигната. Ще се върви към, в кавички казано контрабанда чрез внос от Румъния, от Гърция на стоки, които там не са обложени с такъв данък, и е много вероятно и тази цел на закона да не бъде постигната, т.е. намаляване на консумацията на тези храни. В края на краищата зад, по принцип, добрата идея да се ограничават вредните консумации, трудно ще бъде постигната. Затова съм с резерви към законопроекта, но, както виждаме, с различна интензивност се провежда дебата. Министърът на икономиката и министърът на земеделието категорично на глас произнасят своята неподкрепа. Аз коментирам резервите си по отношение на крайния ефект от една подобна промяна че няма да бъдат постигнати...

Водещ: Така като ви слушаме означава, че такъв закон няма да има. Общо взето си намираме теми за разговор. Така изглежда тази инициатива, очевидно.
Владислав Горанов: Ами, министър Москов го дебатира. Нормално е в обществото да има такива дебати. Дали ще се стигне до законодателна инициатива на правителството, ще разберем скоро, вероятно. Оттам нататък, дали ще се приеме такъв законопроект, аз смятам, че няма да се стигне до такова законодателно решение.

Водещ: Ето това, както се казва, е новина, щом го произнася и министърът на финансите. Данък „вредни храни" очевидно няма да се състои и няма да го има. Нарекохте Петър Петър Москов. На ти ли сте с него? Има ли ревност от министрите на ГЕРБ към очевидно новия любимец на Бойко Борисов, или поне така изглежда за пред публиката? Демонстрират изключително приятелски отношения помежду си. Последният ход на Петър Москов с избора буквално между Радан Кънев, също приятел, срещу Бойко Борисов в полза на Борисов.
Владислав Горанов: В чисто човешки план Петър е доста, министър Москов е доста добър комуникатор и приятен събеседник. И в този смисъл аз наистина също имам много добра комуникация с него. Не ходим да гледаме заедно футбол или да откриваме обекти. Но като цяло бих могъл да кажа, че екипът в правителството, всеки един министър, аз специално имам много добра комуникация и нямам притеснения в ежедневната си работа с който и да било от тях. А иначе за ревност, може би в началото някои от колегите, които не са свикнали да работят в коалиционен кабинет са се вглеждали по-внимателно в отношенията между министър-председателя и колегите партньори извън ГЕРБ. Но това му е работата на министър-председателя да държим сплотено правителството. Иначе не виждаме напрежение и проблеми между които и да било министри, поне аз.

Водещ: Още една тема, която отново засяга нашия бит, а именно горивата. Има ли, според вас, картел при продажбата на горива у нас? Как така с еднакви цени? Знаете за една бензиностанция в голям български град, която буквално промени цените на всички съседни, а май и в целия град? Тоест можело било. Това е единият прочит. Има ли картел, има ли договорка между големите продавачи?
Владислав Горанов: Това, което бих могъл да кажа е, че работата по изследването дали има картел не е приключена и трябва да се свърши.

Водещ: Тя и е дълга. Ще продължи поне още година, доколкото разбирам.
Владислав Горанов: Прави впечатление на пръв поглед наистина, че ценовите равнища на територията на цялата страна в няколкото хиляди обекта, в които се извършва продажба на дребно на горива са много близки. Прави впечатление също, че темповете, с което намалява цената на суровината сякаш изостават от намаляването на цената на крайния потребител. Често обяснението от страна на производителите е, че те трябва да следват веригата на доставка, тоест те продават сега горива, които са закупили и произвели с петрол, закупен преди няколко месеца, когато цените на петрола са били други. Ако те не следват тази логика, те ще генерират големи загуби вътре, заради разликата между цената, по която купуват петрол и по която продават. Но в обществото остава усещането, че цените в България на производител са относително високи. И аз нямам аргументи днес да разсея това. И не ми е целта. Мисля, че има какво да се поработи в тази посока, за да разсеем подозренията, че има някакво, картел да не го наричам, но негласно споразумение цените, да си гледат едни на други цените и да ги поддържат в относително тесен коридор.

Водещ: Тоест, вие се присъединявате, звучите, единодушно се присъедините към това, което каза Бойко Борисов преди няколко месеца, когато имаше такава офанзива на тема горива, заедно с шефа на Агенция „Митници" Ваньо Танов, че този марж от 40, дори до 50 ст. разлика между...
Владислав Горанов: Ако се декомпозира цената след премахването на акциза, излиза, че това е доста рентабилно, съпоставимо с други европейски държави, които ние наблюдаваме. Тоест, ако се декомпозира акциза и ДДС от крайната цена на горивата, се открива...

Водещ: И цената на бензиностанцията...
Владислав Горанов: ...и цената на бензиностанцията, и цената, по която се купуват и внасят горивата, излиза една разлика, която на нас ни се струва съпоставимо висока. Дали сме правили или не, обикновено пазарът ги решава тези отношения. Но в случая вероятно, като се има предвид натрупаното недоверие към него, може би трябва да продължим да гледаме с подозрения дали няма някакво изкривяване на пазара по отношение на горивата на дребно. И аз мисля, че в това отношение КЗК ще си свърши работата.

Водещ: Кога очаквате резултати от проверката на комисията?
Владислав Горанов: Не можем да се месим в нейната работа. Но се надявам в следващата година да има някакви резултати.

Водещ: То там се очаква и ново ръководство да има.
Владислав Горанов: Така е. Изтекоха, доколкото ми е известно, мандатите. Има гласувани от парламента правила за набиране на кандидатури и разглеждането им в пленарна зала. Предполагам, че в новия парламентарен сезон след Нова година това ще бъде тема.

Водещ: Там имаше обвинения от страна май на доскорошни ваши коалиционни партньори и на такива, които все още са в Реформаторския блок, че сериозно влияние в КЗК има на ДПС, включително се споменаваше името и на Делян Пеевски. Какво знаете по тази тема, как бихте коментирали?
Владислав Горанов: Не мога да коментирам слухове. Знам кога са избирани сегашните членове. Дали имат връзка с тези, които някога са ги избирали или не, и дали има такива зависимости, не ми се иска да коментирам такива внушения. На мен не ми е известно, пък и в моята работа като министър не съм, освен по линия на финансирането на комисията, не съм се ползвал от нейните услуги.

Водещ: Как отговаряте на твърдения, че сте особено близък със споменатия народен представител от ДПС?
Владислав Горанов: Ако реферираме към, всеки път, когато дойда при нас, ми го задавате този въпрос и това няма нищо лошо, към 2010 г.?

Водещ: Всеки път не знам кога е било, защото не се идвали при нас досега?
Владислав Горанов: В качеството ми на министър не съм. Но иначе съм идвал много пъти във вашето студио. 2010 г. случайно засечени в центъра на София, снимка с телефон или с нещо друго...

Водещ: Та за първи път ви питам за това аз в лично качество, не знам, може би някои други колеги имате предвид?
Владислав Горанов: Да довършим. И от тогава, от 2010 г. насам се водя едва ли не най-близкия приятел на Делян Пеевски. Да, виждал съм го. Познавам го. Много отдавна не съм имал срещи и комуникация с него. Моята работа не го изисква. А и начинът, по който се справяме със събираемостта на акцизи, особено върху цигарите, едва ли ще даде основание някой да ни заподозре, че сме в някакви субординации.

Водещ: Да, след като стана ясно, че той е съсобственик в тютюневия холдинг. Още един цитат, и то не от кой да е, а от един човек, който по ваше време, в кабинета Борисов 1 беше наречен Мистър „Икономика", „Банкер на годината" и всичко останало. За Цветан Василев става въпрос. Прочитам ви цитата. Вашият коментар е любопитен. Цинизмът на това правителство е толкова голям, че не знам коя част от министрите са на Бойко Борисов, коя част са под контрола на ДПС и Пеевски. В него не е случайно, че финансовият министър Горанов и депутат от ДПС си пият кафе заедно и се чуват по телефона по няколко пъти на ден. Дори тук Цветан Василев стига до повече. Казва, че шефът на НАП също бил назначен с активните протекции на ДПС депутата.
Владислав Горанов: Аз мога да кажа само, че зависимите финансов министър и шеф на приходната агенция успяха в 2015 г. да съберат с 1,6 млрд. повече приходи, отколкото 2014 г. са събрани. В този смисъл, това е атестатът за нашата зависимост и на коя страна на добрата или лошата страна сме. Смятам, че и Бойко Атанасов, и аз за това, за което сме определени да изпълняваме като функции, се справяме. Естествено, външната оценка е по-добра от самооценката. В този смисъл аз мога да оценя Бойко Атанасов като един добър специалист, който много добре ръководи приходната администрация. Крайният резултат - близо 2% от БВП повече приходи в 2015 г. спрямо 2016 г. само от НАП и едно много добро административно обслужване, което тя предлага. За мен това е атестатът, който мога да дам за работата на НАП.

Водещ: А критиките на така обичания в миналото Цветан Василев и от политици, и от медии. И не само.
Владислав Горанов: Аз никога не съм го виждал на живо г-н Василев. Според мен, нечестното в неговата позиция е, че не е тук, за да си изложи тезите, а го прави дистанционно. А иначе нещата, които видях, че са се случили в КТБ, не му дават моралното право да прави каквито и да било оценки. Защото там определено се е извършил един грабеж...

Водещ: Ама вярно ли е това, което казва той или не е вярно, аз това ви питам?
Владислав Горанов: Е, не е вярно, разбира се.

Водещ: И като споменахте КТБ, ще разберем ли наистина някога истината за КТБ? Коя я фалира, кой я създаде преди това? Кой я хранеше дълго време?
Владислав Горанов: Голяма част от въпросите и сега имат своите отговори. Тя се създаде в началото на този век, нарасна през годините. Кой я фалира? Единственият начин най-лесно да откраднеш банка е да я купиш. Финансова шега. В случая единственият виновник, който аз виждам, са собствениците на банката.

Водещ: А собствениците на банката ще бъдат ли осъдени, според вас?
Владислав Горанов: Мисля, че рано или късно повдигнатите обвинения срещу тях ще влязат в съдебна фаза. Знаем, че е привлечен като обвиняем г-н Василев, но не е в ръцете на българското правосъдие все още. Рано или късно, по един или друг начин справедливостта или уроците от това, което на нас като правителство ни се наложи още от първите дни да научим и цената, която трябва да платим, ще са от полза за обществото, въпреки че минахме по най-трудния път, за да научим тези уроци.

Водещ: Вчера и Бойко Борисов я спомена банката, затова ви питам и аз. Сега може би на зрителите следващият въпрос ще им прозвучи риторичен, защото може би знам какъв ще е отговорът. Но той звучи така - има ли в България обръчи от фирми и медии, които заедно с правителството се самообслужват...
Владислав Горанов: Не съм останал лично...

Водещ: ...и са си самодостатъчни?
Владислав Горанов: Лично аз не съм останал с това впечатление за обръчи. Неслучайно успяхме над 95% от европейските фондове да усвоим към дните преди Коледа. Това, естествено, се прави по европейски правила с европейските контроли и с европейския одит. Ако всички тези тежки подозрения, които тегнеха над съществуването на някакви виртуални обръчи и задкулисия бяха факт, не мисля, че Европа, която има свои ценности и не дава на държавите да изостават от правилата, които са въведени като общоевропейски ценности, едва ли би имала такова доверие към нас, едва ли биха идвали тук чужди премиери, едва ли биха ни отпускали до последния работен ден, нещо, което никога не се е случвало от моя професионален опит от последните години заявени към ЕС за възстановяване средства през месец декември да се възстановяват в месец декември. Тоест моят отговор на тези подозрения са, че според мен са до голяма степен неоснователни, или ако е имало преди такива зависимости - намаляват. Показателно е доверието, което Европа ни има. А тя няма причина да има някакви специални сантименти към нас, освен това, че ние работим по правилата.

Водещ: Същата тази Европа казва, че България все още не е преборила корупцията в контекста на това, което говорим.
Владислав Горанов: Не сме. Вероятно най-малкото по усещането на дребния човек при сблъсъка с администрацията, при сблъсъка с, ако щете правоохранителните органи, преди малко водихте един дебат със служители от МВР във връзка с контролните функции на КАТ. Не сме. Имаме още път, който да изминем в тази посока. Но според мен, посоката е правилната.

Водещ: Припомнихте ми, да ви попитам и за взаимоотношенията ви с министъра на вътрешните работи Румяна Бъчварова. Създаде се усещане покрай протестите, идея ви всъщност да отнемете част от привилегиите на служителите на МВР в Закона за бюджета, че тя не е знаела за това ваше намерение и изпълнено намерение. Какъв е отговорът на въпроса - подложихте й динена кора или просто не си говорите? Колегите ще покажат и още една карикатура, докато си говорим, посветена на тези събития. Какво стана там? Защо тя каза - аз не знаех, че това ще се случи.
Владислав Горанов: Може би това, което не знаеше е времето, в което ще се случи. Иначе ние през месеците преди да предложим тези законодателни инициативи сме коментирали многократно, че структурата на бюджета на МВР, въобще на силовите ведомства през годините е докарана до там, че на практика 95% от разходите в този над 1 млрд. бюджет, близо 1,2 млрд. отиват за възнаграждения.

Водещ: Няма спор. За това и тя не спори, да.
Владислав Горанов: Иначе, имаше един момент, в който тя беше подложена на много голям натиск заради случващото се и заради предложените промени. Едва ли тогава се е чувствала много щастлива от ситуацията, в която попадна, цялата тази тежка, многохилядна система да се изправи срещу нея. Със сигурност не сме се отказали от това да подобрим ефективността на работата, ако щеше и в самото министерство. Има резерви вътре, особено, тук не говорим за редовия полицай на улицата, който носи ризка, който носи несгодите на това, че работи на терен. Тук говорим за една скрита армия от служители, които работят, ползвайки привилегиите, които дава Закона за МВР, но не са изложени на същите рискове, не се налага да ползват...

Водещ: Това предполагам, че ще се случва и ще става всъщност следващата година, всички тези ваши намерения. Един въпрос, ще ви прозвучи общо, но ми се иска да се разпознае всеки един от хората, които ни гледат в момента. Следващата година каква ще бъде - по-зле от тази, по-добре от тази или същото като тази?
Владислав Горанов: На мен ми се иска...

Водещ: Може да го облечете във вашите числа, които сте подготвили. Предполагам, че и днес ще бъдат изнесени пред медиите.
Владислав Горанов: Моите числа или числата, които показват анализите са, че имаме основание да сме умерени оптимисти, че стабилността, която беше основно достижение на сегашното правителство и предвидимостта дават вече своите резултати. Хората се успокоиха. Това бих могъл да направя като анализ на база на потреблението, което виждаме в последните няколко месеца. Говоря за склонността на хората да харчат изкараното от тях, вместо да го спестяват. Това ще е ключът и към подобряване на раждаемостта. За първи път след кризата, за първи път след края на 2008 г. имаме под 10% безработица. Очакваме тя да продължи да намалява и заетостта да расте. Всички макроикономически показатели ме карат да съм оптимист. И ако не дай Боже не бъдем повлияни негативно от някакви глобални процеси, които за съжаление светът в момента, или поне Европа и съседните държави на европейския континент не са най-стабилното място на света, ако това не ни повлияе, ние имаме реални шансове да започнем да растем с темпове, така че всеки един от българските граждани да го усети. А иначе кой първи ще го усети, ако отговорим буквално - първо ще го усетят тези служители, които в следващата година ще имат увеличение на заплатите си заради решението на правителството, потвърдено от парламента да увеличим възнагражденията в службите за социално подпомагане, в театрите, в музеите, образованието. Образованието е важно да се изведе като акцент. Не е задължително, че ако дадем много по-добри заплати автоматично и веднага ще получим много по-добро качество. Но не виждам какъв друг начин можем да предложим като решение, освен бързо и изпреварващо нарастване на възнагражденията на учителите, за да може там, в системата да влязат по-добри и по-обучени преподаватели, които да увеличат като цяло качеството на обучението.

Водещ: Накратко - с колко?
Владислав Горанов: Решението по отношение увеличението на учителските заплати вече се взе. Те вече са увеличени, от 1 октомври тази година.

Водещ: За догодина. Вие това имате предвид.
Владислав Горанов: Да, това се пренася в следващата година. По отношение на служителите в социалното министерство, там увеличението е с 10%. Има и увеличение в театрите и в музеите. Това, което със сигурност трябва да се отбележи е, че хората, работещи на минимална заплата - с близо 10% също ще усетят увеличение на заплатите си.

Водещ: Да, продължава да има брожения по темата. Но сега по една друга. С колко по-висока е заплатата на министъра от тази на един депутат?Владислав Горанов: С колко по-висока е заплатата на министър от един депутат? Депутатът взима три средни заплати. Предполагам, че с 20 или 30%.

Водещ: Знаете може би защо ви питам. Защото когато в предишния парламент напуснахте НС като депутат, обяснението, което дадохте пред публиката беше, че напускате и отидохте в банковия сектор впрочем е, че не ви стига депутатската заплата от около 2 000 лв. да изхранвате семейството си. Подозренията са, че министерската не е по-висока чак толкова от депутатската. Така че какво промени отношението и перспективата ви...
Владислав Горанов: Със сигурност...

Водещ: ...та да се върнете като министър.
Владислав Горанов: Със сигурност предизвикателствата пред един редови депутат, особено в онзи парламент, в който знаете как се правеше политика - основно чрез противопоставяне между тогавашната тройна коалиция - БСП, ДПС и подкрепата на Атака за кворума, от една страна, и от друга страна голямата ПГ на ГЕРБ, тоест това, което можех там да допринеса не само за себе си, а и за работата на парламента е несъпоставимо с това, което се налага сега ежедневно да се прави в качеството ми на министър.

Водещ: Понеже много рядко давате интервюта и съм изкушена и няколко лични въпроса да ви задам. По време на парламентарните избори задавахме подобни въпроси, дори същите на лидерите на големите партии. Така че знаете, хората изключително много се интересуват как е финансово министърът на финансите? Как сте с парите, от къде са доходите ви - основно от министерската заплата ли, има и други източници в семейството?
Владислав Горанов: Разбира се, съпругата ми работи, аз работя. Имам две деца. Мисля, че съм добре финансово, особено след няколкомесечната работа във финансовия сектор, имам предвид банки. Нямам причина аз да се оплаквам. Има много хора, които са по-зле от мен. Със сигурност, за съжаление, разслоението в нашето общество и неравенството е доста голямо. Но затова и усилията трябва да бъдат насочени към подобряване работата на образователната система. Защото ако ме питате кой ще получава повече пари или кой ще се чувства по-добре в съвременното общество, със сигурност това ще бъде по-образованият и по-работливият.

Водещ: Благодаря Ви за това гостуване. В България ще бъдете за празниците?
Владислав Горанов: В България ще бъдем за празниците.

Водещ: Весело посрещане на празниците! Благодаря за това гостуване.

Този сайт използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на сайта.

Приемане Отказ Повече информация