01.11.2019 г.

„За мен е постигнат максимален баланс на гъвкавост на бюджета в ръцете на изпълнителната власт, дотолкова, доколкото и сега внушенията за харчене на преизпълнението на приходите са фактически неверни. Нито един лев от преизпълнението на приходите не може да бъде изхарчен и не се харчи. Преизпълнението на приходите отива в увеличение на баланса на бюджета, най-малкото поради обстоятелството, че разходната част не може да бъде надхвърлена без актуализация на бюджета“. Тази своя принципна позиция за управлението на публичните финанси и за търсенето на оптимални варианти за разумност в бюджетното планиране изразява министърът на финансите Владислав Горанов в интервю за „Капитал“, дадено в навечерието на одобряването на проектобюджета за 2020 г. от Министерския съвет.

Министърът коментира също така, че макрорамката на бюджета е изготвена при съобразяване с оценките на ЕЦБ и на ЕК, както и с тези на МВФ и на Световната банка. Той уточнява, че е естествено пред всяка една макропрогноза да има определени рискове, но, според него, при това ниво на заетост и исторически най-ниската безработица е съвсем естествено нашата икономика да разчита на частното търсене както по линия на крайното потребление, така и на инвестициите.

Владислав Горанов отчита, че „именно увеличението на доходите и очакванията за сериозни инвестиции през бюджета в следващите една-две години са този допълнителен буфер, който би трябвало, ако се върви към забавяне на икономиката, да ни прекара по-плавно през тези сътресения“. Увеличението на доходите също се очаква да отиде в крайно потребление от хората и да омекоти евентуални сътресения. Но, според финансовият министър, ако проблемите в Европа се задълбочат рязко, това неминуемо ще окаже влияние върху нашата икономика.

На въпроса защо е заложен 2,2 млрд. лв. лимит за поемане на нов дълг догодина министър Горанов обяснява, че отговорът е в календара на предстоящите погашения по ДЦК, към тази информация трябва да се прибави и евентуален най-лош сценарий за приключване на тази година, затова оценката за този размер ново финансиране е свързана именно с идеята за поддържане на буфери в бюджета. Той коментира също, че има фискално пространство между балансирания бюджет, който правителството предлага за 2020 г.,  и максимално допустимия 3 % дефицит по европейските правила, което може да се използва при неблагоприятно развитие на икономиката, за да се гарантира разходната част на бюджета, дори да има някакви циклични неблагополучия в приходната част. Така министър Горанов парира основната досега критичност, че бюджетът за новата година няма буфери за евентуална бъдеща рецесия в ЕС, която анализаторите предричат. Към аргументацията по темата финансовият министър набляга и на това, че поддържането на добро ниво на фискалния резерв, на ликвидността, с която правителството разполага, гарантира безпроблемно активиране на тези буфери, ако по някаква причина има неблагоприятни развития в следващите няколко години.

Както на заседанието на НСТС, така и в интервюто си за „Капитал“, финансовият министър защитава политиката, че до края на мандата на това правителство промяна в данъците няма да се прави. Според него, въвеждането на прогресивната скала на облагането изисква голям политически консенсус и ще е на доста висока политическа цена. „Въвеждането на прогресивно облагане при равни други условия, първо, означава загуба за бюджета, което допълнително ще намали възможността на държавата да се намесва и да провежда определени политики. Промяната би довела и до увеличение, и то в пъти, поне два пъти, на облагането на средната класа“ – казва Горанов. Той също пояснява, че няма пряка корелация и сигурност, че въвеждането на прогресивно облагане ще реши проблема с неравенството, а по-скоро ще създаде негативни стимули да се крият доходи.  

Какви големи инфраструктурни проекти ще поеме новият бюджет, как държавата ще изпълнява функциите си чрез новата бюджетна рамка, как върви процесът по присъединяване на страната ни към ERM II можете да видите в цялото интервю.