13.02.2017 г.

Европейската комисия повиши прогнозата си за растежа на българската икономика до 3,3% през 2016 г. в сравнение с 3,1% през есента на 2016 г. Очакванията за 2017 г. и 2018 г. остават непроменени, съответно 2,9% и 2,8%.

Вътрешното търсене ще има основен принос за растежа на БВП през целия прогнозен период. Частното потребление ще нарасне с 3,2% през 2016 г., след което слабо ще се забави през следващите години. След понижение с 0,5% през 2016 г. (поради спада в публичните инвестиции), инвестициите ще отбележат растеж през 2017 г. поради по-доброто усвояване на европейски средства. Същевременно, приносът на нетния износ ще намалява през целия прогнозен период, тъй като повишението на вътрешното търсене ще доведе и до ускорено нарастване на вноса.

ЕК отчита доброто представяне на износа през 2016 г., подкрепено от стабилното търсене от страна на търговските партньори от ЕС и силния туристически сезон. Съответно, прогнозиран е излишък по текущата сметка в размер на 2,6% от БВП. През  следващите две години се очаква постепенно свиване на положителното салдо, съответно до 1,4% и 0,8% от БВП. С основен принос ще бъде по-високият внос, движен от силно вътрешно търсене и покачване на цените на енергийните стоки. За понижаване на излишъка на текущата сметка ще допринесе и износът на туристически услуги, чийто растеж ще се забави през 2017 г. в резултат от високата база достигната през 2016 г. 

През 2017 г. ЕК предвижда край на дефлацията в България. Общият ХИПЦ в страната се очаква да отчете повишение от 0,8% при засилване на вътрешното търсене и поскъпване при преработените храни и енергийните стоки. Прогнозата е инфлацията да се ускори до 1,2% през 2018 г.

Очакванията на ЕК са положителните тенденции на пазара на труда да продължат. Темпът на нарастване на заетостта е завишен до 1,1% за 2016 г. в сравнение с есенната прогноза, но са понижени очакванията за изменението на заетите в средносрочен план до 0,5% за 2017 г. и 0,2% за 2018 г. Нарастването на заетостта, заедно с намалението на работната сила, ще обусловят по-нататъшния спад в нивото на безработица до 6,8% през 2018 г.

От Комисията очакват бюджетният дефицит (на начислена основа) за 2016 г. да бъде 0,4%, главно поради по-високите от очакваните данъчни постъпления в резултат от по-благоприятното макроикономическо развитие и предприетите мерки за повишаване на събираемостта. В структурни термини подобрението на дефицита е с 1 пр.п. от БВП. Дефицитът за 2017 г. се прогнозира да бъде 0,5%, а за 2018 г. - 0,3%, при сценарий без промяна на политики.