26.11.2015 г.

Европейската комисия (ЕК) публикува Годишния обзор на растежа за 2016 г. и Доклада по механизма за ранно предупреждение в съответствие с Регламент (ЕС) 1176/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2011 г. Годишният обзор на растежа, с който се поставя началото на Европейския семестър за 2016 г., акцентира върху засилване на икономическото възстановяване и върху насърчаване на процеса на сближаване. С двата документа ЕК осигурява изпълнението на пътната карта за по-нататъшното задълбочаване на Икономическия и паричен съюз, представена в „Доклада на петимата председатели".

Икономическите и социалните приоритети остават валидни и за 2016 г., като акцентът е поставен върху отключване на инвестициите, продължаване на структурните реформи и провеждане на отговорна фискална политика със засилен фокус върху създаване на работни места и социално включване.

Първият приоритет е тясно свързан с изпълнението на инвестиционния план за Европа, с подобряване на условията за финансиране на реалната икономика и с инвестиции в човешки капитал. За ефективното изпълнение на структурните реформи е идентифицирана необходимост от силна политическа подкрепа и координация, насърчаване на заетостта и на политиките за социално включване, по-ефективно функциониране на продуктовите пазари и на пазарите за услуги и подобряване на бизнес средата.

В доклада по механизма за ранно предупреждение са идентифицирани държавите членки, за които Европейската комисия счита, че е необходимо да бъдат подробно разгледани в задълбочен преглед, с цел да се установи наличието или преодоляването на макроикономическите дисбаланси, както и на свързаните с тях рискове. Идентифицирането на държавите се базира на икономически прочит на 14 макроикономически показателя и на заключенията от задълбочените прегледи по държави от предходния цикъл на наблюдение. През тази година към списъка с индикаторите бяха прибавени три нови показателя в сферата на пазара на труда - коефициент на икономическа активност, младежка безработица и дългосрочна безработица. Промяната е свързана със заявената от Европейската комисия решимост да се засили анализът на вътрешните дисбаланси, като се обърне внимание на социалните последствия от кризата. Продължителната безработица може да има отрицателен ефект върху потенциалния икономически растеж и да доведе до натрупване на макроикономически дисбаланси.

Тази година са идентифицирани 18 държави за задълбочен преглед. Сред тях са 16 държави, за които в предходния цикъл на наблюдение е установено наличието на дисбаланси - Белгия, България, Германия, Франция, Хърватия, Италия, Унгария, Ирландия, Нидерландия, Португалия, Румъния, Испания, Словения, Финландия, Швеция и Обединеното кралство. В оценката за България е посочено, че финансовият сектор показва стабилност, но институционалните и регулаторни проблеми в него са посочени от ЕК като области, които следва да се адресират. Нетната международна инвестиционна позиция отбелязва подобрение, но продължава да надхвърля индикативния праг. От ЕК посочват също така, че задлъжнялостта на нефинансовия сектор остава висока. Идентифицирани са слабости и в бизнес средата и по-конкретно при процедурите за неплатежоспособност, а структурните характеристики на пазара на труда, като дълготрайна безработица и несъответствия между търсенето и предлагането на умения, пораждат високи икономически и социални разходи. Цялостната оценка на ЕК посочва, че е необходимо да продължи да наблюдава рисковете и напредъка в коригирането на идентифицираните прекомерни макроикономически дисбаланси.

В актуализацията на Националната програма за реформи за 2015 г. България адресира идентифицираните в задълбочения преглед от 2015 г., в рамките на Процедурата за макроикономически дисбаланси (ПМД), предизвикателства и прилага амбициозни мерки за преодоляването им. Поетите ангажименти се изпълняват в сътрудничество и под внимателно наблюдение от страна на Комисията и другите институции на ЕС, имащи отношение към тях.

По отношение на Европейския семестър за 2016 г. се предвиждат подобрения в ПМД дисбаланси и в прилагането на Пакта за стабилност и растеж, както и създаване на консултативен Европейски фискален борд и на мрежа от национални институции по конкурентоспособност.