Република България

Министерство на финансите

Официална интернет страница

Календар

Още по темата

Интервю на министъра на финансите Асен Василев пред Die Welt

Интервю на министъра на финансите Асен Василев пред Die Welt
Снимка: Интервю на министъра на финансите Асен Василев пред Die Welt

15.11.2023 г.

България най-накрая желае да се присъедини към Шенгенското пространство, но Австрия е категорично против. София прави твърде малко в борбата с нелегалната миграция, както гласят критиките от Виена. Българският финансов министър Асен Василев не е съгласен с това – и очаква Брюксел най-накрая да излезе с концепция за имиграцията.

46-годишният Асен Василев е министър на икономиката и финансите на България от декември 2021 г. с прекъсвания. Следвал е икономика и право в Харвард, а след дипломирането си основава портал за сравняване на самолетни билети. Заедно със свой състудент основава гражданската платформа "Продължаваме промяната", която се бори срещу корупцията в България. На изборите през април тя получи почти една четвърт от гласовете.

 

ВЕЛТПрез декември Европейският съвет трябва да реши дали да приеме България в Шенгенското пространство. Австрия обаче блокира решението и твърди, че много мигранти пътуват нелегално към ЕС през вашата страна. Как ще убедите Виена?

Асен Василев: Ако се вгледаме по-внимателно, ще видим, че блокирането не е толкова свързано с миграцията. Официалните данни показват, че по-малко от три процента от мигрантите влизат в ЕС през България. Вместо това правителството във Виена е на мнение, че Шенген като цяло не работи. Нашата позиция по този въпрос е много ясна: искаме да бъдем там, да разберем къде са проблемите и да помогнем с реформи.

ВЕЛТАвстрийският канцлер Карл Ноймер определи системата на отворените граници в Шенгенското пространство като „пробита“. Според него страните от ЕС трябва отново да защитават собствените си граници.

Василев: Нека погледнем на това от друга гледна точка. Фактът, че България и Румъния все още не са в Шенгенското пространство, означава високи разходи за Европа. Всеки ден през външната граница на ЕС с Турция към България преминават над 4000 камиона. Почти всички стоки са предназначени за европейския пазар, но се забавят с дни, тъй като се проверяват отново на румънската граница по пътя към Шенгенското пространство. Това значително повишава цените на вноса и износа, а оттам и цените на храните и стоките.

ВЕЛТКорупцията на границата е проблем в България от дълго време. Контролът върху храните, внасяни от Турция, беше в ръцете на мафиотски структури. Какво направихте по този въпрос?

Василев: Драстично подобрихме структурите. Не само тези на митниците, но и на лабораториите, които проверяват храните за пестициди например. Товарните автомобили се проверяват с рентген в съоръженията и използваме все по-модерни технологии за проверка. Работим съвместно с Frontex и други държави от ЕС. Германските митници също искат да участват в процеса. Брюксел отдавна е потвърдил, че отговаряме на всички изисквания. Така че проблемът със сигурността не е в Шенген.

ВЕЛТ: Тогава какъв проблем има Шенген?

Василев: Нуждаем се от стратегически подход, който да обединява Европа, а не да разделя държавите. Що се отнася до миграцията, истинският въпрос е каква имиграция иска Европа. Например дали ние, подобно на Австралия или Нова Зеландия, да решаваме за миграцията въз основа на това каква квалифицирана работна ръка и квалификация са необходими. В сегашната система Европа допуска много нелегална миграция, а разпределението на хората между държавите членки води до сериозни проблеми. Според мен това вреди на Европа. Но ако се изясни въпросът за това кой може да влиза, Шенгенското пространство може да бъде много по-добре защитено отвън. Един пример: само в България на вътрешната граница на ЕС с Румъния са разположени 1 500 полицейски служители. Като член на Шенгенското пространство ние бихме могли да разположим тези многобройни служители много по-добре за защита на външната ни граница със Сърбия и Македония или дори с Турция. Това се отнася и за многото полицейски служители, които понастоящем са разположени на вътрешните граници в цяла Европа. Те биха били много по-полезни на външните граници.

ВЕЛТ: Вашата партия се появи в резултат на протестите през 2021 г. и води кампания за премахване на корупцията и коригиране на дефицитите в областта на върховенството на закона в България. Сега сте в правителството за втори път. Какво сте постигнали досега?

Василев: Нашата програма е много амбициозна. Внесохме изменения в редица закони. Комисията за борба с корупцията разполага с повече правомощия. Конституцията беше променена така, че разследванията да се провеждат по независим начин и да не могат да се влияят политически от главния прокурор, както беше преди. Разделението на властите се укрепва и сме доволни, че в момента сме най-бързо подобряващата се държава в ЕС по официалния антикорупционен индекс.

ВЕЛТ: Бившият премиер Бойко Борисов винаги е бил в центъра на вашите критики. Според вашата партия той е създал корупционна система, в която са потъвали средства от ЕС. Сега управлявате заедно с партия ГЕРБ, чийто председател все още е Борисов. Може ли това да даде резултат?

Василев: Не е лесно. Но след като в България само за две години бяха проведени пет пъти избори, беше необходимо да се състави правителство. Всеки път, когато открием нещо, което не е в съответствие със закона, се обръщаме към Европейската прокуратура. Освен това в момента се провеждат редица разследвания на предишни практики. Дадохме ясно да се разбере, че няма да толерираме подобно нещо в бъдеще. Както можете да си представите, това предизвиква търкания в коалицията. Но ние поехме ролята на инициатори и мисля, че цялата страна осъзна, че за да постигнем икономически и социален напредък, се нуждаем от система, основана на върховенството на закона.

ВЕЛТ: За тази цел предприехте извънредна мярка по време на първия си мандат през 2022 г: Милиардите от Фонда на ЕС за възстановяване от Covid-19 ще бъдат изплатени на България само ако са изпълнени условията, свързани с върховенството на закона. Какво е текущото състояние?

Василев: Много е полезно и е голям стимул, ако отпускането на средства от ЕС е обвързано с условия. Между другото, бихме препоръчали това и на други държави. Само за три месеца успяхме да променим повече от 60 закона. В миналото подобни реформи вероятно биха отнели 15 години. В момента инвестициите се насочват предимно към публична инфраструктура, здравеопазване, образование и социална сигурност.

ВЕЛТ: На какъв етап е влизането на България в еврозоната?

Василев: Изпълнихме всички критерии, включително стабилността на лихвените проценти и бюджетния дефицит от по-малко от три процента през последните години. Това, което все още трябва да се подобрим, е инфлацията. Затова целевата ни дата за присъединяване към еврозоната е 1 януари 2025 г.

ВЕЛТ: България играе важна роля и в енергийните доставки на ЕС. Газът обаче идва от Русия по тръбопровода от Турция. Путин и Ердоган са сключили съответните споразумения. Как възнамерявате да попречите на страните от ЕС да продължат да купуват руски газ и по този начин да подкрепят режима на Путин?

Василев: Всъщност в момента газът продължава да тече по българските газопроводи от Русия към ЕС, например към Унгария. Но през октомври въведохме допълнителен данък върху руския газ и сега начисляваме около 20 % от текущата цена като допълнителна такса за транзит през България. Това намалява печалбите на "Газпром" и прави вноса на руски газ по-малко привлекателен за много страни от ЕС.

ВЕЛТ: Проруските сили в България са много влиятелни. В началото на войната срещу Украйна като вицепремиер неофициално разрешихте доставката на боеприпаси и дизелово гориво за Киев, въпреки че вашият президент Румен Радев беше против. Усетихте ли, че това разгневи Москва?

Василев: Руските кибератаки и заплахи срещу България все още са на дневен ред. Наложи се да експулсираме много руски граждани от страната, защото те застрашават нашата сигурност. Но настроенията в страната се промениха. Мнозинството е за подпомагане на победата на Украйна и в парламента има съответни решения. Но геополитическата ни значимост е очевидна и тук. Русия вдига много шум за това, че българите са второкласни граждани в ЕС. Пълноправното членство в Шенгенското пространство би сложило край на това.

 

Този сайт използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на сайта.

Приемане Отказ Повече информация