Услуги, предлагани от митническата администрация
1. Агенция “Митници” издава:
ЗА РЕЖИМ АКТИВНО УСЪВЪРШЕНСТВАНЕ
1. Приложно поле
Нормативна уредба на митническия икономически режим активно усъвършенстване (АУ) при използване на системата с отложено плащане (АУ/ОП) и на системата с възстановяване (АУ/В) са разпоредбите на Закона за митниците /ЗМ/ - чл. 118 - чл. 132 и Правилника за прилагане на Закона за митниците/ППЗМ/ - чл. 378 - чл. 456.
Режимът АУ/ОП разрешава да бъдат осъществени една или повече операции на митническата територия на Република България по усъвършенстването на чуждестранни стоки, предназначени да бъдат реекспортирани като компенсаторни продукти, без да се облагат с вносни митни сборове и без да подлежат на мерките на търговската политика.
Режимът АУ/В разрешава да бъдат осъществени една или повече операции на митническата територия на Република България по усъвършенстването на внесени стоки, за които ще бъдат възстановени вносните митни сборове, ако бъдат изнесени като компенсаторни продукти извън митническата територия на Република България.
Прилагането на режима се допуска с издадено от митническите органи разрешение в съответствие с чл. чл. 91 и 92 от ЗМ.
Изисквания за ползване на режима са:
а/ лицето, което осъществява или нарежда осъществяването на операциите по усъвършенстванет /титуляр на режима/ да е местно лице;
б/ да е възможна идентификацията на вносните стоки в компенсаторните продукти; и
в/ режимът АУ да спомага за създаване на по-благоприятни условия за износ или реекспорт на компенсаторните продукти и да не се засягат основните икономически интереси на производителите в Р. България, т. е. да са изпълнени т.нар. икономически условия.
Изключение по т.а - титуляр на режима може да бъде чуждестранно лице само в случаите на внасяне с цел усъвършенстване на стоки с нетърговски характер по смисъла на чл. 38, ал. 1 от ППЗМ.
2. Разрешаване на режима - нормална процедура
При разрешаване на режима по нормална процедура предварително (преди поставяне на стоките под режим АУ) се подава искане за разрешаване на режима в съответствие с чл. 384 от ППЗМ и по образеца съгласно приложение № 32/В от ППЗМ. Искането се представя в Регионалната митническа дирекция или митница, на територията на която ще се извърши операцията по усъвършенстването, а в случаите на многостепенен производствен стадий, който предстои да бъде осъществен на територията на няколко митнически учреждения, искането се представя в РМД или митница, на територията на която ще се извърши първата операция по усъвършенстването.
При нормална процедура на разрешаване на режима при поставяне на стоките под режим или при приключване на режима, могат да се ползват както нормалната, така и опростените процедури по деклариране.
В случаите, когато лицето желае да ползва опростени процедури за деклариране при поставянето на стоките под режим, искането се подава съответно: 1). на ниво митница, когато лицето заявява ползване на процедура по облекчено деклариране; 2). на ниво РМД, когато лицето заявява ползване на процедура по оформяне на място.
Разрешението по нормална процедура се издава от РМД или митницата пред които е подадено искането. Разрешението се издава в съответствие с разпоредбите на чл. 385 от ППЗМ и образеца по приложение № 33 / В. В случаите на многостепенен производствен стадий, който ще се извършва на територията на няколко различни митнически учреждения, преди издаване на разрешението, РМД или митницата, пред които е подадено искането, извършват предварителна процедура по съгласуване, като изпращат на заинтересуваните МУ, посочени в искането, проект на разрешението.
В определени обосновани случаи може да бъде издадено разрешение с обратна сила, на основание чл. 385, ал. 2 от ППЗМ. В тези случаи компетентното за издаване на разрешението митническо учреждение може да разреши вносните стоки да бъдат поставени под режим, за които вече е подадено искане, преди самото разрешение да е издадено, като уведомява неформално за това митническото учреждение за поставяне под режим, така както е зявено в искането. Задължително условие в този случай е, преди поставянето на стоките под режим да е подадено искане за разрешаване на режима по нормална процедура.
3. Разрешаване на режима - опростена процедура
Опростената процедура за разрешаване на режима е регламентирана в чл. 394 от ППЗМ.
Условия за разрешаване на режима по опростена процедура по смисъла на ал. ал. 1 и 2 на чл. 394 са :
- операциите по усъвършенстване да се извършват на територията на едно митническо учреждение;
- да не е предвидено използването на системата на еквивалента компенсация /ЕК/ към момента на поставяне на стоките под режим;
операциите по усъвършенстване да се извършват на база икономически условия с кодове 6201,6202,6301,6302, и 6400;
- да бъде използвана нормалната процедура за поставяне под режим в съответствие с чл. 68 от ЗМ.
При едновременното спазване на тези четири условия подаването на пълната митническа декларация от страна на лицето, което желае да ползва режима, представлява искане за разрешаване на режима, а приемането на тази пълна митническа декларация от страна на митническите органи( всяко митническо учреждение) представлява (замества) разрешението, като приемането на тази пълна митническа декларация подлежи на условията за даване на разрешението. При опростена процедура на разрешаване на режима, задължително се прилага нормална процедура за поставяне на стоките под режим.
Представената по нормална процедура за поставяне под режим митническа декларация се придружава от документ, представлявящ неразделна част от нея и съдържащ информацията, визрана в ал. 3 на чл. 394 от ППЗМ (в случай, че тази информация не може да се впише в кл. 44 на самата декларация).
4. За извършване на тези формалности не се събират такси.
ЗА РЕЖИМ ВРЕМЕНЕН ВНОС
1. Приложно поле
Нормативна уредба на митническия икономически режим временен внос са разпоредбите на Закона за митниците /ЗМ/ - чл. 139 - чл. 1146 и Правилника за прилагане на Закона за митниците /ППЗМ/ чл. 485 - чл. 570.
Съгласно чл. 139 от ЗМ режимът временен внос /ВВ/ разрешава ползването на митническата територия на Р. България с пълно или частично освобождаване от вносни митни сборове и без прилагане на мерките на търговската политика, на чуждестранни стоки, предназначени да бъдат реекспортирани, без да са претърпели изменения освен нормалното износване при тяхната употреба.
Режимът временен внос с частично освобождаване от вносни митни сборове /ВВЧО/ е регламентиран в чл. 144 и чл. 145 от ЗМ. За периода, през който стоките са поставени под режим ВВЧО се събират част от вносните митни сборове, които биха били дължими, ако стоките бяха допуснати под режим внос на датата, на която са поставени под режим временен внос.
В чл.486 - чл. 510 от ППЗМ са посочени случаите, сроковете и условията, при които може да се разреши режим временен внос с пълно освобождаване от вносни митни сборове /ВВПО/
Под режим ВВЧО съгласно чл. 144, във връзка с чл. 139 от ЗМ могат да се поставят стоки, които:
- са посочени в случаите, при които може да се разреши ВВПО, но не отговарят на всички условия, предвидени за разрешаване на ВВПО или са внасят с цел, която не попада към случаите, при които може да се разреши ВВПО;
- остават собственост на чуждестранно лице;
- са предназначени за реекспортиране в определен срок (не по-голям от 24 месеца), след временно ползване
- нe са претърпели изменения освен нормалното износване при тяхната употреба.
Случаите, при които не може да се ползва режим ВВЧО са определени в чл. 511 от ППЗМ.
2. Разрешаване на режима - нормална процедура
Разрешаването на режима е регламентирана в чл. 512 от ППЗМ и включва подаване на искане за разрешаване на режима по образеца в Приложение № 32/D на ППЗМ и издаване на разрешение за временен внос по образеца в Приложение № 33/D на ППЗМ. В разрешението се определя надзорното митническо учреждение, митническото учреждение за поставяне под режим и митническото учреждение за приключване на режим. Съгласно чл. 512 от ППЗМ нормалната процедура се прилага задължително, когато:
- лицето, което подава искането желае стоките да бъдат поставени под режим на основание чл. 508, 509 или чл. 510 от ППЗМ, независимо от исканата от него форма за деклариране при поставянето под режим; или
- лицето, което подава искането желае стоките да бъдат поставени под режим чрез деклариране по опростените процедури, т.е. писмено деклариране по опростените процедури, съгласно чл. 82 от ЗМ или
- в други случаи, определени при необходимост от Агенция "Митници".
Искането се подава пред районната митническа дирекция /РМД/ или пред митницата, в чиито район е местожителството или седалището на лицето, което го подава. Когато лицето, което подава искането, е чуждестранно лице, искането се подава пред РМД, на територията на която ще се ползват първо стоките.
Опростени процедури за разрешаване, чрез деклариране по нормалната процедура /чл. 516 - чл. 519 от ППЗМ/, се прилагат в случаите, когато не е задължителна нормалната процедура за разрешаване на режима и лицето иска поставяне под режима чрез деклариране по нормалната процедура. С разрешаване на режима по опростените процедури за разрешаване, стоките се поставят под режим ВВ.
3. Разрешаване на режима - опростени процедури
Опростените процедури за разрешаване на режима са:
- писмено деклариране по нормалната процедура, съгласно чл. 516 от ППЗМ. Подаването на митническа декларация по чл. 68 от ЗМ се счита за искане за разрешаване, а приемането й от митническите органи - за разрешение. Митническата декларация се подава в митническото учреждение, пред което е заявено желанието за ВВ и са представени стоките
- представянето на карнет АТА, съгласно чл. 518 от ППЗМ. В Приложение № 58 е даден списък на стоките, чиито ВВ може да бъде извършен с карнет АТА.
- устно деклариране с опис, съгласно чл. 517 от ППЗМ. Прилага се в случаите на чл. 141, ал. 1, т. 1 и 3 от ППЗМ.
- деклариране, съгласно чл. 519 от ППЗМ, чрез други форми, посочени в чл. 145 от ППЗМ в случаите на временен внос на лични вещи, внасяни от пътници-чуждестранни лица, както и на стоки, внасяни за спортни цели.
Предвид спецификата на режим временен внос с пълно освобождаване от вносни митни сборове на транспортни средста, внасяни за часто или търговско ползване, следва да се имат предвид разпоредбите за всеки отделен конкретен случай /чл. 543 - чл 565 от ППЗМ/.
4. За извършване на тези формалности не се събират такси.
ЗА РЕЖИМ МИТНИЧЕСКО СКЛАДИРАНЕ
На митническата територия на Р. България са регламентирани три форми на складиране и съхранение на предимно чуждестранни стоки, които представляват обхвата от компетенции на отдел "Митническо складиране, временно складиране, свободни зони и свободни складове" на Централно митническо управление.
Временно складиране
Процедура, допускаща ограничен във времето престой на чуждестранни стоки, след въвеждането им на митническата територия и тяхното представяне, до получаване на митническо направление, като сроковете са в зависимост от вида транспорт. Стоките могат да престояват на одобрени от митническите органи места. Предвидено е обезпечение с някои изключения - за стоките, съхранявани във временните складове, намиращи се в охраняваните райони на аерогарите и пристанищата, открити за международни превози, във временните складове, управлявани от митническите органи и НК "БДЖ ", както и за съхраняването на пощенски пратки, включително и колети.
Съгласно чл. 108, ал. 4 от ППЗМ, искането за издаване на разрешение за откриване и управление на временен склад се подава от търговеца, който ще го управлява, съгласно образец по приложение № 13 на ППЗМ, до началника на съответната митница, в чийто район се намира мястото, подлежащо на одобряване. Искането трябва да бъде придружено от всички документи, посочени в него. Митническите органи могат да изискват и други документи, необходими им за издаване на разрешението.
Разрешението за откриване и управление на временен склад се издава от началника на митницата съгласувано с директора на съответната регионална митническа дирекция, съгласно образеца по приложение № 14 на ППЗМ само на търговци, по смисъла на Търговския закон и влиза в сила от датата на издаването му.
Митническо складиране
Митнически икономически режим и същевременно режим с отложено плащане, регламентиран в ЗМ и ППЗМ, даващ възможност за принципно неограничен престой на предимно чуждестранни стоки на митническата територия, без да подлежат на облагане с вносни митни сборове и на мерките на търговската политика при внос /добил популярност под названието антрепозитен склад/. Стоките могат да престояват на одобрени от митническите органи места. Най разпространените складове са тип А- обществен и С - частен.
Искането за разрешение се подава съгласно чл. 329 от ППЗМ и приложение № 32А на ППЗМ до митническото учреждение по местонахождение на местата, за които се иска да бъдат одобрени като митнически складове, или в случай на склад от тип Е - до митническите органи по мястото, където се води основното счетоводство на складодържателя.
Разрешения за откриване и управление на митнически склад или за ползване на режима митническо складиране се издават за посочените в чл. 335, ал. 1, т. 1 и 3 от ППЗМ типове митнически складове (тип А и С).
Разрешенията за посочените складове се издават от директора на съответната регионална митническа дирекция по местонахождение на складовите съоръжения съгласно образец по приложение № 33А на ППЗМ.
Централното митническо управление може да издава разрешения за посочените в чл. 335, ал. 1, т. 2 и 4 и ал. 2 от ППЗМ типове митнически складове във всеки конкретен случай, когато прецени, че това отговаря на стопанските потребности, на икономическата необходимост, на различните технологични дадености и на изискванията на митническия надзор и че дейността по складирането не може да бъде осъществявана в митнически складове от тип А и С.
Разрешенията за ползване на режима митническо складиране при склад тип В се издават от началника на надзорното митническо учреждение.
Свободни зони и свободни складове
Митническо направление, което се отнася до обособени части от митническата територия на Р. България, в които чуждестранните стоки за целите на митническото облагане и целите на търговската политика при внос се считат за намиращи се извън митническата територия, ако не са поставени под режим внос или под друг митнически режим. Местните стоки могат да ползват мерките, прилагани при износ на стоки, ако това е разпоредено в друг закон или акт на Министерски съвет - такива мерки са предвидени в данъчното законодателство. Срокът за престой е неограничен. Предвидена е национална митническа и данъчна специфика в свободните зони, по отношение на рискови групи стоки - спиртни напитки тютюневи изделия и течни горива.
На територията на страната, до настоящия момент, са създадени и функционират шест свободни зони - Бургас, Видин, Пловдив, Русе, Свиленград и Драгоман. Свободни складове не са създавани.
Текстове от ППЗМ:
Чл. 625. За дейностите по чл. 176, ал. 1 от закона уведомлението по чл. 172, ал. 1 от закона се извършва под формата на искане за одобряване на материалната отчетност по чл. 628.
Чл. 626. Операторът взема необходимите предпазни мерки, за да осигури спазването на нормативните актове от лицата, които наема за извършване на своята дейност.
Чл. 627. (1) Преди да започне дейността си в свободна зона или в свободен склад, операторът трябва да получи одобрение от митническите органи на материалната отчетност по чл. 176, ал. 1 от закона.
(2) Одобрението по ал. 1 се издава на лице, което осигури необходимите условия за прилагане на разпоредбите за свободните зони и свободните складове.
(3) Митническите органи могат да откажат издаването на одобрение по ал. 1 на лице, за което съществуват данни, уличаващи го в неспазване на нормативните актове.
Чл. 628. (1) Искането за одобрението по чл. 627 се подава писмено до митницата, в чийто район се намира свободната зона или свободният склад.
(2) В искането по ал. 1 се отразява коя от дейностите по чл. 176, ал. 1 от закона се има предвид. То трябва да включва подробно описание на водената или предвижданата материална отчетност, вида и митническия статут на стоките, за които се отнася тази дейност, при необходимост и митническия режим, под който ще бъде извършвана, както и друга информация, необходима на митническите органи за осигуряване правилното прилагане на разпоредбите за свободните зони и свободните складове.
Чл. 629. (1) Одобрението на материалната отчетност се издава писмено от митницата, в чийто район се намира свободната зона или свободният склад, като задължително се отбелязва дата и се полага подпис.
(2) Лицето, подало искането, се уведомява за одобрението.
(3) Митническите органи имат право да поставят допълнителни условия по издаденото от тях одобрение с оглед на митническия надзор.
За извършване на тези формалности не се събират такси.
ЗА РЕЖИМ ОБРАБОТКА ПОД МИТНИЧЕСКИ КОНТРОЛ
1. Приложно поле
Нормативна уредба на режим обработка под митнически контрол са разпоредбите на Закона за митниците /ЗМ/ - чл. 133 - чл. 138 и Правилника за прилагане на Закона за митниците /ППЗМ/ - чл. 466 - чл. 484.
Режимът обработка под митнически контрол разрешава допускането на митническата територия на Република България на чуждестранни стоки за обработка с цел промяна на вида или състоянието им, без да се облагат с вносни митни сборове или да се подлагат на мерките на търговската политика. Получените в резултат на обработката продукти (обработени продукти) се оформят за внос в страната след заплащане на дължимите за тях вносни митни сборове. Съгласно чл. 466 от ППЗМ режимът обработка под митнически контрол може да се използва за стоките в колона 1 от списъка на приложение №47 на ППЗМ, които са предназначени да бъдат подложени на обработките, посочени в колона 2 на това приложение.
Прилагането на режим обработка под митнически контрол се допуска с издадено от митническите органи разрешение в съответствие с чл. чл. 91 и 92 от ЗМ. Разрешението се издава на местни лица, когато са изпълнени посочените в чл. 135, ал. 2 от ЗМ условия.
2. Разрешаване на режима - нормална процедура.
Разрешението за режим обработка под митнически контрол се издава по искане на лицето, което осъществява или нарежда осъществяването на обработката, съгласно чл. 135 от ЗМ. Искането, което се подава предварително, се изготвя в съответствие с чл. 329 от ППЗМ и образеца по Приложение № 32/С и се представя в Регионалната митническа дирекция /РМД/ или в митницата, в чийто район ще се извършват операциите.
Не се допуска издаване на разрешение за режим ОМК с обратна сила, по аргумент от чл. 332, ал. 3 от ППЗМ.
В случаите, когато се предвижда операциите по обработката да се осъществяват в районите на няколко митнически учреждения, може да се подаде искане за едно разрешение. Искането трябва да съдържа информация за местата и последователността на операциите по обработката и се подава в РМД или митницата, в чийто район ще се извърши първата операция по обработката.
Без да се нарушават разпоредбите на чл. 472 от ППЗМ, разрешението се издава от РМД или от митницата, пред които е било подадено искането итрябва да бъде изготвено в съответствие с чл. 332 и образеца в приложение №33/С - чл. 468, ал. 1 от ППЗМ.
В случаите, когато операциите по обработка ще се извършват на територията на няколко митнически учреждения, преди издаване на разрешението, РМД или митницата, пред които е подадено искането, трябва да извършат процедура по съгласуване, като съобщава искането и проекта на разрешението на останалите заинтересовани митнически учреждения. Проектът на разрешението трябва да съдържа информацията и всички реквизити, посочени в чл. 468, ал. 2 от ППЗМ.
3. Разрешаване на режима - опростена процедура.
Опростената процедура на разрешаване на режима се прилага, когато:
- обработката се извършва на територията на едно митническо учреждение и
- не се прилагат опростените процедури за поставяне под режим, съгласно чл. 82 от ЗМ.
Всяко митническо учреждение, разрешаващо опростена процедура на разрешаване на режима, може да разреши подадаването на пълна митническа декларация за поставяне на стоките под режим да замества искането за разрешаване на режима. В тези случаи приемането на тази пълна митническа декларацията от страна на митническите органи, представлява разрешението, като самото приемане подлежи на условията за даване на разрешението
Представената пълна митническа декларация, заместваща искането за разрешаване на режима, трябва да бъде придружена от документ, съдържащ информация, указана в чл. 472, ал. 3 от ППЗМ, освен ако тази информация може да се впише в клетка № 44 на самата митническа декларация.
4. За извършване на тези формалности не се събират такси.
ЗА РЕЖИМ ПАСИВНО УСЪВЪРШЕНСТВАНЕ
1. Приложно поле
Нормативна уредба на митническия икономически режим пасивно усъвършенстване са разпоредбите на Закона за митниците /ЗМ/ - чл. 147 - чл. 162 и Правилника за прилагане на Закона за митниците /ППЗМ/ чл. 571 - чл. 600.
Режимът пасивно усъвършенстване разрешава:
- да се изнасят временно местни стоки извън митническата територия на Република България, за да се подложат на операции по тяхното усъвършенстване и получените в резултат на тези операции продукти да бъдат оформени под режим внос с пълно или частично освобождаване от вносни митни сборове;
- компенсаторни продукти и стоки в непроменено състояние или части от тях (чуждестранни стоки) да бъдат изнасяни временно за допълнителни операции по усъвършенстване извън митническата територия на РБ при условията, регламентирани в чл. 127 от Закона за митниците.
Операции по усъвършенстване са операциите по чл. 118, ал. 2, т. 3, букви "а", "б", "в" от Закона за митниците:
- обработка на стоки, включително тяхното монтиране и комплектоване с други стоки;
- преработка на стоки;
- поправка на стоки, включително пълното им възстановяване.
2. Разрешаване на режима - нормална процедура
Режимът пасивно усъвършенстване се разрешава по нормална процедура, включително в случаите на стандартен обмен с предварителен внос - чл.573 и чл.574 от ППЗМ.
Разрешението се издава, като се използва образеца, съгласно приложение № 33/Е към чл. 574, ал. 1 от ППЗМ от директора на РМД или началника на митница, пред които е подадено искането (образец по приложение № 32/Е).
В отклонение на разпоредбите на чл. 332, ал. 3 от ППЗМ и надлежно доказани изключителни случаи митническите органи могат да издадат разрешение с обратна сила, като разрешението не може да влезе в сила преди датата на подаване на искането. Разрешение с обратна сила не се издава в случаите на стандартен обмен с предварителен внос - чл. 574, ал. 2 от ППЗМ.
РМД или митницата, които разрешават режима, могат да допуснат поставянето на стоките под режим, за които е подадено искане, съгласно приложение № 32/Е към чл.573, ал. 1 от ППЗМ преди да е издадено разрешението.
3. Разрешаване на режима - опростена процедура
Когато операциите по усъвършенстване представляват поправка, разрешаването е по опростена процедура т.е.подаването на митническа декларация замества искането, а приемането и от митническите органи е равносилно на разрешение.
Опростената процедура на разрешаване се прилага в случаите:
- когато операциите по усъвършенстването представляват поправка с търговски характер - чл. 583 от ППЗМ и в този случай се подават екземпляри на ЕАД -1 до 3, като екземпляр 3/ който е за лицето/ е разрешението за режим пасивно усъвършенстване;
- когато операциите по усъвършенстването се отнасят до поправки с нетърговски характер, възмездно или безвъзмездно - чл. 584 от ППЗМ - декларацията за внос замества искането, приемането и от митническите органи е разрешението за ползване на режима;
- при прилагане на системата на стандартен обмен без предварителен внос.
Представените декларации трябва да бъдат придружени от документ, изготвен от декларатора, съдържащ информацията, съгласно изискванията на чл.583, ал.2 от ППЗМ. В този случай допълнителният документ става неразделна част от митническата декларация - чл. 329, ал. 4 от ППЗМ.
4. За извършване на тези формалности не се събират такси.
РАЗРЕШАВАНЕ НА ОБЕЗПЕЧЕНИЯ ЗА РЕЖИМ ТРАНЗИТ
Предвиденото в чл. 101, ал. 1 от Закона за митниците (ЗМ) обезпечение може да бъде общо, покриващо няколко транзитни операции, или еднократно, покриващо една транзитна операция.
Съгласно чл.239, ал.2 от Правилника за прилагане на Закона за митниците (ППЗМ) обезпечението може да бъде учредено чрез издадена от местна банка гаранция, отговаряща на посочените в чл. 193 от закона условия, или чрез паричен депозит при спазване разпоредбите на чл. 255, ал. 2.
Гаранцията представлява договор за поръчителство и трябва да се издава във форми съгласно образците по:
· приложение № 20 на ППЗМ - за обща гаранция;
· приложение № 22 на ППЗМ - за еднократна гаранция.
Гаранциите при режим транзит са безсрочни.
С обща гаранция се обезпечават няколко транзитни операции (оформени със съответните декларации Т), а с еднократна (както и с паричен депозит) - само една транзитна операция.
Обща гаранция
Общата гаранция се учредява пред съответното гаранционно митническо учреждение, което може да бъде :
· Централно митническо управление при Агенция "Митници" - когато гаранцията ще се отнася до транзитни операции, започващи в отправни митнически учреждения, намиращи се в повече от една Регионална митническа дирекция (РМД) или
· РМД - когато гаранцията ще се отнася само до транзитни операции, започващи в отправни митнически учреждения в нейния район.
В съответствие с чл. 241 от ППЗМ използването на обща гаранция се разрешава само на местни лица, които:
1. редовно са ползвали режима транзит като отговорни лица или изпращачи през предходния период от 6 месеца или са познати на митническите органи като имащи добро финансово състояние, което е достатъчно за покриване на техните задължения, и
2. не са извършвали сериозно или повторно нарушение на митническото или данъчното законодателство.
Лицата, желаещи да ползват обща гаранция при режим транзит, е необходимо да представят пред гаранционното митническо учреждение следните документи:
· мотивирано искане;
· документи за легитимиране на бъдещото отговорно лице:
-удостоверение от съда за актуалното състояние на търговското дружество или едноличния търговец;
-копие на документ за Единния идентификационен код (ЕИК) по Единния държавен регистър на стопанските и други субекти "Булстат" в Република България;
-копие на документи за данъчна регистрация;
· справка за извършените транзитни операции с Единен Административен Документ (ЕАД) като отговорно лице. Справката трябва да съдържа информация за броя на транзитните операции, общ размер на обезпечението и разбивка по вид на публичните държавни вземания (мито, акциз, такси, ДДС). В справката да не се включват транзитни операции, обезпечени с международен митнически гаранционен документ или освободени от обезпечение съгласно чл.101, ал.2 от ЗМ. В случай на искания за използване на обща гаранция от лица, които започват своята дейност като отговорни лица, следва да се посочат очакваните количество, стойност и дължими митни сборове и събирани от митническите органи други държавни вземания за стоките, които ще се превозват през следващите шест месеца;
· удостоверение от данъчната служба, където е регистриран търговецът, че лицето няма сериозни или повторни нарушения на данъчното законодателство;
· годишен баланс и отчет за приходите и разходите на търговското дружество за последната отчетна година с данни за предходната година.
След като лицето получи разрешение за ползване на обща гаранция се представя договора за поръчителство. Той следва да бъде издаден от местна банка и да съответства на приложение № 20 от ППЗМ. Към договора за поръчителство се прилагат документите по чл.816, ал.9 от ППЗМ.
Общата гаранция влиза в сила след приемането и от директора на съответното гаранционно митническо учреждение.
Гаранционното митническо учреждение издава на отговорното лице необходимият му брой сертификати за обща гаранция.
Гаранцията може да бъде прекратена по всяко време от банката, както и от гаранционното митническо учреждение. Прекратяването влиза в сила на 16-ия ден, следващ деня, в който едната от страните е уведомила за това другата страна. Банката остава отговорна за заплащането на суми, които са станали дължими вследствие на транзитни операции, покрити с тази гаранция, започнали преди датата на влизане в сила на прекратяването, дори ако тяхното плащане е поискано след тази дата.
Еднократна гаранция
Съгласно чл. 255 от ППЗМ, еднократната гаранция е само за една транзитна операция и влиза в сила след нейното приемане по съответния ред от началника на отправното митническо учреждение, който, след като предварително е определил сумата за обезпечаване, проверява и заверява договора за поръчителство (гаранцията).
Еднократно обезпечение на една транзитна операция може да се учреди в отправното митническо учреждение и с паричен депозит.
Освобождаването на гаранциите при режим транзит се извършва съгласно разпоредбите на чл.197 от ЗМ и на чл.240 и чл.261 от ППЗМ.
За извършването на формалностите във връзка с учредяването на обезпечение при режим транзит не се събират такси от митническите органи.
РАЗРЕШЕНИЯ ЗА ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ДЕЙНОСТ КАТО МИТНИЧЕСКИ АГЕНТ
Всяко лице, което желае да осъществява дейност като митнически агент, трябва да подаде искане до директора на Агенция "Митници", като приложи към него следните документи:
1. когато искането се подава от търговец:
а) удостоверение от съда за актуалното състояние на търговското дружество или едноличния търговец;
б) копие на документ за Единния идентификационен код (ЕИК) по Единния държавен регистър на стопанските и други субекти "Булстат" в Република България;
в) удостоверение от териториалното управление на данъчната администрация по местоседалището на лицето, че то няма задължения към държавата;
г) свидетелство за съдимост - за физическите лица, представ-ляващи търговеца, съгласно решението за съдебна регистрация;
д) копие от диплома за завършената последна степен на образование на физическите лица, представляващи търговеца, съгласно решението за съдебна регистрация;
е) документ за платена такса в размер на 200 лв.на основание чл. 22 от Правилника да прилагане на Закона за митниците (може да се плати в брой на касата на Агенция "Митници" или по банков път);
2. когато искането се подава от физическо лице, към него се прилагат:
а) копие от документ за самоличност;
б) документ за адресна регистрация;
в) свидетелство за съдимост;
г) копие от диплома за завършената последна степен на образование;
д) документ за платена такса в размер на 200 лв. на основание чл. 22 от Правилника да прилагане на Закона за митниците (може да се плати в брой на касата на Агенция "Митници" или по банков път).
3. Физическите лица по т.1, буква г, и по т. 2 представят професионална автобиография, придружена с документ за квалификация и преквалификация в областта на митническата дейност - ако притежават такива.
4. В искането трябва да бъдат посочени и митническото учреждение, където се намира седалището на търговеца, или адресът на физическото лице, както и митническите учреждения - митници, митнически бюра и митнически пунктове - основни изпълнители на митническия надзор и контрол, в които лицето желае да осъществява дейност като митнически агент.
5. Исканията се регистрират в Централното митническо управление, разглеждат се по реда, по който са постъпили, и ако искането и приложените към него документи отговарят на изискванията, се представят за разглеждане на комисия, определена със заповед на министъра на финансите.
При вземане на решенията комисията взема предвид професиоал-ния опит и квалификация на лицата в митническата дейност.
На база на становище на комисията, директорът на Агенция "Митници" прави предложение до министъра на финансите на съответните лица да бъдат издадени разрешения за осъществяване на дейност като митнически агент.
Документите за издаване на разрешение за осъществяване на дейност като митнически агент се подават в отдел "Внос и износ" на дирекция "Митнически режими и процедури" при Агенция "Митници" , телефони за контакт 9859 4437 или 9859 4202.
ДОСТЪП ДО РЕЖИМ ТИР
Във връзка с влизането в сила от 17.02.1999 г. на първия пакет от изменения на Конвенция ТИР, 1975 г. и произтичащите от тях задължения, компетентните органи на всяка договаряща държава /в Република България компетентни са митническите органи/ са длъжни да контролират достъпа на лицата до режим ТИР. Агенция "Митници" - Централно митническо управление дава разрешение на основание чл.6, т.4 от Конвенцията на лицата да ползват карнети ТИР. Този достъп до процедурата ТИР се разрешава на лицата, отговарящи на минималните международно признати условия и изисквания, дадени в Приложение 9, част II на Конвенция ТИР, 1975 г. Разрешението за достъп до режим ТИР се дава от Агенция "Митници" на лица по предложение от Асоциацията на българските предприятия за международни превози и пътищата /АЕБТРИ/, чието седалище е в София 1680, ул. "Искърски пролом " № 6, тел. 958 14 79.
III. Процедури, по които се издават разрешения за предоставяне на статут на "одобрен получател", освобождаване на вноса на пратки по програма "Фар" от митни сборове, данъци и такси, обвързваща тарифна информация и обвързваща информация за произход, кандидатстване и разпределение н аколичествата от преференциалните тарифни квоти, са следните:
Дейност в отдел "Произход на стоките", свързана с предоставянето на информация и извършване на услуги за търговските оператори и физическите лица:
Отдел "Произход на стоките" предоставя информация и извършва консултации по въпроси свързани с придобиването на преференциален произход на стоките за износ и документите, доказващи преференци
- Разрешения за митнически агенти;
- Разрешения за поставяне на стоки под митнически икономически режим;
- Разрешения за обезпечения (гаранции) по режим транзит;
- Достъп до режим TIR;
- Документите, доказващи преференциалния произход на стоките за износ и от внос и предоставя информация и извършва консултации по въпроси свързани с придобиването на преференциален произход на стоките за износ и.
- Разрешения за предоставяне на статут на "одобрен износител" по смисъла на чл. 22 от протоколите за произход към Споразуменията за свободна търговия, които Република България е сключила до този момент със страните от ЕС, ЕАСТ, ЦЕФТА, балтийските страни, Турция, Македония, Израел и Хърватия.
- Писма за освобождаване на пратки, получавани по договори по Програма "ФАР", от заплащане на митни сборове, данъци и такси.
- Обвързваща тарифна информация /ОТИ/ и обвързваща информация по произхода /ОИП/, на основание чл. 23, ал 1 от Закона за митниците.
- Ред за кандидатстване и разпределяне на количествата по преференциалните тарифни квоти.
- Единен електронен формат и указания за коректното му попълване за подаване в електронна форма на митнически манифести и Единни Административни документи (митнически декларации).
ЗА РЕЖИМ АКТИВНО УСЪВЪРШЕНСТВАНЕ
1. Приложно поле
Нормативна уредба на митническия икономически режим активно усъвършенстване (АУ) при използване на системата с отложено плащане (АУ/ОП) и на системата с възстановяване (АУ/В) са разпоредбите на Закона за митниците /ЗМ/ - чл. 118 - чл. 132 и Правилника за прилагане на Закона за митниците/ППЗМ/ - чл. 378 - чл. 456.
Режимът АУ/ОП разрешава да бъдат осъществени една или повече операции на митническата територия на Република България по усъвършенстването на чуждестранни стоки, предназначени да бъдат реекспортирани като компенсаторни продукти, без да се облагат с вносни митни сборове и без да подлежат на мерките на търговската политика.
Режимът АУ/В разрешава да бъдат осъществени една или повече операции на митническата територия на Република България по усъвършенстването на внесени стоки, за които ще бъдат възстановени вносните митни сборове, ако бъдат изнесени като компенсаторни продукти извън митническата територия на Република България.
Прилагането на режима се допуска с издадено от митническите органи разрешение в съответствие с чл. чл. 91 и 92 от ЗМ.
Изисквания за ползване на режима са:
а/ лицето, което осъществява или нарежда осъществяването на операциите по усъвършенстванет /титуляр на режима/ да е местно лице;
б/ да е възможна идентификацията на вносните стоки в компенсаторните продукти; и
в/ режимът АУ да спомага за създаване на по-благоприятни условия за износ или реекспорт на компенсаторните продукти и да не се засягат основните икономически интереси на производителите в Р. България, т. е. да са изпълнени т.нар. икономически условия.
Изключение по т.а - титуляр на режима може да бъде чуждестранно лице само в случаите на внасяне с цел усъвършенстване на стоки с нетърговски характер по смисъла на чл. 38, ал. 1 от ППЗМ.
2. Разрешаване на режима - нормална процедура
При разрешаване на режима по нормална процедура предварително (преди поставяне на стоките под режим АУ) се подава искане за разрешаване на режима в съответствие с чл. 384 от ППЗМ и по образеца съгласно приложение № 32/В от ППЗМ. Искането се представя в Регионалната митническа дирекция или митница, на територията на която ще се извърши операцията по усъвършенстването, а в случаите на многостепенен производствен стадий, който предстои да бъде осъществен на територията на няколко митнически учреждения, искането се представя в РМД или митница, на територията на която ще се извърши първата операция по усъвършенстването.
При нормална процедура на разрешаване на режима при поставяне на стоките под режим или при приключване на режима, могат да се ползват както нормалната, така и опростените процедури по деклариране.
В случаите, когато лицето желае да ползва опростени процедури за деклариране при поставянето на стоките под режим, искането се подава съответно: 1). на ниво митница, когато лицето заявява ползване на процедура по облекчено деклариране; 2). на ниво РМД, когато лицето заявява ползване на процедура по оформяне на място.
Разрешението по нормална процедура се издава от РМД или митницата пред които е подадено искането. Разрешението се издава в съответствие с разпоредбите на чл. 385 от ППЗМ и образеца по приложение № 33 / В. В случаите на многостепенен производствен стадий, който ще се извършва на територията на няколко различни митнически учреждения, преди издаване на разрешението, РМД или митницата, пред които е подадено искането, извършват предварителна процедура по съгласуване, като изпращат на заинтересуваните МУ, посочени в искането, проект на разрешението.
В определени обосновани случаи може да бъде издадено разрешение с обратна сила, на основание чл. 385, ал. 2 от ППЗМ. В тези случаи компетентното за издаване на разрешението митническо учреждение може да разреши вносните стоки да бъдат поставени под режим, за които вече е подадено искане, преди самото разрешение да е издадено, като уведомява неформално за това митническото учреждение за поставяне под режим, така както е зявено в искането. Задължително условие в този случай е, преди поставянето на стоките под режим да е подадено искане за разрешаване на режима по нормална процедура.
3. Разрешаване на режима - опростена процедура
Опростената процедура за разрешаване на режима е регламентирана в чл. 394 от ППЗМ.
Условия за разрешаване на режима по опростена процедура по смисъла на ал. ал. 1 и 2 на чл. 394 са :
- операциите по усъвършенстване да се извършват на територията на едно митническо учреждение;
- да не е предвидено използването на системата на еквивалента компенсация /ЕК/ към момента на поставяне на стоките под режим;
операциите по усъвършенстване да се извършват на база икономически условия с кодове 6201,6202,6301,6302, и 6400;
- да бъде използвана нормалната процедура за поставяне под режим в съответствие с чл. 68 от ЗМ.
При едновременното спазване на тези четири условия подаването на пълната митническа декларация от страна на лицето, което желае да ползва режима, представлява искане за разрешаване на режима, а приемането на тази пълна митническа декларация от страна на митническите органи( всяко митническо учреждение) представлява (замества) разрешението, като приемането на тази пълна митническа декларация подлежи на условията за даване на разрешението. При опростена процедура на разрешаване на режима, задължително се прилага нормална процедура за поставяне на стоките под режим.
Представената по нормална процедура за поставяне под режим митническа декларация се придружава от документ, представлявящ неразделна част от нея и съдържащ информацията, визрана в ал. 3 на чл. 394 от ППЗМ (в случай, че тази информация не може да се впише в кл. 44 на самата декларация).
4. За извършване на тези формалности не се събират такси.
ЗА РЕЖИМ ВРЕМЕНЕН ВНОС
1. Приложно поле
Нормативна уредба на митническия икономически режим временен внос са разпоредбите на Закона за митниците /ЗМ/ - чл. 139 - чл. 1146 и Правилника за прилагане на Закона за митниците /ППЗМ/ чл. 485 - чл. 570.
Съгласно чл. 139 от ЗМ режимът временен внос /ВВ/ разрешава ползването на митническата територия на Р. България с пълно или частично освобождаване от вносни митни сборове и без прилагане на мерките на търговската политика, на чуждестранни стоки, предназначени да бъдат реекспортирани, без да са претърпели изменения освен нормалното износване при тяхната употреба.
Режимът временен внос с частично освобождаване от вносни митни сборове /ВВЧО/ е регламентиран в чл. 144 и чл. 145 от ЗМ. За периода, през който стоките са поставени под режим ВВЧО се събират част от вносните митни сборове, които биха били дължими, ако стоките бяха допуснати под режим внос на датата, на която са поставени под режим временен внос.
В чл.486 - чл. 510 от ППЗМ са посочени случаите, сроковете и условията, при които може да се разреши режим временен внос с пълно освобождаване от вносни митни сборове /ВВПО/
Под режим ВВЧО съгласно чл. 144, във връзка с чл. 139 от ЗМ могат да се поставят стоки, които:
- са посочени в случаите, при които може да се разреши ВВПО, но не отговарят на всички условия, предвидени за разрешаване на ВВПО или са внасят с цел, която не попада към случаите, при които може да се разреши ВВПО;
- остават собственост на чуждестранно лице;
- са предназначени за реекспортиране в определен срок (не по-голям от 24 месеца), след временно ползване
- нe са претърпели изменения освен нормалното износване при тяхната употреба.
Случаите, при които не може да се ползва режим ВВЧО са определени в чл. 511 от ППЗМ.
2. Разрешаване на режима - нормална процедура
Разрешаването на режима е регламентирана в чл. 512 от ППЗМ и включва подаване на искане за разрешаване на режима по образеца в Приложение № 32/D на ППЗМ и издаване на разрешение за временен внос по образеца в Приложение № 33/D на ППЗМ. В разрешението се определя надзорното митническо учреждение, митническото учреждение за поставяне под режим и митническото учреждение за приключване на режим. Съгласно чл. 512 от ППЗМ нормалната процедура се прилага задължително, когато:
- лицето, което подава искането желае стоките да бъдат поставени под режим на основание чл. 508, 509 или чл. 510 от ППЗМ, независимо от исканата от него форма за деклариране при поставянето под режим; или
- лицето, което подава искането желае стоките да бъдат поставени под режим чрез деклариране по опростените процедури, т.е. писмено деклариране по опростените процедури, съгласно чл. 82 от ЗМ или
- в други случаи, определени при необходимост от Агенция "Митници".
Искането се подава пред районната митническа дирекция /РМД/ или пред митницата, в чиито район е местожителството или седалището на лицето, което го подава. Когато лицето, което подава искането, е чуждестранно лице, искането се подава пред РМД, на територията на която ще се ползват първо стоките.
Опростени процедури за разрешаване, чрез деклариране по нормалната процедура /чл. 516 - чл. 519 от ППЗМ/, се прилагат в случаите, когато не е задължителна нормалната процедура за разрешаване на режима и лицето иска поставяне под режима чрез деклариране по нормалната процедура. С разрешаване на режима по опростените процедури за разрешаване, стоките се поставят под режим ВВ.
3. Разрешаване на режима - опростени процедури
Опростените процедури за разрешаване на режима са:
- писмено деклариране по нормалната процедура, съгласно чл. 516 от ППЗМ. Подаването на митническа декларация по чл. 68 от ЗМ се счита за искане за разрешаване, а приемането й от митническите органи - за разрешение. Митническата декларация се подава в митническото учреждение, пред което е заявено желанието за ВВ и са представени стоките
- представянето на карнет АТА, съгласно чл. 518 от ППЗМ. В Приложение № 58 е даден списък на стоките, чиито ВВ може да бъде извършен с карнет АТА.
- устно деклариране с опис, съгласно чл. 517 от ППЗМ. Прилага се в случаите на чл. 141, ал. 1, т. 1 и 3 от ППЗМ.
- деклариране, съгласно чл. 519 от ППЗМ, чрез други форми, посочени в чл. 145 от ППЗМ в случаите на временен внос на лични вещи, внасяни от пътници-чуждестранни лица, както и на стоки, внасяни за спортни цели.
Предвид спецификата на режим временен внос с пълно освобождаване от вносни митни сборове на транспортни средста, внасяни за часто или търговско ползване, следва да се имат предвид разпоредбите за всеки отделен конкретен случай /чл. 543 - чл 565 от ППЗМ/.
4. За извършване на тези формалности не се събират такси.
ЗА РЕЖИМ МИТНИЧЕСКО СКЛАДИРАНЕ
На митническата територия на Р. България са регламентирани три форми на складиране и съхранение на предимно чуждестранни стоки, които представляват обхвата от компетенции на отдел "Митническо складиране, временно складиране, свободни зони и свободни складове" на Централно митническо управление.
Временно складиране
Процедура, допускаща ограничен във времето престой на чуждестранни стоки, след въвеждането им на митническата територия и тяхното представяне, до получаване на митническо направление, като сроковете са в зависимост от вида транспорт. Стоките могат да престояват на одобрени от митническите органи места. Предвидено е обезпечение с някои изключения - за стоките, съхранявани във временните складове, намиращи се в охраняваните райони на аерогарите и пристанищата, открити за международни превози, във временните складове, управлявани от митническите органи и НК "БДЖ ", както и за съхраняването на пощенски пратки, включително и колети.
Съгласно чл. 108, ал. 4 от ППЗМ, искането за издаване на разрешение за откриване и управление на временен склад се подава от търговеца, който ще го управлява, съгласно образец по приложение № 13 на ППЗМ, до началника на съответната митница, в чийто район се намира мястото, подлежащо на одобряване. Искането трябва да бъде придружено от всички документи, посочени в него. Митническите органи могат да изискват и други документи, необходими им за издаване на разрешението.
Разрешението за откриване и управление на временен склад се издава от началника на митницата съгласувано с директора на съответната регионална митническа дирекция, съгласно образеца по приложение № 14 на ППЗМ само на търговци, по смисъла на Търговския закон и влиза в сила от датата на издаването му.
Митническо складиране
Митнически икономически режим и същевременно режим с отложено плащане, регламентиран в ЗМ и ППЗМ, даващ възможност за принципно неограничен престой на предимно чуждестранни стоки на митническата територия, без да подлежат на облагане с вносни митни сборове и на мерките на търговската политика при внос /добил популярност под названието антрепозитен склад/. Стоките могат да престояват на одобрени от митническите органи места. Най разпространените складове са тип А- обществен и С - частен.
Искането за разрешение се подава съгласно чл. 329 от ППЗМ и приложение № 32А на ППЗМ до митническото учреждение по местонахождение на местата, за които се иска да бъдат одобрени като митнически складове, или в случай на склад от тип Е - до митническите органи по мястото, където се води основното счетоводство на складодържателя.
Разрешения за откриване и управление на митнически склад или за ползване на режима митническо складиране се издават за посочените в чл. 335, ал. 1, т. 1 и 3 от ППЗМ типове митнически складове (тип А и С).
Разрешенията за посочените складове се издават от директора на съответната регионална митническа дирекция по местонахождение на складовите съоръжения съгласно образец по приложение № 33А на ППЗМ.
Централното митническо управление може да издава разрешения за посочените в чл. 335, ал. 1, т. 2 и 4 и ал. 2 от ППЗМ типове митнически складове във всеки конкретен случай, когато прецени, че това отговаря на стопанските потребности, на икономическата необходимост, на различните технологични дадености и на изискванията на митническия надзор и че дейността по складирането не може да бъде осъществявана в митнически складове от тип А и С.
Разрешенията за ползване на режима митническо складиране при склад тип В се издават от началника на надзорното митническо учреждение.
Свободни зони и свободни складове
Митническо направление, което се отнася до обособени части от митническата територия на Р. България, в които чуждестранните стоки за целите на митническото облагане и целите на търговската политика при внос се считат за намиращи се извън митническата територия, ако не са поставени под режим внос или под друг митнически режим. Местните стоки могат да ползват мерките, прилагани при износ на стоки, ако това е разпоредено в друг закон или акт на Министерски съвет - такива мерки са предвидени в данъчното законодателство. Срокът за престой е неограничен. Предвидена е национална митническа и данъчна специфика в свободните зони, по отношение на рискови групи стоки - спиртни напитки тютюневи изделия и течни горива.
На територията на страната, до настоящия момент, са създадени и функционират шест свободни зони - Бургас, Видин, Пловдив, Русе, Свиленград и Драгоман. Свободни складове не са създавани.
Текстове от ППЗМ:
Чл. 625. За дейностите по чл. 176, ал. 1 от закона уведомлението по чл. 172, ал. 1 от закона се извършва под формата на искане за одобряване на материалната отчетност по чл. 628.
Чл. 626. Операторът взема необходимите предпазни мерки, за да осигури спазването на нормативните актове от лицата, които наема за извършване на своята дейност.
Чл. 627. (1) Преди да започне дейността си в свободна зона или в свободен склад, операторът трябва да получи одобрение от митническите органи на материалната отчетност по чл. 176, ал. 1 от закона.
(2) Одобрението по ал. 1 се издава на лице, което осигури необходимите условия за прилагане на разпоредбите за свободните зони и свободните складове.
(3) Митническите органи могат да откажат издаването на одобрение по ал. 1 на лице, за което съществуват данни, уличаващи го в неспазване на нормативните актове.
Чл. 628. (1) Искането за одобрението по чл. 627 се подава писмено до митницата, в чийто район се намира свободната зона или свободният склад.
(2) В искането по ал. 1 се отразява коя от дейностите по чл. 176, ал. 1 от закона се има предвид. То трябва да включва подробно описание на водената или предвижданата материална отчетност, вида и митническия статут на стоките, за които се отнася тази дейност, при необходимост и митническия режим, под който ще бъде извършвана, както и друга информация, необходима на митническите органи за осигуряване правилното прилагане на разпоредбите за свободните зони и свободните складове.
Чл. 629. (1) Одобрението на материалната отчетност се издава писмено от митницата, в чийто район се намира свободната зона или свободният склад, като задължително се отбелязва дата и се полага подпис.
(2) Лицето, подало искането, се уведомява за одобрението.
(3) Митническите органи имат право да поставят допълнителни условия по издаденото от тях одобрение с оглед на митническия надзор.
За извършване на тези формалности не се събират такси.
ЗА РЕЖИМ ОБРАБОТКА ПОД МИТНИЧЕСКИ КОНТРОЛ
1. Приложно поле
Нормативна уредба на режим обработка под митнически контрол са разпоредбите на Закона за митниците /ЗМ/ - чл. 133 - чл. 138 и Правилника за прилагане на Закона за митниците /ППЗМ/ - чл. 466 - чл. 484.
Режимът обработка под митнически контрол разрешава допускането на митническата територия на Република България на чуждестранни стоки за обработка с цел промяна на вида или състоянието им, без да се облагат с вносни митни сборове или да се подлагат на мерките на търговската политика. Получените в резултат на обработката продукти (обработени продукти) се оформят за внос в страната след заплащане на дължимите за тях вносни митни сборове. Съгласно чл. 466 от ППЗМ режимът обработка под митнически контрол може да се използва за стоките в колона 1 от списъка на приложение №47 на ППЗМ, които са предназначени да бъдат подложени на обработките, посочени в колона 2 на това приложение.
Прилагането на режим обработка под митнически контрол се допуска с издадено от митническите органи разрешение в съответствие с чл. чл. 91 и 92 от ЗМ. Разрешението се издава на местни лица, когато са изпълнени посочените в чл. 135, ал. 2 от ЗМ условия.
2. Разрешаване на режима - нормална процедура.
Разрешението за режим обработка под митнически контрол се издава по искане на лицето, което осъществява или нарежда осъществяването на обработката, съгласно чл. 135 от ЗМ. Искането, което се подава предварително, се изготвя в съответствие с чл. 329 от ППЗМ и образеца по Приложение № 32/С и се представя в Регионалната митническа дирекция /РМД/ или в митницата, в чийто район ще се извършват операциите.
Не се допуска издаване на разрешение за режим ОМК с обратна сила, по аргумент от чл. 332, ал. 3 от ППЗМ.
В случаите, когато се предвижда операциите по обработката да се осъществяват в районите на няколко митнически учреждения, може да се подаде искане за едно разрешение. Искането трябва да съдържа информация за местата и последователността на операциите по обработката и се подава в РМД или митницата, в чийто район ще се извърши първата операция по обработката.
Без да се нарушават разпоредбите на чл. 472 от ППЗМ, разрешението се издава от РМД или от митницата, пред които е било подадено искането итрябва да бъде изготвено в съответствие с чл. 332 и образеца в приложение №33/С - чл. 468, ал. 1 от ППЗМ.
В случаите, когато операциите по обработка ще се извършват на територията на няколко митнически учреждения, преди издаване на разрешението, РМД или митницата, пред които е подадено искането, трябва да извършат процедура по съгласуване, като съобщава искането и проекта на разрешението на останалите заинтересовани митнически учреждения. Проектът на разрешението трябва да съдържа информацията и всички реквизити, посочени в чл. 468, ал. 2 от ППЗМ.
3. Разрешаване на режима - опростена процедура.
Опростената процедура на разрешаване на режима се прилага, когато:
- обработката се извършва на територията на едно митническо учреждение и
- не се прилагат опростените процедури за поставяне под режим, съгласно чл. 82 от ЗМ.
Всяко митническо учреждение, разрешаващо опростена процедура на разрешаване на режима, може да разреши подадаването на пълна митническа декларация за поставяне на стоките под режим да замества искането за разрешаване на режима. В тези случаи приемането на тази пълна митническа декларацията от страна на митническите органи, представлява разрешението, като самото приемане подлежи на условията за даване на разрешението
Представената пълна митническа декларация, заместваща искането за разрешаване на режима, трябва да бъде придружена от документ, съдържащ информация, указана в чл. 472, ал. 3 от ППЗМ, освен ако тази информация може да се впише в клетка № 44 на самата митническа декларация.
4. За извършване на тези формалности не се събират такси.
ЗА РЕЖИМ ПАСИВНО УСЪВЪРШЕНСТВАНЕ
1. Приложно поле
Нормативна уредба на митническия икономически режим пасивно усъвършенстване са разпоредбите на Закона за митниците /ЗМ/ - чл. 147 - чл. 162 и Правилника за прилагане на Закона за митниците /ППЗМ/ чл. 571 - чл. 600.
Режимът пасивно усъвършенстване разрешава:
- да се изнасят временно местни стоки извън митническата територия на Република България, за да се подложат на операции по тяхното усъвършенстване и получените в резултат на тези операции продукти да бъдат оформени под режим внос с пълно или частично освобождаване от вносни митни сборове;
- компенсаторни продукти и стоки в непроменено състояние или части от тях (чуждестранни стоки) да бъдат изнасяни временно за допълнителни операции по усъвършенстване извън митническата територия на РБ при условията, регламентирани в чл. 127 от Закона за митниците.
Операции по усъвършенстване са операциите по чл. 118, ал. 2, т. 3, букви "а", "б", "в" от Закона за митниците:
- обработка на стоки, включително тяхното монтиране и комплектоване с други стоки;
- преработка на стоки;
- поправка на стоки, включително пълното им възстановяване.
2. Разрешаване на режима - нормална процедура
Режимът пасивно усъвършенстване се разрешава по нормална процедура, включително в случаите на стандартен обмен с предварителен внос - чл.573 и чл.574 от ППЗМ.
Разрешението се издава, като се използва образеца, съгласно приложение № 33/Е към чл. 574, ал. 1 от ППЗМ от директора на РМД или началника на митница, пред които е подадено искането (образец по приложение № 32/Е).
В отклонение на разпоредбите на чл. 332, ал. 3 от ППЗМ и надлежно доказани изключителни случаи митническите органи могат да издадат разрешение с обратна сила, като разрешението не може да влезе в сила преди датата на подаване на искането. Разрешение с обратна сила не се издава в случаите на стандартен обмен с предварителен внос - чл. 574, ал. 2 от ППЗМ.
РМД или митницата, които разрешават режима, могат да допуснат поставянето на стоките под режим, за които е подадено искане, съгласно приложение № 32/Е към чл.573, ал. 1 от ППЗМ преди да е издадено разрешението.
3. Разрешаване на режима - опростена процедура
Когато операциите по усъвършенстване представляват поправка, разрешаването е по опростена процедура т.е.подаването на митническа декларация замества искането, а приемането и от митническите органи е равносилно на разрешение.
Опростената процедура на разрешаване се прилага в случаите:
- когато операциите по усъвършенстването представляват поправка с търговски характер - чл. 583 от ППЗМ и в този случай се подават екземпляри на ЕАД -1 до 3, като екземпляр 3/ който е за лицето/ е разрешението за режим пасивно усъвършенстване;
- когато операциите по усъвършенстването се отнасят до поправки с нетърговски характер, възмездно или безвъзмездно - чл. 584 от ППЗМ - декларацията за внос замества искането, приемането и от митническите органи е разрешението за ползване на режима;
- при прилагане на системата на стандартен обмен без предварителен внос.
Представените декларации трябва да бъдат придружени от документ, изготвен от декларатора, съдържащ информацията, съгласно изискванията на чл.583, ал.2 от ППЗМ. В този случай допълнителният документ става неразделна част от митническата декларация - чл. 329, ал. 4 от ППЗМ.
4. За извършване на тези формалности не се събират такси.
РАЗРЕШАВАНЕ НА ОБЕЗПЕЧЕНИЯ ЗА РЕЖИМ ТРАНЗИТ
Предвиденото в чл. 101, ал. 1 от Закона за митниците (ЗМ) обезпечение може да бъде общо, покриващо няколко транзитни операции, или еднократно, покриващо една транзитна операция.
Съгласно чл.239, ал.2 от Правилника за прилагане на Закона за митниците (ППЗМ) обезпечението може да бъде учредено чрез издадена от местна банка гаранция, отговаряща на посочените в чл. 193 от закона условия, или чрез паричен депозит при спазване разпоредбите на чл. 255, ал. 2.
Гаранцията представлява договор за поръчителство и трябва да се издава във форми съгласно образците по:
· приложение № 20 на ППЗМ - за обща гаранция;
· приложение № 22 на ППЗМ - за еднократна гаранция.
Гаранциите при режим транзит са безсрочни.
С обща гаранция се обезпечават няколко транзитни операции (оформени със съответните декларации Т), а с еднократна (както и с паричен депозит) - само една транзитна операция.
Обща гаранция
Общата гаранция се учредява пред съответното гаранционно митническо учреждение, което може да бъде :
· Централно митническо управление при Агенция "Митници" - когато гаранцията ще се отнася до транзитни операции, започващи в отправни митнически учреждения, намиращи се в повече от една Регионална митническа дирекция (РМД) или
· РМД - когато гаранцията ще се отнася само до транзитни операции, започващи в отправни митнически учреждения в нейния район.
В съответствие с чл. 241 от ППЗМ използването на обща гаранция се разрешава само на местни лица, които:
1. редовно са ползвали режима транзит като отговорни лица или изпращачи през предходния период от 6 месеца или са познати на митническите органи като имащи добро финансово състояние, което е достатъчно за покриване на техните задължения, и
2. не са извършвали сериозно или повторно нарушение на митническото или данъчното законодателство.
Лицата, желаещи да ползват обща гаранция при режим транзит, е необходимо да представят пред гаранционното митническо учреждение следните документи:
· мотивирано искане;
· документи за легитимиране на бъдещото отговорно лице:
-удостоверение от съда за актуалното състояние на търговското дружество или едноличния търговец;
-копие на документ за Единния идентификационен код (ЕИК) по Единния държавен регистър на стопанските и други субекти "Булстат" в Република България;
-копие на документи за данъчна регистрация;
· справка за извършените транзитни операции с Единен Административен Документ (ЕАД) като отговорно лице. Справката трябва да съдържа информация за броя на транзитните операции, общ размер на обезпечението и разбивка по вид на публичните държавни вземания (мито, акциз, такси, ДДС). В справката да не се включват транзитни операции, обезпечени с международен митнически гаранционен документ или освободени от обезпечение съгласно чл.101, ал.2 от ЗМ. В случай на искания за използване на обща гаранция от лица, които започват своята дейност като отговорни лица, следва да се посочат очакваните количество, стойност и дължими митни сборове и събирани от митническите органи други държавни вземания за стоките, които ще се превозват през следващите шест месеца;
· удостоверение от данъчната служба, където е регистриран търговецът, че лицето няма сериозни или повторни нарушения на данъчното законодателство;
· годишен баланс и отчет за приходите и разходите на търговското дружество за последната отчетна година с данни за предходната година.
След като лицето получи разрешение за ползване на обща гаранция се представя договора за поръчителство. Той следва да бъде издаден от местна банка и да съответства на приложение № 20 от ППЗМ. Към договора за поръчителство се прилагат документите по чл.816, ал.9 от ППЗМ.
Общата гаранция влиза в сила след приемането и от директора на съответното гаранционно митническо учреждение.
Гаранционното митническо учреждение издава на отговорното лице необходимият му брой сертификати за обща гаранция.
Гаранцията може да бъде прекратена по всяко време от банката, както и от гаранционното митническо учреждение. Прекратяването влиза в сила на 16-ия ден, следващ деня, в който едната от страните е уведомила за това другата страна. Банката остава отговорна за заплащането на суми, които са станали дължими вследствие на транзитни операции, покрити с тази гаранция, започнали преди датата на влизане в сила на прекратяването, дори ако тяхното плащане е поискано след тази дата.
Еднократна гаранция
Съгласно чл. 255 от ППЗМ, еднократната гаранция е само за една транзитна операция и влиза в сила след нейното приемане по съответния ред от началника на отправното митническо учреждение, който, след като предварително е определил сумата за обезпечаване, проверява и заверява договора за поръчителство (гаранцията).
Еднократно обезпечение на една транзитна операция може да се учреди в отправното митническо учреждение и с паричен депозит.
Освобождаването на гаранциите при режим транзит се извършва съгласно разпоредбите на чл.197 от ЗМ и на чл.240 и чл.261 от ППЗМ.
За извършването на формалностите във връзка с учредяването на обезпечение при режим транзит не се събират такси от митническите органи.
РАЗРЕШЕНИЯ ЗА ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ДЕЙНОСТ КАТО МИТНИЧЕСКИ АГЕНТ
Всяко лице, което желае да осъществява дейност като митнически агент, трябва да подаде искане до директора на Агенция "Митници", като приложи към него следните документи:
1. когато искането се подава от търговец:
а) удостоверение от съда за актуалното състояние на търговското дружество или едноличния търговец;
б) копие на документ за Единния идентификационен код (ЕИК) по Единния държавен регистър на стопанските и други субекти "Булстат" в Република България;
в) удостоверение от териториалното управление на данъчната администрация по местоседалището на лицето, че то няма задължения към държавата;
г) свидетелство за съдимост - за физическите лица, представ-ляващи търговеца, съгласно решението за съдебна регистрация;
д) копие от диплома за завършената последна степен на образование на физическите лица, представляващи търговеца, съгласно решението за съдебна регистрация;
е) документ за платена такса в размер на 200 лв.на основание чл. 22 от Правилника да прилагане на Закона за митниците (може да се плати в брой на касата на Агенция "Митници" или по банков път);
2. когато искането се подава от физическо лице, към него се прилагат:
а) копие от документ за самоличност;
б) документ за адресна регистрация;
в) свидетелство за съдимост;
г) копие от диплома за завършената последна степен на образование;
д) документ за платена такса в размер на 200 лв. на основание чл. 22 от Правилника да прилагане на Закона за митниците (може да се плати в брой на касата на Агенция "Митници" или по банков път).
3. Физическите лица по т.1, буква г, и по т. 2 представят професионална автобиография, придружена с документ за квалификация и преквалификация в областта на митническата дейност - ако притежават такива.
4. В искането трябва да бъдат посочени и митническото учреждение, където се намира седалището на търговеца, или адресът на физическото лице, както и митническите учреждения - митници, митнически бюра и митнически пунктове - основни изпълнители на митническия надзор и контрол, в които лицето желае да осъществява дейност като митнически агент.
5. Исканията се регистрират в Централното митническо управление, разглеждат се по реда, по който са постъпили, и ако искането и приложените към него документи отговарят на изискванията, се представят за разглеждане на комисия, определена със заповед на министъра на финансите.
При вземане на решенията комисията взема предвид професиоал-ния опит и квалификация на лицата в митническата дейност.
На база на становище на комисията, директорът на Агенция "Митници" прави предложение до министъра на финансите на съответните лица да бъдат издадени разрешения за осъществяване на дейност като митнически агент.
Документите за издаване на разрешение за осъществяване на дейност като митнически агент се подават в отдел "Внос и износ" на дирекция "Митнически режими и процедури" при Агенция "Митници" , телефони за контакт 9859 4437 или 9859 4202.
ДОСТЪП ДО РЕЖИМ ТИР
Във връзка с влизането в сила от 17.02.1999 г. на първия пакет от изменения на Конвенция ТИР, 1975 г. и произтичащите от тях задължения, компетентните органи на всяка договаряща държава /в Република България компетентни са митническите органи/ са длъжни да контролират достъпа на лицата до режим ТИР. Агенция "Митници" - Централно митническо управление дава разрешение на основание чл.6, т.4 от Конвенцията на лицата да ползват карнети ТИР. Този достъп до процедурата ТИР се разрешава на лицата, отговарящи на минималните международно признати условия и изисквания, дадени в Приложение 9, част II на Конвенция ТИР, 1975 г. Разрешението за достъп до режим ТИР се дава от Агенция "Митници" на лица по предложение от Асоциацията на българските предприятия за международни превози и пътищата /АЕБТРИ/, чието седалище е в София 1680, ул. "Искърски пролом " № 6, тел. 958 14 79.
III. Процедури, по които се издават разрешения за предоставяне на статут на "одобрен получател", освобождаване на вноса на пратки по програма "Фар" от митни сборове, данъци и такси, обвързваща тарифна информация и обвързваща информация за произход, кандидатстване и разпределение н аколичествата от преференциалните тарифни квоти, са следните:
Дейност в отдел "Произход на стоките", свързана с предоставянето на информация и извършване на услуги за търговските оператори и физическите лица:
Отдел "Произход на стоките" предоставя информация и извършва консултации по въпроси свързани с придобиването на преференциален произход на стоките за износ и документите, доказващи преференци