19.07.2024 г.

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ПРЕДСЕДАТЕЛ,

УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,          

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО АНГОВА,                                                                    

Благодаря Ви за поставените въпроси, които засягат изключително важна тема, свързана с ваучерите за храна.

Започвам с първия въпрос, свързан с увеличаване размера на общата годишна квота, съответно необлагаемата стойност на ваучерите за храна. Както знаете, предоставянето на ваучери за храна по чл. 209а от Закона за корпоративното подоходно облагане е всъщност данъчно облекчение, представляващо предоставянето на социални разходи в размер на 200 лв. месечно на всяко наето лице, без да се дължат данъци и задължителни осигурителни вноски. В параграф Първи от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 г. е предвидено използването на ваучери за храна не само за закупуване на хранителни продукти, но тези ваучери могат също да се използват за плащане на битови нужди, за топлинна и електрическа енергия, природен газ и вода, за дейности, осъществявани от културни организации, както и за туристически услуги.

Годишната квота се определя със Закона за държавния бюджет за всяка финансова година. За тази година общата годишна квота е определена в размер на 1,6 млрд. лв. съгласно чл. 59 от Закона за бюджета. Със заповед на министъра на финансите за 2024 г. общата годишна квота е в разпределена на 100 квоти по 16 млн. всяка индивидуална квота. Към настоящия момент са предоставени 49 квоти за 784 млн. лв., като остава до края на годината да бъдат предоставени още 51 квоти за 816 млн. лева.

По принцип това е данъчно облекчение. Всяка година квотата е увеличавана - миналата година беше 1,3 млрд., тази година е 1,6 млрд. лева. Но по принцип всяка година преди да се изготви Закона за бюджета за следващата финансова година, се прави анализ дали е необходимо да бъде увеличена квотата. Увеличавала се е, когато, примерно, се вижда че до края на годината ще бъдат усвоени индивидуалните квоти и няма да са достатъчни или би се създало някакво напрежение, тъй като се знае, че в края на годината се предоставят повече ваучери във връзка с предстоящите Коледни и новогодишни празници.

При изготвянето на бюджета за 2025 г. съответно ще бъдат взети под внимание анализа и по принципа, ако има необходимост, може да бъде увеличена годишната квота.

По отношение на необлагаемата стойност на ваучерите. Да, действително от първоначално бяха 60 лв., след това 80 лв. бяха увеличени на 200 лв., но все пак трябва да се вземе и предвид и факта, че това е данъчно облекчение, за което не се дължат данъци и осигуровки и увеличаването на необлагаемата стойност на ваучерите би означавало този данъчен разход, така наречен, да бъде компенсиран по някакъв начин с други приходи с цел да се запази бюджетната стабилност.

По отношение на втория въпрос, свързан с Наредба №11 - ваучерите за храна, които по чл. 209а от Закона за корпоративното подоходно облагане, са регламентирани с Наредба №7.

Наредба №11 е на министъра на труда и социалната политика и министъра на здравеопазването и тя е издадена във връзка с чл. 285, ал. 1 от Кодекса на труда, който предвижда, че на работниците и служителите, които работят в предприятия със специален характер или организация на труда, работодателят осигурява безплатна храна и или добавки към храната т.е. при единия вид ваучери, които са ваучерите по Закона за корпоративното подоходно облагане, това е данъчно облекчение, но то е по преценка на работодателя дали може да го предостави на работниците и служителите. По отношение на чл. 285, ал. 1 от Кодекса на труда това е задължение на работодателя за определени икономически сектори и дейности - той задължително трябва да предостави безплатна храна, тъй като в Наредбата не е описано под каква форма може да се предоставя безплатната храна и или добавките към нея, всъщност, има няколко писма на Министерство на труда и социалната политика, в които е описано, че безплатната храна може да се предоставя като храна, може да се предоставя като купони за столово хранене или под формата на ваучери, но по принцип е строго регламентирано какъв вид храна трябва да се предоставя. Защото това е задължително с цел възстановяване - знаете, отнася се за минно производство, отнася се за производството на топлинна и електрическа енергия - по специфични икономически отрасли.