26.02.2015 г.

В края на деня на 25 февруари Европейската комисия (ЕК) публикува техническа оценка на напредъка по изпълнението на препоръките и резултатите от провежданите за 4-та поредна година задълбочени прегледи за установяване на наличие на дисбаланси или прекомерни дисбаланси в някои държави членки. От определените през ноември 2014 г. 16 държави, за които има наличие на макроикономически дисбаланси, ЕК засилва процедурата за три държави - Франция, Германия и България. В зависимост от степента на сериозност, процедурата по макроикономически дисбаланси определя пет категории дисбаланси. Франция е повишена в по-горна категория с едно ниво (от 3то на 4то), Германия, също с едно ниво (от 1во на 2ро), а България, с три нива (от 1во на 4то). В процедурата за тази година са включени две нови държави - Португалия и Румъния, а категорията на Словения е понижена с едно ниво надолу (от 4то в 3то). За останалите десет държави не се констатира промяна в степента на сериозност на дисбалансите.

Съгласно резултатите от задълбочените прегледи България изпитва прекомерни макроикономически дисбаланси, за които е необходимо предприемане на решителни мерки на политиката и прилагане на специфично наблюдение от страна на ЕК. Като основна причина за засилване на процедурата за България се посочват проблемите в банковия сектор през 2014 г., които според ЕК са сигнал за слабости в надзора и могат да окажат значително влияние върху макроикономическата стабилност. В допълнение, слабата корекция на пазара на труда продължава да представлява риск за макроикономическата стабилност, затова наблюдението в тази област следва да е завишено. Напредъкът по изпълнението на специфичните препоръки за страната е силно ограничен.

По-конкретно, заключенията на ЕК по отношение на предизвикателствата пред страната, са следните:

• За трайно възстановяване на доверието в банковата система и финансовия сектор като цяло е необходимо да се проведе задълбочен преглед на стабилността на финансовата система от трета, независима институция/страна. Трябва да се предприемат решителни действия за подобряване качеството на надзора над финансовите институции, като се повиши доверието и прозрачността.
• Следва да се подобри качеството и обхвата на активните политики на пазара на труда, като специално внимание се обърне върху въвеждането на стабилен и икономически обоснован институционален механизъм за определяне на минималната работна заплата (с който да не се ограничават възможностите за заетост преди всичко на неквалифицираните и ниско квалифицираните работници). Усилия следва да се положат и за реформата на образованието и обучението с акцент върху нуждите на пазара на труда.
• Необходимо е да се установи устойчива и предвидима бизнес среда за привличане на така необходимите инвестиции, като за тази цел трябва да се обърне специално внимание върху редуцирането на бюрократичните препятствия, ниското качество на инфраструктурата, липсата на конкуренция и ефективност в енергетиката, както и върху ефективността на съдебната система.

В отговор на идентифицираните от Комисията рискове, България ще предприеме необходимите действия и мерки на политиката, които ще бъдат представени в актуализацията на Националната програма за реформи за 2015 г. и в Конвергентната програма (2015-2018 г.).