04.11.2014 г.

Европейската комисия очаква растежът на реалния БВП на България да остане потиснат, понижавайки се от 1,2% през 2014 г. до 0,6% през 2015 г. и 1% през 2016 година. Като основна причина за това развитие се изтъква слабото вътрешно търсене. След очаквана дефлация през 2014 г., инфлацията слабо ще се покачи до 1% през 2016 година. След значителното влошаване на фискалната позиция през 2014 г., бюджетният дефицит се прогнозира да остане над 3% от БВП през оценявания период.

Основни макроикономически показатели

                                                                                     Източник: ЕК, МФ, НСИ

Прогнозата на ЕК се различава от тази на Министерството на финансите в най-голяма степен при вътрешното търсене, което се отразява в съществени различия по отношение на реалния растеж на БВП в следващите две години. За 2014 г. и двете институции очакват потреблението и инвестициите да имат положителен принос, докато приносът на нетния износ ще бъде отрицателен във формирането на реалния растеж. От Комисията очакват, че наблюдаваното от месец юни до сега влошаване на бизнес климата в основни сектори на икономиката, както и по-песимистичните очаквания на домакинствата ще доведат до по-ниско нарастване на потреблението на домакинствата, а очакванията им за инвестициите са за спад, дължащ се както на частните инвестиции, така и на по-слабото усвояване на еврофондове, поради приключването на първия програмен период. В прогнозата на МФ не се очаква несигурната икономическа среда да продължи през 2015 г. и да се отрази в по-нисък растеж на потреблението и спад на брутообразуването на основен капитал.

Прогнозата на ЕК за средногодишната инфлация за 2014 г. е за дефлация, по-висока с 0,3 пр.п. в сравнение със заложената от МФ, като средният ръст на потребителските цени през 2015 г. и 2016 г. също се очаква да бъде по-нисък (съответно с 0,5 и 0,1 пр.п.). Причини за разликата могат да се търсят най-вече в допусканията при изготвяне на двете прогнози, като тази на Комисията предвижда по-ниски цени на петрола тип „Брент" както в доларово изражение, така и в евро, вследствие на същественото понижение в международните цени на суровината през последните два месеца и съответно низходящия тренд в цените на фючърсите. По-бавното възстановяване на вътрешното търсене, според прогнозата на ЕК, също има задържащо влияние върху ръста на цените.

Прогнозата на ЕК предвижда дефицитът на сектор "Държавно управление" за 2014 г. да се равнява на 3,6% от БВП, което съвпада с оценките на Министерство на финансите за бюджетния баланс на начислена основа. За следващите две години комисията залага допълнително влошаване на салдото до -3,7% от БВП през 2015 г. и -3,8% от БВП през 2016 г., като тази прогноза е базирана на предположението за запазване на политиките от текущата година и не включват мерки за редуциране на дефицита. Разчетите на МФ предвиждат прилагането на консолидационни мерки през 2015 г. за достигане на дефицит от 3% от БВП, съответстващ на референтната стойност за бюджетното салдо според изискванията на Пакта за стабилност и растеж. За следващите години се залага стъпка от 0,5 пр.п. от БВП за намаление на дефицита по КФП.

Според очакванията на ЕК слабият икономически растеж ще се отрази в леко понижение на заетостта през 2014 и 2015 година. Прогнозата на МФ е съпоставима с тази на ЕК като посока на развитие, но малко по-оптимистична, предвид наблюдаваното текущо намаление на безработицата, както и очакваните по-високи темпове на икономически растеж в средносрочен план. Нивата на безработица в двете прогнози са идентични и предвиждат запазване на тенденцията на понижение. Очакванията за динамиката на доходите също са близки и са свързани със значително забавяне в темпа на растеж на показателя през 2014 и 2015 година.

Комисията също така допуска въвеждане на по-строги кредитни стандарти и ограничаване на кредитната активност на банките, което ще доведе до свиване на частните инвестиции. Според сценария на България, ограничения пред кредитирането съществуват, но те се дължат на слабото търсене на заемни ресурси, а не на по-консервативна политика от страна на банките. В прогнозата на МФ се предвижда преодоляване на несигурността и повишаване на доверието сред потребителите и инвеститорите през втората половина на 2015 г., което води до по-висок принос на вътрешното търсене за икономическия растеж спрямо предвиждания от ЕК.

Есенната икономическа прогноза на Европейската комисия може да видите тук.