08.11.2018 г.

Европейската комисия (ЕК) очаква растежът на българската икономика да достигне 3,5 % през 2018 г., което представлява слабо понижение спрямо лятната макроикономическа прогноза, но запазва очакванията си за растеж от 3,7 % през 2019 г. Вътрешното търсене е основният двигател на икономическата активност в страната. Повишението на частното потребление се подкрепя от положителните развития на пазара на труда, нарасналото доверие на потребителите и растежа на реалния разполагаем доход. Инвестициите също остават силни, подкрепени от ниските лихвени проценти и усвояването на средства от фондовете на ЕС.

Според ЕК, вътрешното търсене ще продължи да бъде основният фактор за увеличението на БВП от 3,7 % през 2019 г. и 3,6 % през 2020 г. Публичното потребление се очаква да се ускори през 2019 г., подкрепено от повишението на заплатите в публичния сектор, а растежът на частните потребителски разходи ще остане висок, макар и с по-умерен темп в сравнение с 2018 г. С ускореното усвояване на европейски средства инвестициите ще продължат до допринасят за растежа на българската икономика. От ЕК очакват приносът на външния сектор да стане по-малко отрицателен през 2019 и 2020 г., поради очакваното ускорение в растежа на износа и забавяне в нарастването на вноса.

В прогнозата на ЕК се очаква средногодишната инфлация да достигне 2,6 % през 2018 г., под влияние на нарастването на цените на енергийните суровини, силното вътрешно търсене и ефект върху цените на непреработените храни от по-слабата селскостопанска реколта. През следващите две години очакванията са инфлацията да се забави до 2 % през 2019 г. и 1,8 % през 2020 г., в резултат от базови ефекти при международните цени.

В условията на висок растеж на заетостта, нивото на безработица се доближава до пред-кризисните си нива, като от ЕК очакват понижението на показателя до продължи и той да достигне 5,7 % през 2020 г.

Според ЕК силната фискална позиция ще се запази, като очакванията са за формиране на бюджетни излишъци през целия прогнозен период. Силният растеж на БВП и високите заплати в икономиката ще повишат данъчните приходи, което ще компенсира очакваното увеличение на текущите разходи. В същото време, средствата от ЕС ще продължат да финансират голяма част от растежа на публичните инвестиции. Дългът на сектор „Държавно управление“ се очаква да се понижи до под 20 % от БВП до 2020 г.