26.10.2001 г.

О.ГЕНЧЕВА - Колеги здравейте! Благодаря ви, че се отзовахте на поканата ни и за проявения интереса към темата на нашата пресконференция. Тя е организирана с цел да бъдете информирани за резултатите от втория кръг разговори водени с Международния валутен фонд. Познавате участниците в пресконференцията. Министърът на финансите г-н Милен Велчев, г-н Джералд Шиф - ръководител на мисията на МВФ за България, г-жа Пирита Сорса, постоянен представител на фонда за България и г-н Светослав Гаврийски, управител на БНБ.

Ще дам думата на г-н Велчев и г-н Шиф, за да споделят впечатленията си от водените разговори.

М.ВЕЛЧЕВ – Здравейте! Благодаря ви за интереса. Имам удоволствие да съобщя, че постигнахме договореност с Международния валутен фонд по бюджетните параметри за следващата година и по данъчните закони, които предстоят да бъдат приети от Министерския съвет в понеделник. Това всъщност е основната крачка към сключването на споразумение с МВФ и в резултат на преговорите през тези четири дни ние сме сигурни, че такова споразумение ще бъде сключено и ще имаме нова стендбай програма с Международния валутен фонд.

Няколко думи за параметрите на бюджета. В резултат на намалението на някои данъци и частичното увеличение на други, общо данъчните приходи в държавния бюджет, като процент от брутния вътрешен продукт ще спаднат с 0,4 % от БВП. Текущите разходи на бюджета всъщност се увеличават. Дефицитът за следващата година се намалява от планирания 1,5 до 0,8 % за следващата година. Това става главно за сметка на много по-ниските лихвени разходи, които намаляват с 0,7 % от брутния вътрешен продукт. В рамките на нелихвените разходи, най-голямо е увеличението на разходите за социални нужди с 1 % от брутния вътрешен продукт, което в абсолютна стойност е над 600 млн.лв. Някои нелихвени разходи леко намаляват като процент от брутния вътрешен продукт. Това е част от изпълнението на ангажиментите на НДСВ за по-активна социална политика и по-голяма защита на социално слабите слоеве от населението.

ДЖ.ШИФ - Както министърът спомена, целта на нашето посещение този път беше да постигнем споразумение по отношение на параметрите на бюджета за следващата година. Ние успяхме да постигнем тази цел и това е един много важен елемент за бъдещето споразумение, което ще подпишем. Ние смятаме, че бюджетът е добър. Като всеки бюджет той трябва да отговаря на определени цели. По наше мнение бюджетът на вашето правителство ще постигне един малък дефицит, което е много важно, имайки предвид обстановката в света в момента. Освен това, той предвижда намаляване на данъчната тежест, както за физическите лица, така и за фирмите, както и увеличаване на приоритетните разходи, особено в социалната сфера. Особено искам да подчертая, че според нас този бюджет може да бъде изпълнен. Но това няма да бъде лесна задача и считаме, че правителството трябва да продължава с усилията си за преструктуриране на икономиката и да подобрява работата на данъчната администрация. Под цифрите, които са съгласувани по отношение на бюджета лежат различни стратегии, които са по-важни от самите цифри. И в едно бъдещо споразумение, освен тези параметри, които вече споменах, най-важното е да бъде ясна политиката и стратегията на правителството. Нашите планове са да се върнем в България в близко бъдеще. Все още не сме съгласували точни дати и тогава ще продължим нашите дискусии и се надяваме да приключим. Благодаря ви!

О.ГЕНЧЕВА - Благодаря на г-н Шиф. Сега имате възможност да зададете вашите въпроси

ВЪПРОС - Имам един въпрос към хората от фонда. През пролетта на тази година представителите на фонда казваха, че ние сме толкова добре, че едва ли не нямаме нужда повече от тях, а през септември изведнъж се оказа, че сме толкова зле, че трябва да разтягаме на три-четири пъти разговорите и едва ли не да ни извиват ръцете. Кога хората на фонда казват истината - тогава или сега?

ДЖ.ШИФ - Не знам какво точно е било казано през пролетта, няма да коментирам това. Дали ще има споразумение или не, естествено е решение на правителството. По наше мнение подписването на споразумение има определени ползи за правителството, но за нас по важно е политиката, стратегията, която ще следват след това.

М.ВЕЛЧЕВ - Само да добавя. Мисля, че фондът е казал истината и в двата случая, защото в интерес на истината обстановката през пролетта и есента беше съвсем различна. Тогава още не се говореше за предстоящата рецесия в САЩ, Германия и другите развити страни и не се бяха случили атентатите на 11 септември.

ВЪПРОС - Министър Велчев, отстъпили ли сте от нещо, за което настоявахте в началото?

М.ВЕЛЧЕВ - Да, естествено. Имаше много предложения от страна на правителството за политика в областта на данъчното облагане и разходите, с които фондът не беше съгласен преди идването си в България. Тук ще спомена увеличението на минималната заплата, увеличението на детските надбавки. Ще спомена забавянето на пълното въвеждане на 20 % ДДС за туризма и нулевата ставка при реинвестиране. Мисията не беше съвсем съгласна и с намаляването на данъка за облагане доходите за физическите лица.

По всички тези въпроси, с изключение разбира се на нулевата ставка върху реинвестираните печалба, ние успяхме да постигнем голям напредък. Естествено, имаше и компромиси, както от страна на правителството, така и от страна на фонда. Даже ако изолираме въпроса за нулевите ставки, мисля, че фондът направи повече компромиси като цяло, отколкото правителството. Но не може да се каже, че правителството е отстъпило, или че фондът е отстъпил.

В резултат, както виждате, постъпленията в бюджета като процент от брутния вътрешен продукт са планирани да намалеят, а някои разходи, специално социалните разходи, рязко се увеличават с почти 20 % сравнение с тази година, изразено в номинални стойности. Така, че резултатът от преговорите е удовлетворителен и за двете страни, а и двете страни са доволни, което е най-явният знак, че преговорите са били успешни.

ВЪПРОС - Въпросът е към г-н Шиф. При предишното ви идване казахте, че все още е твърде рано да се направи пълна оценка на това, доколко променената международна ситуация след 11 септември ще окаже влияние и върху България и че в Международния валутен фонд продължават оценките за отражението на събитията от 11 септември. Сега, след малко повече от месец от предишното ви идване, имате ли по-ясна представа, по-ясна прогноза за това как кризата ще се отрази на България?

ДЖ.ШИФ – Имаме прогнози и за тази и за следващата година, които имат предвид влиянието на тези събития. Бих искал да подчертая, че не само за България, но и за всички страни развитието е несигурно във връзка с тези събития. Конкретно тук, очакванията ни са, че дефицита по текущите сметки ще бъде по-голям, отколкото беше предвиден. Икономическият растеж ще бъде малко по-забавен, отколкото се очакваше. Има някои елементи, които работят в полза на България. Най-важното е ниските лихвени проценти в света и по-ниските цени на нефта. Но като цяло считаме, че забавянето на ръста в световен мащаб всъщност ще надделее над тези положителни ефекти.

По отношение на икономическия растеж, редуцирахме прогнозата от 4,5 % на 4 % за следващата година.

ВЪПРОС - Има ли промяна в макрорамката, която вече беше обявена и какво решение се взе окончателно по облагането на банковите трансфери към офшорни зони. Има ли промяна в обявените вече данъчните закони?

М.ВЕЛЧЕВ - Що се отнася до макрорамката - съществени промени няма, с изключение може би на икономическия растеж, които е заложен в бюджета. Следствие на явленията, които наблюдаваме в световната икономика след 11 септември, взехме решение по съвета на фонда да намалим предвидения икономически растеж от 4,5 на 4 % в реално изражение. Това означава 40-50 млн. лв. по-малко предвидени приходи. Смятаме, че това е една разумна консервативна стъпка в посока на по-реалистично планиране на приходите, за да не бъдем неприятно изненадани през следващата година.

Що се отнася до трансферите към офшорни зони - взехме решение за сега върху тях да няма данъци. Така че тази мярка не е част от обсъждания от кабинета пакет данъчни промени. В момента мисля, че не е удачно да говорим по отделно за всички данъчни промени.

ВЪПРОС -Ще се въведе ли ДДС в туризма или не?

М.ВЕЛЧЕВ - Споразумяхме се за частично въвеждане на ДДС в туризма. Ще бъде въведен ДДС в размер на 20 %, но ефективното облагане ще бъде 10 %, тъй като половината от този данък ще бъде възстановен под формата на данъчни кредити. Така, че може да се каже, че ДДС в туризма ще бъде в размер на 10 %.

ВЪПРОС- Г-н Велчев, ще остане ли ДДС-то за лекарствата и за адвокатските услуги и един въпрос и към г-н Шиф - по кои точки още трябва да преговаряте, за да постигнете окончателно споразумение.

М.ВЕЛЧЕВ - С фонда не сме обсъждали ДДС върху адвокатските услуги, тъй като смятаме, че приходът оттам ще е достатъчно малък, незначителен и непредсказуем, за да го залагаме в проекта на бюджета.

По отношение на ДДС-то върху българските лекарства - остава първоначалния проект, тоест да се въведе ДДС върху българските лекарства.

ДЖ.ШИФ - Както вече споменах в първоначалното си изказване, за да бъдат постигнати заложените бюджетни цифри трябва да бъдат предприети и някои структурни мерки в най-различни сфери като енергийния сектор, транспорта, здравеопазването, образованието. Също така се интересуваме от политиката на правителството за подобряване на бизнесклимата и за ускоряване и довършване на приватизацията. Но не искам да кажа, че това са въпроси, които са останали висящи и по които имаме някои несъгласия, просто трябва по-подробно да бъдат обсъдени.

ВЪПРОС – Какъв ще бъде източникът за икономическия растежа и има ли правителството разчети каква ще бъде скритата икономика през следващата година?

М.ВЕЛЧЕВ - Източникът на растежа ще бъде предимно износът. В момента не мога да цитирам конкретно цифри, но вътрешното потребление в страната ще се увеличава по-бавно, отколкото износа.

Що се отнася до скритата икономика знаете, че там е почти невъзможно да се правят някакви реалистични оценки, но считаме, че през следващата година част от сивата икономика ще продължи да излиза на светло. Заложили сме в бюджета тези очаквания и се надяваме оттам да се появят допълнителни резерви за бюджета. Това ще се осъществи чрез комплекс от мерки в областта на митническата и данъчната администрация.

ВЪПРОС- Бихте ли казали какъв ще е размерът на акциза за пропан-бутана?

М.ВЕЛЧЕВ – Да. Размерът на акциза за пропан-бутана е 180 лева на тон, което означава, че на литър пропан бутан себестойността ще нарасне с около 10 ст. Друг въпрос е каква част от нарасналата себестойност ще се поеме от производителя и каква от дистрибутора и с колко реално ще се увеличи продажната цена на дребно.

О.ГЕНЧЕВА - Благодаря на участниците в пресконференцията и на вас, колеги!