МИЛЕН ВЕЛЧЕВ ПРЕДСТАВИ ПРЕД СТУДЕНТИ ФИНАНСОВИТЕ ПАРАМЕТРИ НА ДОГОВОРА ЗА ЧЛЕНСТВО НА БЪЛГАРИЯ В ЕС
22.04.2005 г.
Денят на отворени врати на Министерство на финансите по въпросите на присъединителния договор приключи със среща-дискусия на Милен Велчев и екип от Министерство на финансите със студенти от Катедра “Международна икономика и политика” на Университета за национално и световно стопанство.
Водещ на дискусията беше деканът на катедрата доц. Динков, а почетен домакин заместник-ректорът на УНСС доц. Пламен Орешарски. В срещата от страна на МФ участваха заместник-министърът на финансите Любомир Дацов, директорът на Дирекция “Европейска интеграция и мониторинг” Атанас Добрев, директорът на Дирекция “Данъчна политика” Людмила Елкова, и директорът на Дирекция “Управление на средствата от ЕС” Боряна Пенчева.
В изказването си при откриване на форума доц. Динков акцентира, че с подписването на договора след четири дни България ще легитимира официално европейска принадлежност, която ще бъде свързана от тук нататък с определени права и задължения.
Министърът на финансите и почетен доктор на УНСС Милен Велчев в присъствието на над 250 студенти, показа окончателния вариант на Договора за присъединяване на Р България към ЕС и представи неговите основни финансови аспекти.
Договорите трябва да се изпълняват, заяви министър Велчев и изрази надежда, че България ще изпълнява всички свои ангажименти към ЕС. Милен Велчев отбеляза, че почти всички от придружаващите го експерти от екипа на министерството са завършили образованието си в УНСС и добави, че това е само малка част от експертите от министерството, участвали в преговорите и постигнали изключително благоприятни за страната ни финансови параметри.
Сигурни сме, че след малко повече от година и половина Европейският съюз ще бъде по-голям, благодарение на усилията на всички институции, участвали в преговорите, посочи Милен Велчев. Той припомни ключовите дати от крайния етап на преговорите – 10 март 2004 г., когато беше одобрен финансовия пакет за България и 15 юни 2004 г., когато беше затворена и последната преговорна глава. На 25 ноември 2004 г. пък беше подписано Споразумение между МС и БНБ за стратегията за въвеждане на еврото в България в периода до 2009/2010 г.; а на 17 декември 2004 г. на среща на Европейският съвет бе взето решение за “политическо приключване” на преговорите на България с ЕС.
Министър Велчев акцентира, че след официалното подписване на договора в Люксембург след 4 дни, той трябва да бъде ратифициран от 2-те страни-членки. След подписване на договора, преди да са минали всички ратификационни процедури на страните-членки, България ще получи постоянен статут на наблюдател и правото да участва във всички разговори, но без право на глас, каза пред студентите министърът на финансите. Важното е България да присъства на тези заседания, за да може да изкаже своята гледна точка, заключи министърът. България няма само да получава средства от Европейския съюз, тя ще внася и в общия бюджет на Общността, припомни министърът на финансите. Той заяви също така, че това, което плащаме, като една от все още най-бедните страни-членки, ще бъде много по-малко от това, което получаваме.
И въпреки че знаем колко точно ще получим през първите три години от членството си, все още не е ясно точно сумата, която ще внесем, защото бюджетната рамка на ЕС се изготвя за 7-годишен срок и прогнозата за периода от 2007 г. до 2013 г., все още е обект на преговори. Към момента всяка страна-членка има ангажимент да внася в бюджета на ЕС сума в размер на максимум 1.24% от своя БВП. В хода на преговорите за бюджета за следващия 7-годишен период, страните нетни вносителки настояват вноската да се намали до около 1.1% , обясни на студентите министърът на финансите.
В отговор на въпрос реалистична ли е прогнозата за въвеждане на еврото в България от 2009-2010 г., министър Велчев посочи, че България има голямо предимство пред повечето от новите страни-членки. Причината за това е в режима на валутен борд, т.е. фиксираният обменен курс евро/лев помага лихвените проценти по ДЦК да са по-ниски, да се запази инфлацията ниска, а и така да се спазва един от основните Маастрихтски критерии.