08.05.2007 г.

Днес, 08.05.2007г., министърът на финансите Пламен Орешарски взе участие в поредното заседание на Съвета на ЕС по икономически и финансови въпроси, което се проведе в Брюксел, Белгия.

На заседанието на ЕКОФИН беше представен от страна на Европейската комисия  предварителният общ проектобюджет за 2008 г. За първи път в проектобюджет на Общността в разходната част превес имат политики, свързъни с приоритетите на Лисабонската стратегия, като селскостопанските политики остават на второ място. Според графика за бюджетната процедура за 2008 г. обсъждането на предварителния бюджет ще започне на заседание на Бюджетен комитет към Съвета на ЕС. България подкрепя изготвяне на бюджет за 2008 г., който да осигури достатъчно ресурси за ефективно и ефикасно изпълнение на политиките на ЕС и който следва да бъде базиран на Финансовата рамка за 2007 - 2013 г.

Съветът прие и проектозаключенията на Съвета по съответната Бяла книга, изготвена от Комисията, като обсъди и бъдещите действия в тази посока.  Бялата книга по усилването на рамката на единния пазар за инвестиционни фондове предвижда въвеждането на определени поправки към Директива 85/611/ЕИО регулиращи дейността на Предприятията за колективно инвестиране в прехвърляеми ценни книжа(UCITS). Поправките са насочени към намаляване на съществуващите различия между UCITS и реалността на пазара, като допълнително се преразглеждат инвестиционните наредби и функционирането на фондовете чрез включването на по-широк обхват от инвестиционни политики. Други цели, поставени в Бялата книга, са трансформирането на UCITS във функциониращ механизъм за предвидим и сигурен доход за оттеглящи се инвеститори, което да превърне UCITS в по-конкурентоспособен механизъм в сравнение с други видове финансови продукти, както и на глобално ниво. Бялата книга също така поставя ударение върху нуждата от допълнителни стъпки за регулирането на ниво ЕС на нехармонизираните инвестиционни фондове, които не са приложили в употреба единният европейски паспорт. България подкрепя изготвянето на поправка по Директива 85/611/EИО, но улесняването на трансгранични сливания на фондове трябва да бъде извършено като се вземат под внимание всички аспекти на ценовата ефективност и данъчните последствия от подобни сливания. Българските инвестиционни фондове не са достатъчно големи и финансово силни като европейските и допълните разходи по сливанията представляват конкурентен недостатък за тях.

Членовете на ЕКОФИН приеха и заключения на Съвета относно Застаряване на населението и финансови пазари въз основа на доклад на Комитета по финансови услуги (КФУ).  България подкрепя представените основни изводи на доклада на КФУ относно нарастващото значение на застаряването на населението върху националните бюджети посредством увеличаващите се разходи за здравеопазване, значимостта на институционалните инвеститори и необходимостта от по-добър контрол на състава на  рисковите портфейли на домакинствата. Също така се отчита и необходимостта от подобряването на гъвкавостта и простотата на пенсионните продукти, подобряването на управлението на риска на ниво отделни доставчици, спешната необходимост от увеличаване на участието и на вноските на домакинствата в схеми за доброволно пенсионно осигуряване. В доклада също така е отбелязано, че от първостепенна важност за неутрализиране на отрицателните последици от застаряването на населението са стандартите за консултиране и обслужване на клиенти.

Министрите на финансите на държавите-членки обсъдиха и предложението на Комисията за проект на Директива на Съвета относно данъците, свързани с пътническите автомобили.  Във връзка с проекта на директива, България провежда консултации с всички заинтересовани страни, но следва да се има предвид, че на този етап страната не е против премахването на регистрационния данък, защото към настоящия момент в България такъв данък не се прилага. Все пак въвеждането на система за възстановяване на регистрационен данък и годишен данък за движение на автомобилите би спомогнало за избягване на  двойното данъчно облагане, но в същото време следва да се отбележи, че системата трябва да бъде лесна за прилагане и да не води до увеличаване на административните разходи, имайки предвид, че в България данъкът върху превозните средства се администрира от общините и отива в приход на техните бюджети.