09.05.2015 г.

| К2, „На шестия ден" | 09.05.2015 | 

Водещ: Вие слушате „На 6-тия ден" - седмичното обзорно предаване на К2 днес, в събота, 9-ти май. Аз съм Илияна Беновска. Кой и на какво основание иска и може да управлява България? С този въпрос се обръщам към първия събеседник в ефира на К2, това е г-н Владислав Горанов, министър на финансите от ГЕРБ. Добър ден, г-н Горанов.

Владислав Горанов: Добър ден, г-жо Беновска.

Водещ: Г-н Горанов, малко по-близичко до микрофончето на телефона, ще ви помоля. И да напомня, шест месеца и два дни откакто работи кабинетът Борисов 2. Какъв е вашият анализ във вашата област, на финансите за тези шест месеца?

Владислав Горанов: Нещата стартираха с доста проблеми, унаследени от предходното управление. Изводът е, че за шест месеца успяхме да накараме всички да забравят какво е било предходното управление и да дадем перспектива за развитието на държавата в следващите няколко години. Нещо, което от една страна е добро като състояние на нещата в държавата в момента, от друга страна е проблем като цяло на българското общество. Защото то много бързо забравя уроците от миналото и проблемите, и грешките, които са допуснати в управлението, заради които нещата не се случват по начина, по който всички ни се иска за последните 25 години. Това е най-краткият анализ, който бих могъл да направя за последните шест месеца - от една страна, добрите новини, че успяхме с много бързи действия да нормализираме държавното управление, не само публичните финанси, за които пряко нося отговорност аз, а във всички сфери на публичния живот; и в същото време тези шест месеца бяха достатъчни на хората да забравят, че грешките в управлението се наказват със загуба на обществена енергия и с връщане назад на общественото развитие като цяло.

Водещ: Добър анализ. Харесва ми. И сега една шегичка - вие сте като майката на държавата, на България, която събира паричките и ги отпуска за нуждите на семейството...

Владислав Горанов: Много матриархално тълкувание. Обикновено ...

Водещ: ... понеже бащата носи пари в семейството, а майката ги пести, или обратното може би в съвременното общество. Вън от шегите, вие излязохте с две съобщения тази седмица - публикувахте данните за изпълнението на консолидираната фискална програма към края на март 2015 и съобщихте, че МФ отново очаква значителен излишък по консолидираната фискална програма към края пък на април 2015 г. Да влезем малко конкретно в цифри, в разбираем порядък?

Владислав Горанов: В разбираемия порядък е, че усилията, които полагаме всяка седмица с координационни срещи при министър-председателя с главния прокурор, с ръководителите на силовите служби ДАНС, МВР и неговите звена ГДБОП, Национална служба Полиция, главния секретар на МВР, присъства министърът на вътрешните работи, да не пропусна някой. Така или иначе усилията от тази координация и действията на всички правоохранителни органи плюс ръководителите на митниците и НАП дават резултат. И спрямо същия период на миналата година салдото се изменя със стотици милиони, да не говорим за милиарди. 2014 г. към 30 април дефицитът по консолидирания бюджет е близо 800 млн. А за същия период на 2015 г.

Водещ: Ще ви го подскажа точно - 864,5 млн., равняващо се на 1,1% от БВП. Това е дефицитът миналата година по това време. 

Владислав Горанов: Да. За същия период на тази година отчитаме излишък, превишение на приходите над разходите с милиард и шест милиона. Ако сборуваме двете числа, ще видим изменението за последните 12 месеца, тоест как се променя събираемостта за първите четири месеца на 2015 спрямо 2014 г. Тъй като, ако погледнете внимателно справката, която вероятно е пред вас, ще видите, че разходите са почти същия размер, с няколко милиона само разлика между първите четири месеца на 2014 г. и първите четири месеца на 2015 г. Тоест цялото подобрение на бюджета идва по линия на повече приходи. А изменението между двете числа, разликата е близо 1,9 млрд., или около 2,3% от БВП. Тоест виждате, когато държавата се върне на терена на икономическите процеси и започне да си събира приходите, какъв ефект би могъл да бъде предизвикан за относително кратко време. И ако приходите са повече в 2015 г., и това е добра новина, бихме могли да зададем въпроса - къде са били същите тези приходи за същия период на 2014 г. Очевидно не са били в бюджета. Поне така показва статистиката. Въпросът е дали това е било официална държавна политика или експериментите в ръководството на приходните администрации, най-вече в Агенция Митници е дало възможност на икономическите субекти да се чувстват свободни от ангажимента да плащат акциз и ДДС.

Водещ: Това е обнадеждаваща констатация. Дано до края на годината можете да, обикновено ние искаме по-висок резултат, да го увеличите. Но от къде идват по-високите проходи - от събиране на данъци?

Владислав Горанов: По-високите приходи идват по три направления, основно. Първо, разблокирани са всички европейски фондове и по държавния бюджет постъпват приходите от ЕС, които са по линия на съфинансиране на оперативните програми, тоест парите от ЕС, които не постъпваха толкова регулярно през 2014 г. Защото знаете, че голяма част от оперативните програми бяха с т.нар. interruption, прекратяване временно. Що касае приходите от данъци - всеки един данък, който събира държавата, е с по-добро изпълнение през 2015 г. спрямо същия период на 2014 г. Никога не е било тайна, че България, за съжаление, има висок дял на сивата икономика. Но това показва разликата в отношението към държавността в 12-месечен период. Тоест показва как с усилия на целия държавен апарат може да се съберат много повече приходи при относително еднаква икономическа среда. И то не за сметка на репресии върху бизнеса, а просто за сметка на прекратяване на кражбите и източването на ДДС и акциз.

Водещ: Сега ще продължим за кражбите и за сивата икономика. Прекъсваме за секунди, защото и ние събираме пари за реклама. Вие слушате „На 6-тия ден" - седмичното обзорно предаване на К2 днес, в събота, 9-ти май 2015 г.. Аз съм Илияна Беновска. Продължаваме разговора с министъра на финансите от ГЕРБ Владислав Горанов по темата - кой и на какво основание иска и може да управлява България и с оглед на събираемостта и финансовото укрепване перспективите на България, като анализ за 6-месечното управление на кабинета Борисов 2. Г-н Горанов, да отидем към кражбите. КТБ беше, така, в старта на вашето управление като заложена бомба и много дълго време може би ще обезвреждате мините наоколо, които са по това поле. Тази седмица имаше продължение на един, така, ще го нарека публичен скандал, който през призмата на парите се пречупи в темата за засягане свободата на словото, а именно събирането на задълженията от собствениците на ТВ7. Опитаха се определи среди да го формулират като ограничаване свободата на словото и затваряне на една медия. Вашата позиция?

Владислав Горанов: Първо тръгваме от там, че бих ви коригирал леко - когато правителството на Бойко Борисов във второто му издание стартира своя мандат, бомбата вече беше гръмнала.

Водещ: Да, съгласна.

Владислав Горанов: Доста месеци по-рано по една или друга причина КТБ изпадна в неплатежоспособност и измина естествения си път към несъстоятелност. Що касае случващото се в ТВ7 и в много други длъжници, искам да направим следното разсъждение - още ноември месец се наложи държавата да осигури, да даде кредит на Фонда за гарантиране на влоговете в огромен размер. Към момента 3,6 млрд. са изплатени гарантирани влогове на българските граждани. Това число не бива да се забравя и трябва постоянно да се повтаря, тъй като внушението, че видите ли това са някакви абстрактни пари, които не са били платени от бюджета и не са на обществото може с лесна ръка да бъдат забравени, че всъщност е обществен ресурс, който беше изплатен, за да може да се възстанови справедливостта и хората да получат парите си. Но за да се наложи той да бъде изплатен, тези пари очевидно са изхарчени, разпилени и откраднати. Тежки думи използвам, те обичайно не отиват на един финансов министър. Но от целия анализ, с който разполагам през различните периоди на развитие около КТБ в несъстоятелност, единственият извод, който може да се наложи е, че са прилагани безобразни практики при боравенето с парите на вложителите в КТБ. Отпускани са кредити без никакво обезпечение и без ясен бизнес модел. Още към 30 септември, когато излезе отчета на КТБ, на база на който се взеха операциите и се видя, че капиталът е отрицателен и банката отива към несъстоятелност, беше ясно, че само 13% от кредитите имат някакво обезпечение. Периодът между 30 септември и 6 ноември, към която дата съдът по несъстоятелност е определил датата на несъстоятелност, която разбира се основателно според мен се протестира и от прокуратурата, и се обжалва и от ...

Водещ: Народна бака, да.

Владислав Горанов: ... През това време се случиха още много други сделки, които допълнително увредиха активите на банката, в смисъл намалиха възможността при едно управление на несъстоятелност да има перспектива за възстановяване средствата. Ние, естествено, ще положим всички възможни усилия за възстановяване на средствата в патримониума на банката. Но видяхте, че през периода са стигнали до такива абсурди да се появяват граждани с чуждестранен произход със съмнителна репутация, които да си позволяват да коментират сделки за милиардни активи за цена от 1 евро. Това е изключително озадачаващо в една европейска държава, когато говорим за правене на бизнес. И от там нататък отиваме към ТВ7.

Водещ: Не можеше ли малко по-деликатно да се действа към ТВ7?

Владислав Горанов: Можеше вероятно да се действа по-деликатно. Тук единственият коментар е, че колегите от полицията нямаха място в ефир. Те са помолени от частния съдебен изпълнител да съдействат за изпълнение на задълженията му да обезпечи собствеността на КТБ. Едва ли е имало някаква ескалация на напрежение, говоря вътре в самата телевизия, в момента, в който се извършваха действията по събиране на имуществото. Което, забележете, е на отговорно пазене в ТВ7. То не е нейно.

Водещ: Защото е залог по кредит.

Владислав Горанов: Защото е залог по кредит. Но да не се ... Аз съм готов да ви отговоря на всеки един въпрос, свързан с ТВ7.

Водещ: Не, принципно.

Владислав Горанов: Но искам всъщност да ви разкажа преди това колко всъщност струва ТВ7 на българското общество.

Водещ: Колко?

Владислав Горанов: Ами, ако сте прочели през седмицата, ръководството на известното ТЦ-ИМЕ...

Водещ: ... се обърна с писмо към министър-председателя да му помогне да си събере вземанията.

Владислав Горанов: ... да помогне да си събере вземанията. А колко са вземанията според това писмо, г-жо Беновска?

Водещ: Към 300 млн.

Владислав Горанов: Към 300 млн. Значи, всъщност ние тук не говорим за две камери ...

Водещ: И два сървъра.

Владислав Горанов: А телевизията има много сървъри, не е само един. А говорим за задължения, които са свързани с КТБ опосредствано през други фирми от порядъка на стотици милиони.

Водещ: Да, то е цяла верига...

Владислав Горанов: Това всъщност не ме изненадва. Защото за да се постигне дупката в КТБ от порядъка на милиарди, очевидно трябва да имаме много примери като този с ТВ7 с порядък стотици милиони. Може да си говорим за Дунарит, може да си говорим за Петрол, може да си говорим за стъкларския завод Рубин в Плевен, може да си говорим за връзките между собствеността в БТК, Виваком...

Водещ: НУРТС.

Владислав Горанов: НУРТС, припомняте. Всички тези активи, които се коментира ...

Водещ: Дълъг е списъкът, да.

Владислав Горанов: Всички тези активи, които се коментира, има и много, редица хотели, които също имат връзка с несъстоятелността на КТБ.

Водещ: Казано накратко, това е една лична империя, която е процъфтявала безнаказано с парите на вложителите и част от тях и на държавните предприятия.

Владислав Горанов: Това трябва да се осъзнае от българските граждани, че всъщност това, което се е случвало, особено в последните години в КТБ, не може да се нарече банкова дейност.

Водещ: И криминалната преплетка тук.

Владислав Горанов: Ами, българските служби работят и са доста напреднали. Всичко, което научаваме води към това, че са извършвани закононарушения. И то не от едно лице, а от много лица. Разбира се, всичко води към едно-единствено лице, което в момента не е в ръцете на българското правосъдие.

Водещ: Така. И криминалният нюанс се явява още и в продължението, казахте правилно, че бомбата КТБ избухна преди Борисов 2 кабинета да застане начело на държавата. Но сега излезе тази седмица, и министър-председателят лично го коментира, че може би около 100 млн. са, от средствата, които са изплатени,  от КТБ са изплатени незаконно чрез преправяне на лихвените проценти в определени договори. Което практически, да изясним на слушателите, ако тези договори са били с някакъв преференциален лихвен процент, Фонда за гарантиране на влоговете на банките няма право да изплаща тези средства. Тук ...

Владислав Горанов: Тече проверка от прокуратурата. Ако се окаже, че има нарушения на закона, ще има и съответните действия, обвинения срещу длъжностни лица. Моят коментар от това, което съм информиран, е следният - много хора, които са усетили, че има риск да загубят средства, са предпочели да се възползват от несъвършенства в закона и да прекратят преференциалните си депозити, които те са имали. От там нататък е въпрос на тълкувание дали прекратяването на преференциалните депозити преди началото на тяхното изплащане дава основание и превръщането им в нормални разплащателни сметки на лицата, дали тази трансформация на привилегированите депозити дава основание впоследствие те да се третират като защитени влоговете. Това ще е предмет на изследване от прокуратурата. Но общо взето с няколко думи - български граждани, които са имали преференциални депозити, някои от които са падежирали в периода между неплатежоспособността и стартирането на изплащането на депозитите, говорим за няколкомесечна разлика между юни 2014 г. и декември 2014 г., та за този период, първо, доста депозити са падежирани и вероятно са отпаднали тогава, падежирани, тоест минал им е срокът, и тогава са отпаднали преференциите, тоест те са се превърнали в нормални депозити. А е имало и хора, които са се изхитрили, така да се каже, и са прекратили своите депозити чрез изявление към квесторите и по този начин депозитите им преди стартирането на изплащането са се превърнали в нормални депозити. Та, ще изследваме много внимателно какво тълкувание са приложили квесторите, за да дадат информация на Фонда за гарантиране на влоговете, че това са нормални депозити и те трябва да бъдат изплащани. И ако има нарушения на закона, защото тук говорим вече за кражба не от несъстоятелността на КТБ, тук говорим за директна кражба от Фонда за гарантиране на влоговете. Защото, ако са се възползвали от несъвършенство или са тълкували превратно закона и за това, че депозитите са им падежирали или те сами са си ги развалили, са се възползвали от защитата, която държавата и фонда предлагат за влоговете, това е в нарушение на духа на закона, който предлага защита само за непривилегированите депозити. В този смисъл, ако някой е имал привилегирован депозит и по една или друга причина впоследствие е получил обезщетение от фонда, дори да се окаже, че е действал законосъобразно, за мен това е безпринципно и е кражба от държавата.

Водещ: Един последен въпрос, тази седмица, миналата седмица имаше едно събитие, което може би е необичайно засега за България - имаше пролетен бал на най-голямата работодателска организация Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България, което беше съпроводено с различни тържествени раздавания на награди в определени области с присъствието на министър-председателя, вие също бяхте там, със създаване на академия Икономика, която ще подпомага студенти в тяхното обучение и младите хора в намиране на поприще за работа. Но какъв е вашият анализ на взаимодействието между правителството, работодателите, и конкретно случая с КРИБ?

Владислав Горанов: Аз мисля, че с всички организации на работодателите, работещите и служители работим добре. Предстои в следващата седмица да се проведе Националния съвет за тристранно сътрудничество с темата, свързана с промяна на някои параметри на пенсионната реформа, която беше анонсирана като законодателна инициатива на 31 март, така както още в края на миналата година бяхме поели ангажимент.

Водещ: Перспективата синдикатите да не са съгласни с много от промените, макар че те го декларираха още миналата година през декември, че подкрепят подобна реформа. Между другото слуша ви Пламен Димитров в момента и той ще продължи после по темата.

Владислав Горанов: Вероятно колегите имат резерви по някои от нещата. Но в края на краищата ние търсим пакет от мерки, който да отразява в най-голяма степен възможния консенсус. Със сигурност е възможно да останат компоненти, по които работодателите няма да са съгласни, и синдикатите няма да са съгласни. В края на краищата изпълнителната власт носи отговорност и тя ще трябва да се опита да потърси максимално възможен компромис. За пълно съгласие между всички обикновено се говори или в много голяма криза, или когато не се правят никакви съществени промени. Ние, за радост, ние сме нито в толкова кризисна ситуация, нито пък има някаква друга причина да очакваме, че всички промени, които не са правени десетки години, могат с лека ръка да бъдат подкрепени от абсолютно всички страни. Тъй като тук имаме промяна в параметри, която засягат както интересите на капитала, тоест на индустриалците, на работодателите, така и интереса на наемния трус, които няма как с лека ръка да бъдат приети като безспорни. Но за нас, от правителството е важно да знаем, че сме минали периода на консултации и че движим нещата в правилната посока. Моята лична оценка, и съм я споделял и с премиера, и с г-н Калфин е, че всички мерки, които се предлагат в законодателната инициатива на правителството, която в момента се обсъжда, са стъпки в правилната посока и трябва да бъдат подкрепени изцяло. Дори колегите от социалните партньори да имат резерви по някои от мерките, според мен, правителството трябва да продължи с поетата инициатива. И така както анонсирахме, до края на тази парламентарна сесия да имаме приети промени в Кодекса за социално осигуряване.

Водещ: Ще позволите ли, неуговорено, сега ми хрумна, понеже г-н Димитров, Пламен Димитров, президента на най-големия синдикат КНСБ е на другата линия, само да си размените по една реплика. Г-н Горанов, вие съгласен ли сте?

Владислав Горанов: Нямам нищо против.

Водещ: Г-н Димитров, добър ден. Чуваме ли се?

Пламен Димитров: Здравейте. Да.

Водещ: Къде ще се сблъскате, кратко, синдикати и управляващи по отношение на пенсионната реформа?

Пламен Димитров: Първо, аз смятам, че има доста общи полета. Ние и вчера имахме консултации с работодателите. И установихме, че има наистина редица въпроси, по които имаме съгласие. Аз ще ги коментирам малко по-късно.

Водещ: Да.

Пламен Димитров: Очевидно, че полето на различие за нас остава увеличението на възрастта, което ние не можем да приемем по начина, по който се предлага и смятаме, че има достатъчно аргументи да се акцентира върху въвеждането на възраст за всички категории работещи, което да отговори на критиките на Комисията, че видите ли ефективната пенсионна възраст е много ниска. Като основно ще акцентираме върху, така, огромните привилегии, които има Сектор Сигурност в тази посока. Работодателите пък от друга страна, доколкото чухме вчера, продължават да твърдят, че имат сериозни резерви за увеличението на осигурителните вноски. Така че по тези два въпроса най-вероятно ще има различия и занапред. Но ...

Водещ: Но повече са съгласията.

Пламен Димитров: ... по други въпроси, които са свързани с увеличаване на събираемостта на приходите, борба със сивата икономика, инвалидните пенсии и тяхното ограничаване от гледна точка на спекулацията и злоупотребите. Много други въпроси всъщност очертават едно поле не взаимни възможни действия, които най-вероятно другата седмица, надявам се, да подкрепим всички.

Водещ: Г-н Горанов, чухте президента на КНСБ Димитров. Отговорете му кратко, моля.

Владислав Горанов: Ние се виждаме многократно в различните формати с колегите от синдикатите и сме имали възможност многократно да коментираме лично с г-н Димитров, че важното е посоката и че стъпките, които се предприемат са в правилната посока. Със сигурност няма как лесно синдикати да са съгласни с промяна на възрастта за пенсиониране. Това, което коментира г-н Димитров е концептуално вярно - промяна трябва да има за възрастта за всички категории. Защото това са дефекти на системата, които са констатирани не само от ЕК, те са дисбаланси, които водят до рискове за системата като цяло. За мен е важното, че извървяхме един доста дълъг път, говоря за месеци, въпреки че и двамата с него сме изкушени от темата от много години. Но месеците, в които се консултирахме в различни формати доведоха до един не лош резултат. И се надявам следващата сряда да успеем да си изкажем всички съображения по предложения законопроект и в края на краищата да излезем с една добра законодателна инициатива, която е най-малкото общо кратно на всички възможни решения и консенсус, който може да се постигне.

Водещ: Благодаря ви, г-н Горанов, за този разговор. Ще продължим с г-н Димитров сега. Но това може би е наложително да се случи и да бъде стартът на първата реформа в кабинета Борисов 2. Желая Ви приятен ден.

Владислав Горанов: Всичко добро.