27.11.2014 г.

Водещ: Добър вечер на всички, които имат привилегията да бъдат в Свободна зона с мен, Георги Коритаров. Всеизвестно е, че съществува израз, че бюджетът на държавата представлява концентрирания финансов израз на политиките, които възнамерява дадено правителство да провежда. От тази гледна точка краят на годината, и то всеки път, когато сме в периода на края на календарна година основна тема, която се превръща във водеща за публицистичните предавания е темата за акцентите, приоритетите и философията на държавния бюджет, който се предлага за приемане за следваща календарна година. Така в близките дни предстои да бъде дискутиран законопроекта за държавния бюджет за 2015 г. А в един от редките случаи, на които ставаме свидетели сега, само преди дни беше приета актуализацията на бюджета за 2014 г. Мой гост тази вечер е министърът на финансите, г-н Владислав Горанов. С него ще говорим за това как се прави бюджет по време на криза, а и разбира се, не само за това, а и за произтичащите проблеми, евентуални напрежения или полемични зони, които неизбежно ще възникват между коалиционните партньори около това правителство, особено по темата бюджет. След секунди започваме. Да. Казвам да, защото разменихме приказки за сложността, която неизбежно ще бъде основна характеристика, част от атмосферата на месеците и годините, които ни предстоят. И от тази гледна точка, какво бихте казал на не безоснователни критики, макар и от ляво, например от ваш колега като Георги Кадиев, който беше на позиция зам.-финансов министър преди години, според когото новият бюджет не предвижда никакви реформи?

Владислав Горанов: Със сигурност за всеки един бюджет може да се каже нещо подобно като обща констатация. Защото бюджетът като финансов план сам по себе си не прави реформи. Той разпределя ресурсите. Но оттам-нататък, ако погледнете първоначалната стратегия, предложена от правителството може да се видят доста неща, които със сигурност са реформа, спрямо предложеното от партията на г-н Кадиев в предходното управление. Като например, вместване на държавните финанси в едни разумни граници на дефицит, а не заплаха за свръхдефицит, осигуряване на необходимия ресурс за рестартиране на спрените европейски фондове и разплащането на държавата с фирмите-изпълнители на проекти, които в момента имат да взимат няколкостотин милиона заради спрените европейски фондове за вече свършена работа, намаляването на апарата на държавата чрез ограничаване на разходите за персонал и увеличаването на възможността за инвестиции за сметка на това. Все мерки, които ако се погледне общата рамка, може да не са драматични реформи, така както примерно реформаторският дух на г-н Кадиев ги предвижда, но са стъпки в правилната посока в нормализация на публичните финанси и на финансирането на отделните сектори.

Водещ: Стъпвам върху него, дори с известна степен на условност, тъй като да речем от позициите на парламентарната лява група, в лицето на БСП - лява България може би той е един от малкото специалисти и констатира това, че догодина предвижданията за бюджетен дефицит са 3%, следващата 2,5%, по-следващата 2. Тоест наистина едно връщане в границата, изисквана и според нормативите на ЕС. За сметка на това обаче, той казва така - не се предвижда увеличение на приходната част.

Владислав Горанов: Предвижда се, но в разумни и консервативни граници, а не както те го направиха в 2013 за 2014 г. - при очакван ръст на БВП номинално с 2 млрд. да включат 2 млрд. повече данъчни приходи в бюджета. Което автоматично означаваше една планирана дупка в бюджета от над 1,1 млрд. И тя се състоя, тя излезе.

Водещ: Какво означава - предвижда се в разумни, консервативни граници като цифров израз?

Владислав Горанов: Ръстът на данъчните приходи е съобразен с прогнозата, че икономиката в следващата година има оценки да нарасне между 0,8% и 1% в реално изражение, което заедно с някои мерки за подобряване на събираемостта, особено по отношение на акциза ще доведе до няколкостотин милион, около 300-400 млн. повече данъчни приходи в бюджета за следващата спрямо тази година.

Водещ: В този ред на мисли, идеята за обединяване на НАП и Агенция Митници ще подпомогне ли увеличаването на събираемостта на данъци, или напротив, би могла да предизвика криза?

Владислав Горанов: Чувам различни становища в тази посока. Днес получих примерно писмо от британския финансов министър, който освен, че поздравява новото правителство за стартирането на мандата му, освен че поздравява мен за избирането ми за финансов министър, споделя мнението, че във Великобритания една подобна реформа, направена от кралицата през 2005 г. е дала положителен резултат. Ние нямаме бърза работа с това сливане. Продължаваме да анализираме плюсовете и минусите. Странното, че обикновено против това се изказват без особени икономически аргументи. Аргументите обичайно са свързани с притеснения дали някой в митницата ще си запазил работата или не. И аз много пъти съм имал възможност да казвам и в НАП, и в митници ще работят всички, които работят и сега. Ако от там ще си тръгват хора, то няма да е заради сливането, а ще е заради лоши практики и лошо изпълнение.

Водещ: Вие, като финансов министър, стоите ли убедено зад идеята, че такова сливане ще донесе качествен позитив?

Владислав Горанов: Аз за себе си смятам, че това е така. И не случайно заедно с екипа, който подготвяше програмата на ГЕРБ преди изборите за това НС, го включихме в част от нашите приоритети. От тук нататък в хода на сформирането на мнозинство, което да подкрепи съставянето на правителството се чуха различни аргументи в посока за и против. И затова в споразумението, което се подписа, дефиницията или формулировката е, че се върви в тази посока. Но след анализ на потенциалните рискове. Общо взето в момента тази тема сме я изоставили леко, за да се справим с нещата, които предстоят до края на 2015 г. От 1 януари 2015 г., когато имаме малко повече спокойствие да мислим стратегически, ще продължим с анализа в тази посока. Но сигурно е едно, много често в момента заради липсата на добра комуникация и добра координация между двете приходни агенции, тези, които искат да злоупотребяват с публичен ресурс и да избягат внасянето на данъци и да се шири сивата икономика и контрабандата, успяват някъде между двете администрации да източват българския бюджет.

Водещ: В луфтовете между двете администрации, използвайки това пространство като пространство за лавиране и за източване, образно казано.

Владислав Горанов: Липсата на съвършена комуникация между двете администрации, която откакто влязохме като нов екип многократно съм я поставил като тема и на двамата ръководители на приходни администрации - на Танов и на Атанасов. Доста напредваме в тази посока, по отношение на подобряване на комуникацията без човешка намеса между информационните системи на двете агенции и координацията по отношение на проследяването на икономически процеси, свързани с внос или с вътрешнообщностни доставки, така че да се минимизира възможността за избягване внасяне на ДДС примерно или засилване на капацитета на приходните администрации, особено на Агенция Митници за контрол върху движението на акцизни стоки, особено, когато са в режим отложено плащане на акциз. Статистиката показваше и все още го показва, че има доста големи количества примерно горива, за които има данни, че е платен акциз. Но ако засечем на база на акциза потенциалния ДДС, който е трябвало да влезе за тези количества горива, излиза, че ДДС го няма. Тоест горивата напускат данъчния склад с платен акциз, тъй като там контролът е доста сериозен. Но докато стигнат до пистолета на бензиностанцията, за да бъдат налети в лекия автомобил, някъде в това движение ДДС не се вижда, не излиза по статистика.

Водещ: Бяхте много критикувани за бюджета по време на предишното управление на ГЕРБ, когато вие бяхте зам.-финансов министър, заради това, че това не бил социален бюджет, че държал бюджетните заплати и въобще постъпленията на гражданите във функция на неповишаване, за това, че изобщо се е фокусирала вашата финансова политика върху поддържането на фискална стабилност и нисък размер на бюджетния дефицит. Доколко сегашният бюджет, който подготвяте, вече като финансов министър е продължение на същата философия от времето на Симеон Дянков на титуляр, но и на вас, като част от неговия екип, или има и нещо, което е качествено различно - дали като промяна на вашето разбиране и философия, дали като нови обстоятелства?

Владислав Горанов: Ще тръгнем от там, че да има дефицит в бюджета понякога има смисъл, когато по този начин чрез увеличаване на разходите над приходите, които се администрират през бюджета теоретично се стимулира потреблението, замествайки спадналото потребление на бизнеса и на гражданите с по-голямо потребление, което държавата прави за някакъв кратък период, за да действа антициклично на спадовете в икономиката. Това обаче на практика се видя, че не работи абсолютно. Или дори да работи, не дава тези резултати в България, които очаквахме.

Водещ: Защо?

Владислав Горанов: Ами, защото очевидно да харчиш повече, не значи със сигурност хората да потребяват повече. И политическата нестабилност като фактор за неспокойството и спада на потреблението е много по-силен фактор от всички други условно икономически фактори, които действат. Нестабилността по принцип плаши хората и ги кара да се свиват. Учебникарска истина е, че човек харчи не колкото изкарва днес, а колкото очаква да изкара утре. Това пише в дебелите книги за теорията на потребителското поведение. И когато имаш едно управление, което е нестабилно, когато имаш една политическа криза, когато имаш едно безотговорно управление, няма как да накараш хората да се чувстват спокойни, щастливи и да потребяват повече, да теглят кредити, както това беше в бума на икономическата експанзия от периода 2004, ако можем така да го кажем, до 2008 г. края.

Водещ: Когато започнаха и признаците на световната криза.

Владислав Горанов: Когато започнаха, да, признаците на тази криза. Но да има дефицит за дълъг период от време не е добродетел. Защото на практика сегашното поколение, без да се интересува какво се случва утре, иска да вземе заем от своите деца и да ги изхарчи. Това има смисъл, но само, когато се прави за инфраструктура или за неща, които не сме подредили в последните 25 години. Но не и за условно постоянни разходи. Има смисъл да вземете заем, за да ремонтирате покрива на къщата ви, за да не тече, ако мога така фигуративно да се изразявам. Но е неразумно да вземете заем, за да излезете вечерта на ресторант.

Водещ: Заемите обаче, които сега взехме и които предстои да взимаме, за какво ще отидат?

Владислав Горанов: За образование, за здравеопазване.

Водещ:... някъде към 30% от БВП, се твърди.

Владислав Горанов: Гледайте на заемите, които взимаме като на източник за финансиране на дефицита, с малки изключения. Примерно като временната ликвидна подкрепа за банковата система и временния заем за Фонда за гарантиране на влоговете, който да ...

Водещ: Това не е чак толкова обемно на фона на другите данни, които се получават.

Владислав Горанов: Другите данни са сбор от натрупаните дефицити в бюджета. Всяка година и следващата година примерно ще имаме около 2,5 млрд. превишение на разходите над приходите и тези около 2,5 млрд. превишения на разходите над приходите, за да ги изхарчим, ние трябва да имаме тези пари.

Водещ: Твърди се, че догодина се очаква още 8,1 млрд. нов заем. Това ще достигне до 24 и нещо милиарда.

Владислав Горанов: Това е числото, което номинално е записано в проектобюджета. И веднага бързам да го разкажа какво е композирано.

Водещ: Да.

Владислав Горанов: Заемът в размер на 3 млрд., който до края, до средата на декември България ще изтегли, за да финансира по-големия дефицит от 2014 г. плюс заемът, който държавата взима, за да го предостави на Фонда за гарантиране на влоговете, за да изплати веднага гарантираните влогове на вложителите в банката с отнет лиценз, плюс ликвидната подкрепа за търговските банки дава тази сума от 4,5 млрд., която се формира до края на годината.

Водещ: Това е заем ад хок заради това, което стана с банките. Другата сума?

Владислав Горанов: Така е. Но искам веднага да кажа, че тези 3 млрд., които сега взимаме, те са мостово финансиране. В следващата година ще бъдат погасени, в първите месеци на следващата година ще бъдат погасени. Като на тяхно място ще бъде изтеглена, ще бъде направена една дългосрочна емисия от облигации, която ще ги замести. На практика в тези 8,1 млрд. има двойно броене. В тях влизат средствата за погасяване в началото на годината на 1,6 млрд. стари емисии, които са с падеж. В сумата от 8,1 млрд. влизат погашенията и на тези 3 млрд., които сега теглим в края на годината. В тази сума влизат новият дефицит, който следващата година бюджетът предвижда да генерира от 2,5 млрд. И в тази сума влиза един минимален буфер от около 400 млн., който държавата трябва да поддържа, за да може да посреща извънредни ситуации. В тази сума влиза и между другото днес подписах от името на българската държава, разбира се, при условията на последваща ратификация споразумение заедно с Европейската инвестиционна банка в размер на половин милиард евро. То е продължение на подобен заем от 2007 г. в размер на 700 млн. евро.

Водещ: За какво ще служи?

Владислав Горанов: Този заем служи за подпомагане на българската държава за съфинансирането на европейските програми и ще бъде добавен или усвояван на части, в зависимост от изпълнението на големи инвестиционни проекти, които ще се изпълняват в оперативните програми през програмния период, който започва.

Водещ: Каква е вашата прогноза и каква система ще разработите за устойчиво привличане на стратегически чуждестранни инвестиции?

Владислав Горанов: Хубав въпрос, който не може да има еднозначен отговор. На финансовото министерство тук може да допринесе със запазване на съществуващата данъчна система, която е относително предимство на България пред другите държави. Разбира се, най-големите резерви за правене на бизнес в България не са свързани с данъчното облагане, а със средата за правене на бизнес, която е свързана с това как се решават търговски спорове, тоест как работи правораздавателната система. Не е тайна, че имаме много резерви в режима по несъстоятелност, който също отблъсква чуждестранни инвестиции или поне лошите практики през годините са накарали много хора да гледат, много чуждестранни инвеститори да гледат подозрително на правенето на бизнес в България. Прост пример, идва и са готови да дойдат много големи чуждестранни инвеститори, ако България успее, една много екзотична идея, която не знам дали би могла да бъде реализирана, но се прави анализ в тази посока...

Водещ: Ваша ли е, на ГЕРБ?

Владислав Горанов: Не е на ГЕРБ. Една идея, която не е на ГЕРБ, но която звучи интересно - ако успеем по някакъв начин да гарантираме на чуждестранни инвеститори, че на територията на Република България те ще дойдат да правят бизнес, но подсъдността ще бъде примерно по английското или по немското право, тоест, когато те имат търговски спорове или когато сключват договори, подсъдността на този оборот ще бъде не българския съд, а английския съд или немския съд, са готови да дойдат мигновено.

Водещ: Това не е ли отказ от суверенитет? Няма ли да ви вкара в тежка криза със синдикати и други патриоти?

Владислав Горанов: Отказ от суверенитет е, който по Конституция е забранен. Не е невъзможно да се мисли за някакво междудържавно споразумение. А и самият Договор за функциониране на ЕС е някакъв вид отказ от суверенитет.

Водещ: Регламентиран отказ от суверенитет.

Владислав Горанов: Регламентиран отказ от суверенитет. Казвам го това, не за да прокламирам някаква свръх интересна нова идея, а по-скоро да кажа, че в големите чуждестранни инвеститори проблемът не им е толкова данъчното облагане, не дори и българската администрация, която си има своите тежки проблеми, свързани с това, че години наред говорим за електронно правителство и инвестираме много ресурси, а нямаме голям напредък там, колкото с това, че няма сигурност, че държавата може да гарантира, държавата с всички нейни органи, може да гарантира справедливост при правенето на бизнес.

Водещ: По-скоро бих се изразил така - вие не, че казвате, а недоизказвате нещо. И то е следното - за да се изговаря на глас такава екзотична идея, тя трябва да има някакви, така, предполагаеми аргументи, които да са свързани с конкретно очакване, на конкретни възможни инвестиции от конкретни направления. Има ли такова нещо? Например, очаквайте ли, че ако се сключи такова споразумение с британски инвеститор, той би дошъл? И ако очаквате, кой би бил този инвеститор?

Владислав Горанов: Не, не исках да кажа това.

Водещ: Ама така прозвуча.

Владислав Горанов: Исках да кажа, че основният проблем за правене на бизнес далеч не се изчерпва...

Водещ: Инвестициите.

Владислав Горанов: ... със слабата администрация, с високото ниво на корупция и с данъчната ни система. То, по-скоро това, което чуваме от чуждестранни инвеститори корелира около липсата...

Водещ: Какви са им страховете - липса от какво?

Владислав Горанов: Ами, по-просто ще ви го кажа. Идвате и започвате да правите търговски сделки в България с български икономически оператори и подсъдността, тоест вашите спорове, ако трябва да спорите с ваш бизнес партньор, ще отидат в български съд. Има риск, първо, много във времето да се забави един търговски спор, да се забави в порядъка на месеци и години. Което за бизнеса и за бизнес средата на практика означава прекратяване на...  

Водещ: Чуждестранните инвеститори, които знаят, че биха били подсъдни на българския съд знаят също така и митологията около българския съд, че той е едва ли не инструмент, непрофесионални, нерегламентирани интереси, едва ли не символ на корупция и т.н.

Владислав Горанов: Много задълбахме в тази тема.

Водещ: Не, не, само за последно. Това не е ли по-лесно или по-перспективно за страната? А това, което казвате за страховете на чуждите инвеститори да се превърне в един аргумент за качествена реформа на съдебната система. Защото този проблем е проблем на доверие в българския съд.

Владислав Горанов: Не е моя работа като финансов министър да давам тази оценка. Само споделям какви са притесненията на бизнес средата и какви са притесненията на чуждестранните инвеститори. Що касае възможността на сегашното правителство да привлича инвестиции, най-малкото трябва да бъдем предвидими и да има ясно заявена политическа воля...

Водещ: А предсказуеми ли са, прогнозируем ли е обемът инвестиции, който да речем да ни съобщите - очаквате през 2015 г. 100 млрд. да речем, нали, въпреки, че 100 млрд. само Газпром ще инвестира в Левски, ФК Левски, ако разбира се направим Южен поток?

Владислав Горанов: Газпром...

Водещ: Казвам го като страничен пример. Вие, изчислимо ли е като прогноза какви инвестиции очакваме?

Владислав Горанов: За съжаление, в момента проблеми има не само в България, проблеми има и в цяла Европа и допълнително се внася напрежение от случващото се в Украйна и санкциите, които се налагат между отделните държави във връзка с този конфликт. Потенциален шанс за България има, ако по някакъв начин оттеглящите се от там инвеститори решат да се пребазират към България. Но ние не трябва да чакаме да ни харесат, разглеждайки картата, а да имаме активна позиция и комуникация в тази посока. И разговори такива се водят, но не толкова във финансово министерство, колкото в други.

Водещ: Но за да стане това, трябва да имаме атрактивна икономика. Тя такава ли е днес, българската икономика?

Владислав Горанов: Трябва да имаме атрактивна среда за правене на бизнес. Тя после става атрактивна икономиката.

Водещ: Да, точно така. Атрактивна среда за правене на бизнес има ли у нас?

Владислав Горанов: От гледна точка на данъчен режим сме изключително атрактивни. Най-ниските преки данъци, с относително опростено данъчно законодателство, със смея да твърдя добри електронни услуги, които предоставят и двете приходни администрации. Тук е моментът да се похвалим, че от 1 януари следващата година подготвили сме си пример - един собственик на автомобил, след като го регистрира в КАТ няма да има нужда да ходи в общината отново да подава декларация. И това го пише в пакета законодателни промени, по отношение на местните данъци, който вече е в парламента.

Водещ: Това е една от големите досади. Убийствено е и просто ме поощрява да си купя нова кола.

Владислав Горанов: Много други примери мога да дам в това отношение. Примерно, анонсирахме го, то не можа да хване на фона на по-важните обществени теми, които постоянно изместват фокуса от някакъв смислен дебат. Но от началото на следващата година примерно всеки български гражданин, данъчно задължен би могъл съвсем безплатно да си вземе от което и да е териториално поделение на НАП персонален идентификационен код, т.нар. ПИК, с който би могъл впоследствие напълно безплатно от всяка точка, в която има достъп до интернет да направи волеизявление към приходната администрация, тоест да подаде данъчна декларация, да направи справка за своите задължения - първи стъпки в нещо, което сме отлагали години, и то без особени аргументи.

Водещ: Важни са. Но аз по-скоро един друг въпрос искам, който ми се струва доста глобален от гледна точка на сблъсъка или критиките от леви позиции към данъчната политика. Бяхте на ръба да въведете прогресивно подоходно облагане, ако разбира се ДПС не беше подкрепило плоския данък, което за тях е израз на принципност и последователност в политиката им. Но кажете им, тъй като се чуха тези, че видите ли, ако е бил прогресивно подоходен данъкът вместо плоския това щяло да бъде много по-сериозен стимул за икономиката - какво отговаряте на такава теза?

Владислав Горанов: Звучи нелогично, най-малкото поради това, че ако ние натоварим с по-висока данъчна тежест по-инициативните и по-работоспособните, които вероятно имат и по-високи доходи, какъв ще е техният стимул да останат толкова активни и да бъдат толкова производителни? Тоест с какво стимулираме икономиката, ако взимаме, непропорционално разпределяме данъчната тежест? Тези, които не са активни, не са образовани и не ходят на работа, ако тях ги освободим от данъци, а пренесем тази тежест към активните, образованите и инициативните.

Водещ: Но твърдят например, че и при плоския данък няма необходимия ефект.

Владислав Горанов: Напротив. При плоския данък, ако погледнете статистически през годините от въвеждането му, което между другото си беше едно достижение на лявото управление на Сергей Станишев...

Водещ: Те го материализираха във всеки случай 2007 година.

Владислав Горанов: Ако видите как нараства номинално прихода от данък върху доходите на физическите лица, чисто статистически, ще видите един огромен ръст. Неслучайно цели империи са управлявани с десятък.

Водещ: По време на Веспасиан ли говорим?

Владислав Горанов: Спекулацията, че човекът с ниски доходи плаща по-малко данъци или че човекът с по-високи доходи плаща по-малко данъци е, според мен, грешна. Защото човек, който взима 100 лв. плаща 10 лв. данък. А човек, който взима 1 000 лв. плаща 100 лв. данък.