28.09.2014 г.

|БНР, „Неделя 150" |  28.09.2014 |

Водещ: Служебният финансов министър г-н Румен Порожанов е в студиото. И няколко акцента от вестниците днес, които избират различни заглавия, за да обявят за това пренаписване на бюджета. В-к „24 часа" съобщава, че свръхдефицитът е 4%, дефлация и нов дълг до 6 млрд. лева. „Монитор" избора следното заглавие: „Помпат бюджета с 450 млн. Още 4,5 млрд дълг вземаме до януари. Хазната на червено след 3 млрд." Според „Труд" кабинетът предлага нов заем и заради банковата система. И „Стандарт" обръща внимание за предстоящото теглене на заем. „Преса": „Държавата подкрепя банките с 2,8 млрд. лева." Г-н Порожанов, имаше голямо бързане с тази актуализация. И синдикалистите, и работодателите искаха време, за да мислят. Това наложи ли някакво по-бързо ускоряване на работата по тази актуализация?
Румен Порожанов: Добро утро.
Водещ: Добро утро. Всъщност вече добър ден.
Румен Порожанов: Добър ден. Ускоряване на работата по актуализацията не е имало. Ние заявихме, че към 15 септември ще направим оценка - такава, каквато е на бюджета, и в рамките до изборите ще приемем един проект на закон за актуализация на бюджета за 2014 г., който да бъде предоставен на вниманието на новия парламент. Така че бързане не е имало. Разбира се, ще се върна малко на темата, резонна е забележката на тристранния съвет в лицето на работодатели и синдикати, ако те настояват формалното спазване на 48 часа или два работни дни преди заседанието да имат материалите, тогава ще го отложим за сряда, така че да могат да се запознаят, тъй като самото заседание на тристранния съвет е необходимо условия за приемането на проекта на Закона за бюджета. Разбира се, това в хипотеза, че те в понеделник категорично отстояват позицията си. Ние тези материали ги изпратихме още в събота, но ще се съобразим с тяхното искане.
Водещ: Те много държат на тези 48 часа време за размисъл, или може би време за четене.
Румен Порожанов: Разбира се, ще уважим тяхното мнение, така че да се съобразим.
Водещ: Тоест съветът може и да не бъде утре, може да бъде в средата на седмицата, но това ще се разбере окончателно утре.
Румен Порожанов: Да, разбира се.
Водещ: А има ли нещо, което представлява непременно бързане преди изборите, да се задвижат тези съобщения за актуализацията? Има ли такъв допълнителен смисъл, който ние подозрително можем да предполагаме?
Румен Порожанов: Няма допълнителен смисъл. Истината е, че вече годината напредва - както календарно, така и във фискален аспект. И проблемите, които се идентифицират в рамките на бюджета, трябва да бъдат направени навреме и внесени. Тъй като парламентът, ако приемем, че заработи ефективно от края на месец октомври, той трябва да се справя и с новия закон за бюджета, трябва да се справя и с актуализацията на бюджета, така може би и с другите приоритети, които той има. Така че предложението, което ние внасяме, единствено обективно отразява снимката на публичните финанси към момента. Бих искал да кажа, че тази актуализация не обслужва никого. По принцип Законът за бюджета обслужва цялата държава, обслужва публичните финанси, обслужва публичните услуги, които се предоставят на населението, обслужва бизнеса. Така че диспропорциите, които ние установихме и заварихме - не сме ги установили само ние, те се формираха още от началото, те се формираха още при приемането на закона за бюджета. Нашата цел е да ги посочи,м в рамките на това, което успяхме да направим по отношение на приходите, да намалим неизпълнението на приходите по различни мерки, които бяха свързани, но за съжаление най-вече с контрола и без да имаме възможност за законови промени, тъй като служебното правителство има кратък хоризонт, ние актуализирахме приходната част - такава, каквато смятаме, че е обективно до края на годината, и я предлагаме на вниманието в рамките на този законопроект за бюджета.
Водещ: Разбира се, реакция има от опозиционни сили. Макар че сега не можем да говорим за опозиционни, всички са в равен старт, така да се каже, преди изборите в неделя. Може ли да отговорим най-напред на това какъв свръхдефицит е заложен? Той вече е споменат в някои от тези заглавия.
Румен Порожанов: Разбира се. Преди това искам да кажа още няколко неща, които са водещи в рамките на актуализацията на бюджета. Споменах за проблема на приходите, за тяхното надценяване.. Безспорно е, че в рамките на заложените приходи, те са с 1,7 млрд. повече на данъчните приходи и с 2 млрд. повече на консолидирана основа спрямо отчетеното за 2013 г. Трябва да се има предвид, че заложената инфлация и ръст на БВП за 2014 г. по макроикономическата прогноза беше 1,8, за съжаление този номинал на БВП не се случи, а и дефлаторът, който се изчислява в рамките на тази година, той е отрицателен и ще направи БВП на по-ниски нива от заложения с около 2,4 млрд. лева. Което буквално се отразява както на приходите, така и на параметрите, които се изчисляват по Закона за бюджета. Разбира се, тук бих искал да дам и примери, които са свързани за някаква нагледност, първо в приходите, после в разходите. Например, в неданъчните приходи са заложени приходи от дивидент близо 100 млн. 100 млн. приходи от дивидент, при положение, че основните вносители на дивидент в държавата са останалите държавни предприятия в енергийния сектор. При провежданата политика на ниски цени, бих казал под себестойност, които формираха дефицити в енергийния сектор, той беше офериран много пъти, и залагането на голям приход от дивидент, само от тук - минус 50 млн. лева е дефицитът по този параграф. Също вноската на БНБ, която беше заложена от 105 млн., е с близо 40 млн. по-малка. Няма да влизам във всички детайли на различните видове данъци. Какво е съществено за разходите? Още при формирането на Закона за бюджета, в проекта, който е бил заложен, за да се осигури ресурс за програмата за развитие и растеж - това са тези 500 млн., които са инвестиции в общините и в министерствата, със средно 12% са намалени бюджетите на всички министерства и ведомства. Още тогава се създава предпоставка за напрегнати бюджети. Една подобна мярка може да бъде оправдана успоредно с прилагането на структурни реформи в тези ведомства, които да могат да адаптират разходите си. Разбира се, подобни структурни действия не са провеждани в нито едно министерство. Точно обраното. Ще дам други примери - в МВР от средата на миналата година, от 1 юли, се увеличават заплатите, осигуровките и допълнителните средства за възнаграждение за служителите, които в момента формират един дефицит от близо 160-170 млн. лева само за МВР, така че то да може да изпълнява нормално функциите си без каквито и да е инвестиции или каквото и да е в рамките на тяхната дейност. Ще дам още един пример от гледна точка на управление. В земеделския сектор, при положение, че имаше нормално заложени средства за национални доплащания и държавни помощи за земеделския сектор от 263 млн. лева, съпоставими с предходната година, които през предходната година успяха да удовлетворят всички плащания във всичките сектори, през настоящата година в рамките на този бюджет бяха платени 40 млн. лева повече за тютюнопроизводители, 30 млн. бяха платени за извънредни национални доплащания на площ. И в момента плащанията, които са за животновъдството в секторите говедовъдство и овцевъдство, които горе-долу всяка година са през месеците октомври и ноември, около 65 млн. лева, там в момента няма нито един лев, условно казано.
Водещ: Тоест вие говорите, че става дума за симулация.
Румен Порожанов: Говоря за неефективно управление и разчитане от една страна....
Водещ: На вашия предшественик.
Румен Порожанов: По принцип. Тук не е само министърът на финансите. В случая със земеделието, парите се управляват от Министерство на земеделието.
Водещ: На кабинета.
Румен Порожанов: Другото, което е, залагането на допълнителни разходи, необезпечени в рамките на текущия бюджет. Разбира се, тук не мога да не добавя и актуализацията на бюджета, която беше направена в последните дни на предходния парламент, където отново 5% бяха намалени бюджетите на министерствата. И като се има предвид и буферът, който стои от началото на годината, фактически министерствата трябва да работят с бюджети от минус (...)
(...) по номинален размер се очаква да бъде малко над 80 млрд., което са данни, съпоставими с настоящата година. Ние не бихме си позволили да залагаме допълнителни и надути приходи и разходи за следващата година при един недобре изчислен БВП. Но исках да кажа друго. Много важно е, ако иска следващият парламент и кабинет да има бюджет, който да разполага и да прави политики, да се направят структурни реформи и да се преструктурират разходите в редица отрасли, където тази дейност не е извършвана - говоря за реформи - от години. Така че според мен това е едно от необходимите условия, за да стартира както по-ефективно управление на бюджетния ресурс, така и по-ефективно управление и предоставяне на услуги на населението, каквато е основната цел на публичните финанси и на бюджетните структури.
Водещ: Вие работихте със Симеон Дянков.
Румен Порожанов: Да.
Водещ: Може ли да се смята, че сте негов възпитаник, че сте почитател на стила му?
Румен Порожанов: Аз работя в Министерство на финансите от 1992 г. Минал съм през цялата йерархия до директор. Г-н Дянков беше за 3 години в Министерството, така че аз съм работил като началник на кабинет и съм използвал експертизата, която съм натрупал в Министерство на финансите и съм бил полезен в работата.
Водещ: Нашата колега, която се занимава с финансите в редакцията, Наталия Ганчовска, се интересува вие специално бяхте ли изненадан от размера на дефицита.
Румен Порожанов: Ще го кажа по друг начин. Много ми се искаше в рамките на анализите, които направихме, да се опитаме недостига на приходите, който се очертава в бюджета, да бъде доста по-малък. Истината е, както споменах, че и самата макроикономическа среда, липсата на възможности за законодателни промени, многократно се третира и темата, че с лека ръка беше отменено законовото изискване и наредбите за измервателните уреди в производителите и търговците на акцизни стоки. Оттам спадна и контролът, спадна и събираемостта на акцизни стоки. Това, разбира се, е една важна тема, която трябва да бъде разгледана в следващия кабинет, в следващия парламент, и това нещо да бъде прецизирано, дай боже въведено отново, така че да имаме надеждно събиране на този аспект на приходите в бюджета.
Водещ: Сега, за това как ще бъде компенсиран недостигът, на дупката в бюджета, и за този вътрешен заем. За сметка на какво ще бъде?
Румен Порожанов: Тук ще отворя скобата малко от по-далеч. Фискалният резерв, с който разполага правителството, да, той беше в размер на 8,2 млрд. в началото на служебния кабинет той основно е формиран от 2008 г. от привличането на външен ресурс, тъй като излишъци в бюджета не е имало от 2008 г. Приходи от приватизации и концесии, те са били символични в рамките на тези години. Така че този ресурс от 8,2 млрд. лева, той покрива разходите, които са по дефицита на бюджета, който е към момента, без актуализацията, плащанията, които са по обслужването на дълга към момента, и януарските плащания, където имам струпване на големи плащания по външен дълг - близо 1,7 млрд., дефицити, които са в началото на всяка година, формирани в бюджета, поради това, че приходите фактически тръгват малко по-късно като планова база, и разбира се, директните плащания на площ, които са в един голям размер в началото на годината. Така че всички допълнителни разходи, които се появяват и се идентифицират в конкретния случай с допълнителния дефицит по бюджета, който е 1,7 млрд. лева, и евентуалните проблеми, които се появиха и които за съжаление, но това е единствената алтернатива към момента, публичните финанси в лицето на бюджета трябва да покриват, в банковата система. Това е ново, за първи път се появява тази година, от много време не се е появявала темата за ликвидна подкрепа на банките - повече от 5 години. За съжаление, за мое най-голямо неудовлетворение, една от основните теми и тежести, които се струпват на публичните финанси, е да се предвидят възможности за покриване на подобни ликвидни проблеми, тъй като ефектите, ако то не се случи, върху цялата икономика, бих били доста по-неблагоприятни, отколкото това да не бъде направено. Така че в рамките на дефицита от 1,7, бих искал да доразвия темата с дълга, се залагат допълнително около 2,8 млрд. лева за евентуално финансиране в банковата система. Какви са вариантите и какви са алтернативите? Това не е казано, че ще се случи, нека да не се случи. Задължително ще има префинансиране на ликвидна подкрепа, която е дадена към момента за конкретна банка. Тя ще бъде префинансирана частично, тъй като ще има частично (...), но няма да бъде изцяло.
Водещ: Не споменавате, че става дума за КТБ.
Румен Порожанов: Не споменавам КТБ, говоря за друга банка, за която има получена ликвидна подкрепа. В случая КТБ сме предложили в хипотези вариантите, без да предполагаме приоритет на един или на друг. Ако в случая с КТБ се стигне до отнемане на лиценза и разплащане на вложителите през гаранционния фонд за влоговете, гаранционният фонд в момента има един ликвиден недостиг от 1,6 млрд. лева. Този 1,6 млрд. ние залагаме опцията за държавна гаранция за ползване на облигационен заем от гаранционния фонд. Така че сме заложили до 2 млрд. общо, така че гаранционния фонд да може да излезе, основно в случая ще бъде на вътрешния пазар, да пласира емисия от облигации, гарантирани от държавата. Гаранцията на държавата ще даде сигурност на самата емисия, ще понижи цената. Това би бил най-добрият вариант за нас. В непрекъснати разговори сме с гаранционния фонд, те имат определени опасения, че може да се появи определен недостиг, ако не могат да направят пълна емисия, затова залагаме хипотетично и до 700 млн., ако това се направи, да получат подкрепа от държавата.
Водещ: Това под влияние на императива от Брюксел ли е?
Румен Порожанов: Не. В конкретния случай императивът от Брюксел е напълно основателен. Две думи за него. Самото развитие на казуса КТБ, продължаващ вече 3 месеца, с опция да продължи още известно време предвид това, че БНБ удължи срока до ноември месец, с Комисията в много разговори коментирахме, че така заложени текстовете в нашия закон, не транспонират директивата съгласно нейния дух. Така че, когато се установи, че една банка има ликвидни проблеми, гаранционният фонд да започне да плаща до петия ден, след като се установят тези проблеми. Затова ние трябва да променим нашия закон така, че ние да отговаряме на тези изисквания. Ние в момента работим и тази промяна в закона ще бъде съгласувана с Комисията и ще бъде внесена още в началото на работата на предното НС. Това е по отношение на нормативната част. Техническата част, която е за достъпа до средствата на гарантираните вложители, разбира се, тя ще бъде в рамките на - а вече трябва да го има разрешението - поне до края на месец октомври по случая КТБ. От гледна точка на това дали ще бъде оздравявана банката, нека да видим дали ще бъде предоставен жизнеспособен план от инвеститорите, които са наети от акционерите. В момента те се появиха официално, вече са проведени първи, макар и начални разговори - както в Министерство на финансите, така и в БНБ. И разбира се, в зависимост от ситуацията, се залагат тези буфери за ликвидна подкрепа в банковата система. Те са опция, не са задължително условие.
Водещ: Ако обаче нещата не се движат така сполучливо, има ли вероятност заради негодуванието на вложителите и на фирмите, все пак да се наложи държавата да се намеси, въпреки че твърдяха, че от бюджета няма да се дават средства?
Румен Порожанов: Различни са сценариите. Вече негодуванието съвсем основателно, от гледна точка на блокирането на средства, което пречи и на бизнеса определено - знаете, има доста търговски компании, които имат блокирани средства там. Така че от различните гледни точки може да се тълкува различно кое е по-доброто решение. Разбира се, мнението, което е формирано при нас - разбира се ние сме служебно правителство, то ще бъде ревизирано или продължено в рамките на съвсем редовен парламент и правителство, е, че създаването на пропасти, на ликвидации, изплащането на гаранционните фондове през фонда, оставянето на фонда със заем, а не с ликвидни средства, би породил по-скоро напрежение и недоверие, отколкото гарантиране в рамките на проблеми, които биха се появили в бъдеще. Проблеми, които биха се появили в бъдеще, могат да се появят по една или друга причина. За съжаление ние бяхме свидетели преди 2 месеца на проблеми, които се появиха и съвсем тенденциозно, да го кажа, атака към конкретни банки.
Водещ: На какво го отдавате това тенденциозно? На конкуренция, на съперничество?
Румен Порожанов: На най-различни интереси - корпоративни, лични и както щете да ги наречем.
Водещ: Дори групировки, които водят битка?
Румен Порожанов: Не съм специалист по групировките, затова не бих искал да влизам в подобна тематика.
Водещ: Само една скоба на това място. Тъй като припомних Симеон Дянков, защото по негово време написа едно предупреждение Алексей Петров, който сега в една от медиите твърди, че е направил достатъчно категорично предупреждение за катастрофата, към която вървим в тази сфера, с КТБ. Дали това можеше да бъде предотвратено?
Румен Порожанов: Не съм запознат с конкретното предупреждение. То може би е било по-рано във времето. Предупреждения имаше и други, от други медии, те си визираха за проблеми във въпросната банка. Тук въпросът по-скоро трябва да бъде отправен към надзорния орган, който контролира банковата система. За това до колко тези проблеми са били идентифицирани навреме, за това до колко са предприети мерки да се предотвратят в рамките на банковия надзор пропуски,които съществуват или са съществували. Така че темата в конкретния случай е в рамките на контролните функции на банковата система.
Водещ: А не атакува ли това модела? Да взривява доверието ни към този модел на нашето общество, на българския капитализъм, да го наречем.
Румен Порожанов: Темата за модела на българския капитализъм е доста дълга и сложна. Разбира се, в много от случаите изграденият капитализъм в България се основава върху български инвеститори. Не бяха привлечени, може би, още в рамките на глобалната приватизация, която се извърши през 1999 г., а и след това, достатъчно надеждни инвеститори от всички краища на света, така че да бъдат направени инвестиции, които да носят придадена стойност, които да носят и пазари на българската продукция, която се произвежда тук. Свидетели сме на много примери дори в точно обратното - как сме се старали във времето да гоним чуждестранни инвеститори. Не е нужно да казвам какво се случи с ЕРП-тата преди известно време. Да, може би са имали някакви пропуски в рамките на изпълнение на инвестиции, на отчитане на инвестиции или нещо друго, но тенденцията, която беше заложена - отнемане на лиценза и сатанизиране на подобни инвеститори, а и не само те, не смятам, че е най-правилното.
Водещ: Това не съм убедена, че няма да продължи, на фона на това повишение, което се обещава. И разбира се, тази тема също не е свършена. Но нека да кажем, вие убеден ли сте, че ще бъде бързо възстановено плащането на европейски средства в България? И въобще какво ще стане с това, нали тези пари са похарчени вече?
Румен Порожанов: Темата с европейските средства, в момента, както знаете, имаме спряна ОП „Околна среда", имаме спрени две оси от „Регионално развитие". В момента и двете министерства, съвместно с МС, вицепремиерите, разбира се, с помощта на финансите, в лицето на национален фонд и другите институции, работим активно по екшън план за отварянето отново, за възстановяването на средствата. Очакванията по ОП „Околна среда" е това да се случи в края на месец октомври. В момента сме комуникирали както възстановяването на правилата, процедурите и всички контроли в управляващия орган, които бяха нарушени, очакваме одит, който да удостовери, че нещата в управляващия орган - говоря за „Околна среда" - в момента вече са в рамките на нормалното, ще бъдат проверени сертификати, които в момента се изплащат, така че да се види, че нещата са в рамките на регулациите и изискванията, и след санкцията, която принципно вече има съгласие да бъде наложена - тук бих искал да кажа, че в рамките на преговорите санкцията беше намалена от над 12% на 9,5% плоска санкция, което за съжаление като сума съвсем не е малко. Така че очакването по ОП „Околна среда" е отварянето на програмата да бъде в края на октомври. По отношение на „Регионално развитие", там позитивите см по една от осите, за съжаление по-малката. По отношение на средствата, след отварянето на програмата, това, което към момента не е възстановено по ОП „Околна среда", близо 400 млн., това, което от 1 август до момента ще бъде разплатено и заявено към Комисията до 30 октомври, ние очакваме да ни бъде възстановено в рамките до края на 2014 г. Така че в рамките на допусканията, които са заложени и в настоящата актуализация на бюджета, това е един добър сценарий, надяваме се да бъде реалистичен, имаме индикации за това нещо.
Водещ: По въпроса за здравеопазването и социалните плащания, ако позволите и за бюджета на телевизията и радиото, националните медии БНТ и БНР, без да звучи егоцентрично. Но най-напред за недофинансирането в здравеопазването и социалните плащания.
Румен Порожанов: В здравеопазването темите са две - недофинансирането през НЗОК и през Министерството на здравеопазването. И на вчерашното заседание беше одобрено, то е в рамките на консолидираните разчети на бюджета, допълнителен ресурс за предоставяне на различни пътеки и финансиране на лекарства от Здравната каса като разходен таван до 100 млн. лева. Това е в допълнение към това, което беше отпуснато през актуализацията на бюджета. Това би следвало, макар и не с определени дефицити, да покрие нуждите до края на годината. Безспорно това е една тема - за плащанията през Здравната каса, която трябва да бъде много сериозно анализирана от гледна точка на ефективност на плащанията. Направихме опити в лицето на зам.-министър Ананиев, който е председател на Касата в момента, вече и тази оценка за 100-те милиона премина за пръв път през анализи. Там липсва методология, липсва анализ, единствено се представят разчети за допълнителни разходи. В момента темата с Касата, от гледна точка на нейната по-ефективна работа, е доста актуална за едно бъдещо време. От друга страна стоят и плащанията през Министерството на здравеопазването, от гледна точка на издръжката за психиатричните, за други болници, които са на директна издръжка. Така че там ще има дофинансиране също, заложено в рамките на актуализацията на бюджета. По отношение на социалните плащания, още в момента мога да ви кажа, че недостигът поради това, че беше разширена базата на правоимащите хора в социално неизгодна среда, недостигът е около 40 млн. лева. Към него трябва да добавим и оценката, която ще бъде направена за компенсиране на увеличението на цената на тока. То не е много, то ще бъде в рамките на сезона между 7 и 8 млн. лева, разпределено в рамките до края на годината и в следващата година. Така че темата със социалните плащания, за съжаление, в България е актуална, все повече са правоимащите, при една икономика, която както в началото на разговора ни се опитах да кажа, не е в цветущо състояние да генерира приходи и БВП, респективно отчисления към хазната, така че да се покриват доста широкият обхват на плащания от бюджета, за което ви споменах, че просто трябва да се направят някои от най-важните реформи да се стартират още от началото на 2015 г.
Водещ: Сега за бюджета за БНР и БНТ, доколкото с последните години се наложи темата с отнемането като наказание на милиони от техния бюджет. Но ги поставям тук като медии, важни за здравето на обществото, тъкмо при спешната помощ и при духовното обслужване.
Румен Порожанов: Както и всички останали бюджетни системи, така и първостепенните разпоредители - БНТ и БНР, бяха с тези ограничения на бюджетите от 22% - 12 +5 +5. Сега в рамките на актуализацията на бюджета едните 5% ще ги възстановим като плащане към медиите, и в рамките на недостиги ще се търсят възможности, ако има просрочия, невъзможност за изпълнение на функциите, те да бъдат покрити. Предполагам, че сте запознати, преди 2 или 3 заседания правителството отпусна допълнително 5 млн. лева на телевизията, от гледна точка на това, че те бяха влезли в сериозни просрочия към оператора, който отговаря за разпространението на телевизионните канали. Отново лошо планиране, недооценка на собствени приходи и разходи.
Водещ: А за националната медия БНР?
Румен Порожанов: Честно казано, за радиото нямам идентифицирани сериозни проблеми, които да стоят, поне с мен не са комуникирани такива, затова не мога да вляза в конкретен дебат.
Водещ: Г-н Порожанов, смятате ли, че вашия тристранен съвет ще осигури, всъщност ще има консенсус, на актуализацията?
Румен Порожанов: Нашата цел, на правителството, е на този съвет да представим обективно това, което предлагаме. И независимо, че може да има различни мнения от различните членове на тристранния съвет, надявам се те да разберат нашите аргументи. В края на краищата ние предлагаме един експертен вариант на парламента, който той да разгледа и да прецени в какъв вид да приеме, да промени или да одобри.
Водещ: Благодаря ви, че можахте да запознаете слушателите на Хоризонт с тези първи данни за изработената актуализация на бюджета. Това беше служебният финансов министър г-н Румен Порожанов.
Румен Порожанов: И аз благодаря.