МОНИКА ДИМИТРОВА-БИЙЧЪР, РЪКОВОДИТЕЛ НА УПРАВЛЯВАЩИЯ ОРГАН НА ОП „АДМИНИСТРАТИВЕН КАПАЦИТЕТ“: АМБИЦИРАНИ СМЕ ДА УСВОИМ БЮДЖЕТА НА ОПАК на 100%
11.08.2014 г.
|в. „Строител" | 29.07.2014 |
Г-жо Бийчър, успяхте ли да договорите на 100% бюджета по ОП „Административен капацитет" (ОПАК)? Какви са последните резултати по програмата?
Всъщност успяхме да наддоговорим бюджета на програмата, което е задължително с оглед прилагане на правилата на успешния мениджмънт при управление на европейки средства. Излишъците при изпълнението на проектите ни дават това основание и добре изготвените разчети и прогнози. До момента ОПАК се изпълнява с много добри темпове и то, благодарение на добрата организация на работа и професионалния екип на Управляващия орган. Продължаваме да следваме финансовия си план и полагаме усилия той да бъде постигнат. Изпълнението на ОП „Административен капацитет" достигна 64%. Това е добър резултат и реалистичен с оглед на недотам плавното и последователно изпълнение на програмата през всички години. Естествено постигнатото е значително, но това не трябва да ни успокоява, а напротив имаме огромни предизвикателства, които предстоят до края на тази и следващата година.
Като цяло, годината е изключително натоварена и се работи ударно както за договарянето на средствата, така и за приключване изпълнението на проектите. За първите шест месеца на 2014 г. бяха сключени договори за 55 млн. лв., което е абсолютен рекорд в сравнение с предходни периоди. Такъв постигнахме и при верификацията на средствата. Подадени са многократно повече искания за плащания на завършили проекти спрямо предходните години, което е нормално да се случва в края на програмния период. В същото време е сериозно предизвикателство за екипа на Управляващия орган, тъй като той не е увеличил капацитета си по отношение броя на служителите. Работата се увеличава в пъти, а екипът остава непроменен от 2011 г., което поставя под риск постигането на резултатите на програмата в срок и при необходимото качество. Натовареността на екипа е огромна.
Има ли риск от загуба на средства?
Към момента няма индикации за загуба на средства през тази година, но във всяка една оперативна програма има рискове, които се споделят с бенефициентите. ОПАК не прави изключение. Неизбежно в процеса на изпълнение се допускат грешки, които следва да се санкционират. Не бива да забравяме, че това е първият програмен период за България. Първите седем години, в които се учим от грешките си как да правим нещата по правилния начин. Управляващият орган се учи, бенефициентите също.
Има много фактори, които влияят на реализацията на оперативните програми и не зависят само и единствено от УО. Например огромно предизвикателство е възлагането на обществени поръчки. Там се допускат най-много грешки, заради които налагаме финансови корекции. Положително е, че те намаляват. Това показва, че нашият предварителен контрол работи. В последните няколко години УО съумя да подпомогне бенефициентите и с указания, инструкции, наръчници и методически ръководства. Смятам, че те изиграха важна роля при управлението на много проекти от нашите бенефициенти. Помогнаха им да са по-прецизни в работата си и по-уверени, знаейки правилата.
Възползваха ли се достатъчно институциите и общините от ОПАК през изминалия програмен период? Може ли да се каже на финала, че програмата постигна целта си?
До голяма степен ОПАК е изпълнила индикаторите, които са свързани с целите й. Много важно беше да мотивираме бенефициентите ни. През последните три години програмата достигна почти до всички общини. Към момента сме покрили 90% от местните власти. Работим с над 200 общини. За сравнение в началото на 2011 г. те бяха само 50. Успяхме да мотивираме и централната администрация. Няма министерство, агенция или друга структура от централната, местната и съдебната власт, която да не е кандидатствала с проект по ОПАК. Със старта на всяка процедура оперативната програма намира нови бенефициенти. Например наскоро се включи Изпълнителната агенция по трансплантация, което означава, че ОПАК вече е и в сферата на здравеопазването. В началото на програмния период имаше схеми и за неправителствените организации, но те не бяха много успешни. Необходимо е да се промени фокусът и да се избистри концепцията, за да има положителни резултати и извън администрацията или по-скоро с помощта на неправителствени организации да правим администрацията по-работеща и по-ефективна. Въпреки това мога да споделя със задоволство, че към момента ОПАК е навсякъде. Бенефициентите укрепиха капацитета си и вече могат да изпълняват проектите си с по-голямо самочувствие. Поради което се надявам през новия програмен период да допускат по-малко грешки или никакви.
Кои бяха най-активните?
ОПАК има конкретни бенефициенти и такива, които се избират при конкурентен подбор. От конкретните бенефициенти най-много средства акумулира Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС), което изпълнява няколко големи проекта. Една от най-важните задачи на МТИТС е да реализира електронното управление. Ведомството е движещата сила в това направление. Министерството работи по много важен проект „Развитие на административното обслужване по електронен път" с пилотна община - Столичната. Отделно, в сферата на е-обслужване 51 администрации са въвели практики за подобряване на достъпа до услуги на хора в неравностойно положение. Имаме и 458 администрации, които вече спазват стандартното време за предоставяне на онлайн услуги - отговор до 20 минути. Агенцията по геодезия, картография и кадастър предлага всичките си услуги онлайн, включително и подаването на жалби. Или с малки стъпки пестим време на гражданите и бизнеса, подобряваме услугите към тях.
Институтът по публична администрация (ИПА) също е конкретен бенефициент на ОПАК. Съвместно с ИПА изпълнихме един голям проект и сме в процес на реализация на втори. Стартирахме и всички процедури, свързани с обучения на централната и местната власт.
Другите ни конкретни бенефициенти са административните структури на Министерския съвет, които изпълняват важни хоризонтални проекти. Един от тях е основополагащ, става въпрос за комплексното административно обслужване, което засега се предлага само от три структури - Изпълнителната агенция „Морска администрация", Българската агенция по безопасност на храните и Община Велико Търново. Всички институции поетапно трябва да въведат комплексни услуги. МС реализира важен проект и за студентските стажове в администрацията, който започна през 2011 г. Беше създаден портал, в който всички желаещи кандидатстват. Изработиха се методология и наръчник на правилата за подбор на стажанти. До момента по този проект на стаж са били над 1000 младежи, като част от тях са останали да работят в администрацията. МС реализира и проекта за консултации с основни заинтересовани участници в процеса на разработване на нормативни актове и политики. Чрез него беше създаден Порталът за обществени консултации - www.strategy.bg, в който са публикувани над 424 нормативни документа.
Не е малък и фокусът на ОПАК върху Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ). В рамките на техния проект бяха обучени около 5400 общински служители и представители на местните власти. Това е сериозен успех за общините, тъй като бюджетите им не позволяват да инвестират в служителите си и техния специализиран профил. За повечето общини ОПАК е единствената възможност да повишат квалификацията на служителите си.
Споменахте, че министерството на транспорта има основна роля за електронното управление. Какви други проекти се изпълняват в тази област?
МТИТС трябва да осигури електронни услуги на централно ниво, за да може след това да се мултиплицира ефектът на централно и местно равнище. Но има още над 140 проекта, които се изпълняват по оста за е-управление. Те се реализират както от централни администрации, така и от общини и от съдебната система. Например проекти в сферата на електронното управление изпълняват Агенция „Митници" и Националната агенция за приходите. Те са както за електронни услуги, така и за връзка и обмен на данни. Министерствата на регионалното развитие, икономиката, културата и отбраната, както и агенциите по вписванията, за устойчиво енергийно развитие и безопасност на храните също разработват подобни проекти. Всички администрации, които имат някакви регистри и искат да обедният и електронизират дейността си, са наши бенефициенти по приоритетна ос 3. Съдебната система има успешни проекти в тази посока също като изградената единна система за противодействие на престъпността, както и реализирани проекти от Прокуратурата на Република България и Висшия съдебен съвет.
Общините от кои региони не се възползваха от ОПАК?
Тези данни са важни, за да планираме правилно настоящия програмен период, но в момента не разполагаме с конкретна справка. Скоро ще я получим. Възложили сме на фирма да извърши анализ, за да можем да оптимизираме работата на наследника на ОПАК - Оперативна програма „Добро управление" (ОПДУ). На базата на изследването ще определим конкретните бенефициенти.
Най-общо, 60 общини не се включиха в ОПАК. Основните причини са, че те са твърде малки и не разполагат с финансиране, за да започнат проект. Липсата на оборотни средства ги възпира да кандидатстват, затова те се обединиха и така ще преодолеят този проблем.
Успя ли ОПАК да повлияе на съдебната система?
ОПАК е единствената оперативна програма, която финансира проекти в съдебната система. Тя беше огромно предизвикателство, но ние направихме много в тази насока. Националният институт на правосъдието изпълни няколко проекта. Проектите са в посока обучения на магистрати и други представители на съдебната власт. НИП си партнира с едни от най-уважаваните европейски обучителни институти и резултатите са наистина много добри и имат реален ефект върху системата. Други структури като ВСС и ВАС разработват комуникационни стратегии, които не само ще променят имиджа им, но ще ги направят по-достъпни и прозрачни за обществеността. Върховният административен съд (ВАС) има и други успешно приключени проекти и такива, които са на финален етап в областта на обученията и електронното правосъдие. Всъщност в процес на реализиране е първият пилотен за е-правосъдие проект, изпълняван от ВАС. Той има за цел да електронизира цялостно системата на всички административни съдилища, което е огромна крачка към изпълнението на политиката за електронно управление. Висшият съдебен съвет (ВСС) изпълнява няколко проекта, свързани с обучения. Много магистрати и служители на съда повишиха квалификацията си, което е сериозна добавена стойност, както и на самия колективен орган - ВСС. И Прокуратурата реализира много добър проект. Той е свързан с разработване на методологии и наръчник. Разработват се и много стратегии за комуникацията на съдебната система с гражданите и бизнеса. ВСС има и няколко проекта за изграждането на система за комуникация между различните съдилища в Европа. Чрез нея те ще могат да обменят информация и данни по дела.
Ключовият момент е създаването на система за противодействие на престъпността, в която съдебното следствие, Прокуратурата, Министерството на вътрешните работи и Министерството на правосъдието ще могат да обменят онлайн информация за наказателните дела. Проектът е почти изпълнен и при желание от бенефициентите ще бъде надграден в новия програмен период.
Устойчиви ли ще са проектите по ОПАК във времето?
Задължително трябва да има траен ефект. За да бъдат такива обаче е нужно да се разреши един важен въпрос. Необходимо е не само да се разработват и изпълняват проекти по ОПАК, но и да се насърчават гражданите и бизнеса да използват резултатите от тях, особено в областта на разработените електронни услуги. Защото има онлайн услуги, които не се ползват. Гражданинът е свикнал да отиде на гишето, да си подаде хартиената декларация и да получи разписка, за да е спокоен. Много е важно да се фокусираме върху това през втория програмен период. Да мотивираме гражданите да се възползват от електронното управление. Реалният ефект ще се усети едва тогава, когато всички започнем да използваме виртуалните услуги.
Ще стартират ли още проекти по ОПАК?
Има проекти, които са в процес на оценяване, което ще приключи до края на месец юли. Целева група е централната администрация. Проектите са свързани с обучения, с въвеждане на електронни услуги и оптимизирането на работата на административните структури. След приключване на процедурите ще бъдат сключени около 200 нови договора.
Какво друго трябва да свърши УО в оставащото време до приключването на програмата?
Предстои ни много работа, свързана най-вече с верифицирането на разходите, за да не допуснем загуби по програмата. Целият ни капацитет продължава да е фокусиран върху програмния период 2007 - 2013 г. В същото време трябва да положим и много усилия за втория период, в който вече навлязохме. Застъпването на двата периода през тази и следващата година усложнява работата на Управляващия орган, най-вече с оглед недостатъчния капацитет. Ще направим всичко възможно да приключим всички настоящи и бъдещи проекти качествено.
Какви възможности ще има през новия програмен период?
През 2014 - 2020 г. две оперативни програми се обединяват в една - ОП „Административен капацитет" и ОП „Техническа помощ" (ОПТП). Около 95% от новата Оперативна програма „Добро управление" (ОПДУ) е ОПАК, а останалите 5% се падат на ОПТП. Информационната система за управление и наблюдение на структурните инструменти на ЕС за България (ИСУН) също ще бъде част от ОПДУ, както и всички информационни центрове. Сливането им в едно прави новата програма изключително ключова за бенефициентите, както и за одитния и сертифициращия орган, които ще бъдат подкрепяни от ОПДУ в своята работа.
Как се развива подготовката на програмата? Какви коментари получихте до момента от ЕК?
Темпото на работа по ОП „Добро управление" е като при всички останали оперативни програми. Неофициалните коментари бяха дадени, а официални очакваме да получим до края на месец юли или най-късно в началото на м. август. До момента забележките на ЕК са във връзка с предварителните условия за това, че някои от стратегиите, разработени за различните области на финансиране, не са на необходимото ниво или все още няма такива. Съгласно новите регламенти първо трябва да са налице стратегическите документи, в които се включват проектите. Основната посока на коментари е тази, но се отделя и много сериозно внимание на сферата на обществените поръчки. Притеснително е, че все още нямаме готова стратегия за съдебната система и че Планът за действие към Стратегията за развитие на държавната администрация е само до 2015 г. Необходимо е да се положат усилия в тази насока, за да отговорим на забележките на ЕК и да получим одобрение по програмата.
Какви ще са първите подписани договори по новата оперативна програма? Кога най-рано може да се случи това?
Надявам се първите процедури по Оперативна програма „Добро управление" да стартират в края на тази година, най-късно началото на 2015 г. Веднага ще могат да започнат проектите, свързани с комплексното административно обслужване в изпълнение на стратегията за административна реформа.
Очаквате ли проблеми с авансовите плащания?
През новия период има рестрикции при авансовите плащания, но това няма да е пречка за ОПДУ. Справките ни показват, че някои бенефициенти дори не искат авансови плащания. Целта на по-ниския процент е да се избистри финансовата ни политика и да не се стига отново до спиране на програми. Това трябва да подобри финансовата ни дисциплина, което ще ни помогне да правим по-правилна оценка на риска, за да може да се управлява по-добре и последователно и да няма напрежение относно това дали в края на периода ще се изпълнят прогнозите ни.
Предвиждате ли нови облекчения на процедурите за бенефициентите?
Политиката на УО на ОПАК е била винаги насочена към опростяване на правилата и процедурите, особено тези, които са свързани с разходите и кандидатстването по програмата. Не сме спирали да работим в тази посока, като усилията ни ще продължат и през настоящия програмен период за опростяване на правилата и процедурите по отношение на цикъла на управление на проекти
Какви грешки не бива да допускат бенефициентите?
Първото и най-важно нещо е да имат постоянни екипи за управление. Грешка е да се кандидатства с едни хора, а после да се сменят. Това винаги води до забавяне на процеса. Второто важно нещо е да не оставят работата от днес за утре. Има дейности по проекта, по които бенефициентите трябва да започнат да работят от момента, в който разберат, че проектът им е получил одобрение. Изпълнението на проекта не бива да се забавя дори и с ден. Затова администрациите трябва още с одобрението да се фокусират върху графиците за обществени поръчки и върху възлагането им, защото те отнемат най-много време. Ключът към успешния проект е ясна визия за целите на проекта, етапност и навременно изпълнение и отчитане - редовно и по правилата. Моят апел към бенефициентите е: съсредоточете се върху изпълнението тук и сега, за да има резултати за гражданите и бизнеса утре. Днес създаваме реалната базата за успешното бъдеще.