17.02.2014 г.

| www.glasove.com | 17.02.2014 |

Некоректно е да се твърди, че парите за развитие на регионите са раздавани на партиен принцип заради предизборен ефект. Ние не измерваме хората в регионите на партиен принцип и не смятаме, че една община трябва да се идентифицира според политическата принадлежност на кмета. Вероятно подозренията идват в резултат на политическите практики на предходното управление, коментира в интервю за "Гласове" зам.-министърът на финансите Людмила Елкова. По думите й икономическото развитие на страната е опровергало мрачния сценарий, че ще изпаднем в рецесия. Ние сме далеч от подобна ситуация и икономиката се върна на пътя на растежа, обяснява Елкова.

- ГЕРБ и лидерът на партията Бойко Борисов пророкуваха, че бюджетът ще се провали, управляващите ще трябва да вземат нов дълг и държавата ще катастрофира. Възможен ли е такъв сценарий?
- Нищо не предвещава подобно развитие. Всъщност тези прогнози бяха направени, след като обявихме данните за изпълнението на бюджета за 2013 г. По отношение на изпълнението новина имаше и тя беше положителна - по-ниският дефицит от заложеният в закона. Склонни сме бързо да забравяме, затова искам да припомня прогнозите на ГЕРБ при актуализацията на бюджета, когато твърдяха, че ще последва още една актуализация. Както виждаме, такава няма и напротив, имаме дефицит от 1.8 вместо планирания 2 на сто, а емитираният дълг е с 500 милиона по-малко от допустимия по закон. Не на последно място да припомня, че ГЕРБ нямат нито един бюджет, който да е изпълнен в приходната и разходна част.  

- Донякъде тези прогнози се базират на данните за лоша събираемост на различните вземания, които има държавата. Какъв е вашият коментар?
- Основните фактори, които влияят на приходите, са икономическият растеж и събираемостта. Разбира се, че има резерви по отношение на събираемостта, не съм чувала някой да твърди обратното и се работи много усилено в тази посока. Достатъчно красноречив е самият факт, че през втората половина на миналата година са събрани с 520 милиона повече данъчни приходи, отколкото през втората половина на 2012 г., което не може да се каже за първото полугодие.

- Свързани ли са с това рокадите и уволненията, които започнаха в данъчната администрация? Имате ли по-сериозна идея за подобряване на работата й или става дума за обичайните партийни преназначения?
- Специално в администрацията на НАП изобщо не може да се говори за масови уволнения и партийни назначения. Изпълнителният директор е човек, на когото целият професионален опит е в системата на данъчната администрация и на експертно, и на ръководно ниво. Има нужда от оптимизация, трябва да се оцени кои от звената са с добра ефективност, къде има нужда от подобрение и да се вземат адекватни мерки. Целта не е да се уволняват или назначават хора, целта е тази администрация да работи ефективно.

- Да се върнем на темата за заемите. През лятото протестиращите и опозицията в лицето на Реформаторския блок и ГЕРБ атакуваха управлението, заради актуализацията на бюджета и заема от един милиард, който парламентът гласува. Икономисти от "Отворено общество" казаха, че кабинетът иска да си удължи живота с няколко месеца. Радан Кънев обяви, че тези пари ще бъдат откраднати, а ескалацията около парламента с белия автобус се случи именно по време на обсъждането му в комисия. Какво се случи с парите от този заем? Как ще коментирате от днешна гледна точка реакциите, които този заем предизвика през лятото?
- Тогава се опитахме да обясним, без особена чуваемост, че няма как пари от заем да бъдат откраднати. Въпросът със заемите е подробно уреден в Закона за държавния дълг и най-общо новоемитираният дълг отива във фискалния резерв и с него се погасява стар дълг и се финансира бюджетен дефицит. В този смисъл, новият дълг е използван за покриване на натрупаните дефицити през последните години и за попълване на изтънелия фискален резерв.

- Можете ли да кажете какви заеми е вземало управлението на ГЕРБ и за какво ги е харчило?
- Фискалната позиция по време на управлението на ГЕРБ е влошена с около 8 млрд. лева, като 4 милиарда са от фискалния резерв, а новият дълг е в размер на още 4 милиарда. Всъщност лошото е, че този ресурс наистина е „изхарчен", липсва какъвто и да е положителен ефект както за икономиката, така и за хората. Практически за този период всичко беше замръзнало и просто загубихме четири години и 8 милиарда. 

- Каква е политиката на вашето правителство по отношение на заемите?
- Дългът е един инструмент за финансиране, той е следствие на бюджетните политики. Нашата цел е да управляваме бюджета умно, да подпомогнем икономическия растеж и да постигнем добра ефективност на публичните разходи. А иначе добре е да се знае, че от много години България няма проблем с нивата на дълг. Няма пренапрягане на дълга, нито ще има прекомерно увеличаване на дълговата тежест. България ще продължи да бъде на второ място в Европа с най-нисък дълг.  

- 500 милиона на избрани общини преди избори? Звучи доста познато, популистко и прахоснически . Мисля, че това беше патент на НДСВ с т. нар. царски проекти, по които се строяха чешмички за стотици хиляди левове. Прилича и на втръсналото рязане на лентички на избрани гербаджийски обекти, които след това си оставаха недовършени или зле направени. Не вършите ли същото? По какъв критерий са избрани получателите?
- Това е първата инвестиционна програма, която е публична, с предварително обявени  критерии и с участие на представител на Националното сдружение на общините в Междуведомствения съвет. Тя е насочена към преодоляване на регионалните различия, към осигуряване на по-добра жизнена среда. В тази инвестиционна програма има и програми на министерства, с които се опитваме да решим проблеми, трупани с години. Това че има недоволни е разбираемо, защото ресурсът е ограничен и не е достатъчен за всички, събраните проекти са на стойност над 2 милиарда лева. Некоректно е да се твърди, че са раздавани на партиен принцип и се цели предизборен ефект. Ние не измерваме хората по регионите на партиен принцип и не смятаме, че една община трябва да се идентифицира според политическата принадлежност на кмета. Вероятно подозренията идват в резултат на политическите практики на предходното управление и давам един пример - през 2012 г. за общини са предоставени допълнително общо 103  млн. лв., от които 92 милиона са за общини с кметове от ГЕРБ, което е 90 процента. Този факт е достатъчно красноречив.

- По груби изчисления по време на управлението на ГЕРБ България губеше около два милиарда лева годишно. Най-основателните критики срещу вашето правителство са, че все още няма реално подобрение на борбата с контрабандата. Почти всички специалисти са единодушни, че ако има политическа воля тя може да бъде спряна за един ден. Как ще отговорите на това?
- Няма държава, в която контрабандата и корупцията да не съществуват. Проблемът е в ненормално високите нива на сива икономика и контрабанда, които бяха достигнати последните години. Нека припомня, че събраните акцизи за 2013 г. са малко по-високи от 2008 г., като след повишението на акциза на цигарите с 48 процента от началото на 2010 г. приходите паднаха почти наполовина и не можаха да се възстановят да нивата на 2008 г. за целия мандат на ГЕРБ. Аз не мисля, че нещо може да се случи за един ден, за съжаление деструктивните процеси се развиват много по-бързо от конструктивните. Няма как за половин година да се преодолее един упадък и на двете приходни агенции за последните няколко години и като практики, и като поведение, и като резултати. Но първите положителни сигнали са налице.

- Защо се случиха толкова кадрови смени в митниците, а те все още нямат стабилен и ясен управленски екип. Не могат да си ги поделят управляващите или има причина за която не се досещаме?
- Основната задача на митниците е да си събират приходите и от ръководството на Агенцията се изисква да осигури добрите резултати.  Директорът на Агенция „Митници" е човек, който има близо 20 г. професионален опит в системата на митниците,  познава митническата работа и е доказан администратор. Именно той и финансовият министър са натоварени с голямата отговорност да създадат силен екип, който да постигне добри резултати.

- Може би този въпрос звучи доста лаишки, но не е ли възможно заплатите на държавните служители и пенсиите да се вдигнат чрез по-разумно разпределение на бюджета. Пример - защо са ни 50 милиона за подслушване и 80 милиона за читалища? Предполагам, че могат да се посочат още подобни примери. Извинете ме, ако звуча профански, но ми се струва, че е редно да се обясни на хората, които не разбират от бюджет и финанси?
- Бюджетът трябва да осигури изпълнението на основните функции на държавата и доброто му управление минава през политики за насърчаване на икономическата активност и заетостта, защото работещите са тези, които осигуряват бюджетните приходи. От там именно идват и увеличените възможности за провеждане на политики, за увеличение на заплати и пенсии.

- Народните представители си вдигнаха заплатите. Какво мислите по-този въпрос? Колко е вашата заплата и тази на министъра. Може ли заплатите на висшата администрация да я мотивират да работи добре и да я предпазват от корупция?
- По закон заплатите на депутатите са обвързани със средната заплата в обществения сектор. Нормално е, когато заплатите в обществения сектор растат, да има увеличение и на депутатските заплати. За моята заплата, например, мога да ви кажа, че е по-ниска от обезщетението за майчинство, което получавах преди две години. В резултат на поредната недомислена реформа на Симеон Дянков и популизма на ГЕРБ се стигна дотам, че заплатите на висшата администрация са под средните за ведомствата. Що се отнася до мотивите, в никакъв случай не е само заплатата това, което те мотивира да работиш, но при всички случаи трябва да е съобразена с  отговорностите и натовареността на съответната позиция.

- Едно от малкото добри неща, които се говорят за това управление е разплащането с бизнеса. Колко пари държавата отдели и защо се бяха натрупали?
- Разплащането с бизнеса беше една от основните причини за актуализацията през 2013 г. Важна част са и платените пари за проекти по еврофондовете, които само за шест месеца са над 2.2 млрд. лв. Намалихме и просрочията на правителството с близо 40 процента спрямо края на юни. Възстановихме и ДДС. Само за пример - през декември върнатото на бизнеса ДДС е 542 млн. лв., което е с 300 млн. лв. по-високо от декември 2012 година.

- Можете ли да се опитате да направите честно сравнение между финансовата политика на ГЕРБ и тази на вашето управление.
- Финансовата политика на ГЕРБ беше финансовата политика на Симеон Дянков - фиксация в ниския дефицит. Това е сбъркан фундамент и доведе до най-големия икономически спад от въвеждането на валутния борд досега. Нашето разбиране за провеждане на финансова политика е различно, като може би промяната е поведенческа - разплащаме навреме, връщаме дължимото ДДС в срок и бизнесът се отплаща с плащане на данъци и осигуровки. Създаваме среда на предвидимост и коректност. 

- Защо лидерите на БСП, ДПС и премиера Орешарски говорят за нормализация след ГЕРБ. Какво бе тяхното наследство?
- Част от тяхното наследство са пропилените 8 млрд. лв. Заварихме един предизборен и зле планиран бюджет, базиран на изкуствено постигнат дефицит през 2012 г. с цената на невърнат ДДС и неплатени разходи, включително и социални. Задлъжнялостта на държавните предприятия също рязко се увеличи през 2009-2013 г. и това влоши финансовото им състояние. По-лошото е, че БДЖ, например, бяха прекратили плащания както към вътрешни, така и към външни кредитори. Това създаде изключително лош имидж, но благодарение на усилията на Министерството на транспорта и на новия мениджмънт на компанията този проблем започна да се преодолява.

- Да завършим с лека вариация на въпроса, с който започнахме. От Реформаторския блок неведнъж са заявявали, че това управление ще падне, защото финансите и икономиката ще се сгромолясат. Впрочем много гласоподаватели на сините мислят, че ще се повтори виденовата зима и истинските реформатори ще дойдат на власт. Извън политическата страна на въпроса - има ли финансови и икономически предпоставки за развитието на такъв сценарий?
- Не, няма подобни предпоставки. Фискалната система беше пренапрегната от фиксациите на предходното управление и нереалистичните цели, постигани с просрочия и невръщане на ДДС. Ние успяхме да намалим напрежението, да възстановим нормалното протичане на паричните потоци, което се отрази благоприятно и на икономиката. Данните за икономическия растеж сега чувствително надхвърлят очакванията отпреди няколко месеца. Икономическото развитие опроверга и друг мрачен сценарий, че ще изпаднем в рецесия. Ние сме далеч от подобна ситуация и икономиката се върна на пътя на растежа.