11.11.2013 г.

| Радио „Дарик", „Седмицата"| 09.11.2013 |

Водещ: Министърът на финансите Петър Чобанов в студиото на „Седмицата". Добро утро!

Петър Чобанов: Добро утро!

Водещ: Естествено да започнем със злободневието Ви. Вие имате ли информация по казуса с Христо Бисеров? До колкото става дума за финансови операции, за подозрения в пране на пари, за нарушения на финансовия режим в България, неплащане на данъци.

Петър Чобанов: както стана ясно по казуса се занимават малко по-различен тип институции, на които това име е работата, така че аз конкретно нямам информация по казуса, а и имам достатъчно работа да се занимавам и с този казус.

Водещ: А имате ли представа за мащаба на проблема с прането на пари в България?

Петър Чобанов: Като цяло до някаква степен като министър на финансите и аз имам отговорности по тази линия, но подготвителната работа винаги се върши от ДАНС и от органите, които са свързани с това. Така че конкретни наблюдения върху цялостния мащаб нямам.

Водещ: Трябва ли според Вас промяна в режимите, които работят в България относно финансовите операции с чужбина например?

Петър Чобанов: Както е ясно в парламента в момента се обсъжда един закон, който да третира отношението с офшорните зони. Така че в него има смисъл, въпросът е конкретно как ще бъде реализиран на практика. Засега като че ли имаме относително добър контрол в рамките на нашата банкова система. Знаем там, че има правила и процедури, които регулират тези отношения. Нямаме до момента някакви прекалено големи скандали за прекалено големи суми, за които се знае в България, че са минали и са по линия на изпрани пари и т.н. Към момента системата ми се струва добре структурирана.

Водещ: А Вие подкрепяте ли законопроекта, за който споменахте, свързан с офшорните зони, тъй като има и друга гледна точка - офшорни са едни от най-големите световни компании, които предпочитат тази регистрация, за да оптимизират финансите си.

Петър Чобанов: Така е, но законопроектът като основни мотиви е ориентиран и към това да се знае кой е действителния собственик в подобни операции, така че като смисъл и мотивация го подкрепям.

Водещ: А, за да направим преход към актуалната в момента тема за изпълнението на бюджета за 2013 г., но в се пак да свържем с тема-табу. Сега неплащането на данъци в България какъв е мащабът?

Петър Чобанов: Неплащането на данъци в България е в голям мащаб и затова се предприемат и мерки, както видяхте, по отношение на данъчните закони. Едно от основните направления е точно да се опитаме да подобрим тази ситуация, т.е. да намалим това неплащане, като двете ни конкретни инициативи са свързани с обратното начисляване на ДДС и със създаването на дирекция „Фискален контрол", от което и разчитаме самото ниво на събираемост през следващата година да се повиши.

Водещ: През седмицата имаше съобщение, че започвате НАП масова акция например за касови апарати. Това до някъде противоречи на първите изявления, с които влязохте във властта, че ще се опитате да не притискате по административен ред бизнеса.

Петър Чобанов: Мисля, че в последните месеци успяхме да установим един нов тип отношения с бизнеса, като работим в посока намаляване на административната тежест и времето и разходите за комуникация като цяло с данъчната система, с приходните агенции - това, че ще има подобна акция не противоречи по никакъв начин, тъй като не го разглеждаме като административен натиск, а го разглеждаме по-скоро като тип мярка, която да покаже, че контролът е налице. Т.е. в последно време като че ли се създава някаква представа от началото на годината, че тези контролни органи не работят, напротив - те работят и в данните конкретно за приходите за октомври в НАП се вижда, че машината заработи там. И то заработи без да залага точно на този административен натиск някакви непрестанни проверки, които като че ли не свършват никога. Напротив, нещата вече са много по-ясно регламентирани, ДДС се връща навреме, но това не означава, че не трябва да има контрол. Трябва да има и тази инициатива е част точно от подобен тип мерки.

Водещ: Има ли пари България да завърши нормално годината? Четири заглавия от водещи български вестници от тези дни: „Труд" - „Бюджет 2013 г. на червено, дупката в приходите според експерти ще е 500 млн. лв.", „Сега" - „Приходите в бюджета изостават, въпреки актуализацията", „Преса" - „За един месец дупката в хазната нарасна със 70%", „24 часа" - „Хазната с 360 млн. дефицит до октомври". Верни ли са всички тези цифри? Трябва ли да бъде притеснена България за това дали ще има пари до края на 2013 г.?

Петър Чобанов: Разбира се, че трябва да сме внимателни по отношение на ситуацията с бюджетните приходи. Може да се върнем към това от къде тръгнахме. На практика в средата на годината ситуацията беше такава, че нямаше никакви буфери в бюджета. Те бяха сполучливо преразпределени в първите месеци. Освен това имахме една макроикономическа ситуация, която се различаваше в много голяма степен от предварителните прогнози, залегнали в Бюджет 2013. Припомням, че там растежът беше предвиден за 1,9%, по-късно беше ревизиран от служебното правителство до 1%, но за съжаление като излязоха данните за първите две тримесечия на годината стана ясно, че и 1% растеж е трудно постижим и това наложи и допълнителна ревизия, която като цяло свързана е с риска от по-малко бюджетни приходи. Освен това, както знаете имаше и много бюджетни системи, които не бяха добре планирани. Красноречив пример за това е ситуацията и в момента с НЗОК. Подобни ситуации имаше по отношение на натрупани просрочия към бизнеса и на голямо количество невъзстановен ДДС. Тези комплексни фактори доведоха първо до актуализация. Там заложихме по-амбициозни приходи и през времето от тогава до сега се опитваме да задвижим приходните агенции, така че да изпълним това, което сме заложили в бюджета. През октомври мога да кажа, че по отношение на НАП се наблюдават положителни тенденции и там за самия месец предварителните планове за това колко приходи ще бъдат събрани са надхвърлени. Така че машината се задвижва. До края на годината е вярно, че не остава много време, но пък това са най-активните месеци - ноември и декември по отношение на потребление, това ще бъдат и активни месеци и по отношение на инвестициите, тъй като виждаме, че започва да се задвижва и процеса на кредитиране в банковата система. Това дава основание да се смята, че въпреки, че съществуват рискове пред изпълнението на бюджета - те са управляеми и ще приключим успешно годината.

Водещ: В бюджета първоначално били заложени 1 млрд. 350 млн. лв. данъчни приходи повече от 2012 г. После с актуализацията на бюджета Вие ги намалявате на 800 млн. Но според публикациите за 9 месеца били събрани едва със 100 млн. повече. Възможно ли е да бъдат събрани за 3 месеца 700 млн. лв. повече данъци?

Петър Чобанов: Да, тези анализи се спират на конкретни числа към конкретен месец, които може би първоначално звучат стряскащо. Възможно е да бъдат събрани, възможно е да има и известно неизпълнение, но то да бъде управлявано. Като цяло към момента основният сценарии, по който се движим е, че тези приходи ще бъдат събрани. Но сме подготвени и за варианта, в който имаме известно неизпълнение, което включва...

Водещ: И тогава какво правите?

Петър Чобанов: Това включва оптимизиране на разходите. Тоест от самото начало и на заседанията на Министерски съвет и в публичната си комуникация това, което твърдя е, че трябва да сме внимателни по отношение на разходите, министерствата ефективно да си управляват ресурса, да се откажем от някои паразитни разходи. По този начин ще съумеем да се справим с бюджетната ситуация. Но като цяло повтарям, че основният сценарий е да изпълним актуализацията на бюджета.

Водещ: А за какво орязване става дума? Тези евентуални несъбрани 500 млн. лв.

Петър Чобанов: Няма да са в никакъв случай 500 млн. лв. Това е една доста консервативна и пресилена оценка, така че не можем да говорим за чак такъв магнитут. Както Ви казах през октомври бяхме събрали повече отколкото се очаква. Ноември и декември са категорично доста активни месеци, така че това изоставане може да бъде наваксано.

Водещ: Според Вас няма да се наложи нова актуализация на бюджета?

Петър Чобанов: Не, няма да се наложи нова актуализация на бюджета.

Водещ: За какво най-вече не стигат пари? Ако вземем от темите от последните седмици здравеопазването изглежда номер едно. Което е странно, защо парите не стигат, ако парите за здравноосигурителни вноски ще бъдат преизпълнени с 30 млн. лв., както съобщават от НАП. Вече били събрани с 50 млн. лв. повече здравни осигуровки в сравнение със същия период до септември 2013 г. Какво е тогава обяснението, че точно в здравеопазването лекарите казват „Искат да лекуваме на 80%, като ни предлагат плащане 80% от работата, която сме свършили".

Петър Чобанов: Тук по отношение на този въпрос имаме три основни направления, които трябва да разгледаме. Приходната част се изпълнява добре и ще бъде преизпълнена с тези 30 млн. Оценките са достатъчно прецизни и това ще бъде свършено от гледна точка и на факта, че приходните администрации се мобилизираха и по отношение на осигуровки, които са декларирани, но неплатени. Тоест това е един резерв, който е наличен и който при полагане на необходимите усилия може да бъде допълнително събран. Така че категорично по отношение на приходната част на бюджета на НЗОК нямаме проблем. Както се вижда той ще бъде преизпълнен, независимо че дори и той е амбициозно планиран. Следващата линия и следващото основно направление, може би с което трябваше да започнем е как е планиран като цяло бюджета на НЗОК и по отношение на разходите. От самото начало още от дискусиите при приемането на бюджета през миналата година категорично се говореше, че този бюджет ще стигне за 10 месеца. Това е безотговорно поведение, което доведе и до резултата, който имаме в момента, т.е. да се правят преструктурирания на бюджета, да се отлагат някои разходи по отношение на Здравната каса, така че тя все пак да може да гарантира едно нормално приключване на годината и да гарантира ситуация, при която няма да бъдат връщани пациенти и за тях ще се полагат необходимите грижи. За съжаление не само е бил планиран за 10 месеца бюджета, ами от самото начало на годината той започна да се харчи, така че да стигне за тези 10 месеца. И напълно нормално в такава ситуация достигаме до днешния момент, в който наистина системата е пренапрегната и наистина са необходими тези допълнителни приходи, така че да бъдат извършени плащания поне на 80%. Намираме се и в ситуация на редовна комуникация в Българския лекарски съюз, за да видим как да излезем от тази ситуация и да удовлетворим поне частично техни искания, които да позволят и лекарите спокойно да си вършат работата до края на годината. Мисля, че вървим в правилната посока...

Водещ: Как да излезете? Какво виждате Вие реалистично?

Петър Чобанов: Реалистично в момента това, което виждам е усилията, които полагаме да намерим допълнителен ресурс, така че да бъдат платени, болничната помощ да бъде платена на 100% до края на септември. Ясно е, че за следващата година ще останат част от плащанията неразплатени, но комуникацията, която провеждаме в посока тези плащания да бъдат изчистени още през януари. Така че към края на януари да имаме една напълно удовлетворителна картина по отношение на разходите, които са направени през 2013 г. в системата на НЗОК. Усилията ги полагаме, но са необходими далеч повече усилия в друга посока. А именно оптимизиране на работата на системата. Тъй като ако продължим с тази линия на поведение в рамките на нормативната уредба, в която в момента се намираме през следващата година ще се изправим и пред още по-сложна ситуация и тогава няма да говорим за недостиг от 100 млн., а ще говорим за недостиг в доста по-голяма степен.

Водещ: Например парите биха свършили през август или септември.

Петър Чобанов: Не, те пак ще свършат през октомври вероятно, но рискът да свършат ще бъде голям. И затова част от разговорите, които водим са за ангажименти, които ние поемаме така или иначе да осигурим системата да може нормално в тези ограничителни условия да функционира до края на годината, но и самата система, както и отговорните за това институции в лицето на Министерство на здравеопазването и НЗОК да се споразумеят за един пакет от мерки, който наистина да подобри ситуацията и да подобри ефективността на разходите по отношение на здравеопазването. Ако се върнем години назад ще видим, че непрекъснато с всяка следваща година разходите за здравеопазване се увеличават, но се появяват всяка следваща година все повече и повече искания и твърдения, че те не стигат. Т.е. проблемът генерално е в самата ефективност, генерално е в нормативната уредба и точно там трябва да се търси разковничето да се излезе от тази много трудна ситуация разбира се подчертавам тоново, в рамките на един много добър диалог между заинтересованите страни.

Водещ: Всъщност България не е изчистила принципни въпроси в здравеопазването. Вие например зад каква възможност заставате? Такъв принципен въпрос е НЗОК дали ще се конкурира с останалите здравноосигурителни фондове, те здравноосигурителни фондове ли ще бъдат или ще останат както сега застрахователни дружества или те ще имат само допълващ характер с двата възможни подварианта - задължително допълващ, всеки да е задължително осигурен в частен фонд или да остане на практика сегашната система - който иска да си се доосигурява?

Петър Чобанов: Аз предпочитам да не се ангажирам с водеща позиция по отношение на дизайна на системата и по отношение на това какво трябва да се случи, тъй като и самата система в последните години и по разбираеми причини е доста ревнива спрямо намесата на министър на финансите в тяхната работа. Припомняме си колко поразии на системата направи моя предшественик Симеон Дянков и от там нататък всеки подобен опит се разглежда като едно продължение на неговите действия, но ми се струва, че в диалога, който установихме с представителите на лекарския съюз и като цяло на гилдиите те могат да направят разликата, с това, което им беше предлагано в миналото и с посоката, в която в момента вървим. То там нататък наистина трябва да се мисли по самия модел, трябва да се мисли по това дали толкова много играчи в системата са необходими от гледна точка на болничната помощ, т.е. дали да не прекратим тази ситуация, в която всяка година се появяват нови и нови болници, често високо специализирани и то специализирани най-вече в усвояването на най-скъпите клинични пътеки, колкото и цинично да звучи това. Тоест, от една страна трябва да поставим на ясни основи този въпрос колко болници са необходими на България, да имаме наистина една здравна карта с оптимизиране на лечебните заведения, да решим въпроса с малките болници, но да не го решаваме с директното им закриване, без да осигурим адекватната помощ на хората в тези райони, а напротив - да се премине в тези райони към центрове за спешна помощ, някои от малките болници да станат филиали на по-големи болнични заведения да се оптимизира като цяло системата като във всеки регион или във всяка област НЗОК, която има публичен характер да сключва договор с определено количество болници, а не със всички. Частните болници, за тях наистина може да се мисли за втори, трети стълб на здравното осигуряване и по линия на доброволно или задължително застраховане на хората те да получават и допълнителни пакети медицинска помощ или ако считат, че в частните болници получават по-качествена услуга да си заплащат за нея или да използват това, което са натрупали по своите индивидуални партиди.

Водещ: Вашето предложение е да разделите болниците на принципа на собствеността?

Петър Чобанов: На практика, до голяма степен...

Водещ: Държавната каса да плаща само на държавни...

Петър Чобанов: Не е задължително...

Водещ: Знаете сега какви проблеми ще си отворите.

Петър Чобанов: Не е задължително. Не е задължително да плаща само на държавните. Държавната каса, т.е. НЗОК да не сключва договор с абсолютно всички болници, т.е. да се види...

Водещ: Да се въведе по-висок стандарт.

Петър Чобанов: Да, да се въведе по-висок стандарт и тя да сключва договори на базата на регионален принцип и на базата на осигуряване на едно адекватно покритие и осигуряване на здравни услуги за населението в определени региони.

Водещ: Но да изясним - може да са и частни и държавни.

Петър Чобанов: Може да са и частни и държавни, да естествено.

Водещ: Защото първоначално тръгнахте в една посока, която след това...

Петър Чобанов: Не, не, може да са и частни и държавни.

Водещ: ... може да обяснявате седмици.

Петър Чобанов: Аз категорично не съм против частната собственост, опазил ме Господ. Може да са и частни и държавни, но трябва системата да е оптимизирана. От там нататък е естествено, че всякакъв тип електронни услуги в здравеопазването също ще са полезни - електронна здравна карта, в която всеки да може да следи и наистина да има контрол върху това в какъв тип отношения е влязъл с болнична и доболнична помощ. Освен това електронни търгове за лекарства дори. Мисля, че едни централизирани търгове за лекарства ще допринесат за по-голяма ефективност в системата, тъй като там ще има икономии от мащаба, отстъпките, които ще се получават ще са по-големи и това ще спести ресурс, който ще може да бъде разпределен...

Водещ: Вие правите обратно на това, което направи Симеон Дянков. Той децентрализира с логиката, че по-добре пък се планирало от отделните болници.

Петър Чобанов: Този въпрос - как най-добре се планира винаги ще стои на дневен ред. Той не е, той дори е философски въпрос и не може да бъде разрешен толкова бързо, въпросът е, че при една по-добра координация в системата и при един тип електронизиране на системата и въпроса с планирането може да се реши лесно, тъй като тогава ще бъдат обработвани по-лесно заявките на отделните болници. От там нататък според мен едно централизиране на подобен тип търгове ще окаже своето благоприятно въздействие. Но пак казвам, не искам да натрапвам своите идеи на никого и разчитам, че диалогът между съсловните организации и отговорните институции в това отношение ще доведе до по-добри и по-ефективни резултати и е тяхна работа да измислят новия модел, по който да функционира, но така че той да бъде по-ефективен.

Водещ: Само да изясним какво е предложението Ви в краткосрочен план - казвате до септември включително да бъде платено 100% на болниците, а след това октомври, ноември и декември...

Петър Чобанов: То на практика остава октомври и ноември, тъй като декември се плаща за...

Водещ: През януари?

Петър Чобанов: ...да, през януари.

Водещ: Вие предлагате за тези два месеца недостига от тези 100 млн...

Петър Чобанов: Да се покрие януари.

Водещ: ... който е примерно 20% от услугите да се покрие през януари.

Петър Чобанов: В такава линия на дискусии са и контактите ни с лекарския съюз, т.е. това предложени идва и от тях, че те държат твърдо и категорично да си получат поне за септември 100% от това, което им се дължи. За тях естествено е най-добре и основното им искане е да си получат всичко, което им се дължи, но като цяло ресурсът за това в момента не е наличен, но въпросът е не само да изчистим тази година. Тази година ще я изчистим. Или до края на годината или през януари. Въпросът е наистина от следващата година да се получи някаква качествена промяна, която да доведе до овладяване на ситуацията в системата.

Водещ: Да, но Вие всъщност не предлагате пакет от закони, който да доведе до фундаменталните промени, за които говорихте преди малко.

Петър Чобанов: Пакетът от закони трябва да го предложат Министерство на здравеопазването, Здравната каса и гилдиите.

Водещ: Имам предвид правителството не го предлагате.

Петър Чобанов: Работи се в тази посока много активно и скоро ще имаме резултат.

Водещ: Според Вас ще е възможно в рамките на тази година България да влезе вече с готови закони от следващата, които да уредят фундаменталните въпроси за здравеопазване.

Петър Чобанов: Според мен е задължително до края на тази година България да влезе с нов пакет от закони, който да уреди тази ситуация. Не е възможно, а е задължително, за да може следващата година наистина да търсим едно оптимизиране на ресурса и повишаване на качеството.

Водещ: Друга точка на напрежение в земеделието, селското стопанство. Животновъдите протестират, те до края на октомври трябвало да получат 70% от субсидия, а били получили 40%, другите 30 трябвало да бъдат до края на януари. Там какво е предложението Ви? За да се приберат тези протестират?

Петър Чобанов: Както казах и подчертавам аз не искам да съм човека, който разрешава проблемите във всеки един сектор. Това са си отговорности на секторните министри. Мисля, че проф. Греков добре се справя с тези отговорности, той е в активна комуникация с всички заинтересовани страни в неговия много труден сектор и като цяло е на път да измисли решение, но това е негова отговорност. Повтарям от моя гледна точка финансовият министър трябва да отговаря за цялостната картина и от там нататък да постига нормалния баланс с отделните министри, така че тази цялостна картина да бъде изпълнена.

Водещ: Има ли 20 млн. лв. до края на годината за плана на вътрешния министър Цветлин Йовчев за посрещането на бежанците?

Петър Чобанов: Да, очертават се вече основните направления, които изискват допълнителен ресурс до края на годината. Това, разбира се е ситуацията в здравеопазването, това са коледните добавки за пенсионерите...

Водещ: И до тях ще стигнем, само за бежанците да кажете.

Петър Чобанов: ... и това са необходимите ресурси за бежанците. Както Ви казах в цялостната стратегия за управление на бюджета до края на годината е включен и този въпрос - от къде и как да осигурим, те ще са по-малко, няма да са 20 млн., малко по-малко ще са като необходим ресурс от къде и как да ги осигурим, така че да можем да изпълним плана за справяне със ситуацията с бежанците, което е много важно, тъй като виждаме колко напрежение предизвиква тази ситуация и бързото й разрешаване е в интерес на всички. Ще осигурим и този ресурс.

Водещ: Коледните добавки за пенсионерите. По 50 лв. на човек с доход под 251 лв., колкото е планираната линия на бедност за догодина. За това говори министъра на труда и социалната политика Хасан Адемов. Въпроса е Вие да кажете така ли ще е?

Петър Чобанов: Тук сме на една по-добра основа, тъй като министър Хасан Адемов ясно има решение или предложения за варианти за този въпрос. Мисля, че това е адекватна позиция, която може да бъде подкрепена, тъй като линията на бедност е един обективен ориентир спрямо който пенсионерите трябва да бъдат подпомогнати. Мисля, че този вариант е добър и за него би могъл да се осигури необходимия финансов ресурс.

Водещ: Веднага се възразява - а за всички пенсионери?

Петър Чобанов: За съжаление фискалната ситуация не позволява тези добавки да бъдат дадени за всички пенсионери. И на мен много би ми се искало да се случи това. Евентуално може да се мисли за всички пенсионери, но тогава добавката ще е по-малка и тогава рискуваме да влезем в ситуацията, в която казват „Е, за пенсионер, който получава 700 лв. пенсия 20 лв. не са кой знае каква добавка". Но пък за тези, които получават много ниска пенсия - 150 лв. ще кажат „Тези 20 лв. - и с тях и без тях".

Водещ: България води този дебат всяка година.

Петър Чобанов: Така е.

Водещ: А според Вас има ли принципно решение, от което да се излезе от този пазарлък, който сигурно звучи на много от възрастните хора и обидно.

Петър Чобанов: Може да звучи и обидно, така е.

Водещ: „Има, няма ще ти дадем 20 лв., ще ти дадем 50". И това е всяка година. Ето, вие сега ще дадете, Дянков не даваше. Има ли принципно решение, от което да се излезе?

Петър Чобанов: Принципното решение, част от него е и възстановяването на швейцарското правило, което предлагаме. Тоест да се знае, че има едно обективно правило, по което пенсиите се индексират.

Водещ: И така няма да се раздават за Коледа добавки?

Петър Чобанов: Не, те пак могат да се раздават, ако фискалната ситуация позволи. Въпросът е, че по този начин поне ще има някакъв тип сигурност, че така или иначе свързано с обективното развитие на икономиката ще се мисли и ще се действа в посока на това да се актуализират пенсиите. Разбира се това правило само за себе си няма да разреши трудната ситуация в системата и затова е необходимо в рамките на социалния диалог, който е възстановен, който беше прекратен при предишното правителство да се мисли като цяло за реформи в пенсионната система, свързани с подобряване на дългосрочната устойчивост на системата.

Водещ: Да, но точно в това ви упрекват управляващите. Вчера замразихте на практика пенсионната реформа със замразяването на пенсионната възраст и то в седмицата, в която има тук мисия на МВФ и прогнозите са, че това ще бъде една от точките, по които фонда остро ще критикува България.

Петър Чобанов: Това разбира се е възможно да бъдем разкритикувани. Би имало и своето основание от гледна точка дългосрочния хоризонт, но това се прави като цел да се даде глътка въздух и да се даде възможност да се възстанови диалога. Тъй като знаем, че решението да започне бързо да се повишава стажа и възрастта за пенсиониране беше взето без необходимия диалог, дори беше нарушено едно вече подписано споразумение в тази насока. И от там нататък това е друг кръг въпроси, който би предизвикал остро противопоставяне ако не се вземат мерки и не се седне на масата за преговорите и да се изчисти ситуацията по отношение на това кога, как и защо започва да се увеличава стажа и възрастта за пенсиониране. Аргументи за това колко е средната възраст за пенсиониране в Европа и в България се чуха и в парламента вчера. Аргумент в тази подкрепа на това решение е това, че едно поколение на практика носи тежестта на тези реформи и само и върху него на практика се натрупва това увеличение на възрастта като се почне от 2000 г. насам. Но разбира се тук трябва да се има предвид и фискалните аргументи, че това замразяване на възрастта не може да продължи дълго и че трябва да се намери колко е възможно по-скоро едно дългосрочно решение.

Водещ: Искате да кажете, че през следващата година, имам предвид 2015 г.

Петър Чобанов: 2014.

Водещ: Не, говорим вече а 2015 г. Вие ще настоявате за отново ръст на възрастта за пенсиониране.

Петър Чобанов: Ще настоявам 2014 г. и то до средата на годината да сме се разбрали по основните параметри на модела за увеличаване на възрастта и стажа за пенсиониране. И да сме наясно тези параметри и това споразумение, това разбирателство до какви фискални тежести водят и как те могат да бъдат поемани дългосрочно.

Водещ: Но няма да кажете нещо по-конкретно?

Петър Чобанов: Към момента, както казахме...

Водещ: Какво си представяте като възраст и като...

Петър Чобанов: Не, към момента няма да кажа какво си представям, това е въпрос на диалог и не искам да предпоставям диалога и да настройвам предварително заинтересованите страни в този диалог по отношение на възможностите за постигане на един консенсус.

Водещ: Но пенсионната възраст ще расте? При Вашето правителство.

Петър Чобанов: Да, трябва да расте. Трябва да расте пенсионната възраст.

Водещ: България ще вземе три нови заеми до 360 млн. евро с падежи 2020 г., 2023 г., 2028 г. Нали, общо 360 млн. евро са трите. Не е ясно кой заем с какъв размер ще бъде, това ще е според условията. Избрани са посредници - Дойче банк, Райфайзенбанк и веднага се появяват коментарите. Например в Капитал - „Да изядем днес закуската и на внуците. Прибавят към 1 млрд. лева заем за Министерския съвет още 2 млрд. и 200 млн. лева новия заем от БЕХ, от които една част погасяват други стари заеми". Но общата идея е, че българите сега изяждаме закуската не на децата, ами на внуците с тези заеми.

Петър Чобанов: Ако се плъзнем по тази линия на разсъждение все пак тук се навлиза отново в кулинарната тематика, която се опитах да избегна по отношение на бюджета и сравнението с пиците.

Водещ: Макар, че Ви казаха, че Вашата пица била с месце, ако си спомняте заглавията.

Петър Чобанов: Да, но мисля, че тази линия на разсъждение и тези коментари бяха прекъснати, тъй като се вижда, че бюджетът е един доста по-сериозно замислен, отколкото бюджетите до сега и е малко лековато да бъде сравняван с пица, така че и тук предпочитам да не говорим за закуски на децата, тъй като може да се окаже, че тези заеми, които взимаме сега, всъщност ги взимаме, за да платим обяд, който е изяден миналата година. Тоест да не се плъзгаме по тази линия на разсъждение кога и как и точно за какъв тип храна ще използваме тези пари. Истината е, че тази година по отношение на дълга и там бяхме лишени от всякаква гъвкавост благодарение на заема от 800 млн. взети през февруари. Това изчерпва лимитите и трябваше да направим нещо в тази посока, което направихме и с актуализацията за възможност за един допълнителен ресурс, който да бъде използван фискалния резерв да достигне адекватното си ниво от 4,5 млрд. в края на годината. Така че няма нищо изненадващо в поемането на нов дълг, нито пък този дълг увеличава общия лимит за дълга от 14,6 млрд., който беше заложен предварително още с оригиналния Бюджет 2013. Така че не посягаме на закуските на никого, просто изпълняваме и се побираме в рамките на този лимит, а идеята да вземем този дълг от външните пазари, т.е. външен източник е, че разчитаме, че икономиката се задвижва, че ресурсът, който е на разположение на банките трябва да бъде използван предимно за кредитиране, за да се раздвижи бизнеса, да тръгне икономическия растеж и затова прибягваме към външни източници.

Водещ: Друга критика е, че парламентът няма да знае цената на този дълг, както беше и при заема на ГЕРБ - не са ясни лихвите, параметрите, в които ще се движите.

Петър Чобанов: Параметрите до голяма степен са ясни, ако човек има ясна представа с това как се движи подобен, нали как се движат дълговете по принцип и ценните книжа на международните пазари. Въпросът е да се остави един по-голям толеранс или интервал заради това да не се насочват и конкретно международните инвеститори към това колко би трябвало да бъде доходността. Тоест да оставим наистина на пазара и на самото поемане на емисията да си свърши своята работа. Ако бях сложил за конкретните матуритети конкретно число естествено е, че то ще се разглежда като /.../. Да и всички ще се залепят за това като горна граница и от там нататък пречим си на самите себе си.

Водещ: Нямало да може предсрочно да се погасят заемите. Това в по-големия дебат по-нататък ако остане време ще коментираме. Има ли такси например при предсрочното погасяване?

Петър Чобанов: Това дали ще се погасят предсрочно трябва да вземаме предвид и колко е самия обем на емисията. И това са три матуритета, тези три матуритета са възможност да стъпим в тези точки от кривата на доходност на международните пазари и не е най-важното в момента да имаме възможност да ги погасяваме по-рано. Напротив, по този начин ние си удължаваме самия матуритет на дълга, средния матуритет, което е една нормална стратегия в подобна ситуация. Но важното за този тип дълг е, че той може да бъде залаган като обезпечение пред ЕЦБ и това го прави достатъчно привлекателен и достатъчно гъвкав и от там това се отразява благоприятно и на доходността. Така, че това не е свръх консервативен застопорен и стационарен такъв, нали статичен инструмент. Напротив - той има своите характеристики, които го правят привлекателен. Той е привлекателен за определен кръг консервативни инвеститори и самия факт, че тези инвеститори ще вземат от този дълг означава, че те оценяват фискалната стабилност в България като достатъчно адекватна.

Водещ: Има и друга гледна точка - че увеличаването на общата задлъжнялост на България влияе върху рейтинга пред инвеститорите, появяват се тези, че с отпускането на коланите може да се тръгне към гръцки сценарии.

Петър Чобанов: Считам, че рейтингът ни в момента е подценен и ние заслужаваме дори по-висок кредитен рейтинг от този, който имаме. Но това е въпрос на оценка, която е от външни за нас авторитети като рейтинговите агенции. Те ще преценят дали това е така. Разхлабване на коланите няма. Разхлабване на коланите няма и поради фискалната стратегия за следващите години, която ясно сме представили в бюджета, а именно намаляване на дефицитите на 1,8% през 2014 г., 1,5% през 2015 и 1,1% през 2016 г., но за разлика от амбициозните цели, при които предното правителство се опитваше да надскочи самото себе си, целите които ние си поставяме за бюджетен дефицит в момента са съобразени с икономическото развитие. И в модела, който залагаме за растеж в бюджета ясно адресираме фактори, които са свързани както с предлагането, така и с търсенето. Идеята ни е да имаме един по-балансиран модел на растеж от този, който имахме преди кризата, да не се разтворят по този начин дисбалансите и тогава наистина да влезем в по-рисков сценарии, който може да се отрази негативно и на рейтинга ни. Така че няма разхлабване на коланите, няма свръхзадлъжнялост, нивата на дълга категорично остават като едни от най-добрите сред страните от ЕС, така че притеснение по отношение на кредитния рейтинг не може да има.

Водещ: Заемът за "Южен поток" влиза ли в сметките, които правите? За общата задлъжнялост на България.

Петър Чобанов: Това е друга линия на разсъждение, която засяга като цяло държавните предприятия. За съжаление там можем да си говорим много и едно предаване няма да ни стигне, каква ситуация заварихме и там. Не е само в енергетиката, в която основните дисбаланси се пораждат и поради факта, че като цяло капацитета на системата е много по-голям от това, което реално беше като натоварване на системата. Беше запушен износът, икономиката беше в ниво на развитие, което потребяваше много малко електроенергия и то не поради факта, че е станала много ефективна, а поради факта, че не работеше. От там нататък на енергийната система не беше дадена възможност реално да генерира входящ паричен поток, който да съумява да се справя със задълженията си и друг основен проблем, разбира се остава възобновяемите енергийни източници и прекалено високите субсидии, които получават техните собственици, които обаче имат право на тях, тъй като са работили при такива нормативни условия и е естествено на един бизнес като му обещаеш по-висока възвращаемост той да се възползва от това. И заради това енергийната система е наистина проблем, но това което се прави и с отпушването на износа и с това, което ще се случи при раздвижването на икономиката е тази система да се натовари повече и да генерира повече приходи. Подобна възможност е и "Южен поток", който не трябва да се разглежда само от гледна точка на енергетиката, а е и много важен и за цялостното икономическо развитие. И за първи път при съставянето на бюджета тази година може да каже