БЪЛГАРИЯ ОТЛАГА ПЛАНОВЕТЕ СИ ЗА ПРИСЪЕДИНЯВАНЕ КЪМ БОЛЕДУВАЩАТА ЕВРОЗОНА
04.09.2012 г.
SOFIA, Bulgaria-България, най-бедната държава членка на ЕС, която в същото време е сред малкото изключения за липса на фискални проблеми в ЕС, замразява за неопределено време отдавнашните си планове за приемане на единната валута. Така България стана поредната страна с разумна фискална политика, която охлажда ентусиазма си да въведе изтерзаната от проблеми обща валута.
В интервюта в София премиерът Бойко Борисов и министърът на финансите Симеон Дянков заявиха, че решението за отлагане на плановете за влизане в еврозоната - отдавнашна стратегическа цел на последователни правителства в бившата комунистическа страна - е дошло в отговор на влошаващите се икономически условия и нарастващата несигурност около перспективите за съюза, наред с решителната промяна в общественото мнение в България, която навлиза в трета година на програма за икономии.
„Инерцията в мисленето ни се промени, както и сред обществеността (...) Точно сега не виждам ползи от влизане в еврозоната, само разходи", казва Дянков. „Обществеността с право иска да знае кой ще трябва да спасяваме, когато се присъединим? Твърде рисковано е за нас, а и не е сигурно какви са правилата и какви вероятно ще бъдат след една или две години", допълва той.
Европейската дългова криза накара и други държави, водещи благоразумна фискална политика да се отдръпнат от приемането на еврото. Премиерът на Литва Андриус Кабилиус също обяви, че неговата страна ще се присъедини към еврозоната „едва когато Европа е готова за това". Така той показа, че ентусиазмът на Литва да влезе в еврозоната, е охладнял. Кабилиус направи това свое изявление след като премиерът на Латвия Валдис Домбровскис обяви, че неговата страна ще вземе решения за графика за присъединяване към еврозоната през пролетта на 2013 г., което е отстъпление от преди това обявеното намерение присъединяването да стане през 2014 г.
България получи похвали за успешното намаляване на бюджетния си дефицит до 2,1 % от брутния вътрешен продукт (БВП) през 2011 година чрез понижаване на заплатите и пенсиите. Икономиката е стабилизирана с валутен борд, заради който правителството трябва да води строга бюджетна политика. След три години на строги фискални мерки София вече покрива всички критерии за влизане във валутно-курсовия механизъм (ERM), последния етап преди приемане на еврото.
Премиерът Бойко Борисов обаче заяви, че опасенията са подсилени от нарастващите спорове между хората, определящи политиката, някои от които подкрепят призива на Германия да се отдаде предимство на фискалната дисциплина пред икономическия растеж, а други искат по-експанзионистична политика.
„Сигурен съм, че сега ще наблюдаваме задълбочаващото се разделение в Европа, тъй като много правителства не са готови да преглътнат трудните решения, които трябва да вземат. Прилича на разглезено дете, което не иска да отиде на зъболекар, за да оправи развалените си зъби, въпреки че манипулацията е необходима", посочва Борисов. „Този момент е решаващ за еврозоната и за ЕС", допълва той.
Графикът на България за приемане на еврото се промени със задълбочаването и разпространението на европейската финансова криза. През януари 2010 г. Борисов каза, че София официално ще подаде молба за присъединяване, поставяйки си за цел въвеждане на еврото през 2013 година. Този график отпадна, когато кризата в Европа междувременно се задълбочи. До това лято обаче министър Симеон Дянков твърдеше, че България остава ангажирана с присъединяването към еврозоната.
Г-н Дянков каза, че въпреки всичко българската икономика ще нарасне с около 1,5% тази година, но предупреди, че на еврозоната може би й предстоят до пет години „нулев растеж", ако държавните лидери продължават да обмислят политически отговори на кризата, вместо изцяло да подкрепят призива на Германия за продължаване на фискалната консолидация.
Макар да е в периферията на еврозоната, развитието на България е силно зависимо от по-големите икономики в ЕС. Засега страната съумяваше да се справи с кризата в еврозоната. Миналата година икономиката й нарасна със скромните 1,7 %, а ЕБВР очаква темпът на растеж тази година да се забави допълнително до 1,2 %. Безработицата е над 12 процента, което е наполовина на равнището в Гърция и Испания, а руските инвестиции в черноморските курорти бързо растат.
През юли, когато отношението на инвеститорите към еврозоната не беше толкова негативно, София излезе на капиталовите пазари с емисия на петгодишна евроболигация в размер на 950 млн. евро (1,2 млрд. $), към която интересът беше изключително голям.
Уязвимостта на България от влошаващото се състояние на еврозоната през последните месеци се засили заради разрастващите се икономически проблеми край границите й.
Съседна Румъния изпадна в политическа криза, след като правителството се опита да свали президента Бъсеску заради обвинения в корупция. Сърбия и Македония разчитат на средства от вън. В развитието на икономиката на Турция, която миналата година регистрира 9 % увеличение на БВП, се забелязва рязко забавяне, а това веднага се отрази върху двустранната търговия.
„България трябва успешно да балансира бюджета си тази година, но накъдето и другаде да погледнеш съществуват икономически проблеми. Това все пак ни се отразява, независимо от усилията ни", каза г-н Дянков.
Комбинираното въздействие на различните фактори означава, че управляващата партия в България, която като че ли не е подвластна на политическата гравитация, като запази популярността си въпреки съкращенията на разходите, е изправена пред засилващ се натиск.
Проучванията на общественото мнение показват, че партията ГЕРБ на премиера Борисов остава най-популярна в страната, но обществената подкрепа за нея намаля значително през последните месеци заради мерките за строги икономии и липсата на съществени резултати от борбата с организираната престъпност и корупцията. Според анализатори за Борисов ще бъде много трудно да сформира еднопартийно правителство след парламентарните избори догодина.
Управляващата партия вече преживя четири парламентарни вота на недоверие след поемането на властта през 2009 г., като законодателите от опозицията не успяха да свалят Борисов по обвинения, че не е успял да реформира неефективната съдебна система и да се пребори с организираната престъпност и корупцията, което предизвика загриженост в Брюксел.