21.05.2012 г.

Интервю на вицепремиера и министър на финансите Симеон Дянков за Reuters.

ДЪРЖАВИТЕ НЕ СА СИГУРНИ ЗА ПЛАНОВЕТЕ СИ ЗА ВЛИЗАНЕ В ЕВРОЗОНАТА ЗАРАДИ КРИЗАТА

* Кандидатите за еврото казват, че първоначалните правила на блока трябва да се запазят

* Само 4 държави от ЕС отговарят на маастрихтските критерии за еврото

ЛОНДОН, 19 май (REUTERS) - Плановете на няколкото Източноевропейски държави, които все още ще опитват да влязат в боледуващата еврозона са в риск заради кризата на единната валута, но настояват блокът да запази първоначалните си правила вместо да ги променя заради държави като Гърция.

В изказванията си на годишната среща на ЕБВР, при засилването на кризата с еврото около възможното излизане на Гърция от блока, представители на държавите, които все още имат твърди ангажименти да се присъединят към еврото, казаха, че тези планове зависят от развитието на кризата в еврозоната.

Много от тях бяха разочаровани от дискусиите, че предишните строги правила, регулиращи влизането в еврозоната - критериите от Договора от Маастрихт за стабилност на валутите, държавния дълг, бюджетния дефицит, инфлацията и лихвените проценти - се променят или смекчават заради трудностите, които изпитват действащи членове като Гърция.

И не проявиха съчувствие към молби за снизходителност към Гърция, отчасти защото считат, че кризата на страната се дължи отчасти на заблуждаващи статистически данни и те не са получили свобода на действие за строгата си подготовка за присъединяване към еврозоната.

„Ако не спазвате тези правила, не може да очаквате помощ просто, защото имате трудности\", каза за Reuters българският финансов министър Симеон Дянков в събота.

Той отбеляза, че от двадесет и седемте членки на ЕС само четири - Естония, Финландия, Швеция и нечленката на еврозоната България - отговарят на маастрихтските критерии.

Заместник финансовият министър на Полша Яцек Доминик отиде по-далеч и подчерта, че да бъдеш стриктен с правилата и последователно да ги спазваш е също толкова важно колкото оцеляването на еврото.

„Ако искаме да запазим еврозоната жива, трябва да поемем определени ангажименти\", каза Доминик.

„Трябва да се ангажираме с определени стандарти и че всички играем една и съща игра. Не можем повече да се мамим един друг със статистически данни или да казваме, че дефицитът или дългът ни са значително по-ниски, отколкото са в действителност, защото знаем какви са последствията\".

ПРЕМЕСТВАНЕ НА ОРИЕНТИРИТЕ

Дянков каза, че според България еврото ще преживее тази криза и страната му все още желае и очаква да се присъедини в рамките на две/три години. Той обаче отбеляза, че никакви срокове не могат да бъдат сигурни в момента, тъй като блокът и неговите институции в момента са в процес на промяна.

„Датата за влизане на България в еврозоната въобще не е въпрос на дискусия, тъй като правилата не са ясни за това дали ще има още допълнителни правила или допълнителни институции, които в момента се обсъждат\".

Двегодишната дългова криза на еврозоната се възобнови след изборите в Гърция и Франция на 6 май. Гърците гласуваха решително срещу партиите, които подкрепят програмата за спасение на страната чрез бюджетни ограничения, въпреки че анкетите показват, че те все още са за еврото.

Победата на кандидата на социалистическата партия Франсоа Оланд във френските президентски избори междувременно наложи преосмисляне на новия фискален пакт на ЕС от декември миналата година и вероятно ще доведе поне до балансиране на строгите бюджетни ограничения с мерки в подкрепа на растежа и може би дори до не толкова строги срокове.

Представителите на Източноевропейските страни се помъчиха да подчертаят своите ангажименти за присъединяване по някое време към седемнадесет-членния паричен съюз, ако валутата оцелее след тази буря.

Те обаче изразиха несигурност, защото формата и естеството на този съюз се променят заради настоящата криза и преместването на ориентирите означава, че всякакви твърди планове в настоящия момент не са разумни.

Латвийският финансов министър Андрис Вилкс каза за Reuters в петък, че страната му има само малко над 50% шанс да се присъедини към еврозоната през 2014 г., както е планувано, въпреки че страната се бори да постигне маастрихтските критерии.

„Ще можем да постигнем маастрихтските критерии следващата пролет. Окончателното решение обаче ще зависи разбира се от положението в еврозоната\", каза Вилкс. „В момента има 90% (шанс) да постигнем маастрихтските критерии. За присъединяването... повече от 50 (%).\"

ТАЗИ ГОДИНА Е РЕШАВАЩА

От 10-те бивши социалистически страни, присъединили се към ЕС през 2004 г., Литва и съседната Латвия са единствените, които запазват определени срокове за приемане на еврото. Три други - Словения, Словакия и Естония - вече са членки на еврозоната.

Латвия е специален пример за страните от еврозоната, тъй като предприе драстични мерки на икономии по време на кризата, което доведе до спад от една пета на брутния вътрешен продукт, но след това се възстанови и в момента е лидер по растеж в ЕС.

Вилкс каза, че пазачите на еврозоната може да затегнат правилата, докато би било трудно да се убедят латвийските избиратели в перспективата за приемане на една нестабилна валута, ако не бъде намерено решение.

„Всякакви болезнени решения трябва да се вземат бързо. Тази година е решаваща за еврозоната, не следващата. Няма време за чакане\", каза той.

Въпреки текущата си борба с управлението на кризата в рамките на блока, представителите на еврозоната на срещата на ЕБВР все пак се опитаха да успокоят тези извън нея.

„Тази криза има въздействие извън границите на еврозоната, напрежението въздейства върху макроикономическите показатели\" каза Фабрицио Сакомани, заместник управител на централната банка на Италия.

Но „привлекателността на този проект все още съществува. ЕС се е справял в миналото с кризи, тази е малко по-сериозна от предишните, но ще бъде решена\".

By Michael Winfrey and Michael Dolan