05.12.2011 г.

 

Интервю на вицепремиера и министър на финансите Симеон Дянков за Нова Телевизия в предаването на „На Четири очи"

 

Водещ: Вече в студиото е вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков. Добре дошли, господин Дянков.

Симеон Дянков: Благодаря.

Водещ: Огромно количество въпроси имам към вас, защото всичко, което се случва, е свързано с решения, които вие трябва да вземете и с предложения, които вие сте дали. Сега обаче, преди да започнем с другото, ще ви попитам и вас, защото се оказа, че това е наистина сериозен проблем - кой да стане футболист на годината - Бойко Борисов или Бербатов?

Симеон Дянков: Аз също, ако можех да гласувам, бих гласувал за...

Водещ: Можете, то е електронно.

Симеон Дянков: Според мен, на този етап вече само тези, които са във футболните среди могат да гласуват. Аз бих гласувал за премиера.

Водещ: Защо?

Симеон Дянков: Защото смятам, че тази награда се дава за кой е допринесъл най-много за българския футбол.

Водещ: За цялостно творчество.

Симеон Дянков: И безспорно премиерът тази година е допринесъл най-много за българския футбол. В смисъл, много отбори са били подкрепени по един или друг начин. Самият той прави реклама на този спорт като и самият той играе и ходи на много срещи за деца, за всички. За мен това е важно. Защото, както вие казахте, аз ви слушах допреди малко, влезеш в националния отбор и си казваш вече, че трябва да градим следващото поколение. Това поколение трудно ще се справи. Как се гради следващото поколение?

Водещ: Като правиш Бойко Борисов футболист на годината.

Симеон Дянков: Като гледат и казват: ето, премиерът смята, че това е добър спорт, като играеш, ще станеш и ти премиер. Повечето деца се запалват. И, разбира се, всичките детски спортни площадки, които...

Водещ: А, значи това е. Вие дадохте уникално обяснение - че това е добрият пример за децата. Всички, които играят футбол, ще станат един ден премиери. Може би. Или поне, може би, имат шанс.

Симеон Дянков: Моите деца и двете играят футбол. Големият дори в детската школа на „Левски". И донякъде от това се запалват. Защото те виждат Бойко на живо, ние често му ходим на гости, защото има най-големия телевизор, по-голям от нашия.

Водещ: А, вие живеете наблизо един до друг.

Симеон Дянков: Близо живеем и ходим там, той ни кани от време навреме да гледаме футбол. И по този начин се запалват. И съм убеден, че много деца в България се запалват от този пример.

Водещ: Добре, да минем към другите теми наистина, които са страшно важни. Докога можете да издържите на стачките? Питам ви не политически. Аз лично политически смятам, че на този етап не е проблем, но икономически може ли да се издържи? Загубите за БДЖ; казаха, че идват тук трактори, утре вечер последно решение; блокиране на движението. Докога може икономиката да издържи на сериозни стачки?

Симеон Дянков: Загубите за БДЖ всеки ден са някъде между 200 и 300 хиляди лева, така че...

Водещ: Към милион и половина станаха май.

Симеон Дянков: Вече към милион и половина. В началото бяха по-малко, сега вече се натрупват, защото и много граждани просто спират да го използват. И като спре стачката в 16.00 часа пак не го използват вече. Така че в скоро време...

Водещ: Е кой е луд да отиде там, като не знае дали ще тръгне или няма да тръгне.

Симеон Дянков: Така че в скоро време никой няма да използва БДЖ. И то всъщност ще стане това, което стана с „Кремиковци" - просто ще влезе в несъстоятелност. Вече обсъждаме варианта, ако до средата, края на следващата седмица продължи това, как това да стане по най-приемлив начин - да се създаде ново дружество, което да има чистите активи, за да можем все пак да работим по някои от линиите, от които има необходимост.

Водещ: Кое чисто дружество, за пътнически превози ли?

Симеон Дянков: Да.

Водещ: А товарните превози ще ги продавате?

Симеон Дянков: Това е единственият начин да влязат някакви пари, да...

Водещ: Има ли вече готови купувачи?

Симеон Дянков: Още не е тръгнала процедурата, но...

Водещ: Защото аз чух, че имало и готови купувачи вече, които само чакат да се сбъдне този сценарий.

Симеон Дянков: Купувачи за интересни инвестиции винаги има, това всъщност е интересна инвестиция, защото тя е единствената връзка от Европа към Азия, а Турция строи много усилено, знаете, под Босфора тунел, който да я свързва вече с Азия. Така че България всъщност става възловата дестинация от Лондон чак до Пекин.

Водещ: Обаче кой ще поеме това дружество, което... Чисто, чисто, а кой ще плаща дълговете, пак ли ние, данъкоплатците? Колко, 800...

Симеон Дянков: 800 милиона.

Водещ: Абсолютно. Как ще се платят тези 800 милиона дългове на БДЖ?

Симеон Дянков: Не могат. Точно затова, ако продължава тази стачка, то не само, че дълговете от 2005 година тежат, а с тези загуби вече не може да се плащат и сегашните заплати.

Водещ: Как ще се реши този въпрос?

Симеон Дянков: Има два начина. Всъщност стачката реално е и затова. Има 800 милиона дългове, които са започнали още от 1994 година, последните заеми са 2005-та. Тук е важно да кажем - нашето правителство не е взело нито лев, нито стотинка дълг. Това са всичките стари дългове. Има два варианта, ако сме честни.

Водещ: Да, максимално ви моля да бъдете честен, колкото е възможно политик и министър да е честен.

Симеон Дянков: Единият вариант е да кажем: БДЖ дължи 800 милиона. Как можем да го платим? Държавният бюджет такива пари няма. Единият начин е просто да кажем: ние обичаме БДЖ, колкото и да е неефективно. Просто го обичаме по начина, по който е. Тогава слагаме една такса „нереформирани сектори", БДЖ е такъв сектор, и да кажем всеки българин, който плаща данъци, да плати, ако сме съгласни. Сметката е лесна - 800 милиона, около 2,5 милиона българи плащат данъци, значи по 300-350 лева на човек. И да зададем така въпроса - вие искате ли да платите 350 лева следващата година, за да е БДЖ в този си формат? Аз искам ли? Аз примерно не искам. Ако така се зададе въпросът, ще се види, че никой всъщност не иска да плати на нереформираното БДЖ.

Водещ: Така. И тогава остава?

Симеон Дянков: И тогава остава единственият вариант - или синдикатите също го разбират това, а не продължават по пътя, който сега водят, който е пътят на „Кремиковци". Помните, там те с години това го правиха, правиха, докато „Кремиковци" затъна в земята. И затова тази стачка няма алтернатива. Или те ще разберат, че това е начинът да се оздрави дружеството с това, което сме предложили, или то влиза в несъстоятелност. Като влезе в несъстоятелност, кредиторите не се покриват. Каквито пари идват от продажбата на „Товарни превози", те отчасти ще покрият кредиторите, в смисъл малко пари ще вземат, някакви пари, но няма да е 800 милиона. Всички останали пари няма да са изплатени, включително те дължат и на държавата близо 150 милиона лева. Също както в „Кремиковци" накрая държавата остана, вие го казахте, да кажем цифрата - с милиард и 400 милиона българските данъкоплатци в края, не само в годините много се плащаше субсидия, накрая ние платихме милиард и 400 милиона заради неефективността на „Кремиковци".

Водещ: Тоест вие твърдо сте решили. Защото аз прочетох последната информация преди да вляза в студиото. Тя беше, че те вече искат преговори не с ръководството на БДЖ, а искат преговори с министри. Вие ще отидете ли, ще изпратите ли министър Московски, който би трябвало, нали е във вашия ресор?

Симеон Дянков: Да, да.

Водещ: Ще го изпратите ли на преговори със синдикатите?

Симеон Дянков: Разбира се. Но той ще каже същото, което са казали и шефовете на БДЖ. Няма друг начин. Защото държавата, дори и да имахме пари, а ние нямаме пари да дадем на тях, това е държавна помощ. Каквото дадем на тях, глобата е двойна. В смисъл, ако на тях им дадем един лев, веднага пращаме на Европейската комисия още два лева. В смисъл, е немислимо ние да дадем такива пари. Това ако не го разберат, въпрос на дни е, вече не е въпрос на седмици или месеци, това дружество да влезе в несъстоятелност.

Водещ: А какъв е шансът това да е последният отговор, защото съм забелязала, че понякога хора, които се бунтуват срещу нещо, намират начин за среща с премиера Бойко Борисов, обясняват колко е тежко и колко е важно това, което се случва и не знам поради каква причина, той понякога им отстъпва. Не знам, може от състрадание, може от страх да не падне правителството ви, не знам, не съм психоаналитик на премиера, но понякога отстъпва в тези преговори.

Симеон Дянков: Да, когато има възможност за отстъпка, когато има някакъв разумен компромис, се прави. Но в случая няма просто разумна стъпка, просто няма накъде. И виждате, че германците от една страна, защото те са един от четирите големи кредитори, те ни натискат постоянно: платете ни веднага, платете ни веднага. Ние задаваме разумния въпрос: вие 2005 година защо сте го дали този заем, защото тогава е било явно, че това дружество БДЖ не може да го разплати.

Водещ: Но са го поискали. Няма значение...

Симеон Дянков: Те така отговарят - защото поискаха. Не е разумно обаче това.

Водещ: Ами те не са длъжни да ни следят на нас нивото на разума. Искат пари - дават, сега, това е работата пък на тези институции да дават. Няма да ни измерват разума и интелекта.

Симеон Дянков: Да, така е. Но германското правителство като каже: на нас ни е проблем, на германците, защото ни влиза в нашия дефицит, аз им казвам - обаче и в моя дефицит влиза, така че аз пари на БДЖ няма да дам. Така че това е единственото възможно. Оттук нататък има или сценарий трудно оздравяване, но ръководството на БДЖ и министър Московски имат план, или несъстоятелност - въпрос на дни. Не е въпрос на седмици, не е въпрос на месеци. Дни.

Водещ: Добре, аз ви разбрах. Предполагам, че друг отговор няма да получа, както ви задавам въпросите си. Въпросът е обаче, че синдикатите могат изобщо да не са доволни, независимо от вашата категоричност. Сега разбирам, че има зреещи протести в други сфери. И тук сега се сещам за едно мнение на Станишев, който казва, че вие нарочно правите какафониите с цел да предизвикате предсрочни парламентарни избори. И то вие лично, господин Дянков.

Симеон Дянков: Никой няма интерес от предсрочни парламентарни избори. Партията ГЕРБ току що показа много явно, че е водещата партия, спечели и президентските избори, което не беше изненада, очакваше се, но което донякъде беше за нас приятна изненада и показа, че трудът ни не е напразен - спечелихме и местните избори много убедително. Така че месец след като сме спечелили два избора, да се говори за нови избори, просто е смешно. Няма смисъл. Единствената възможност за това правителство и за България е да си довършим този мандат, за спечелим следващ мандат, в този мандат да оправим всичките бакии на предишните правителства, в следващия мандат да гоним Европа.

Водещ: Добре, но аз ще се възползвам от думичката на Станишев какафония, защото пенсионната реформа на мен ми прилича наистина на какафония. Не знам дали помните и дали сте гледали, но точно тук в „На четири очи" премиерът дойде и обяви онази пенсионна реформа, която трябваше да стартира след няколко години, някак така, която до 2030 година щяла да реши всичките ни проблеми и това го каза с абсолютната убеденост, че това е последният вариант. Сега изведнъж, само няколко дни след изборите обявявате едно нещо. Първо, от догодина почва увеличаването. След няколко дни обявявате не от догодина, а в следващите три години ще бъде по четири месеца. Какво става, наистина малко прилича на какафония.

Симеон Дянков: Обстоятелствата го налагат. Много по-бързо се развиват условията...

Водещ: Какво се налага? Какво се промени за тези два-три месеца, в които беше променена пенсионната реформа?

Симеон Дянков: Има една дата - 26 октомври, която все повече ще се запомня и ще стане нарицателна, както в САЩ датата 11 септември е много нарицателна.

Водещ: И какво ще се случи тогава?

Симеон Дянков: На 26 октомври, то вече се случи, когато след четиримесечна много тежка работа и на премиерите, и на финансовите министри в Европа за намирането на подходящ спасителен план за Гърция, на 23-ти си спомняте, когато тук беше първият тур, спомняте си, че премиерът беше на поредната среща на премиерите в Брюксел и дойде, за да гласува вечерта, спомняте си го този момент. Тогава беше от всички гласуван този спасителен пакет. Три дни по-късно изневиделица, гръм от ясно небе, Папандреу - тогавашният премиер...

Водещ: Обяви, че ще иска референдум...

Симеон Дянков: Иска референдум за нещо, за което ние сме работили реално поне две годни, но последните четири месеца, поне от финансовото министерство, ние сме били на 11 еврофина и това е през лятото, почти никога не се е случвало в Европа. Бяхме намерили решение. Три дни след това Папандреу казва: аз не съм сигурен, че това ще мине в Гърция, искам референдум. От този ден нататък пазарите вече, те се съмняваха, че в Европа няма достатъчно политическа решимост за решаване на проблема, но от този ден нататък те бяха сигурни, че няма решимост. И вижте какво става - всеки ден, всеки ден, все по-лоши и по-лоши новини. Само днес преди час, аз получавам на три часа новините от останалите финансови министри в Европа, новото правителството в Италия е обявило вдигане на пенсионната възраст на 67 години, утре влиза в парламента. Просто нещата, които преди си ги представяхме във времето по-дълго, че могат да се направят, сега трябва да се правят незабавно, иначе Европа е пред крах - Европа като финансова система.

Водещ: А вие също така предрекохте и възможност за изчезване на еврозоната, а леви политици ви посъветваха да си мерите приказките, тъй като сте финансов министър в правителство и на държава, която е член на Европейския съюз.

Симеон Дянков: Това са го казвали няколко финансови министри. Това го каза, между другото, и председателят на еврозоната Жан Клод Юнкер. Темата беше, ако не се намери в следващата седмица някакъв нов спасителен план, където големите политици да застанат зад него, въпрос на два-три месеца е еврозоната да не съществува в сегашния вариант. Това го каза шефът на еврозоната. Не случайно Меркел, виждате, канцлерът Меркел на всеки два дни, днес пак е имала коментари по тази тема, казва: ние трябва да намерим фискален съюз, нова форма на финансова стабилност в Европа. Ако това не стане днес, тя е казала до края на януари, нещата са извън контрол. И там наистина виждате, че всеки ден нещо...

Водещ: Да, има въпроси, може би тези си ги представях по на финала, но това е страшно важно, не знам доколко си даваме сметка - кой е най-апокалиптичният сценарий за Европа? Разпад на еврозоната, друго?

Симеон Дянков: Оттам нататък еврозоната, макар че всички я смятат просто като монетарен съюз.

Водещ: Да, в представите на /.../, това е единната валута. А то какво е всъщност?

Симеон Дянков: Всъщност еврозоната е политически съюз. Европейският съюз е създаден и част от тези държави казват - ние освен това искаме да сме обединени, както е обединен Китай, както са обединени САЩ и т.н.

Водещ: Колко вероятен е разпадът на еврозоната? От ваша гледна точка.

Симеон Дянков: Преди месеци смятах, че е нула процента, сега смятам над 50%. 60% смятам, че е възможно в следващите три до шест месеца еврозоната в сегашния си вид да се разпадне. Защо казвам в сегашния си вид? Защото канцлерът Меркел, въобще германското правителство, подкрепено от няколко други държави - Австрия, Холандия, Финландия, Швеция, България също, Естония, Люксембург - това са главните държави, но Германия води, предлага фискален съюз. Фискалният съюз, и тук все още това ден за ден се работи по него, на срещата на 9-ти на премиерите германците ще представят по-завършен план, надявам се. Там идеята е следната - понеже само с монетарен съюз, ако имаме само единна валута, явно не е достатъчно. Вижте колко държави вече са в трудности. Ние всички трябва да се разберем да имаме единни фискални правила, един вид да си одобряваме един на друг бюджетите. Най-общо казано. Не е точно...

Водещ: Това е само за хора в еврозоната?

Симеон Дянков: Ами не, има два варианта. Единият вариант е, че само страни от еврозоната, които го изпълняват, те са шест в този момент, плюс страни извън еврозоната, които могат да го изпълнят, това са две на този етап - Швеция и ние. Другият вариант е въобще да не се гледа само в еврозоната, а да се каже - който иска към този фискален съюз сега да се присъедини, независимо 27-те, независимо дали е в еврозоната или не, и на втория етап да има втори допуск.

Водещ: Добре, това са наистина важни теми, но аз съм уверена, че нашите зрители ни гледат, за да знаят кога ще се пенсионират, как ще се пенсионират, а и как ще ни се увеличат доходите. Наистина трябва да се върнем към нашата тема. Вие казвате, че пенсионната реформа е закъсняла с 10-20 години и, цитирам ви, след няколко месеца може да се наложи да я направим с външни хора, които да ни диктуват какво да правим. Кой може да ни диктува?

Симеон Дянков: Примерно Италия го прави, днес го съобщава.

Водещ: Кой им диктува? Кой?

Симеон Дянков: МВФ. В същото време в Италия, щом третата най-голяма икономика в Европа, Италия всъщност е дори втората най-голяма икономика в Европа допреди една-две години, щом те, знаете, там падна правителство, има ново правителство. Това ново правителство е в разговори с Европейската комисия и с МВФ и днес съобщават, от утре в техния парламент, до 67 години веднага започва да е пенсионната възраст. Примери много. Белгия е такъв пример, Холандия е такъв пример.

Водещ: При какви обстоятелства МВФ ще започне да командва у нас?

Симеон Дянков: Докато аз съм финансов министър това няма да стане. Защото ние сами правим реформите, които са необходими и докато Бойко Борисов е премиер, ние се нагърбваме с тази тежка задача. Ако не го направим ние...

Водещ: Ако е друг финансовият министър обаче?

Симеон Дянков: Мисля, че в ГЕРБ всички хора, с които заедно работим и в моя екип, и в парламента, достатъчно добре разбират, че на нас ни се е паднала тази трудна задача. Обаче ние, ако не я направим сега, след това ще бъде още по-трудна и пак ще трябва да се направи, така че съм убеден. Групата затова застана зад нас, затова го гласува на комисии и до края на следващата седмица това ще бъде факт.

Водещ: Но защо непрекъснато се променяте? За един ден променихте от една година на три години. Това у хората създава усещане, че вие нямате ясна програма, господин Дянков, че вие действате пожарно и всеки, който може да ви натисне по някакъв начин, ще ви натисне. Кога ще излезете с едно предложение и ще го устоите докрай? Аз не казвам, че това е хубаво, не казвам и че е лошо. Въпросът е, че не може за един ден да се променят нещата. Това създава чувство за хаос у мен, че вие не сте убедени какво правите.

Симеон Дянков: БДЖ е пример, който устояваме докрай. Всъщност реформата, която сега се предложи и се прие от комисията в четвъртък - плавно, с по четири месеца на година, ако отидете назад година и половина - март 2010 година, всъщност тази реформа е идентична, аз предложих, министерството предложи март 2010 година. Така че да, имаше известни колебания, но всъщност сегашната реформа е тази, която ние предложихме преди година и половина. Синдикатите тогава вдигнаха същия вой. Тогава имаше известна нерешителност от социалния министър, така че в крайна сметка имаше огъване и се реши доста по-плавен и бавен вариант, който сега просто е невъзможен.

Водещ: Сега, не ви е виновен социалният министър за това, че вие сте се огънали, че си отложихте реформата, че сега я променяте за един ден. Чак такава власт в правителството няма Тотю Младенов.

Симеон Дянков: Затова имаме министри по различните области, нали? Ролята на социалния министър е да предлага и отстоява социалните реформи, това не е работа нито на премиера, нито на финансовия министър.

Водещ: Осъзнавате ли, че промяна за един ден или един месец в една позиция означава, че самото правителство не е убедено. И аз като гражданин си мисля - след като те си променят за ден, за месец позициите, аз тогава съм в правото си да стачкувам, защото очевидно и те не са уверени в себе си.

Симеон Дянков: Тези въпроси са трудни, решенията са много трудни. Защо всъщност същото предложение, което преди година и половина беше на масата, се предложи и този път? Тук всъщност премиерът беше по-големия реформатор. Той каза: аз предпочитам, така или иначе ще правим реформата, тази реформа, която току що се прие първо, аз предпочитам, каза Бойко Борисов, да е с една година в началото, за да можем да спестим още 2012 година повече пари и да увеличим ниските пенсии. Това беше логиката на по-бързото увеличаване. Защото там ни трябваха още около 50 милиона допълнително, за да увеличим пенсиите до 145 лева.

Водещ: Сега да ви попитам нещо, което каза социалният министър, това колко вероятно е, че хората от първа и втора категория труд след 1 януари 2015 година ще започне изплащането на пенсиите им само от професионалните фондове. Това възможно ли е?

Симеон Дянков: Това е законът и в закона беше казано 2011 година това да започне. И миналата година това беше част от спора, защото ако беше законът от 1 януари 2011 година това да стане, щяха да получават 60-80 лева хората, това са миньори, първа и втора категория. И затова се отложи за 2015 година. Самият проблем тогава не се реши. Просто имаше отлагане. А проблемът какъв е - в тези категории се работи твърде кратко време и те просто не могат да наберат достатъчно пари. И всъщност реформата, която тук предложихме и се прие в бюджетна комисия - и при тях плавно да се увеличава с по четири месеца. Ще им осигури доста по-високи пенсии, поне с едно 100-120 лева по-високи пенсии 2015 година, когато ще ги получават.

Водещ: Още нещо, което ми се стори много странно. От началото на 2014 година пада таванът за новоотпуснатите пенсии. Тоест 2014 година ние няма да имаме таван на пенсиите за новите пенсионери?

Симеон Дянков: Да, това също не е сегашно решение. Това е решение от миналата година.

Водещ: Добре, вие гарантирате ли, че това ще се случи?

Симеон Дянков: Да, тя е разумна реформа и всъщност тя засяга, се оказва, много малък брой хора. В момента, знаете, таванът на пенсиите - 700 лева, НОИ изчислява колко хора ги засяга това - около 40 000 души в държавата. Това е, разбира се, значителна бройка, но не е средният човек.

Водещ: А, освен новите пенсионери, другите пенсионери? За тях кога ще падне таванът на пенсиите?

Симеон Дянков: Засега няма такова решение.

Водещ: Добре. Казвате също така, че половината от дефицита в НОИ се дължи на силовите министерства.

Симеон Дянков: Да. Значи, държавата извън това, което НОИ събира като осигурителни вноски, плаща всяка година 4 милиарда и 600 милиона. Това идва от данъци, други данъци. Около два милиарда - това са просто, защото за средния гражданин не достатъчно внасят в системата, контролът, там можем да си говорим за други неща и малко над два милиарда - това са специално силовите организации. Защото се пенсионират доста рано, защото имат по-големи придобивки. Така излиза сметката.

Водещ: Всъщност вие, ако вземете това решение, ще ги накарате хората. Въпросът е ще се стигне ли до това решение наистина? Какво казва Цветан Цветанов, какво казва военният министър?

Симеон Дянков: Говорили сме дълго време и с премиера, и с Цветан Цветанов, и с Аню Ангелов. Цветан Цветанов е убеден, че това е правилно и е съгласен. Продължаваме да убеждаваме Аню Ангелов. Това, което ще стане, е важно. Ние сметките ги правим, до дни ще са готови първоначалните сметки, е че ние напълно ще компенсираме работещите в тези сектори. В смисъл, просто ще изчислим с колко трябва да им се вдигне заплащането, за да могат те да си го заплащат, а не ние от държавния бюджет, и с толкова ще им се вдигнат заплатите.

Водещ: Добре де, но при условие, че ще им вдигнете заплатите, как ви излизат сметките? Нали пак от бюджета, нали пак вие, нали няма да е от съкровищница някаква, тайно взета.

Симеон Дянков: Така е, но тогава ще стане явно - този дебат, който знаете, го имаме, при теб специално сме го имали няколко пъти в последните две години - колко ни струват тези - отбраната, МВР и т.н.

Водещ: Колко струват?

Симеон Дянков: Защото те сега казват, ако гледате сегашния бюджет, той горе-долу казва: МВР около милиард, отбраната около милиард, ДАНС около сто милиона, разузнаването около 30 милиона и т.н. Но това явно не е така, защото над тези пари ние трябва да сложим именно тези социални осигуровки, които те не си ги плащат, а ние ги плащаме през националния бюджет.

Водещ: След като през бюджета, пък ще компенсирате заплатите им, за да се изравнят, за да не са на загуба хората, каква е ползата за бюджета?

Симеон Дянков: Ползата е, че като го има този разговор в бъдеще, дори в следващия бюджет, какъв процент от държавния бюджет отива за отбрана, МВР и т.н., тогава ще можем да кажем това, което ние твърдим от дълго време, финансовото министерство - над 4,5% - два пъти повече, отколкото средната европейска държава. Ще можем наистина да сме честни и прозрачни.

Водещ: Правите го за прегледност, а не, за да спестите пари. Хайде, така ли да ви разбирам?

Симеон Дянков: В самото начало да. Но оттам вече може да се отвори темата, която тази година за първи път отворихме - защо примерно, ако работиш в ДАНС и решиш да си тръгнеш, получаваш 20 заплати, а ако решиш да си тръгнеш от частния сектор получаваш до шест, ако решиш да си тръгнеш от финансовото министерство - до 10. Това справедливо ли е? Не е справедливо. Този тип несправедливости ще са много по-явни, ако ги имаме истинските разчети и необходимост да се правят реформи.

Водещ: Въпросът е не е ли време и в това наистина да се направи някаква промяна, защото ужасно унизително е наистина един да взема 20 заплати, друг да взема нула заплати, друг да взема шест и т.н. В крайна сметка за какви пари говорим, вие изчислявали ли сте?

Симеон Дянков: Казах - над два милиарда. Значи в момента влизат индиректно в...

Водещ: А какъв критерий на базата на това изчисление ще следва?

Симеон Дянков: Ако знаем колко пари, ние във финансовото министерство знаем, но то не е явно...

Водещ: В смисъл, как ще разграничите? Някой ще каже: моят труд е много тежък. Ще излязат синдикалистите или министрите и ще кажат - това е най-тежкия труд, това е най-животозастрашаващия.

Симеон Дянков: И ние започваме да правим сравнение. Да, съгласен съм, че за хората от полицията, които работят по пътищата, сега се връщам, бях в Троян и по пътя имаше доста полицаи. Да, може би за тях трябва да се мисли и да се пенсионират по-рано. Но трябва ли да получават и 20 заплати? Аз лично не смятам, че трябва да получават и 20 заплати като се пенсионират. Колко по-рано трябва да се пенсионират? Дали трябва да се пенсионират на 45-годишна възраст, както сега, или примерно на 47 или на 50? Това са добри въпроси, но без да се покаже цялата прозрачност, а досега това никога не е било, затова ни трябва тази първоначална реформа. Тогава ще стане ясно - ето, толкова тежи отбраната на бюджета, толкова тежи МВР на бюджета, вижте каква е културата. Парите за култура сега може да видите в бюджета, те са 114 милиона и това са парите за културата. Там е честно, ясно, прозрачно. Няма нищо скрито.

Водещ: Добре, понеже наистина има много въпроси към вас, не можем всичко в детайли да изчерпим, макар че ми е интересно. Три седмици преди изборите и вие, и господин Найденов сключихте споразумение, в което се ангажирате да отделите 530 милиона лева за субсидии за зърнопроизводителите. Ден след втория тур вие решавате, че парите ще са с 280 милиона лева по-малко. Сега, пак ли Папандреу е виновен с неговото изявление?

Симеон Дянков: Подписването, признавам, беше грешка и се извинявам на ответната страна.

Водещ: Защо я направихте? За да спечелите изборите, да няма напрежение?

Симеон Дянков: Никаква връзка. Над една година си говорихме. Първата среща всъщност за тази година беше на 19 януари. В случая всъщност зърнопроизводителите поискаха точно няколко дни преди изборите това да стане. Не сме ги канили ние.

Водещ: Вие бяхте много отзивчиви, подписахте.

Симеон Дянков: Напротив, аз и тогава... Всеки, който е бил на тези срещи, ние сме имали над 15 срещи през годините, аз винаги съм казвал - не мисля, че който и да е министър трябва да подписва неща, които след това като минат през Народното събрание, винаги могат да паднат, защото в крайна сметка това е в правомощията на Народното събрание. Нито на министъра на селското стопанство, нито на мен.

Водещ: Добре де, но нали разбирате, че звучи точно така? Преди изборите се сключва едно споразумение, което е прекрасно, след което го суспендирате.

Симеон Дянков: Разбирам го, но не е така. Поне от моя страна не беше така. Това, спомняте си, вие казахте беше някъде може би в началото или края на септември, 26 октомври е датата Папандреу, когато започна да пада Европа. Така че, ако не беше 26 октомври, това споразумение, колкото и на мен лично като финансов министър да не ми изглежда добра идея, щеше да се случи. В момента, когато Папандреу каза „референдум" и паднаха пазарите, то беше невъзможно.

Водещ: Сега, нали знаете, че това звучи така - Папандреу ни е виновен за всичко. Но аз да ви попитам вас, всички ви искат оставката или поне мнозина ви искат оставката. Дори вече зърнопроизводителите пари не искат, оставката ви искат.

Симеон Дянков: Защото разбраха, че няма да получат пари. Те първо ми искаха извинението. Аз им се извиних, обаче това не беше достатъчно. Продължаваха да искат пари. Между другото, и допреди два дни се опитваха пак да намерят 70 милиона да вземат от други сектори. Това, между другото, е пример за друг нереформиран сектор. Тук въпросът е, и тук според мен има вина правителството, не заради подписването на това, а заради задаването на въпроса, и тук имаше огъване във времето от страна главно на Мирослав Найденов - на министъра, който отговаря за това. Въпросът е следния - защо държавната субсидия до тази година на 100% се даваше на зърнопроизводителите? Никой друг не е получавал. Пчелари не са получавали, животновъди досега не са получавали, производители на краставици. Защо само на зърнарите се дава?

Водещ: Защо, какво подозирате вие?

Симеон Дянков: Така е било във времето, не само в нашето правителство.

Водещ: Е, каква е вината на Мирослав Найденов тогава? Че е продължил тази традиция?

Симеон Дянков: Да, че той като министър на земеделието трябва да си задава въпросите, защото той отговаря за политиката на...

Водещ: Вие не харесвате Мирослав Найденов, не харесвате и Тотю Младенов. Не им харесвате работата, така ви усещам от разговора.

Симеон Дянков: Смятам, че те са от министрите, които дълго време не отстояваха правилната позиция. Не само за правителството, не отстояваха правилните позиции за България. Тотю Младенов напоследък, но това беше след рязка намеса на премиера, влезе в правилната посока.

Водещ: Под ваше давление сигурно.

Симеон Дянков: Не, не, честно казано, не под мое давление този път, влезе в правилната посока и в момента аз съм доволен от него. Мирослав Найденов трябваше от самото начало да зададе този въпрос. Както аз задавам въпроса. Аз задавам въпроса защо държавата трябва да плаща за БДЖ - една нереформирана институция? Аз ако не го спра, ние ако не го спрем...

Водещ: Ето, вие сега го спирате, сега спирате и за зърнопроизводителите. Защо единият сюжет да може да се случва сега, а другият да не може да се случва?

Симеон Дянков: Не, въпросът тук е защо това не е станало преди две години. И въпросът е, БДЖ ние също знаехме или би трябвало по-скоро да знаем, че има тема в БДЖ преди две години. Тогава също имахме един сравнително нерешителен министър, той вече не е министър - Сашо Цветков. Той се огъна тогава.

Водещ: Затова ли го сменихте?

Симеон Дянков: Затова го сменихме. И сега те се правят в още по-тежка обстановка в цяла Европа. Това не е извинение, че в Европа е по-тежката обстановка, ние го виждаме всички. Но понеже и тук е тежко в тези нереформирани сектори, това заедно с тежестите на Европа, ако не се реши сега, просто няма бъдеще.

Водещ: Обаче знаете, че мнозина не ви харесват - и синдикатите искат вашата оставка, и много хора от сектора, замисляли ли сте се някога, господин Дянков, да подадете оставка?

Симеон Дянков: Не. Аз 15 години съм работил в предишната си работа с финансови министри и знам, че никой финансов министър не е особено долюбван и в предишната си работа съм научил да гледам в дълга перспектива - 20-30 години. И като правя нещо аз така си мисля, не дали ще съм харесван сега, дори следващата година до края на мандата, а като обяснявам на внуците си след 20-30 години какво съм направил и защо, 30 години от сега, дали аз ще съм горд с това, което съм направил.

Водещ: А защо казахте пред Ани и Виктор, че няма да сте министър в следващия кабинет на ГЕРБ?

Симеон Дянков: Трудно е да си финансов министър. Смятам, че дотогава ще бъде ред на някой друг.

Водещ: Защо, какви са ви плановете?

Симеон Дянков: Да не съм в правителството и въобще в държавната администрация тогава. Трудно е.

Водещ: У нас ли ще останете обаче?

Симеон Дянков: Едва ли.

Водещ: Имате идеи да живеете в чужбина?

Симеон Дянков: Живял съм в чужбина дълго време, в няколко държави. Светът е голям. Може да съм тук, може да съм навън, просто смятам, че особено в тежка финансова криза, бил съм министър малко над две години и четири месеца - 28 месеца. 27 финансови министри има в Европейския съюз, аз сега съм седмия с най-голям стаж. 20 финансови министри са се сменили, откакто аз съм на стаж, в няколко държави по двама вече са се сменили. Много е тежка обстановката.

Водещ: С частен бизнес ли ще се занимавате?

Симеон Дянков: Едва ли, не съм от типа, който влиза в частния сектор.

Водещ: Ще се върнете ли в Световната банка?

Симеон Дянков: Не, Световната банка вече е минало за мен.

Водещ: Вие състрадателен човек ли сте?

Симеон Дянков: В личен план да. Когато работя за държавата и трябва да защитавам общия интерес, не работя така. За разлика от премиера. Премиерът често е много състрадателен човек и често просто наистина страда с проблемите на хората. Аз се опитвам и това смятам, че е задължително.

Водещ: Мислили ли сте как живеят пенсионерите, как живеят безработните, как живеят семейства с малки деца, където има безработни? Наистина, понякога опитвали ли сте се да си представите техния живот?

Симеон Дянков: Не само съм се опитвал, аз имам правило мое всяка седмица поне ден, обикновено два дни пътувам из страната и се виждам с всички. В смисъл, днес бях в Троян, преди три дни бях в Карнобат и в Созопол и си говоря с обикновените хора. И те ми казват, особено възрастните хора - вдигайте пенсиите, вдигайте пенсиите. Постоянно това ми се казва. И аз им казвам: като намерим повече пари, като съберем, ще вдигнем пенсиите. Тая реформа, в която се говори за пенсии...

Водещ: Синдикатите биха ваше чучело с пръти на площада. Болеше ли ви, господин Дянков?

Симеон Дянков: Не, такива неща въобще, искрено го казвам, въобще не ме засягат. Виждал съм го в много държави, виждал съм това, което казах - че трябва да се мисли с години напред.

Водещ: Благодаря.