10.11.2011 г.

Интервю на заместник-министъра на финансите в предаването на Дарик радио „Европа сега\"

Трябва ли да бъдем спокойни за спестяванията в българските банки и доколко, усилията на страната ни да запазим финансова стабилност ще ни помогнат на фона на трусовете в еврозоната?

Следим какво се случва в Европа, участваме активно в европейския диалог.  Вчера се проведе заседание на Съвета на финансовите министри, където участва и нашият представител в Брюксел. Наистина случващото се в Гърция има пряко влияние върху България. Както знаете, ние сме съседи, оценяват ни като един регион, но в същото време повечето от оценките са преекспонирани. Бих искала да направя уточнението, че българската банкова система е изключително стабилна. В момента наблюдаваме една висока капиталова адекватност. Имаме капиталова адекватност от над 15% на банките в България и то в условия, когато в Европа се дискутира да се въведе в средата на следващата година изискване за капиталова адекватност на водещите банки от 9%. Имаме от една страна стабилност, но случващото се в региона наистина ни засяга, затова приемаме такива мерки. Говорейки за българската банкова система, бих искала да подчертая, че наблюдаваме и достатъчно висока ликвидност на нашите банки. Месечно ръстът на депозитите на гражданите варира от около 300-400 млн. лева. Имаме дори гръцки граждани, които считат българските банки за по-стабилни, надеждни и те превеждат своите депозити тук. Така че пряко отношение върху българската банкова система случващото се в Гърция няма. Но тъй като въпросът за стабилността на еврозоната касае стабилността на цяла Европа, ние участваме в този диалог. Знаете, че в момента предстои да бъде взето решение за отпускане на поредния транш от 8 млрд. евро за Гърция съвместно с Европейския съюз (ЕС) и международния валутен фонд (МВФ) и становището, което беше дискутирано и вчера, е, че е необходимо да се изчака ангажимент на новото гръцко правителство, писмен ангажимент за провеждане на реформите. По принцип на Европейския съвет на 23 октомври беше подчертано, че е необходимо Гърция да приеме широко мащабна програма, така че стратегически да намали съотношението на своя външен дълг към брутния вътрешен продукт (БВП). До 2020 г. предстои да бъде поет ясен ангажимен от гръцкото правителство за провеждане на реформи - на фискална консолидация и на структурни форми, които ще доведат до наистина рязко подобрение на състоянието на нашата съседка.

От думите ви разбирам, че спестяванията в родните банки се увеличават. Така ли да преведем данните?

Точно така. Увеличаването на депозитите и на спестяванията говори от една страна за доверие в българската банкова система. От друга страна, е гаранция, че тази банкова система може да устои на шоковете, които са външни към днешна дата. Както ви казах, имаме и висока ликвидност на банките, и достатъчна капиталова адекватност, която намалява риска в тази ситуация, която имаме в момента.

Това ли е, онова което страната ни може да спечели на фона на недобрите събития в южната ни съседка?

Не бих казала да спечели. Въпросът е, че ние наистина трябва да провеждаме една разумна политика и отражение на това наше виждане е внесеният бюджет, който в момента се дискутира. Ние ще продължим политиката на фискална консолидация. Ще инвестираме повече в секторите, които носят растеж и заетост. Особено в изпълнение на европейските оперативни програми. Така че, ние просто ще предприемем онези действия, които ще гарантират, че България ще продължи да бъде остров на стабилност в региона. От друга страна, ще участваме в европейския диалог, предвид това, че проблемите са глобални, те изискват решение от вскички страни. В тази връзка ние настояхме да бъде поет ясен законодателен ангажимент и от другите страни членки на ЕС, като те в своето законодателство впишат нещо подобно на нашия национален Пакт за финансова стабилност, изсиквания за ограничаване на държавните дефицити, и за ограничаване на дълга, което ще гарантира стабилност в цяла Европа.

Как се приема обаче това наше предложение? И то по-скоро подкрепяно от страните членки, които са извън еврозоната ли е или намира подкрепа и сред участниците във валутния съюз? 

Нашата позиция е много близка до тази на Германия. Наистина страните, които провеждат сруктурни реформи и имат стабилна политика в момента, също страдат от проблемите на периферията на еврозоната. Знаете, че и това е изискване към всички. Знаете,  че Италия също има проблеми в момента. На последния Европейски съвет те представиха идеята си за една структурна реформа. Но предвид това, което се случва там, също има проблеми. Така че ангажиментът да се провежда надеждна и стабилна финансова политика трябва да важи за всички. Не само за еврозоната, не само за периферията на еврозоната, но и за всички европейски страни. И тази позиция среща все повече разбиране.

Казахте Италия. Пазарите и там реагираха сериозно на всичко, което се случва отново. Това в дългосрочен план какво налага, освен затягане на коланите, строга фискална дисциплина? Как ще ни засегне това като мерки, макар и като страна извън еврозоната?

Този въпрос бе поставен още в началото на този месец в Кан на срещата на Г20. Решението е наистина да бъде приет един план за действие за растеж и заетост. Т.е необходима е фискална стабилност, ограничаване на разходите и на дълга и в същото време мерки за стимулиране на растежа, мерки за създаване на нови работни места. В момента се дискутира такава платформа за действие за спасяване на банките, която да позволи не просто те да преодолеят тази криза сега, а да запазят банките своите възможности да кредитират реалния сектор, за да може да се гарантира развитие и растеж. И това е наистина най-тежката задача - да бъдат приети такива програми в съседните страни като Италия и Гърция, които ще гарантират стабилност и в същото време да бъде запазена възможността банковата система на Европа да гарантира растеж и заетост. Това беше обсъждано и на заседанието на ЕКОФИН, това предстои да се обсъжда и на всички работни групи да края на този месец и на заседанието на Европейския съвет през декември.

Планираният данък върху финансовите транзакции е заложен напред във времето. Доколко той е решение на проблемите в еврозоната и в Европа избощо и в отношението на страна ни към този  данък?

Дискусията за данък върху финансовите транзакции е предизвикана от това, че финансовият сектор изигра важна роля при предизвикването на икономическата  криза. Банките и финансовият сектор участваха в създаването на кризата, ако бих могла така да се изразя, а правителствата и европейските граждани понесоха последствията от тази криза. Затова беше инициирана такава дискусия да бъде въведен данък върху финансовите транзакции, който ще помогне в този финансов ресурс, да помогне за преодоляване на последствията от кризата. В България обаче банките са стабилни, както в началото подчертах и всъщност те никога не са получавали правителствена подкрепа от нас. Така че ние нямаме нито основанията за криза, нито имаме очаквания за някакви особени приходи, ако бъде въведен подобен данък. И в тази връзка от самото начало ние изразихме позиция срещу такъв данък. Ние считаме, че ако се въведе данък върху финансовите транзакции в една стабилна икономика като българската, в същото време с недостатъчно развит финансов пазар, не би имало и фискален ефект, а само би довело до по-ниска конкурентоспособност на банките. По същия начин ние сме против въвеждането на данък върху финансовите транзакции в рамките на Европа, защото би поставило Европа в по-неконкурентна позиция спрямо другите финансови центрове като Щатите и Югоизточна Азия. Затова считаме, че въпросът за въвеждане на подобен данък следва да се дискутира в глобален аспект и да бъде въведен в глобален мащаб. Страните са разделени. Има както противници, така и поддръжници на тази идея и въпросът предстои да бъде дискутиран в бъдеще.

На фона на всичко това, което се случва вече месеци в еврозоната, как и къде стои нашият дългосрочен приоритет като начало на страната ни за влизане във валутния съюз?

Съгласно Договора за членство в ЕС ние следва да стремим към влизане в еврозоната. Никой не е отменил този наш ангажимент като дългосрочна цел. Това продължава да бъде важна приоритетна цел за нашето правителство. Но от друга страна, въпросът е, че е необходимо да има стабилност, ние искаме да знаем какво се случва в Европа, да има едно развитие в еврозоната, което гарантира от една страна стабилност, от друга растеж и заетост и тогава ще обсъдим конкретните параметри на присъединяването към еврозоната. Ние участваме в диалога и една от нашите позиции е, че решенията, които се взимат в еврозоната, касаят всички 27 страни, затова ние бихме искали да участваме в диалога, в обсъждането както на предизвикателствата, така и в търсенето на решения, тъй като въпросите се отнасят до това какво се случва в еврозоната и как тези решения влияят върху всички страни от Обединена Европа.

Т.е., бързайки бавно към еврозоната, ако мога така да кажа, търсим опит да отстояваме позицията си редом с другите държави, които са извън валутния съюз?

Точно така, ние търсим общи позиции с всички, както страните в еврозоната, така и страните извън еврозоната. Но водещо за нас решение е националният интерес. Ние наистина сме вложили огромни усилия, за да постигнем стабилност, както знаете и дефицитът ни е под Маастрихтския критерий, очакваме много добри резултати в края на тази година. Като съотношение дълг към БВП ние сме на второ място след Естония в Евросъюза на 27-те. Така че ние искаме наистина да видим една стабилна и развиваща се Европа, за да обсъждаме нашите бъдещи действия.

Тъй като вече и евролидерите  допуснаха възможност все пак Гърция да излезе от еврозоната. Има ли такъв вариант Б, по който да работи властта у нас?

Вариант за излизане от еврозоната не съществува. Съществува вариант за излизане от Европейския съюз. И аз лично считам, че това не се обсъжда сериозно. Никой не обсъжда реално възможността Гърция наистина да напусне ЕС. Въпросът наистина е, че в момента имаме безпрецедентна финансова криза, която има  икономически последствия, така че трябва да се търсят дългосрочни устойчиви решения, но сред тези решения не е напускането на страните от ЕС.

В един от силните „козове\" на страната за привличане на чужди инвеститори, а и догодина ниският дефицит, което на фона на част от европейските страни е едно голямо постижение, в същото време обаче ние залагме възможност за поемане на нов дълг в предстоящия бюджет. Няма ли това да е противоречив сигнал, като се има предвид, че еврозоната търпи тези трусове именно от дълговата криза?

Ние сме далеч от такива нива на дълга, които могат да бъдат възприемани като свързани по някакъв начин с криза.Това което бих искала да подчертая, е, че ние залагаме в предложението ни за бюджета следващата година, е дори за по-голяма фискална консолидация. Дефицитът по Консолидираната фискална програма е предвидено да бъде 1,3% от БВП, което е много под 3% изискване от Маахстрихт, което е наистина изключително положително. Показателят за дълга е той да нарасне до 19%, което отново ни поставя в групата за нискорисковите страни. И бих искала да ви уверя, че увеличението на дълга е продиктувано от изпълнението на стратегически за страната ни проекти, гарантиране на адекватно финансиране на държавните разходи и Министерството на финансите и в бъдеще ще провежда една стабилна и устойчива политика.

Бих искала да използвам възможността да спомена, че средносрочната доходност на държавния дълг на България на вътрешния пазар възлиза на много ниски нива. В понеделник тази седмица, на 7 октомври, имахме поредния успешен аукцион. Това е доказателство, че инвеститорите, финансовите инвеститори в нашата страна имат доверие към цялостната дългова политика на правителството. Т.е. инвеститорите - банки и пенсионни фондове, оценяват, че нашата дългова политика е стабилна и надеждна.

Тази заложена възможност за поемане на нов дълг означава ли, че ще потърсим пари по този начин, за да плащаме по падежа на облигациите?

Това е една възможност да излезем на международните пазари да емитираме еврооблигации, която е заложена в бюджета. Това е една практика, която през последните години също съществува. И тази година ние имахме възможност в бюджета да направим емисия от 2 млрд. лева на международните пазари, но ние не се възползвахме от това, предвид развитието на международните пазари и на стабилността на вътрешния пазар, така че не ни се наложи да прибегнем до тази възможност. Заложили сме отново в следващата година, но отново само като възможност. Дали ще прибегнем до емисия на еврооблигации ще зависи от конкретната оценка на пазарните условия през следващата година.