Република България

Министерство на финансите

Официална интернет страница

Календар

  • 2024
  • НОЕ
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
  • 11
  • 12
  • 13
  • 14
  • 15
  • 16
  • 17
  • 18
  • 19
  • 20
  • 21
  • 22
  • 23
  • 24
  • 25
  • 26
  • 27
  • 28
  • 29
  • 30
Още по темата

СИМЕОН ДЯНКОВ: НЕ СМЕ ЛЮБИТЕЛИ НА ФИНАНСОВИТЕ АВАНТЮРИ

17.06.2011 г.

България е добрият пример на Евросъюза за фискална дисциплина. Вицепремиерът отговори на въпросите на в. "Аз Буки", издание на Министерството на образованието, младежта и науката

 - Вие сте последователен в усилията си за намаляване на разточителния административен апарат. На какъв резултат разчитате?

Разчитам да имаме гъвкава, ефективна и добре платена администрация. От 2009 г., когато дойде това правителство на власт, до момента администрацията е оптимизирана с около 9000 щата. Това са около 12 процента. Съкратени и слети са 23 структури и този процес ще продължи.  

Близо сме до оптималната численост на централната администрация и щатовете няма да могат да нарастват повече. Това означава, че ако някой иска да си да си увеличи персонала, ще трябва в друго министерство той да бъде намален. Същото важи и ако някой иска да увеличи заплатите на служителите си. Пречки за това няма, но тези пари трябва да дойдат отнякъде. Т.е. той ще трябва да намали щата, за да стимулира останалите си служители. Това е принципът, който ще гарантира, че разходите на централната администрация няма да растат повече, както това е ставало с общините през последните 10 години. Едновременно с това ще се подобри работата, защото хората ще са мотивирани да работят повече.  

Променихме и Класификатора на длъжностите, където имаше много безумия. Например, служители, които вършат една и съща работа и имат една и съща квалификация, но са в различни администрации, вече ще получават сходно заплащане. Няма логика за специалист в една администрация да се иска квалификацията на експерт, а в същото време експерт с по-ниска квалификация, но в друга администрация, да получава повече пари. И този проблем го решихме.

Един от най-важните ефекти е, че ще дадем възможност на повече млади хора да работят в администрацията и ако са кадърни, да се развиват бързо. Намаляват се изискванията за някои длъжности и за ранговете, които бяха неоправдано завишени и пречеха в администрацията да влизат повече млади хора. Длъжностите ще се оценяват по ясни и обективни критерии - знания и умения, свобода на вземане на решения и други. Едновременно с това се завишават изискванията за ключови длъжности, за да се повиши качеството на подбора. Променихме и изискванията към звената в администрацията, за да се засили експертният капацитет и да се намалят ръководните длъжности. В момента има началници с двама-трима експерти и това го променяме.

По отношение на заплащането предстои на базата на променения Класификатор да бъде въведена новата система на заплащане в администрацията. Така 75% от възнаграждението на служителя ще е фиксирано, а другите 25% ще се дават само при добре свършена работа. Вероятно моделът първо ще бъде въведен пилотно през есента и идеята е да влезе от 1 януари догодина.

Просто е време да се смени моделът и да се изтрие етикетът за мързеливата и некадърна администрация. Когато в администрацията дойдат повече млади хора, това клише ще отпадне. 

 - Г-н Дянков, сменихте дългогодишното ръководство на Националния дворец на културата. Първата версия за мотивите Ви гласеше, че искате да приватизирате един от символите на столицата. Бихте ли пояснили какви са плановете на финансовото министерство за развитието на НДК?

Да, сменихме ръководството и най-после вкарахме НДК в правния свят на държавата. Защото повече от 20 години не се знае точно какъв е статутът му, как се издържа, как се управлява, на какви принципи и т.н. Очаквам това да стане ясно след като приключи работата си Финансовата инспекция. И основната задача на новото ръководство на НДК е да състави план за модернизация на комплекса, за да го утвърдим наистина като модерен културен и конгресен център. Не съм убеден, че в момента той е много модерен и затова трябва да се направи нещо. За целта известно време НДК минава под контрола на моето министерство - за да сложим нещата в ред, а после ще отиде, където му е мястото - под шапката на културното министерство.

Отново казвам, никога не сме имали намерение НДК да се приватизира, напротив. Подготвен е акт на Министерския съвет, с който ще апортираме Варненския Конгресен център в НДК. Вкарваме ги в забранителния списък за приватизация и ще ги развиваме заедно. И това вече е подготвено. Ако някой е имал някакви други версии, нещо се е объркал.  

 - Стана ясно, че Пактът Евро плюс не означава допълнителни финансови задължения на България. По-скоро, ако сме част него, от нас ще се изисква по-строга финансова дисциплина, от което имаме интерес. Какъв е оптимистичният срок за присъединяване?  

Ние вече участваме в Пакта за еврото плюс и това участие няма фискален израз. От наша гледна точка това е потвърждение на дългосрочния ни ангажимент пред хората и в ЕС да бъдем фискално дисциплинирани и да не изпадаме в разходни авантюри.

Темата за нас сега е Пактът за финансова стабилност, с който нашето правителство малко изпревари инициаторите на Пакта за еврото. Той първо се наричаше Пакт за конкурентоспособност, а после след много компромиси стана „Пакт за еврото плюс". „Плюс"-ът идва от това, че към този политически ангажимент могат да се присъединяват и държави извън еврозоната. Ние се включихме, защото смятаме, че можем да бъдем сред добрите примери в ЕС за фискална дисциплина. При условие обаче, че не се говори за хармонизирани европейски данъци и други такива.

Другата голяма цел - ниската ни данъчна тежест е стратегическо предимство за страна като България, достатъчно малка, с икономика от отворен тип и зависима от международните пазари. Настояваме за промени в Конституцията, които ще гарантират дългосрочно това наше предимство по отношение на преките данъци - 10-процентните плосък данък върху доходите и данък върху печалбата и да стане по-трудно всяко следващо правителство да променя ставките на преките данъци. Проектът, който вече е в парламента, предвижда това да става с квалифицирано мнозинство от 2/3 от депутатите. Отделно дефицитът не трябва да надвишава 2% от БВП, а преразпределението през държавния бюджет да се ограничи до 40% от БВП, включително с евросредствата. Така ясно ще покажем, че мислим перспективно, а не от избори на избори. Така се печели и доверие, но то трябва и да се задържи по някакъв начин. И това няма да стане без правила. Румънците също явно го разбират, защото и техният президент предложи преди дни промени в румънската конституция, с които иска да се ограничи дефицитът до 3% от БВП. Това значи, че българският пример вече работи. Такава е оценката и от международните финансови институции, и от ЕК. Просто трябва това да стане.             

 - Каква е оценката ви за действаща вече рейтингова система на висшите училища у нас? Как това ще се отрази на качеството на висшето образование от гледната ви точка на икономически вицепремиер?

Системата явно действа и това се случва за първи път у нас. Резултат ще има в средата на годината, когато най-рейтинговите университети ще получат допълнителни средства над утвърдената им държавна субсидия. Това трябва да накара ръководствата на университетите да повишават качеството в повече специалности, от една страна, а от друга - да фокусира средствата там, където те наистина са необходими, а не навсякъде. Това е най-важното. Другата тема тук е доколко допълнителните субсидии са обвързани с реалната икономика и с нуждите на бизнеса и тук има още работа. Висшите училища трябва да спрат да произвеждат безработни висшисти и рейтинговата система постепенно ще помогне да отпаднат непопулярните специалности. Ако това отговаря на нуждите на бизнеса, значи системата работи добре.    

 - Като вицепремиер направихте поредица от срещи с представители на българската диаспора. Вие сте първото правителство с последователна политика по отношение на сънародниците ни зад граница. Беспорно, това включва допълнително финансиране. Кои дейности ще бъдат приоритет?

През последните месеци се видях с много от нашите сънародници зад граница. Последно посетих българските общности в Сърбия, Хърватия и Албания и от тези срещи излязоха много теми. Първата е образованието и достъпът до българска култура. Втората са конкретните нужди на българите в чужбина, които са много и не знам доколко предните години тези проблеми са решавани успешно... Не става дума само за изграждане на църкви и училища, но и за комуникация и достъп до български телевизионни програми например. Тази тема излезе при срещата ми с българи в Албания.  

В момента имаме една много успешна програма - „Роден език и култура зад граница", където има ресурс за български училища и интересът към програмата расте в пъти от две години насам. През 2009 г. училищата са били 43 а през миналата година вече са 140. Към 3 млн. лева са дадени до момента по програмата и вероятно тази година ще намерим допълнителен ресурс, защото тя работи.

Трябва да се подобрят контактите между общностите и това е друга голяма тема. Много трудно може да се установи колко точно са българите зад граница в момента и къде живеят и това е проблем не само за държавата, но и за самите тях. Оказва се, че в повечето случаи проблемите на българите навън са сходни, но няма механизъм, който да им дава възможност да обменят информация и опит. Затова подготвяме интерактивен портал, който да бъде достъпен до всички и да работи като платформа за обмен на идеи, проблеми и решения. Той ще помогне и за своеобразно електронно преброяване на българите зад граница и в крайна сметка ще свърже в една мрежа българските общности. Така и задачата на държавата ще бъде по-лесна и по-добре ще можем да отговорим на проблемите и очакванията.

 - Предвиждате ли увеличение на стипендиите за студентите от българска народност от чужбина, които учат у нас. Сега тя е 90 лв. Колко би могла да стане?

Ще се търсят възможности за допълнителни облекчения, така че повече наши сънародници да могат да завършат образованието си в България и да работят тук. Това включва и финансови стимули и предстоят разговори за възможностите в тази посока, за да могат те да бъдат отразени в бюджета за следващата година.

Този сайт използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на сайта.

Приемане Отказ Повече информация