27.10.2010 г.

Пускаме еврооблигации до 2 млрд., но само ако е нужно и изгодно Образованието и доверието в съда са сред приоритетите за 2011 г., казва в интервю за в. „Стандарт" заместник-министърът на финансите Боряна Пенчева.

- Г- жо Пенчева, има ли промяна в нагласите към България от страна на европейските ни партньори?

- Факт е, че в европейски и световен план към нас се забелязва повишено доверие. В момента в рамките на съвета на финансовите министри от ЕС - ЕКОФИН, се обсъжда нова съвместна регулаторна рамка за излизане от кризата, за съгласуване на бюджетните политики и за изграждането на система за единен европейски контрол. Коментира се че е необходимо приемането на строги фискални политики. Почти всички страни от ЕС се намират в процедура на свръхдефицит. Така че правителствата трябва да се фокусират върху гарантирането на фискална стабилност и едновременно с това да провеждат структурни реформи.

- По-тежко ли се отрази кризата у нас в сравнение с останалите страни от ЕС?

- На фона на общата ситуация в Европа и възстановяването от кризата България стои много добре.

- Какво ни очаква до края на годината?

- До края на годината ще имаме положителен растеж от 0,7 %. Това е оценка, която се споделя не само от нашите изследователи, но и от международните наблюдатели като рейтинговите агенции, МВФ и нашите европейски партньори. За следващата година плановете ни са да достигнем ръст на икономиката от 3,6%. Дефицитът за 2011 г. ще е 2,5%, като ще се намали до 1,5% през 2012 и до 1% през 2013 г.

- Изпълними ли са тези прогнози, тъй като и на МВФ са по-ниски очакванията?

- МВФ са направили своите прогнози много по-рано, без да отчитат положителните тенденции на развитие на световната икономика. Но те самите сигнализираха по време на срещите си с нас за тези тенденции.

- Ще отчетем ли в такъв случай ръст от 3,6% догодина?

- Нашата оценка не се базира просто на едно добро пожелание и не е субективна. Тя е резултат от математически модел, който показва точна и конкретна прогноза на базата на икономически фактори.  Очакваме и известен базисен ефект, тъй като беше много ниска базата след кризата от 2009 г. Така че растежът се дължи до известна степен и на този ефект.

- Ще има ли допълнителни предпоставки за растеж на икономиката?

- Подобряването на бизнес климата в промишлеността, строителството, търговията на дребно и услугите ще окаже такъв ефект. Освен тези сектори, които отчитат повишение, очаквам да има растеж в селското стопанство, както и добър зимен сезон за туризма. Така че имаме всички основания да смятаме, че прогнозата ни за следващата година не само ще се изпълни, но може и да бъде надхвърлена. Ние все пак решихме да бъдем по-консервативни за Бюджет 2011.

- Ще емитираме ли 2 млрд. дълг през 2011 г.?

- В бюджета за следващата година е заложена възможност за емитиране на еврооблигации. Това е една практика, която е съществувала и предишни години. Тя дава гъвкавост и гаранция, че финансовото министерство има различни инструменти за управление на дълговата политика. Но това в никакъв случай не значи, че на всяка цена ще се емитират еврооблигации и стойността им ще е 2 млрд., просто в закона се залага една рамка.

- И все пак каква е вероятността да се прибегне до такава мярка?

- Ние ще следим международните пазари и в най-изгодните моменти, когато се прецени, че това е необходимо, ще емитираме дълг. Бюджет 2011 предвижда максималният размер на дълга да не надвишава 14,3 млрд. лв., или около 18,5% от БВП. Това е много нисък показател и запазваме политика на стабилност и нисък дълг.

- Има ли опасност от високи лихви и неизгодни условия при емитиране на евроблигации?

- Не, това не е кризисно финансиране, а и страната ни не се нуждае от такъв тип финансиране. Напротив - фактът, че излизаме на международните пазари, значи, че имаме доверието на инвеститорите и те проявяват интерес към нашите дългови инструменти. На вътрешния пазар имаше огромен интерес и последните емисии бяха презаписани между 4 и 7 пъти. В момента рисковите ни премии са 233 пункта, или едни от най-ниските в Централна и Източна Европа. На Румъния са към 300, а на Унгария - 280 пункта.

- Предвиждат ли се заеми от финансови институции?

- Предстои активизиране на отношенията с международните финансови институции. Очакваме до края на годината да стартира усвояването на средствата по кредитното споразумение с Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), което осигурява финансиране по европроекти.

- А тези външни заеми само за конкретни проекти ли ще са, или като цяло за стабилизиране на икономиката?

- Заемите от ЕИБ са за конкретни проекти. Ще се опитаме да стартираме и кредитно споразумение за съфинансиране на проекти по оперативните програми "Транспорт", "Околна среда" и "Регионално развитие". Със Световната банка ще работим през следващата година още по заеми за секторите образование, пътна, жп и общинска инфраструктура. Но от споразумения с общи макроикономически условия вече нямаме нужда.

- Ще трябва ли да ускорим процесите в пенсионната и здравната реформа, както съветва ЕК?

- В момента всички страни в Европа обсъждат структурните реформи. Необходимо е гарантирането на фискалната консолидация на социалните разходи и затова трябва да се проведат пенсионни и здравни реформи. Това е изискване, което гарантира стабилност на европейската система като цяло. От друга страна, в рамките на нашата икономика е изключително важно да се повиши ефективността и ефикасността на тези системи. България е една от най-застрашените страни в ЕС от демографските проблеми. Реформите трябва да се предприемат сега, защото в средносрочна и дългосрочна перспектива тези сектори ще се превърнат в тежест за цялата система и за всеки български гражданин.

- Има ли срок, в който тези реформи трябва да се извършат?

- Няма такива срокове, но те са част от бюджетните процедури на страните и от политиките, съгласувани в Европа. От 1 януари 2011 г. страните от ЕС ще съгласуват макроикономическите си и бюджетни политики, за да имат общ подход при решаване на европейските предизвикателства. Така че ние, след като сме поели ангажимент към Европа, трябва да се съобразим с тази обща политика и заедно с другите страни да извършваме включително болезнените реформи, за да гарантираме стабилност.

- Ако се забавят реформите, ще има ли санкции за страната от ЕК?

- Забавянето на реформите ще рефлектира върху финансите на страната, бюджета и дефицита на съответните системи и ще станем рискова страна. Освен това в момента се обсъжда въвеждане на санкции за страните членки, които бавят реформите - от спиране на еврофондове до преки глоби в размер на процент от БВП.

- А доколко действително има риск за страната отвън?

- Дискутират се възможни заплахи през банковия сектор и през търговско-икономическите отношения, но обнадеждаващо е, че банковият ни сектор е изключително стабилен. Така че считаме, че рисковете за България не са реални, и съвместно с БНБ следим този процес. По външноикономическата политика се стремим към диверсифициране на нашите пазари. Разглеждаме възможността за разширяване на икономическите отношения с пазари в Близкия изток, страните от ЦИЕ и Далечния изток.

- Кои ще са нашите приоритети в рамките на стратегията "Европа 2020"?

- В момента се формират националните цели за достигането на стратегията. През следващата година имаме 4 основни приоритета - подобряване на инфраструктурата, повишаване конкурентоспособността на младежите, създаване на най-добрата бизнес среда в Европа и подобряване на доверието в държавните институции и съдебната система.

- Колко европари ще усвоим догодина?

- За следващата година се предвижда да усвоим 2,4 млрд. лв. по всички европрограми. Ако се работи експедитивно, ще получим и повече средства от ЕС.

- Кое ще е приоритет на правителството за догодина - стабилизирането на страната или изискванията на ЕС за реформи?

- Това е правителство за европейското развитие на страната. Приоритетът на правителството е да се гарантира стабилност и растеж в европейски контекст. И смятам, че ще го усетят и обикновените граждани, защото когато има растяща икономика, макар и с малки темпове, има стабилност и може да се правят както лични, така и бизнес планове.