03.05.2010 г.

Готов съм да изслушам всички, които имат работещи предложения, коментира финансовият минисър в ексклузивно интервю за новия брой на списание b2bnews.

Няма да пипаме бюджета за тази година, фискалният резерв е 6,3 млрд. лева и отговаря на ангажиментите ни и към МВФ, и към ЕС. Банковата система е стабилна, валутният борд също. Сега трябва да стимулираме вътрешното потребление, смята Дянков. По думите му пред списанието изненадите с договори на предишния кабинет продължават. Вицеприемиерът отрича кабинетът да се е отказал от допълнително рязане на разходите на държавните ведомства.

Всички сме против вдигането на ДДС, заявява Дянков и допълва, че правителството продължава да работи по други алтернативи. Според него бизнес климатът няма да пострада от данък лукс, а бюджетният дефицит ще бъде овладян под 3%, като целта за 2010 остава балансиран бюджет! Хората все още не са уверени, че страната излиза от кризата, коментира Дянков и се заканва, че паразитните държавни структури ще бъдат премахнати.

Договорени бяха 60 антикризисни мерки, какви са вашите прогнози за фискалния ефект от мерките и кога реално ще бъде усетен той?

Да, наистина предложенията бяха договорени и още се чудя на изказвания, които внушават обратното и изглеждат така, все едно въобще не сме говорили заедно - правителство, синдикати и работодатели. Техните оценки са, че през последните седмици в рамките на Тристранния съвет за сътрудничество постигнахме безпрецедентно ниво на диалога и аз споделям тази оценка на партньорите.

Бяхме единодушни в едно - приоритетни трябва да бъдат мерките, които биха имали най-бърз фискален ефект в рамките на тази година. Например разплащането на задълженията на предходния кабинет към бизнеса по изпълнени обществени поръчки до средата на годината. Ограничаването на текущите разходи на администрацията и ускорената продажба на квоти вредни газове са други много сериозни мерки, които ще имат ефект още през тази година. Само от тях планираме да постъпят около 600-700 млн. лева в подкрепа на фиска. Около 250 млн. лева очакваме да дойдат и от продажбата през Българската фондова борса на остатъчни държавни миноритарни дялове.

По настояване на бизнеса е включена и мярката за създаване на регистър на държавните задължения към фирмите. Ще се реши ли по този начин проблемът?

По същество проблемът е решен и до средата на годината задълженията на държавата ще бъдат изчистени. Вече сме изплатили около 200 млн. лева. Още около 500 млн. лева ще бъдат разпределени чрез Българската банка за развитие. Но държа да подчертая, че говорим само за изрядни договори, по които не са установени нарушения. Проверките на договорите забавиха изпълнението на ангажиментите на държавата, но за съжаление изненадите продължават. В края на 2008 г. и през първата половина на 2009 г. предишният кабинет е сключвал анекси към договори за над 2 млрд. лева. Данните ни са от 13 министерства. За тези анекси не са били предвидени необходимите средства в бюджетите за съответните години. И сега трябва да ги плащаме ние. Що се отнася до изрядните изпълнители на обществени поръчки, те ще си получат парите и това е целта на подготвяния регистър на задълженията на държавата към тях. 

В допитване на Германо-българската камара над 60% от мениджърите са обявили, че няма да се възползват от нито една антикризисна мярка. Как си обяснявате това?

Мерките в подкрепа на бизнеса, които договорихме, имат за цел да го подпомогнат в условия на икономическа стагнация. Ние не правим едно или друго предложение, за да отговорим на нечии конкретни очаквания, а за да отговорим на максимално широк кръг очаквания! А те са големи и продължават да създават напрежение. Постоянно водя диалог с представителите на бизнеса и инвеститорите у нас, графикът ми е пълен. Готов съм да изслушам всички, които имат добри и работещи предложения, както съм го правил досега.

Правителството се отказа от една от ключовите антикризисни мерки, които бяха одобрени от тристранния съвет. Тя предвиждаше ограничаване с 10% на разходите на държавните ведомства. Как ще се справите без тези икономии?

Напротив, не сме се отказали от тази мярка и всички знаем, че тя е крайно необходима, независимо дали се харесва или не. Без рязане на разходи не можем да минем. На този етап предвиждаме да ограничим разходите на ведомствата до 90% до края на тази година. Ако изпълнението на приходната част го позволява, през декември те ще си получат останалите 10 на сто. А дотогава ние ще имаме време да подготвим необходимите законови промени, които да гарантират ефективната реализация на мерките от пакета, които бяха одобрени до момента. Разбира се, това ще се случва в тесен диалог със социалните партньори. Съвместната ни работа не свършва дотук. 

Антикризисните мерки като цяло имат акцент върху намалението на разходите, вместо да се върви към повишение на данъците, а това се възприема добре и от бизнеса, и от обществото. Дали обаче ще бъде достатъчно и няма ли накрая все пак да се стигне до повишаване на данъчното бреме?

Против съм в условията на криза да повишаваме данъчната тежест както за гражданите, така и за бизнеса. Това не е добро решение, не само от политическа гледна точка. Нещата тук са ясни - ако успеем да запълним дупките, от които изтичат приходи за бюджета и оптимизираме разходите до възможното равнище, няма да се наложи да вдигаме данъци. Стана ясно - и това е истината, - че всички сме еднакво против вдигането на ДДС. Продължаваме да работим по всички други алтернативи.

Ще има ли данък лукс реален фискален ефект? Този налог се приема със смесени чувства, заради спорните фискални ползи, както и противоречивите сигнали, които се дават към инвестиционната общност и бизнеса. Смята се, че подобна мярка е в противоречие с принципите за данъчна равнопоставеност и трудно ще постигне целения фискален ефект, а напротив - ще доведе до повишена административна тежест и влошаване на бизнес климата?

Не виждам как бизнес климатът би пострадал от данък върху луксозни жилища и автомобили на физически лица. Доколко е спорен фискалният ефект от подобна мярка предстои да видим. Моето мнение е, че какъвто и да е ефектът, той все пак би бил някаква помощ, без значение къде ще отиват приходите - в държавния бюджет или в бюджетите на общините. Струва ми се, че в сегашната ситуация всяка такава подкрепа е необходима и трябва да се търси всеки възможен източник на приходи.

Възможно ли е дефицитът в бюджета да достигне критичните 1,7 млрд. лв., очертани от МВФ и какво трябва да се прави в такава ситуация?

Определено ще останем под 3%, което е и един от критериите от Маастрихт за влизане в еврозоната. А целта ни през тази година остава балансиран бюджет или в най-лошия случай минимален дефицит и ние ще си я гоним. Това ще ни позволи да се разплатим с бизнеса и да реализираме част от одобрените мерки за смекчаване на негативните ефекти от кризата върху социално уязвимите групи хора. Внимателно следим ситуацията и гледаме с критично око всеки позитивен сигнал.

За да останем обаче с под 3% дефицит, трябва да кажем и „Б". Не трябва да се отпускаме, напротив - редно е да затегнем доколкото е възможно дисциплината и вече имаме нелоши резултати в тази посока, особено по отношение на приходната част. За първото тримесечие Агенция „Митници" е изпълнила на 102% заложените в бюджета приходи от ДДС. Износът нараства вече четвърти месец, а само за февруари ръстът е с над 10 на сто спрямо февруари 2009 г. За първи път от 2008 г. през март имаме и спад на безработицата, макар и минимален - с 5000 души. Това са все хубави индикатори. Трябва да стимулираме вътрешното потребление. Там спадът за февруари е около 13 на сто. Хората все още не са уверени, че страната излиза от кризата. Но до средата на годината вярвам, че тази тенденция ще приключи. За това работим.

Структурни реформи или фискални мерки са ключът за излизане на България от кризата?

И структурни, и фискални. Просто трябва да мислим и да действаме консервативно и решително, където се наложи. А съпротива срещаме почти навсякъде, защото има сфери, където 20 години никой не смее да пипне каквото и да било. Това трябва да се промени, дори ако трябва да махаме паразитни държавни структури или такива с държавно участие. Всяка структура, която не работи, трябва да се реформира. И не трябва да има никакви „свещени крави", иначе ще наливаме пари в нереформирани системи, а именно това се е случвало вече толкова години. И затова сега си плащаме. Длъжни сме да преодолеем пречките, за да се справим с високите очаквания на хората към това правителство. 

Кога да очакваме реалното възстановяване на българската икономика?

До средата на годината очаквам, че българската икономика вече ще е извън кризата. Хората обаче имат нужда да виждат повече и по-ясни знаци, че това се случва. Ето още няколко такива знаци - не смятаме да пипаме бюджета за тази година, фискалният резерв е 6,3 млрд. лева и отговаря на ангажиментите ни и към МВФ, и към ЕС. Банковата система е стабилна, валутният борд също. Сега трябва да стимулираме вътрешното потребление, да помагаме на износа и същевременно да си събираме всичко, което се полага на държавата. Това е смисълът на всички усилия и мисля, че ще се справим.