29.04.2010 г.

Със Симеон Дянков, вицепремиер и финансов министър, разговаря РУМЯНА ДЕНЧЕВА, в. "24 часа"

- Г-н Дянков, как ще се реши проблема с натрупаните от българите отпуски? Толкова ли е сериозно финансовото натоварване?

- Въпросът се появи преди няколко месеца. Премиерът Борисов поръча да изчисля общата сума, ако всички си вземат отпуските до края на тази година. Установихме, че за централната администрация трябват 350 млн. лв., само за да изчистим отпуски от минали години. Това е огромна сума, хазната не може да си позволи. При това тя се отнася само за 90 000 души. А ако прибавим и останалата администрация, това са още 290 000 души и сумата стига 1 милиард. Проучихме опита на Германия, Холандия - там се разрешава от една в друга година да се преместват само 10-12 дни. Такава е и нашата идея- което означава, че от 2011 г. вече ще се прехвърлят само по- толкова дни.

- А защо тези драстични мерки с болничните? Така ще накажете и наистина болните заради симуланти.

- Не знам дали кризата разболя повече хора, но това струва 10-20 млн. лв. месечно.

Опитваме с дисциплинираща мярка да намалим този теч. Той идва от различни места - джипита дават повече болнични, отколкото явно има болни. Затова правим регистъра на тези лекари публичен- увеличаваме контрола. Ще проследим и районите- някъде има повече болнични, защо? Контрол ще има и за работодателите - дали някой не пуска хора в "болнични" и така прехвърля плащания към НОИ. Има такива данни. Има предприятия, в които всички се разболяват едновременно, а в съседното- повечето са здрави.

- Еврокомисар Кристалина Георгиева ви насърчи за пенсионна реформа, която според нея трябвало да започне "вчера"...

- Права е. Ние сме държава със застаряващо население и не можем да се бавим. Това е и единствената забележка в оценката на конвергентната ни програма. Тя трябва да ни разтърси. Аз вече я споделих с премиера. Той настоя да не се бавим и с повече обяснения да започнем в началото на 2011, а не да се чака до 2012 г. , каквито планове имахме.

- От Гърция пак идват тревожни новини...

- Да. За първи път, откакто има международна база данни за лихвите по света, лихвите по гръцките ценни книжа минаха 10%. Така Гърция стана третата в света рискова държава - след Венецуела и Аржентина.

- Как може да ни засегне?

- През стокообмена с нея, и през банките. Анализ на стокообмена показва, че той е само 8% от общия ни баланс, така че няма сериозна заплаха. През банковата ни система- БНБ следи всичко много внимателно. Миналата седмица и МВФ поиска данни. Вероятно заради банковата криза от 1996 г. нашата централна банка е по-консервативна, въвела е по-строги регулации. Така че няма и такива опасности. Има интересен факт - въпреки кризата, за 3 месеца 2 милиарда допълнителни лева са влезли в банкови депозити!

Единственото ми притеснение,свързано с Гърция, е, че големи инвеститори гледат картата на региона по-общо, а не държава по държава, и виждат една червена точка в него - Гърция.

- Да я превърнем от червена в зелена. Като обявим данъчна амнистия...

- Ние вече привличаме вниманието на инвеститтори с нисък бюджетен дефицит на фона на останалите. И с плосък данък от 10%. По две причини аз не съм привърженик на данъчната амнистия. Тя вкарва дискриминация към хората, които честно са си плащали данъците. Това наистина са бързи, но еднократни пари. Италия например прави амнистия на всеки 8 години. Но като го направиш веднъж, има опасност и регулярните приходи да паднат - създаваш очакване - "няма да плащам сега, чакам следващата". А и оценките за финансовия ефект варират от милиони до милиарди.

- Съжалявате ли, че не направихте ревизия на държавата в началото? Излизат договори, анекси, наслагват се върху кризата. Обявявате едни числа пред Брюксел, после други...

- Никога не съм имал идея да правя ревизия на държавата, надявах се на точна информация. Когато поехме ние, смятах, че дефицитът ще е до 1,5 милиарда. Веднага приехме постановление, свихме разходи и дефицит. Започнахме ревизии по министерства, излязоха още 2 милиарда. Никой не бе казал нищо за анекси - те започнаха да излизат през септември-октомври. Тогава видяхме, че трябва да се борим с още 1 милиард дефицит. Продължихме битката с други лостове - допълнителен дивидент от държавни дружества. Не смятам, че сгрешихме.

- Но избързахте с признанието, че сме готови да влезем в чакалнята към еврото..

- При криза почвата навсякъде е хлъзгава- във всички държави. Трудно се прогнозира. Особено когато има смяна на власт. Затова се надявах на честноста на предишното правителство. Но, истинските цифри излязоха чак януари. През октомври м.г. бях поискал министерствата да посочат къде очакват по-високи разходи. Получи се цифрата от 14 милиона лева. Но, данните за четвъртото тримесечие излязоха в края на януари и в същата графа изведнъж се появиха 2 милиарда. Помислих че е грешка и го върнах. Но "грешката" се оказа вярна. И тогава дойде темата за анексите. Колкото да не ви се вярва - те са стояли по чекмеджета. Така премиерът реши да събере всички директори на дирекции и да търсим обяснение. Видяхте какво стана.

- Кажете има, или няма връзка между НАП и митници и къде са обещаните 700 милиона лева от нея?

- Връзката съществува, а допълнителните 700 милиона не могат да се съберат за месеци. Казах, ако помните, 700 милиона на година основа, което означава, че в края на 2010 година тези пари ще ги има.

- Приходите обаче се сриват, факт е...

- Така е. За първото тримесечие те са доста по-малки от миналата година. Има много причини първите 2 месеца да сме на минус с 2,6 милиарда лева. Но, половината от тези пари са разплащания по еврофондове. Чухте - сега то е 7 пъти повече в сравнение с миналата година. Знаете, че като разплатим, ЕС ги връща след 45 дни, така че този разход скоро ще се върне като приход. Имаше и стари плащания - към селскостопански производители, за стари бандероли... Затова има пари, които не се отчитат като приход- веднага са станали разход.

Всъщност, приходите навсякъде падат. Ние сме 14-и от 27 държави по спад. Има интересен феномен, който споделиха всички финансови министри- пети месец износът расте, при нас средно с по 10% на месец. Това е добре, защото сваля леко безработицата, но от износа няма акциз и ДДС, т.е. няма приходи.

- Тогава да свиваме разходи. Или вдигаме ДДС , и то не с 2, а с 4%, както се чува?

- Ще свиваме разходи. Ще прилагаме антикризисната програма. А що се отнася доДДС, новина за вдигане тази седмица и за близко време няма. По принцип, тази опция продължава да стои, но като потенциално възможна, ако антикризисните мерки не сработят.

- Брюксел вчера одобри официално конвергентната ни програма. Какво е тя, обяснете я популярно?

- Тя очертава за 3 години напред какви ще бъдат реформите в сфери, където има публични финанси - в образование, здравеопазване, държавна администрация, пенсионна реформа. Дава обща визия как ще стигнем до средното ниво на доходи в ЕС.

Брюксел оцени като адекватен и начина, по който смятаме да излезем от кризата - откъм фискалната и макроикономическа политика.

Обикновено, Еврокомисията е доста критична, така че рядко се получава такава оценка за адекватност. Вчера например бяха одобрени само три програми от 27 -на България, на Естония и на Швеция.

- Какво следва от нея за обикновените хора?

- Очертава стабилни доходи и контролирана инфлация. Най-напред до 2010 година, и след това за още две години. Очертава как правителстото ще гарантира стабилност на публичните финанси, а също и икономически растеж.

- Разплаща ли се вече държавата с бизнеса?

- Ресурсът е в Банката за равитие- 520 милиона лева. Толкова са всички договори, които са проверени и ще бъдат платени. Бизнесът има възможноста да получи справка, че е в списъка от съответното министерство, да отиде в банката за развитие и да си вземе парите.

- Да изчистим слуховете около гражданството ви - американски или български гражданин сте?

- Имам, и винаги съм имал, само българско граданство. Никога не съм кандидатствал за американско и дори не съм имал такива идеи. Този въпрос ми се задава още миналата година, мисля че и вие ме питахте. Отговорът и е същия- само български гражданин съм.

- Върнахте се от Сирия. Какво договорихме за сирийския дълг? Опростихме ли много наистина?

- Договорихме връщане на 17 милиона от близо 70 милиона лева. Получаваме ги до месец. От работата си в Световната банка знам, че при такива операции се връщат средно около 10%. Така че нашите параметри са дори малко над средното.

- Какво друго ви заинтригува при това пътуване?

- Точно, когато отидохме, сирийците въведоха забрана за пушене на открито. Всички разпалено обсъждаха мярката, но стриктно я спазваха. И размера на глобите ме заинтригува - за нарушителя 200 евро, а за собственика на заведението- 1200 евро. А Сирия е по-бедна държава. Казвам това, заради дебата у нас по същия повод.

Визитка

Роден на 13 юли 1970 г.

Завършил езиковата гимназия в град Ловеч

Магистър и доктор по международни търговски и финансови отношения в Мичиганския университет

От 1995 г. работи за Световната банка като главен икономист по финанси и частно дело

Водещ автор на годишния обзор на Световната банка - World Development Report 2002, и на над 70 специализирани статии в най-авторитетните икономически издания в света

Създател на годишния доклад Doing Business Report, най-продаваното издание на Световната банка в над 100 000 копия.

От юли 2009 г. вицепремиер и финансов министър

Женен, с две деца