11.01.2010 г.

"24 часа" - 11.01.2010 

По 100 гневни писма на ден получавах срещу реформите в митниците и НАП

-  Г-н Дянков, онзи ден на лекция в Софийския университет си заложихте главата - обещахте на студентите, ако не се получи, да подадете оставка...

- Казах, че ако не излезем от кризата и реформите не дадат резултат, ще го направя. За мен е голям успех реформата в НАП и в митниците, но за да усетим резултатите, трябва още малко време. Аз така смятам - ако не успеем да използваме следващите 6 месеца за довършване и започване на реформи, трябва да си поема отговорността. И да кажа пред всички -"Това правих, защото това си мислих, че трябва да направя, не се получи". Първите 6 месеца са определящите дали това правителство е реформаторско, или не е. Защото съм твърдо убеден, а и международният опит го показва, че едно правителство прави тежките, истинските реформи главно в първата година от мандата. Така че на нас ни остават още 6 месеца за реформи. Трябва да се довършат- например здравеопазването и висшето образование, в което сега се започва с проектозакона ВАК, а са необходими поне още 3-4 други. Има и незапочнати - например пенсионната система, единният финансов надзор, държавната собственост.

- Споменахте като лично постижение реформите в НАП и митниците. Очаквахте ли тази съпротива?

-   Имаше огромна съпротива. И вътрешна, и външна. На ден получавах по 100 писма. Но помнех, че тежките неща се отхвърлят в началото. Има 15 реформи, които трябваше да започнат, повечето вече стартираха. Двете, които досега ми се изплъзнаха, са на държавната администрация и на собствеността. Тежки са, искат още малко време.

- Затова ли ще правите агенция за управление на държавната собственост?

-   Имах желанието до края на 2009 г. да е излязъл анализът, да е готов проектът и да бъде внесен в правителството. Тежката битка за бюджета малко ме отклони,но в средата на февруари тя ще е факт. Това е много важно, защото държавата има огромни активи. Имаме идея, след като съберем миноритарните дялове на едно място, това, което се получава от дивиденти, директно да отива в Сребърния фонд за пенсии. По предварителни данни само от тези дялове има активи за около 6 милиарда лева. Това са предварителни данни, до две седмици мога да кажа окончателната цифра. От мажоритарните дялове очаквам да концентрираме в агенцията за държавна собственост 30-40, дори 50 милиарда. Само си представете Българския енергиен холдинг! Все още не сме решили дали в тази агенция трябва да влезе и собствеността на министерствата. Другият вариант е да се децентрализира в общините. Във всички случаи обаче създаването й е изключително важно от фискална гледна точка, защото държавата трябва да е добър стопанин за имуществото си и разумно да преразпределя приходите от него в полза на гражданите.

- Кога ще сложите ред в системата за премии и бонуси на чиновниците?

- Тук-там са започнали нещата. Но това е по-скоро предизвестие, или малката част на голямата реформа. До средата на февруари ще представим на премиера предложение за реформи в държавната администрация. Те ще са в няколко аспекта. Работят се в Съвета за административната реформа.

- Отвързвате ли размера на премиите им от таксите и глобите например?

-Да, това е едно от нещата, които със сигурност ще се променят. Наистина, от една страна, звучи логично - колкото повече такси и глоби съберат, толкова по-висок бонус да получат чиновниците. Но се стига до непрекъснато вдигане на базата. А и куриозното е, че винаги се оказва, че към края на годината събраните глоби рязко растат. Като че ли гражданите решават да правят нарушения точно по празниците. Нереално е някак. Целта ни обаче е и постигане на прозрачност. Това означава, като влиза някой например във финансовото министерство, да знае колко реално ще получава. Сега не е така. Заплатата, която се пише, че се получава, е около 50% от реалния доход. Това изкривява стимулите. Ако съм студент например, аз няма да вляза в система, в която ми предлагат 450 лева. А всъщност после се оказва, че те не са толкова, ами 1300 лева. Разликата е твърде голяма. Освен това, не трябва да се дава власт на различните министри сами да си определят стимулите.  Искам да съм убеден, че системата ще е прозрачна и равнопоставяща.

- Нещо не ви върви диалогът с бизнеса. Разгневихте доста съсловия -лични лекари, алкохолния бранш...

- Съсловните организации са си лобита за техните собствени интереси. Това е по цял свят и е нормално. Това е демокрацията. Да, има съсловия, браншове. Като излязат и кажат нещо, то трябва да се приема. И аз го приемам. Те обаче трябва да приемат, че от другата страна на масата трябва да има някой, който защитава друг, не по-малко важен. Аз защитавам интереса на хазната. Знам -на никого не му се плащат данъци, никой не иска да чува, че получава повече, отколкото заработва. Но и те трябва да разберат, че държавата също има интерес и трябва да си го гледа. Свикнах да съм този, който играе тази роля. Не приемам лично например, когато лекарският съюз каже, че не може агенцията за анализи и прогнози да прави ценоразписите и разчетите. Според мен точно това е правилното. Защото досега какво беше - лекарите седят и от двете страни на масата и решават в свой интерес. А интересът на пациентите? А на държавата? В случая с алкохола кой да защити интересите на фиска?

-  Държавата обаче не винаги се държи като лоялен партньор на бизнеса. Да не би да е фалирала, че не си плаща задълженията?

-  Не, категорично не. Държавата не е във фалит. Предварителните данни за края на 2009 година ще излязат идния понеделник. Надявам се да имаме дефицит под 500 милиона. Ако сме успели, ще е огромен успех на правителството, а и на мен. Ще е най-ниският дефицит в ЕС и ще ни отвори пътя към еврозоната. Вярно е, има задължения на държавата към бизнеса. МС възложи всяко министерство да направи списък. Първи се справиха министрите Росен Плевнелиев и Николай Младенов и затова плащанията почват от там. Останалите не си свършиха добре работата и създадохме комисия, която да събере на едно място всички задължения и да направим график. В медиите се въртят едни страховити цифри от 1,2 милиарда. Ще ги обявим, но сега мога само да ви кажа. че сумата ще е много по-малка от тази стряскаща цифра. Има и друго. При анализа стана ясно, че това не са само задължения от 2009 г., а от предходни години. Като питам същите тези фирми, защо не сте си искали парите от предишното правителство, те казват: имахме такава уговорка, че ни се плаща накрая на годината от излишъка. Казвам им - какъв излишък при криза? Но искам и да предупредя - ще си получи парите само този, който си е свършил работата. Има договори, които няма да бъдат платени. Не може да се искат пари, а пътя да го няма или мантинелите да не са поставени.

- Бомба със закъснител ли е задлъжнялостта? Готов ли сте да налеете свежи пари в икономиката. другите държави вече го направиха?

- Тази цифра от 200 милиарда лева е напълно измислена. Хората, които я лансират, не разбирам точно защо я лансират. Тя явно е грешна цифра, не може да има такава. Интересното е, че тя дори не е за 2009 г., а за 2008-а, което я прави още по-нереална. Странен анализ, така да се каже. И Министерството на финансите има анализ, информация. Знаете ли какво се оказва? Помолих да извадят фирми с голяма задлъжнялост към други фирми. Е, оказа се, че те не се разплащат, защото държавата не се е разплатила с тях. Но аз съм спокоен, защото разплащанията тръгнаха и това ще отпуши междуфирмената задлъжнялост. По веригата - държавата плаща на фирмата, тя от своя страна на другата фирма и се връща обратно към държавата като ДДС.

-  Ако държавата не е във фалит, защо обсъждахте с финансисти източници за свежи пари? Ще емитирате ли дълг? И защо се отказваме от парите на МВФ? Някои допускат, че е, защото фондът следи строго всяко дадено от него евро.

- Да, обсъдихме различни варианти каква е най-добрата опция при евентуална нужда от външно финансиране. Идеята бе, вместо Министерството на финансите да си налага мнението, да чуем финансисти и банкери. Моето лично мнение е, че България през 2010 г. няма да има нужда от външно финансиране, защото ще се окаже, че през 2009 г. сме се справили добре с фискалната стабилност. Има, естествено, процент възможност световната икономика да не се сработи толкова добре, кризата да се окаже по-дълбока и затова е хубаво да имаме опция. Но вариантът заем от МВФ отпада категорично. Не за друго, а защото тези, които сега вземат пари от фонда, са все държави с доста големи дефицити. Банкерите първоначално имаха идеята България да емитира евробондове с аргумента, че ще влязат нови пари в системата, а и кредитните агенции ще ни дадат по-добър рейтинг. Но това вече стана -получихме по-висок рейтинг от „Стандарт енд Пуърс". Затова и те вече смятат, че не ни трябва евробонд. Ако ни потрябва ресурс. ще пускаме емисии ДЦК, и то освен в левове, и в евро.

- Споменахте ERM 2, По неписаните правила на еврозоната обаче, там не се отнасят любезно към бедни държави с ниски доходи. Как ще се справим с този проблем?

- Това не е формализиран критерий, но е точно така. Имах много разговори, и с Еврокомисията, и с Европейската централна банка, и с отделни министри на финансите. Сред тях се прокрадва идеята какви гаранции можем да дадем, че сме сериозни в реформите и в стабилната фискална политика. Защото това са гаранциите, че ще има ръст на доходите. Хората това трябва да знаят - сериозни реформи и стабилна фискална политика са гаранция за ръст на доходите. Тъй като това е политика, а и те са по-дипломатични, въпросът не се задава така, а се пита: "Дали няма да се уморите от реформата до края на мандата?" Ние също отговаряме дипломатично: "Спортуваме, правим фитнес, няма да се уморим. " Но ако говорим сериозно, трудно е да се дадат такива гаранции, трудно е непрекъснато да работиш и да показваш успехите си. Трябва всяка седмица да си вършим работата и да докладваме.

-  Защо не отговорихте на искането на "24 часа" обществото да разбере кой получи държавни пари в края на мандата на предишния кабинет през банката за развитие и какво направи с тях?

-  Аз не бях тук, когато той е бил зададен. Измъкнах се за малко, за да правя срещи свързани с евро-зоната. Видях, разбира се, отговора - един блестящ тех-нократски отговор. Но опира до това, че и ние, Министерството на финансите като прииципал на банката за развитие, не можем да стигнем до това, което са правили. Все едно оттам нататък нашата роля като принципал спира, защото става въпрос за взаимоотношения между банка и клиенти и нямаме формален начин да изискаме тази информация. Аз лично категорично смятам, че е добре и държавата, а и данъкоплатците чрез вас, медиите, да изискат по-пълна информация.

- Нашият интерес е към това, дали получилите пари са си свършили работата както трябва...

-  За мен също ще бъде добре, ако държавата направи нещо повече от това, което до момента сме направили. Да има повече прозрачност в използването на държавния ресурс. Има вероятно начин и ви предлагам заедно да го намерим и да продължим тази тема. Ще е добре и за нас, и за прозрачността. Така че съм готов да вляза на втори етап в темата.

- Ще си промените ли езика? Той ви донесе доста укори дори от учителя ви по литература. Или оставате...

- Такъв, какъвто съм. Езикът е част от характера на един човек. Аз, каквото си мисля, го мисля, и го казвам. Не съм убеден, че политикът трябва да има друг език. Всъщност съм убеден, че не трябва. Ако политикът започне да мисли какво да каже и какво да не каже... стига дотам, че накрая не казва нищо. Или поне нищо, което да предизвиква съпротива. А реформите са съпротива. Има система или нещо, която не работи добре, променяш я, а тя се съпротивлява. Има, естествено, вариант - правим си напредъка тихичко, а като станат нещата, казваме - ето, стана. Но има Два проблема- като не казваме какво правим, обществото не знае какво се замисля, накъде се върви. Като не казваме какво мислим, няма коректив и се греши. Та, с две думи, продължавам да бъда какъвто съм.

-  И оставате в България. Как се случи този обрат? Казвахте - дойдох, видях, направих нещо и си отивам. Вече не сте така категоричен.

- Предишното ми решение бе рационално. Аз дойдох да свърша определена работа повече или по-малко успешно, така както мога. Но човек не е само разум, той е и емоция.

***

CV

- Роден на 13 юли 1970 г.

- Образование: езикова гимназия, Ловеч

- Магистър и доктор по международни търговски и финансови отношения в Мичиганския университет.

- От 1995 г. работи за Световната банка като главен икономист по финанси и частно дело. Работи по страните, най-застрашени от кризата в световен мащаб.

- Участва в различни програми на банката по приватизация, корпоративно управление, регионални реформи в Северна Африка, Източна Азия и други райони на света.

- Водещ автор на годишния обзор на Световната банка - World Development Report 2002. Автор на повече от 70 специализирани статии в най-авторитетните икономически издания в света.

- Създател на годишния доклад Doing Business Report, най-продаваното издание на Световната банка - в над 100 000 копия.

- Един от 100-те най-цитирани икономисти в света. Директор на научен център в Харвард.

- Семеен, с две деца.