СИМЕОН ДЯНКОВ, ВИЦЕПРЕМИЕР, МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ: ЗАРАДИ ЛОБИСТИТЕ НЕ ОСТАВАМ НА ЧЕТИРИ ОЧИ С НИКОГО
09.11.2009 г.
"24 Часа" - 12 стр.
Румяна ДЕНЧЕВА, Юри ВЕЛЕВ
- Да започнем с прословутата ви пица, г-н Дянков. Как ви хрумна като образ, струваше ли си?
- Струваше си, определено. Дойде ми наум същата сутрин, преди да внеса бюджета за догодина на заседанието на Министерския съвет. Така илюстрирах сравнението с тазгодишния бюджет - толкова раздут, нереален, все едно че има голяма пипа, а в кутията няма нищо. Не очаквах, че ще стане голяма тема, но тя очертава и с какво трябва да се борим до края на тази и идната година.
- Очаквахте ли, че ще имате толкова много работа?
- Очаквах, че ще е много и бях подготвен за работа по бюджета, по финансовата част. Аз това съм и работил - антикризисни програми, бюджети, справяне с дефицити. Това, което не очаквах, е голямата работа по други реформи - например в здравеопазванета. Първите 100 дни най-много часове и срещи с премиера съм отделил за здравната реформа.
- Видно е. Казват, че изземвате функциите на здравния министър. Дори ви предложиха и да лекувате болните...
- Вярно е, че работя по тази реформа. Защо е тази моя активност? Като идвах, знаех, че най-проблемните сектори са: митници, правосъдие, здравеопазване и енергетика. В митниците реформата започна бързо и вече дава резултати. Една от причините за балансиран бюджет за октомври е, че събираемостта на акцизите се вдигна. Но там аз съм принципал и ми е по-лесно и да работя, и да следя нещата. Правосъдието не е мой ресор, иначе щеше да е много трудно. И по енергетиката се работи. За мен здравната реформа не е просто реформа на здравеопазването, а има и фискални измерения. Ако нацията живее по-дълго, ако е по-жизнеспособна, ще е и по-работоспособна. Ако здравната реформа се направи сега, това ще ни помага не само в този мандат, а и през следващия.
- Смята се, че финансовият министър трябва да е строг, да говори малко, да не говори за пици и здравословен начин на живот. Как гледате на такава визия?
- Това определено не е моята визия. Всъщност за първи път финансовият министър е и вицепремиер. Това ми дава възможност да работя по политики, извън бюджет и финансиране, и да помагам на колегите си. В момента такава политика е здравната. Но аз работя активно и в сектора опазване на околната среда.
Замислете се какво сме направили в първите 100 дни и какви сигнали даваме към Европа и света. Имало е много корупция, сега ще се справим с нея. Имало е много грешки в усвояването на еврофондовете, ще ги оправим и ще работим добре с вас. Това, по което отсега нататък трябва да се работи, е да кажем къде България може да стане номер едно в ЕС. Вече имаме челна позиция с най-добрата фискална политика. Надявам се да намерим 3-4 теми и да влезем в мисълта на европейците и останалата част на света като добра дестилация.
- Наказахте пушачите с по-висок акциз, но се отказахте от вдигането му за алкохола. Защо?
- Е, някъде печелиш, някъде губиш. От фискална гледна точка цигарите са по-важни - вкарват четири пъти по-голям финансов ресурс от алкохола в бюджет 2010. И акцията за вдигане акциза на цигарите за мен бе да се откроим и в Европа. Вдигането на акциза за алкохола по време на криза се оказа по-трудно.
- Имахте неприятности като окачествихте идеята за
отмяна на плоския данък като „малоумна". Съжалявахте, лн че използвахте тази дума?
- Не, не съжалявам. Това е точната дума за данъчната глава от този доклад до президента. Четох го целия, но за тази глава точно думата "малоумна" е най-подходяща. На английски има един израз, че нещо толкова е малоумно, че дори не е грешно,защото, за да е грешно, трябва да има някаква логика и логиката да е грешна. А в този доклад, в данъчната част липсва всякаква логика. Изводите са взаимноизключващи се. Смятам, че нещата трябва да се казват каквито са. По тази тема доста се разговаря, и президентът не пропусна да коментира и да ме съветва. Интересното е, че в седмицата след това и авторите, и президентът промениха рязко мнението си. Крайното заключение беше точно това, което бях казал и което е единственото. Така уж изглеждаше, че финансов министър не е добре да прави подобни коментари, но всъщност помогна за развитието на темата. В момента, в който се получи формален дебат, вече и президентът каза, че не е време за данъчни фокуси.
Ако има нещо, което съм разбрал в тези 100 дни, е, че в България не е имало истинска обмяна на идеи. Например се мисли, че правенето на бюджета е много специален, таен формат, няколко души решават и обществото научава след това какви идеи има в него. - Е, и вие така си направихте бюджета ...
- Не, има си закон. Първо трябва да бъде показан в МС, а преди това може да бъде показан на Тристранна комисия. Само след това може да се обсъжда. За мен обаче бе голяма изненада, че за фискалния резерв се вдигна толкова шум, Това е идея, която в началото на следващата година може да стане интересна. И веднага - Орешарски, Искров, Станишев - остри коментари. След което се оказа, че те всъщност са го правили, но тайно и в по-големи размери. И второ - идеите трябва да се обсъждат, да се види дали са смислени или не. Такъв тип откритост май не е имало до сега. Знаете, премиерът започна разсекретяване на стенограмите, ние в министерство на финансите също отваряме секретните файлове. Обществото трябва да знае къде са парите му и как се използват.
- Прилагано ли е тайното споразумение за банките. Вярно ли е, че Орешарски е изпълнил решение на МС, взето на тайно заседание?
- Да, прилагано е. Няколко пъти. И да, Орешарски е изпълнил решение, което обаче е предложил на закрито заседание на МС, където не е имало стенограма и аргументите му не могат да бъдат видяни. Разбира се, Станишев е знаел. За радост, някои документи ги има в министерството на финансите, както ги има и в БНБ, но е използвано и е имало тайно заседание на МС. И това ме озадачава, защото тезата, която се разпространява и хората й вярват, е че, тези неща по света се правят така с цел сигурност.
- Ако целта е да не се разклати банковата система...
- Не се правят така никъде на друго място, аз съм работил в много страни. В САЩ се разговаряше в Конгреса - коя банка колко получава, защо толкова, какви са обезпеченията. В Германия, в Швеция- също разговори в парламента. Не може като се говори за пари, особено във фискален резерв, или въобще за парите на данъкоплатците, да се казва, че заради сигурност на банковата система двама-трима души трябва да вземат това решение тайно. Това за мен е странна теза. Много авторитарна.
-Не приемате аргумента за тайни решения?
- Не разбирам коментари като "тайните са си тайни, за да си останат тайни". Хората трябва да знаят къде отиват тези пари. Аргументът, че е за стабилността на банковата система, е грешен аргумент. Когато правителството излезе и каже: заставаме зад тази или онази банка и ще я подкрепяме, каква по-голяма сигурност може да има?
- Сигурен ли сте, че тайното решение да се подкрепят нестабилни банки с пари от фискалния резерв е заради кризата? Защото има разминаване- вие казвате, че то е от май 2008 г., когато за криза не се говори, според г-н Орешарски е от октомври 2008 г.?
- Да, това е другата странна тема, по която си заслужава да се помисли. През май 2008 г., не само Орешарски, а и цялото правителство - тези, които са били на това тайно заседание, са казали, че заради голямата криза трябват извънредни мерки. Толкова извънредни, че дори не могат да се оповестяват и трябва да са тайни. Това е 22 май 2008 година. А антикризисната програма на Станишев излиза кога - в края на ноември-началото на декември 2008 г.- разлика 7 месеца. Дотогава Станишев казва, че кризата ще подмине България. Пълно лицемерие.
Обсъждате ли предварително идеите си, често екстравагантни, с премиера?
- Обсъждам ги, да. Срещам и положителни, и не особено положителни изненади, особено по бюджета, но се надявам оттук нататък нещата да са по-оптимистични. Прекарвам много време с премиера, обсъждаме най-различни теми, не само бюджет и здравна политика. Така че, да, той знае какво става и ме насочва в решенията. И сам ги взема. За тайния договор не знаехме. Това бе изненада за мен, всъщност тя дойде от въпроса при парламентарен контрол на г-н Орешарски. Той попита как смятам да се занимавам с
фискалния резерв И аз, за да отговоря, трябваше да видя те как са се занимавали с фискалния резерв „преди". И се оказа, че голяма част от фискалния резерв се използва. И то тайно. Това бе изненада за и за мен, и за премиера - Искров не беше казал нито на него, нито на мен. - Искате ли да разсеем едно подозрение?
- Да пробваме.
- Говори се, че идеята за активно управление на фискалния резерв е вдъхновена от човек от един кръг, който наскоро взе лиценз за банка...
- Това са глупости. Темата как се използват парите на държавата при криза и по бюджетно време аз разглеждам от поне два месеца. Досега се занимавахме главно с това как да свием разходите. Приходната част беше главно в митници и данъци. Но там няма активна финансова политика. И темата тръгна оттам, че исках да видя не само къде е фискалният резерв, а въобще къде държавата си държи парите. Помните, оказа се, че държавни предприятия не си бяха платили дивидентите. Това е същата тема, изглежда различно от резерва, но в действителност е същата. Така стигнах и до
фискалния резерв и установих, че 30% от него не само не печелят, а в последните месеци дори губим. За октомври плащаме на БНБ, за да ни държи парите. Коментарът може да е - част от резерва трябва да е винаги на разположение, така че ако има голямо плащане, да се използва. Но това е елементарен анализ, направихме го и се вижда, че най-голямата амплитуда „ден за ден", когато трябва да плащаме пенсиите за един ден, а чак след три дни получаваме ДДС, е 590 млн. лева. Сега държим около 2,5 млрд. лева на нулева доходност "ден за ден". Така че идеята не тръгна от никакви кръгове, това е елементарна финансова политика. Но на хората не им хареса. Поне засега. Затова и премиерът мъдро приключи дебата.
- Като следваме логиката ви, естествено стигаме до събирането на държавната собственост в агенция...
- Тази идея ми даде д-р Тренчев. Той подсказа, че другата част на темата как се използват парите на държавата е за държавната собственост. Тя се връзва и с дивидентите - ако има агенция за държавна собственост, тя ще управлява и дивидентите. Разпоредих анализ на всички държавни предприятия, финансовите им баланси и какво ни дължат.
- Какви активи ще управлява такава агенция?
- Има 380 предприятия, където държавата е с мино-ритарни и мажоритарни дялове. Доста повече, отколкото очаквах. С мажоритарно държавно участие са около 120, а с миноритарно - 260. Активите само на 260-те ще се получат около 5 -6 млрд. лева. Нормален дивидент от диверсифицирано портфолио е 8 до 10% на година. Да кажем 8%. Това са около 500 млн. на година, стабилни пари. Първоначалното ни предложение в програмата на ГЕРБ бе те да влизат в Сребърния фонд, за да заздравят пенсионната система. Мажоритарните дялове са още по-големи- цялата енергийна част, "Информационно обслужване", голяма част от транспортните компании и т.н. Там е по-трудно да се прецени, енергетиката е била лошо управлявана и активите са изкуствено диверсифицирани. Там, според мен, има над 20 млрд. лв. активи.
- Казахте пенсионен фонд, намерението ви за вдигане на пенсионната възраст няма голяма подкрепа...
- Да, няма, макар че по нея започна да се работи. Към социалния министър има комисия или съвет по пенсионна реформа, който вече работи. Там явно трябва по-задълбочен анализ. Макар че анализът в останалите страни от Източна Европа, е ясен -всички около нас вървят в тази посока. В България явно трябва подготовка. Не толкова аналитична, колкото комуникационна, че без такава реформа не може, няма начин да имаме остаряла пенсионна система. Тя е малко като темата за енергийната стратегия и донякъде АЕЦ „Белене". Толкова време се е говорило, че е добра идея, че знаем какво правим, а се оказва, че се е вървяло устремно в грешна посока. И това е било изгодно само за малка група хора в енергетиката. Сега, когато се дискутира дали наистина втора АЕЦ е икономически изгодна, предполагам, че средностатистическият българин, чието съзнание е дълго обработвано, трудно ще каже, че може би не е.
- Как ви хрумна да приватизирате „Информационно обслужване"?
- Не е нормално във финансовото министерство, а и в което и да е министерство, да има софтуерна компания. В момента, в който се запознах с дружеството, идеята ми беше ясна. Но за да се реализира, трябва да станат две неща. Първото вече се прави - намаляване на огромния щат - от 863-ма са съкратени 150. За мен
бе фрапиращо административният щаб да е доста по-голям от инженерния. И второто - имотният пазар да се "обърне". Това дружество печели главно от рентиерство, от отдаването на под наем на сградите му.
- Но в тази софтуерна компания има класифицирана информация -лични данни на хора ... - Това трябва да се обмисли. Единият бизнес - рен-тиерството просто трябва да излезе. Другият бизнес е създаването на електронното правителство. Няма смисъл то да се прави като монопол от държавна компания. Може да се прави от частни фирми, да се обяви държавна поръчка. Дейността, касаеща изборните резултати, може да се отдели.
- Какво ви шокира най-много за тези 100 дни?
- Тайния договор. И че Орешарски, Станишев и Искров първи нададоха вой. Един вид - гузен негонен бяга. В боравенето с държавни пари трябва пълна прозрачност.
- Обикалят ли ви вече лобисти?
- Тактиката ми е никога да не съм "на четири очи" и засега работи. Има и друг момент - миналия уикенд разговаряхме с премиера, той го каза и пред медиите, че загубил част от приятелите си, защото му искат услуги, които той не иска да изпълни. На мен много ми помага това, че 20 години не съм бил в България и голяма част от приятелите ми са извън страната. Така ми е по-лесно да казвам "не". Идват хора, не ги познавам, казват колко е важен техният бизнес и т.н. Аз казвам - за всички останали техния бизнес е най-важен, ако имах допълнителни пет милиона, щях да ги дам на детско отделение в болница, а не на вас. И те какво да кажат, не ме познават. Просто няма пробиви до сега.
-Опознахте ли политиците, харесвате ли някого?
- До скоро не се бях срещал с почти никой за обстоен разговор. Със Сидеров, Иван Костов, Мартин Димитров се видях последната седмица, 94 дни не се бях срещал с тях. Нямам и щ^дишни познанства с политици Това го прави г-н Борисов, така сме се разбрали. Цветанов също, той е бил в политиката Аз се държа извън и смятам да продължавам така. Върша си финансовата, експертната работа, а други хора да се занимават с политика.