04.06.2009 г.

Вестник „Телеграф", 4  юни 2009 г.  

Цвета Динкова 

- Министър Орешарски, напоследък е много модерна темата за актуализация на бюджета. Вие коментирахте преди време, че за това може да се мисли от септември нататък. Защо това не е възможно сега?

- Аз не говорих за актуализация. Тогава коментирахме дали ще се намали равнището на бюджетния излишък. Вие знаете, че законът предвижда и през тази година 3% от БВП превишение на приходите над разходите. За разлика от други години парламентът е дал право на Министерския съвет в зависимост от развитието на икономиката да свие този излишък в интервала от 3% до нула. Затова казах, че подходящ момент да се направят по-точни анализи относно бюджетната 2009 г., ще бъде по-късно през тази година. Искам обаче да внеса едно уточнение - това не засяга разходите. По отношение на тях ние работим с използване на т. нар. "буфер" от 10 на сто свиване на харчовете. Приходите едва ли ще позволят до края на годината да "отвържем" тези 10 процента. Така че, ние всъщност сме свили разходите още от началото на тази година. Към момента имаме известно изоставане в приходите - към края на април те са с 5,4% по-малко в сравнение с миналата година. Няколко пъти споменавах, че е добре да се определят още разходи за съкращаване. Подобно предложение ще направя в правителството като много внимателно селектираме преди всичко административни разходи. Така няма да засегнем социални харчове и такива за инвестиции.

- Значи ще орежете парите за издръжка на чиновниците?

- Най-общо казано, да. В добавка имаме доста детайлна информация за актуалното състояние на бюджетите във всичките 27 страни-членки на ЕС. Все пак, когато настройваме нашата политика, трябва да изхождаме и от обстоятелството, че ние членуваме в Евросъюза.

- Можем ли да направим нещо като индекс на финансовото здраве на страните-членки на ЕС? Къде ще се намира България в този индекс?

- Ще бъдем между първите, да не кажа даже, че ще водим класацията. Дори страни, които в последните години имаха по-големи излишъци от нас -Финландия например, сега има лек дефицит. Вероятно ние сме единствената страна, която има повече приходи, отколкото разходи, поне досега. Вие сами може да прецените на този фон упреците, че правителството харчи повече преди избори.

- Все пак говорите за свити бюджетни приходи. Как се отразява това на хората на чисто битово ниво? Как се променя ежедневният живот заради кризата?

- Разбира се, че се отразява негативно на стандарта ни на живот. Това, което аз се опитвам да кажа, е, че в условия на глобална криза, няма как ние да бъдем самотен остров, който остава незасегнат. Често се спекулира с по-ранни мои твърдения, че България не е толкова уязвима. Аз обаче пак ще ги повторя. Ние не похарчихме нито един лев на българския данъкоплатец за спасяване на която и да е банка. За сравнение много други страни изляха огромни суми от публичните пари за стабилизация на банковата им система.

- Има такъв натиск от все повече организации у нас-държавата да налее пари в банките, за да се отпуши кредитирането с достъпни лихви? Мислите ли, че може да се стигне дотам?

- В бъдеще всичко може да се окаже необходимо. Засега българските банки реагират изключително адекватно на негативните влияния. Банковата система е добре и няма необходимост от наливане на пари, в която и да е банка. Интерпретациите на широката публика са продиктувани от силно ограничения достъп до кредити, което се тълкува от неспециалистите като доказателство, че трезо-рите нямат пари. Не е така. Банките преценяват в момента много по-внимателно риска заради общото му по-високо ниво в стопанския сектор. Проекти, които преди 2 години изглеждаха доходни, днес не биха могли да кандидатстват за кредит. Това е положението през погледа на банките. Затова те много по-често връщат кандидати за заеми сега, отколкото в миналото.

- Може ли кризата да форсира приемането на еврото у нас?

- Тази тема е често коментирана. По моя оценка преобладават повърхностните коментари и най-вече има неразбиране, че нашето членство в еврозо-ната не зависи само от нас. Това е въпрос на общ подход на Европейската комисия и Европейската централна банка към устойчивото покриване на критериите. Не просто да се вместим еднократно в дадени цифри, а да се задържим там. Струва ми се, че се проявява и неразбиране на факта, че ако много бързаме да приемем еврото, може да си навлечем икономически негативи. Увличаме се повече в коментар само на положителните неща. В период на криза ми се струва нереалистично да се присъединяваме към еврозоната. - В отчета за вашия мандат е записано увеличението на доходите. Само че става въпрос за номинално увеличение. Има ли реално такова?

- Само за миналата година, която беше рекордна в това отношение, реалното увеличение на доходите е 10 на сто при номинално над 20%. Това може би е малко, но ръстът на доходите не зависи от моето субективно желание, а от възможностите на икономиката. Доходите се създават в частния сектор. Публичният само ги преразпределя. Увеличението на заплатите в държавния сектор трябва да следва ръста на производителността на частниците. В последните няколко години доходите се увеличават повече, отколкото расте производителността.

-Как се изпълнява антикризисният план "Станишев"? Има критики, че той е параванът, който дава право на правителството да харчи предизборно.

- Използвам вашия въпрос, за да поставя и аз въпроси. От една страна, се твърди, че се харчи предизборно. От друга - че трябва държавата да харчи много повече като антикризис-на мярка. Разбирате, че когато сме в навечерието на предизборната кампания, няма да има действие на правителството, което да не бъде изтълкувано като предизборно. Всъщност правителството не може да спре да работи. Изпълняваме плана и резултатите показват, че има ефект. Вече половин милиард лева през Банката за развитие отидоха при бизнеса. Капиталовите разходи в сравнение с миналата година са на равнище около 150 на сто изпълнение, което също показва, че правителството прави повече инвестиции като частична компенсация на намалените частни вложения.

- На какъв етап от кризата се намира България - лошото предстои ли, или вече е зад гърба ни?

- Да проследим борсовите индекси, те вече се възстановяват. Практиката досега показва, че борсите първи реагират и при влизане, и при излизане от криза. Не съм толкова оптимистично настроен за бързото излизане обаче. Положението в САЩ и Стара Европа показва, че за момента сме спрели да падаме. По-скоро моята прогноза е, че излизането от кризата ще бъде бавен и продължителен процес. След като за първите три месеца водещата икономика на ЕС - германската, отбеляза спад от 6,9%, ще бъде доста наивно да твърдим, че още в следващите месеци ще настъпи обрат.

- Нашият спад - минус 3,5%, е на половината на германския. Може ли да кажем, че у нас страдаме от "половин" криза?

- Не бих го интерпретирал така. Ако погледнем обаче всички 27 страни в ЕС, ще видим, че представянето на българската икономика е в средната графа.

- Минус 3,5% ли е абсолютното дъно за нас или да чакаме до края на годината още по-голям спад?

- Всяка прогноза е рискова. Имаме индикации обаче, че минус 3,5% ще бъде рекордният спад. В следващите месеци тенденцията за срив няма да продължи. Това зависи и от сезонния характер на нашата икономика. Ако се върнем и в предишните години, ще видим, че първите три месеца на годината са икономически най-слаби. Това ни дава основание за малко по-позитивни очаквания.