28.12.2007 г.

Нова телевизия, „Коритаров LIVE", 28 декември 2007 г.

Водещ: Крие ли рискове Бюджет 2008, ще станем ли по-богати през 2008 година, как България ще се утвърди като член на ЕС през бюджета си за 2008 година? Това са все въпроси, които могат да бъдат отправени към основния финансов закон на държавата и към финансовия министър Пламен Орешарски, който тази сутрин в последното ни издание на живо за 2007 година е наш гост. Добро утро и добре дошли, г-н Орешарски.

Пламен Орешарски: Добро утро, честита Коледа на всички зрители най-напред.

Водещ: Честита и на вас. Сега, разбира се, при живите предавания възможността е въпроси и идеи за теми за разговор да идват и в последния момент и аз не мога да пропусна едно заглавие от седмичника "168 часа", което пряко ви засяга. То гласи: "Европейският съюз ни натиска да махнем борда. Европейският съюз ни натиска кабинетът да махне валутния борд. Атаки в този посока има и от Съединените щати и Международния валутен фонд. Орешарски е имал среща по въпрос в Брюксел и категорично е отказал да маха борда, преди да въведем еврото". Имали нещо вярно в това?

Пламен Орешарски: То е като приказката за компютрите и компотите, ако си спомняте, беше популярна едно време.

Водещ: Да.

Пламен Орешарски: Никой не ни натиска да махнем борда напротив. Високо се оценява стабилността на валутния курс като база за стабилното макроикономическо развитие и сравнително висок икономически растеж. Това, което дискутираме още от 2006 година с Европейската комисия и по интензивно 2007 година е, как да запазим и следваме една адекватна фискална политика, в контекста на икономическите дисбаланси, в частност външнотърговският дефицит и дефицитът по търговската сметка. А състоянието на икономиката е такова, че предполага един по-строг контрол върху разходите, реализиране на положителни бюджетни салда, популярни като бюджетни излишъци, за да може, от една страна, да се противодейства на дефицита по текущата сметка. От друга страна, да се натрупват буфери и да се пази покритието на лева. Това е съвършено различно от темата за махане на борда. Ако имаше идея да се маха бордът, тогава тази политика нямаше да я следваме. За какво ние покритие на лева, когато искаме да преминем към друг курс?

Водещ: Добре, но това като публикация на недоразумение ли е според вас и тук сега може да ми отговорите накратко - питайте вестника. Въпросът обаче, е от ваша гледна точка дали това е резултат от недоразумение по-скоро или има наистина среди в България, които имат интерес да разклащат поне интерпретацията за необходимостта от валутен борд?

Пламен Орешарски: Аз си спомням този дебат започна в България преди да установим борда. Още 1996 година имаше както горещи привърженици, така и критици. Имаше ги през последните 10 години има ги и днес, не мисля обаче, че те са чак толкова актуални, на фона на общата макроикономическа политика и общата политическа решимост струва ми се в страната, да продължим да ползваме валутния курс като твърда, която стабилизира другите макроикономически баланси.

Водещ: Добре, сега от темата за борда към темата за бюджета и изработването на първия бюджет на България, който е правен вече в условия реално членство в Европейския съюз ли беше подчинено на идеята за запазването на тези баланси, на тази стабилност. Това ли е продължаване на една философия на поддържането на баланси и финансова стабилност?

Пламен Орешарски: Аз искам да кажа принципно, тъй като в последните 10 години (...) се критикува стабилността, смисъл от стабилност имаме...

Водещ: Стабилността пречи на чувството за просперитет?

Пламен Орешарски: ...обаче са ни ниски доходите.

Водещ: Точно така.

Пламен Орешарски: Ниски са ни доходите, според мен, доста от по-дълго време. Доходите са чувствителен проблем, да ниски са. Но с магически инструменти не могат да станат по-високи. Забогатяването, ако мога да използвам този израз, ако ми позволите да използвам този израз...

Водещ: Да.

Пламен Орешарски: ...Става бавно, с нарастване продуктивността на труда, с преструктуриране на икономиката и възможността, която имаме от 1 януари тази година и с помощта на нашите партньори от Брюксел, в това число и с фондовете на ЕС. Да не преекспонираме обаче, фондовете са в състояние да помогнат, а не да решат всички проблеми най-вече на инфраструктурата, наследени от десетилетия насам.

Водещ: Хубаво е, че споменавате това, защото все още, като че ли, в обществото се шири митът, че едва ли не чрез еврофондовете, почти като с магическа пръчка биха могли да бъдат решени редица проблеми, включително и тезата за забогатяването?

Пламен Орешарски: Не, чрез еврофондовете не можем да забогатеем, вече вкарахме в оборот този израз, чрез еврофондовете може да създадем предпоставки за по-бърз растеж на бизнеса...

Водещ: Да.

Пламен Орешарски: ...и за по-добро качество на живот, чрез най-вече ускоряване на изграждането на основни инфраструктури. Пътни най-вече, железопътни, комуникационни, както и в сферата на квалификация и обучение на бизнеса, подпомагане на бизнеса в програма "Конкурентноспособност" и не на последно място, подпомагане на селскостопанските производители.

Водещ: Всичко това е насочено към идеята да прави хората по-активни, по-самостоятелни, по-предприемчиви?

Пламен Орешарски: Точно така. Няма как да се докоснем до еврофондовете, ако чакаме, няма как да дойдат при пас. Еврофондовете са насочени или към големите субекти строящи пътна и железопътна инфраструктура по част от програмите, или в стопански активни общини, бизнес, неправителствен сектор.

Водещ: Сега пак обаче, да се върнем към конкретиката на бюджета. Много критици и то не бих казал, че не са такива самоцелни, популистки критици, а са просто хора, които през годините от различна гледна точка са работили по темата правене на бюджети. Изразиха опасения, че подготвения за 2008 година бюджет е зареден с риск от висока инфлация. Дори имаше предположения, че ако през тази година тя е достигнала размер 12%, догодина би могла да стигне до 20%?

Пламен Орешарски: Няма фундаментални предпоставки. Бюджетът не предполага по-висока инфлация от тази година. Напротив, ние сме разчели една по-ниска инфлация. Бюджетът предполага на първо място, една много по-активна инвестиционна политика. Разходите за инвестиции са с 50% повече от тазгодишните и силен акцент има върху две също така чувствителни сфери за всеки български гражданин - образованието и здравеопазването, където ръстовете в средствата са най-високи. Ще дам само за пример, че в образованието ръстът е близо 0.5 милиарда лева в повече отколкото тази година. В образованието близо 400 милиона лева, по точно 380 милиона. На фона на ръстовете при останалите сектори наистина се открояват образованието и здравеопазването. Има стъпки в по нататъшно развитие на фискалната децентрализация. Имаме ангажимент на централното правителство да съфинансира всички общински проекти. Сега да се върна на инфлацията...

Водещ: Да.

Пламен Орешарски: ...тъй като вие попитахте за инфлацията. Ще обясня нещо, което не е популярно давам си сметка за това, инфлацията е много тясно свързана с политиката на доходите. И отново ще ви върна, ако ЕС ни прави критики, основната критика е, че сме допуснали тази година изпреварващ ръст на доходите спрямо производителността на труда. Един ръст, който ние наблюдавахме още в началото на годината в частния сектор, ако трябва да бъдем точни. Общо тази година ръстът на заплатите е около 20%, даже малко над 20% в цялата икономика, не само в публичния сектор, даже в публичния сектор е по-нисък, при производителност на труда плюс инфлация по-ниско.

Водещ: Да де, но тук веднага бих репликирал по следния начин - това се случи, като че ли, за да бъде внесено социално успокоение и да бъде гарантирана стабилност по някакъв начин в отношението управление - общество?

Пламен Орешарски: Вижте, социалното успокоение няма много общи неща с икономическата логика, с икономическите закономерности.

Водещ: Да де, но това беше в основат на изпреварващото увеличаване на доходите, без то да е обвързано с нарастването на производителността?

Пламен Орешарски: Изпреварващото увеличаване на доходите винаги води и да малко по-висок инфлационен натиск. Може да не ни харесва, но това са закономерностите.

Водещ: Да де, но така ли обяснявате 12% инфлация?

Пламен Орешарски: С един от факторите.

Водещ: С един от факторите. Между другото, този висок процент на инфлация изненада ли ви? Прогнозите, правейки бюджет 2007 година, сочиха ли такъв ръст на инфлацията?

Пламен Орешарски: Вероятно тази инфлация нямаше да приеме тези стойности, ако лятото имахме малко по-добри метеорологични условия и малко по-добра реколта. Вижда ме, че реколтата отключи цените, лошата реколта имам предвид, отключи цените на хранителните стоки към, което се добавиха и факторът малко по-висок ръст на заплатите, и малко по-високата цена на петрола спрямо миналата година. Ако има изненадващо развитие на инфлационния натиск, то е в тази посока. Нямаше как 2006 година, есента, да предскажем, че част от реколтата ще бъде компрометирана, което ще окаже натиск върху цени на зърно, фуражи и от тук нататък по цялата верига.

Водещ: Сега, ето вие споменавате за образованието и здравеопазването като сектори, за които се влагат приоритетно повече средства. Това обаче, не е ли малко поведение като при извънредни ситуации, да правите това не само, защото тези сектори са приоритетни, а и в не по-малка степен заради напрежението, което възникна т.е., действа се на пожар?

Пламен Орешарски: Ще ви отговоря с пример, ако прегледате 2007 година бюджет, ще видите, че образованието и здравеопазването отново имат най-големи ръстове спрямо всички останали.

Водещ: За предишните години.

Пламен Орешарски: Сигурно, учителската стачка, ако това имате предвид, добави елемент, от гледна точка на новия механизъм, който възприемаме от 1 януари следващата година, децентрализирано финансиране. По-голяма самостоятелност на отделните училища да разпределят както те намерят за добре средствата, които се отпускат на база на единни стандарти за издръжка на едни ученик. Т.е., вече издръжката и заплатите в отделните училища ще зависят от натовареността и пълняемостта на паралелките, основно.

Водещ: Между другото, тук да ви попитам, за, тази тема е много чувствителна, има ли риск училища да останат на сухо, да кажа този разговорен израз да използвам, поради този принцип на децентрализация? Някъде де се окаже,че нямат средства?

Пламен Орешарски: При въвеждане на нова система винаги има известни рискове, ние сме предвидили обаче и централизирани фондове, които да подпомогнат такива случаи, така че аз съм оптимист по отношение цялостния успех на реформата, а трудности щ е има. Трудности ще има и от гледна точка на новия подход пред самите училищни ръководства, те досега са разчитали на финансиране изцяло от общината, сега имат по-голяма самостоятелност. Но вие сами знаете, че самостоятелност означава и отговорност.

Водещ: Е да, но така или иначе тази тема припламна отново с възможността отново да се стигне до синдикално напрежение. И това е повод да разширя малко специфичен въпрос към финансов министър, но не знам дали е основателно да бъдете питан такова нещо, то е следното - четейки бюджета, може ли да направите извод за потенциалите зони на синдикално напрежение?

Пламен Орешарски: Бюджетът се стреми да обезпечи балансирано финансиране, балансирано в смисъл да обезпечи балансирано развитие на всички сектори, които той финансира. Често се задава въпросът - "Защо постъпвате така?". Изберете няколко приоритета и тях ги финансирайте, обилно бих казал, и тогава изниква въпросът - "А останалите"?

Водещ: Е, така е да. Тогава ще има срив на звената, да.

Пламен Орешарски: Как ще коментираме пред представители на останалите сектори, че те са второстепенни. Няма такива сектори, ако трябва да си признаем всички сектори са важни. Вярно е, че има някои, които са носещи, ако мога да използвам израза. След тях бих откроил отново образованието начално, средно, висше, наука, защото то е въпрос на нашето бъдеще. То е въпрос и на конкурентоспособност, а в настоящите условия въпрос за обучение е преквалификация на кадрите в условията на една преструктурираща се икономика.

Водещ: Да де, но балансирано правене на бюджет, при философията на ниските доходи или на принудително ниските доходи, не е ли твърде рисково. Не разширява ли зоната на потенциален синдикален експлозив.

Пламен Орешарски: А как да ги направим високи доходите? Знаете ли...

Водещ: Това ни питат всяка сутрин от 7 до 7:30 часа. Пенсиите ни са ниски, заплатите ни са ниски. Едва ли не ние трябва да решим този въпрос, аз и Лора не можем да го решим, вие ...

Пламен Орешарски: Нито финансовият министър, твърдо отговарям. Нито финансовият министър, който събира данъци от стопанския сектор и се опитва да ги разпредели балансирано между секторите, които са на бюджетна издръжка. Има пряка връзка, от една страна всички ние искаме да плащаме по-ниски данъци, от друга страна секторите, които са на бюджетна издръжка искат по-големи разходи.

Водещ: Да.

Пламен Орешарски: И между това трябва да балансираме. От една страна данъците да създават предпоставки, да има растеж и в следващата година, за да можем за разпределяме повече.

Водещ: Точно така, между другото...

Пламен Орешарски: Това е едната политика.

Водещ: Да, точно така.

Пламен Орешарски: И струва ми се, че в последните години, ние съвсем осезаемо следваме такава политика на намаляване на перките данъци, с оглед на стимулиране на стопанската активност и по-ускорено натрупване на богатство. Другото решение, абстрактно е подчертавам, ако искаме по-големи разходи очевидно трябва да намерим тези пари, това означава да увеличим данъците. Увеличението на данъците пък, руши стопанската предприемчивост и свива хоризонтите.

Водещ: Да, но сега например от догодина, България влиза в ситуация на една много особена нова данъчна реалност като основният корпус на тази промяна е 10% т.нар., "плосък данък". Възможно ли е да дойде обаче, някакъв изненадващ пробив от там. Вашите очаквания да се окажат компрометирани?

Пламен Орешарски: Чак толкова големи изненади аз лично не очаквам. Опитали сме се да прогнозираме, обърнете внимание, едно по-високо равнище на приходите от личния данък спрямо тази година...

Водещ: Да.

Пламен Орешарски: ...въпреки че ставката е по-ниска.

Водещ: Ето това били могло, това да бъде изненадата, да се окажат по-ниски приходите?

Пламен Орешарски: Може да бъде изненада.

Водещ: Може?

Пламен Орешарски: Да, но не мисля, че ще има съществени отклонения. За пример ще дам две цифри само, за публиката може би цифрите не са най-подходящи в този случай, но тази година ще съберем около 1.8 - 1.9 млрд. от Данък общ доход, или Данък върху личните доходи. За следващата година сме предвидили около 2.2 млрд., въпреки че на сравнима база се очаква по-ниско равнище на приходите от този данък.

Водещ: Ето, например вие не се ангажирахте с прогноза за зони на евентуален синдикален натиск, които да бъдат прочетени през бюджета. Но, възможно ли е да има социално напрежение заради плоския данък, защото при дискусията пролича едно разцепление на позиции, включително в партии на управляващата коалиция?

Пламен Орешарски: Ние се намираме в уникалната ситуация и вероятно за външните наблюдатели би било безкрайно забавно да присъстват на нашия дебат, как може да сме недоволни от 10%плосък данък. Обърнете внимание, това е най-ниската ставка между всички страни, не само в ЕС. И обикновено...

Водещ: Тълкуването беше, че социално слабите ще бъдат потърпевши.

Пламен Орешарски: Няма да бъде потърпевш никой, вярно е, че високите доходи ще добият по-голяма полза, в смисъл разполагаемите доходи ще отбележат по-голям ръст.

Водещ: Необлагаемият минимум обаче, ще се премахне?

Пламен Орешарски: Необлагаемият минимум ще се премахне, за сметка на това на най-ниските доходи ще бъдат еднократно индексирани от 1 януари в публичния сектор, така че да не се усети никакъв негативен ефект, а още в следващите години всички ще усетят позитивни ефекти от безпрецедентно ниското облагане. Ще дам за пример, най-близка до нас ставка е в Румъния с 16%, всички други страни с плосък данък са с над 20%.

Водещ: Още два елемента има много любопитни, докога ще продължи разбирането да се поддържа доста сериозен бюджетен излишък?

Пламен Орешарски: Докато има нарастващи дисбаланси в икономиката, докато изнасяме по-малко, отколкото внасяме. Тази ножица се разтваря в последните години и това е предизвикателство към макроикономическата политика.

Водещ: Колко години смятате, че ще продължи това?

Пламен Орешарски: Аз мисля, че в средносрочен план тенденцията ще спре и ще се обърне. В момента, в който се обърне да кажем след 2-3 години най-песимистичен, очаквам между другото, още другата година дефицитът по текущата сметка да се установи на равнища около тазгодишно, което ще бъде добър сигнал, има фундаментални предпоставки за това. Дали ще се реализира - нека коментираме поне по средата на другата година.

Водещ: Да.

Пламен Орешарски: Да не се правим чак на такива прогностици.

Водещ: Добре.

Пламен Орешарски: Но, в момента, в който започне да се успокоява дефицитът по текущата сметка ще станат излишни бюджетните превишения на приходите над разходите и тях също ще почнем да ги свиваме.

Водещ: Добре, благодаря на финансовия министър Пламен Орешарски, който беше гост на "Коритаров LIVE".