ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: ВЪЗМОЖНОСТИТЕ ЗА ПО-ВИСОКО УВЕЛИЧЕНИЕ ЗАВИСЯТ ОТ СТРУКТУРНИТЕ МЕРКИ В ОТДЕЛНИТЕ СЕКТОРИ – 31/10/07
31.10.2007 г.
Българско национално радио, Програма "Хоризонт", "Преди всички", 31 октомври 2007 г., 08.40 часа
Водеща Надежда Георгиева:
А сега продължаваме с обещаното интервю с министъра на финансите Пламен Орешарски, който е на телефонната ни линия. Тук в студиото пък е репортерът Нели Тодорова. Тя ще води това интервю. Както вече разбрахте по-рано в "Преди всички", бюджетът за следващата година е по първите страници на всички вестници. Какво ново можем да научим днес?
Репортерка Нели Тодорова:
Добро утро, г-н Орешарски.
Пламен Орешарски:
Добро утро на вас и на слушателите.
Репортерка:
Изготвянето на бюджет на държавата със сигурност е една от най-тежките задачи на всяко едно правителство. Тази година като че ли писането на проекта май беше по-трудно, тъй като всяка цифра беше смятана под сериозен уличен натиск, нека така го наречем. Онази част от бюджета за догодина, която привлича най-сериозен интерес поне за момента, е образованието. Ясно ли е какво и колко се дава и доколко ще се угоди на тези искания на учителите, които продължават да са на улиците, а не в училищата?
Пл.Орешарски:
Права сте, че бюджетът е сложна материя - не толкова от гледна точка на цифри, колкото от гледна точка на балансиране на обществени интереси. И също сте права, че финансирането на образованието беше един от проблемите тази година при съставянето на бюджета. Имаме проект. Днес се надявам в МС да се одобри и да се внесе в парламента. Секторът на образованието е ключов приоритет и за следващата година, подчертавам, и за следващата година. Осигурили сме ръст близо половин милиард лева, 470 милиона, и сме предвидили механизмите за едно по-добро управление на този ресурс чрез децентрализиране на принципа на делегираните бюджети.
Репортерка:
Можем ли да изясним един въпрос, който възникна снощи, 4,2 процента ли се дават за образование като процент от брутния вътрешен продукт или 4,5, както по някои медии се появи по информация на министъра на икономиката Петър Димитров или може би е калкулационна грешка?
Пл.Орешарски:
Зависи какво се счита вътре. Секторът на образованието получава 4,2. В сравнение с 3,9 тази година това е един приличен ръст.
Репортерка:
Спор няма, ръстът е съвсем приличен. Въпросът опира до това, че неведнъж беше обявявано, че догодина няма да има такова нещо като средна заплата на учителите, а всичко ще се определя от това колко пари ще се отпускат за ученик, това, което наричаме издръжка на един ученик. Доколкото знам са заложени 1 153 лева на ученик, нали така?
Пл.Орешарски:
Хиляда сто петдесет и един, ако трябва да бъдем точни.
Репортерка:
И един, грешката е моя. Това ще удовлетвори ли исканията на учителите, ако се опитаме да направим онази разбивка за онези ключови 650 лева?
Пл.Орешарски:
Терминът "удовлетвори" е условен и субективен в някаква степен. Аз много се надявам, че това е едно прилично заплащане на учителския труд на този етап в сравнителен аспект спрямо другите категории трудещи се. И също така се надявам, че нормативът, ако той е добре управляван, ще даде много повече възможности и за по-добра материална база. Извън този норматив Министерство на образованието разполага с програми, с които също ще подпомогне цялостно модернизацията на образователния процес.
Репортерка:
Учителите искат 1 381 лева издръжка на ученик. Възможно ли е по някакъв начин, докато пътувате до МС, където ще се внесе бюджетът и ще се разгледа днес, и след това до Народното събрание, това искане да бъде покрито, за да се върнат в училищата? И за какви преговори си говорим, след като според мен от 3 часа натам днес учителите ще трябва да разговарят с 240 депутата?
Пл.Орешарски:
Няколко въпроса се събраха. На първо време, ако бюджетът се правеше на база искания на отделните сектори, щяхме днес да имаме с десетина милиарда лева по-голям бюджет и вероятно невъзможност да ги осигурим освен чрез драстично увеличение на данъците. Това в кръга на шегата, разбира се, малко. Разбира се, нормално е секторите да искат повече и също така е нормално правителството да балансира между различните сектори. Отново ще подчертая, че тази година секторът на образованието е с най-голям ръст спрямо всички останали сектори.
Репортерка:
Иначе казано, преговорите оттук натам трябва да се водят в НС, от 3 часа натам.
Пл.Орешарски:
Не зная точно какво имате предвид под преговори.
Репортерка:
Имам предвид следното нещо - кой може да промени цифрите, които днес ще бъдат гласувани в Министерски съвет. Доколкото знам, това е Народното събрание, след като вече документът е внесен там.
Пл.Орешарски:
А защо трябва да се изменят?
Репортерка:
Защото има такъв натиск. Аз не казвам, че трябва.
Пл.Орешарски:
Аз отново ви казвам, че ние в хода на съставянето на проектобюджета имахме изключително високи искания. И в минали години е било така от различните сектори.
Репортерка:
Нека оставим настрани учителите, защото съм сигурна, че има ужасно много други сфери, които се интересуват какво ще се случи с тях. Да започнем с тези планирани съкращения в администрацията. Как ще се извършват те, ясно ли е?
Пл.Орешарски:
Ами това ще прехвърлим на секторните ръководители, в това число и хоризонталните министерства. Ще направим запис в закона. Целта е да се подобри качеството на публичните услуги чрез свиване на публичния сектор, от една страна, и малко по-добро заплащане на отделните служители. Мисля, че в средносрочен план можем да очакваме изключително позитивни ефекти върху икономическия растеж, върху по-оптимална структура на трудовия пазар. Частният сектор изпитва остър недостиг от кадри. Заплащането там е по-високо, отколкото в публичния. И мисля, че по този начин всички, които бъдат освободени от публичния сектор, ще получат една по-добра реализация от гледна точка на заплащане.
Репортерка:
За бюджета е важно и това кои сфери ще получат по-малко пари. Кои са те тази година? За догодина имам предвид.
Пл.Орешарски:
В сравнителен аспект по-малко ще получат всички системи извън социалните, образование и здравеопазване, и извън една обща сфера, сферата на инвестициите, където ръстът е приблизително 50 процента спрямо тази година. Но сами разбирате, че инвестициите не са един обособен сектор, а са ключова предпоставка на по-нататъшното модернизиране на цялата държава.
Водеща:
Министър Орешарски, понеже споменахте здравеопазване, тук искам да се намеся аз. Вече се чуха исканията от страна на лекарското съсловие за по-висок процент за здравеопазване. Според тях недостигът само в бюджета на НЗОК ще бъде около 800 милиона лева за следващата година. Още около половин милион в повече искат те пък в бюджета на здравното министерство. Няма да ги получат обаче.
Пл.Орешарски:
Всички искаме повече, досега говорихме за това. Вие вижте как естествено прехвърлихте от един сектор в друг, позовавайки се на техните искания. Въпросът е, че повечето други сектори не са ги афиширали така публично, както коментираните две сфери. А, отново ще подчертая, че предварителните искания надхвърлиха с 10 милиарда възможностите на бюджета.
Репортерка:
Добре, министър Орешарски, можем ли да изясним как точно ще се компенсират работещите в обществения сектор с онези ниски заплати и които ще губят заради отпадането на необлагаемия минимум и въвеждането на плоския данък? Казано е еднократно ще се компенсират, но ясно ли е как?
Пл.Орешарски:
Еднократно ще се повиши заплатата им. Така както минималната работна заплата се увеличава от 180 на 220 при предварителни намерения да я увеличим на 200. Сами разбирате условната разлика - 220 след данъка остава около 200 разполагаем доход. По аналогичен начин всички доходи в диапазона 220 (новата минимална заплата) - 430 лева (това е диапазонът, при който, ако не приложим мярката, се получава негативен ефект), всички доходи еднократно ще бъдат повишени. Но наскоро чух интерпретация. Еднократно значи само за януари, което даже ме порази като начин на мислене. Еднократно ще повдигнем заплатите и те ще си останат такива и в бъдеще.
Репортерка:
Господин Орешарски, като казвате, че повечето сектори ще получат по-малко пари процентно, а не толкова, колкото през тази година, се сещам за онзи проблем с отбраната, който възникна за миналата година за бюджета през тази година. Там заложено ли е толкова, колкото е договорът ни с НАТО, за да не трябва да се решава проблем в движение, както, доколкото си спомням, беше?
Водеща:
Вдигане на акциза на горивата примерно?
Пл. Орешарски:
Отбраната, извън емоциите, отбраната също има огромни потребности от ресурси от гледна точка на нашите ангажименти като съюзник. Въпреки това ние сме, така, значително свили в относителния израз до 2,1 относителния дял на отбраната в брутния вътрешен, тоест на разходите за финансиране на отбраната.
Репортерка:
Да, това покрива ли договора с НАТО? Не помня колко трябваше да бъде.
Пл. Орешарски:
Няма договор с НАТО.
Репортерка:
Няма.
Пл. Орешарски:
Няма договор с НАТО, има ангажименти, които. . .
Репортерка:
Изискване?
Пл. Орешарски:
. . .ние трябва да покрием като страна-членка на НАТО, а тези ангажименти изискват финансирания на различни дейности.
Репортерка:
Спор няма. Те финансирани ли са с тези 2,1 от БВП?
Пл. Орешарски:
Сигурно хората от отбраната ще говорят също за недофинансиране. Един популярен термин. Аз ще се пошегувам, че всички сме недофинансирани, ако използваме този термин, в това число и всички граждани като ниски доходи, които получават.
Водеща:
Добре, можем ли да се надяваме, че бюджетните служители ще получат десет процента или това до 10 означава от нула до 10 догодина?
Пл. Орешарски:
Не, бюджетните служители ще получат по 10 процента. . .
Водеща:
Твърдо 10 увеличаване на заплатите?
Пл. Орешарски:
. . . а възможностите за по-високо увеличение зависят от структурните мерки в отделните сектори.
Репортерка:
Вече се чуха опасения, че заложените приходи от данък печалби и личните налози догодина са твърде високи. Вие как мислите и какви пари очаквате да влязат в хазната от данъци?
Пл. Орешарски:
Ами ние обикновено сме упреквани в последните десет години, че занижаваме приходите. Сега много се радвам, че вече се появяват коментари, че сме направили по-високи прогнози за приходите. А според мен са планирани леко напрегнато, за да нямат спокойствие и служителите от приходните агенции.
Репортерка:
Да могат да работят активно и да им събират данъците.
Пл. Орешарски:
Да могат да работят активно, да.
Репортерка:
Ясно. Имаме ли някакви сметки покрай увеличаването на акцизите, които вървят заради ангажиментите ни с евросъюза, как това ще се отрази на инфлацията, защото това е другият аспект пък, че ще се вдигне много инфлацията заради това повишаване на акцизи?
Пл. Орешарски:
Всички фактори, които подлежат на прогнозиране, са разчетени в нивото от 4,5 инфлация за следващата година, така че. . .
Репортерка:
И в 6,9 до края?
Пл. Орешарски:
. . .и в 6,9 е средно годишната. 4,5 е инфлацията за другата година. 6,9, ще поясня, влиза част от инфлацията от тази година.
Репортерка:
Ясно.
Пл. Орешарски:
Чисто статистически термин.
Репортерка:
Да. Въпросът е в това - увеличаването, да речем, на горивата, на акцизите на горивата, колко ще вдигне инфлацията или колко ще вдигне цената на горивата? Всичко това изчислено ли е, за да не се окаже, че в средата на следващата година инфлацията е десетина процента и тези увеличения на пенсии от 9,5 и на заплати всъщност са изядени?
Пл. Орешарски:
Пак ще повторя, че прогнозираните фактори, в това число и покачванията на акцизите, са отчетени в 4,5 инфлация. Надяваме се, само можем да се надяваме всички, че следващата година няма да има действия на някои извънредни фактори.
Репортерка:
Можем ли накрая още веднъж да се опитаме да намерим път за решаване на проблема с учителите, защото нашите деца са по баби, лели, стринки и т.н. Това е крайната оферта, която правителството дава - 650, разбита през издръжката средно за учител, и точка?
Пл. Орешарски:
Правителството направи изключителни усилия за оптимизиране на финансирането на сектора. Струва ми се, че нивата, до които имахме съгласие с ръководството на, с централното ръководство на синдикатите са доста добри от гледна точка на структурата на доходите в нашата страна.
Репортерка:
Ясно. Значи, остава просто да се надяваме, че някой ще обясни това на учителите, така ли?
Пл. Орешарски:
Аз се надявам, че в края на краищата секторът ще стартира реформата и искрено също се надявам, че през следващата година добре работещите училища сами ще се изненадат от сравнително високите доходи, до които имат достъп.
Репортерка:
Тук обаче, господин Орешарски, остава въпросът - те ще се изненадат, ако заработят. Простете, но аз на два пъти имах честта да кажа, че май стачката ще приключи до дни, учителите обаче и до момента са по улиците. За мен няма, няма някакви преговори, които да се водят логично. Очевидно някъде се къса връзката между учителите, синдикатите и правителството и всъщност тези хора по улиците въобще не разбират за какво става въпрос. Няма кой да предаде. . .
Пл. Орешарски:
Кои синдикати, кои синдикати? Аз ще повторя, че с централните ръководства на синдикатите ние имахме продължителни, ползотворни дебати.
Водеща:
Стана, стана дума за това и в разговора ни с Димитър Манолов, вицепрезидента на "Подкрепа", който също се оплака, че постигнатият успех в тези ползотворни преговори между вас и тях всъщност не е стигнал до крайния си получател, до учителите. Те не са разбрали какъв успех са отвоювали, каза той, че всъщност са постигнали огромна победа.
Пл. Орешарски:
Аз не бих използвал категориите победа, загуба, защото всички ние сме съставна част от обществото и обществото трябва да се развива балансирано. Темата - кой сектор е по-важен от кой друг, не е най-ползотворният дебат в обществото ни.
Водеща:
Ами добре, министър Орешарски, наистина е трудно да водим дебата за това дали здравето или образованието и какво изобщо е най-важното. Да се надяваме, че през следващата година всички ще живеем малко по-добре и че във финансовото министерство всички сметки са направени така, че именно този резултат да постигнем. В последните минути в "Преди всички" финансовият министър Пламен Орешарски в интервю на Нели Тодорова.