31.03.2006 г.

Миа Михайлова: Преди да ви попитам за данъчните закони, ми се иска да коментирате, тъй като Министерството на финансите призна за фирмата, която е на Шимон Шевес, за договора, който е подписан от вашия предшественик Милен Велчев. Тъй като сте един от експертите по управлението на дълга, как могат да се измерят резултатите на тази фирма за управлението на държавния дълг?

Пламен Орешарски: Трудно могат да се измерят не само на тази фирма, а на която и да е фирма, която се наема за консултации по дълга. В тоя случай има конкретни резултати, в други няма, но при всички случаи това е една обичайна практика, особено при дългови проблеми, които не са съвсем типични, а за съжаление все още при нас има такива вземания на страната, които са останали от 80-те години.

Така че трудно биха могли да се реализират, първо, тези вземания, и, второ, пак ще подчертая, обичайна практика по света е да се ползват консултации от специализирани фирми.

Миа Михайлова: Вие бихте ли си сложили подписа под такъв договор? Имам предвид, че те са били лобисти по дълга на Ирак към България, а до този момент поне няма особен резултат по този въпрос.

Пламен Орешарски: Това, което ме питате, е хипотеза. Зависи от обстоятелствата, така че. . . Има различни стилове на управление. Не бих могъл да отговоря на въпроса дали бих си сложил подписа, зависи.

Миа Михайлова: Очаква се мисия на фонда. Очаква ли се раздяла? Какви са настроенията на управляващата коалиция?

Пламен Орешарски: Раздяла е много драматично литературен термин. Да, споразумението изтича септември. В същото време ние много се надяваме от 1 януари да бъдем страна членка на общността и по този начин да осъществим прехода от макроикономическа политика, консултирана и наблюдавана от фонда, изцяло да хармонизираме макроикономическата си политика с политиката на общността. В този контекст фондът, аз ще припомня, че през последните 10-ина години фондът изпълни изключително позитивна роля в развитието на нашата икономика, особено в началния период, след кризиса от 1996-1997 г. И ако използвам вашия термин раздяла, значи можем да се разделим с добри впечатления, струва ми се, и от двете страни.

Миа Михайлова: Новият Закон за ДДС, стигнахме до законите, беше ли необходимо да се пише нов закон, защо? Още повече в началото на годината се предвиждаше едно увеличение на ДДС. Сега ставката остава непроменена.

Пламен Орешарски: Хипотези, различни специалисти излагаха хипотези. Имаше хипотези за намаление, за увеличение. Въпреки че ние ясно заявихме намерение, че на този етап не виждаме предпоставки нито за намаление, нито за увеличение, хипотезите продължиха да се обсъждат. Няма лошо в това, разбира се, в обществото трябва да има дебати с аргументи в защита на отделните тези. Но причината за новия закон не е ставката, а е хармонизирането на режима на облагане с европейската практика. В частност това е един от малкото закони, за които има директива, европейска директива, т. нар. шеста директива, която се отличаваше в известна степен от действащия закон, или по-скоро обратно - действащият закон и практики се отличаваха в някои детайли с изискванията на директивата.

И всъщност нашата задача е още отсега да уеднаквим практиките, за да може от 1 януари 2007 г. ефективно да прилагаме режим, еднакъв с този в европейските страни, поне в тези аспекти, по които има стандартизация.

Миа Михайлова: Аз искам да ви спомена за едно интервю в #amp;quot;Портфейл#amp;quot; от миналата седмица на говорителя на отдел #amp;quot;Данъчна политика#amp;quot; на ЕС Мария Асимакопулу. Тя казва, че стандартният размер на ДДС в туризма е 15 процента и ако държавите членки решат да приложат на туристическите услуги по-ниска ставка, трябва да съобщят това на Европейската комисия. Има и други варианти за избягване на 15-процентно ДДС.

Тя споменава, че например това може да стане според анекс, т.нар. ейч, например ДДС в туризма не трябва да е по-нисък от 5 на сто в някои категории като транспорт на пътници. Има ли такава тенденция по отношение на ДДС-то в туристическия бранш?

Пламен Орешарски: Въпросните 15 процента и 5 процента фигурират в директивата. Под 15 процента не може да бъде основната ставка в която и да е страна. Ние, както виждате, сме вътре в изискванията на директивата, тъй като България прилага единна ставка от 20 процента. В повечето страни ставката, основната ставка, а на някои места единствена, на други, където има диференцирани ставки, е основна, варира между 16 и 22 процента. От друга страна, минималната ставка, която се дефинира за изрично посочени стоки и услуги в анекс към директивата, не може да бъде по-ниска от 5.

А що се касае до добилата популярност у нас реплика ДДС за туризма, тя е доста неточна, защото туризмът е голям сектор и няма ДДС за туризма, има ДДС за отделни стоки и услуги, които са елемент на туристическата индустрия. За съжаление туристическите пакети, придобили такава гражданственост, не фигурират в анекса и не биха могли да се облагат със ставка, различна от основната.

Нещо друго ще се опитаме да направим за туризма. Даваме си сметка, че туризмът е един от секторите, които имат най-динамично развитие и най-голям принос за експорта на страната. За да не понесат сериозен ценови удар, операторите в туристическия бранш ще потърсим намаление на ДДС върху хотелските услуги поне за един преходен период от 3-4 години до достигане на основната ставка. Има вече такова решение на Министерския съвет принципно. Предстои експертно да помислим каква скала на нарастване на ДДС, примерно от 7 на сто до 20 и за колко години.

Миа Михайлова: Това е добра новина. А как ще обясните това на другите браншове, например за хляба, лекарствата, учебниците?

Пламен Орешарски: Склонни сме да разглеждаме подобен подход за всеки бранш, който има съществен принос за намаляване на дефицита по текущата сметка. Повечето браншове, които искат такава ставка, имат обратния принос - вносни стоки или завишават потреблението вътре в страна, което води до дефицит върху текущата сметка.

Миа Михайлова: Какъв процент очаквате да загубите от приходите от ДДС при влизането в ЕС? Обикновено страните при преминаването на този режим са загубили между 15 и 30?

Пламен Орешарски: Това е другото предизвикателство. Правим всичко възможно да минимализираме този процент. Сигурно няма да бъде реалистично, ако ви кажа няма да изгубим нищо. Вероятно ще доведе до някакви загуби, на този етап обаче е рано да дефинираме точно цифра. Ние работим върху разчети около 10 на сто на този етап. И отново повтарям, в следващите няколко месеца до есента правим проучвания на външната практика на тези 10 страни, които влязоха, за предпоставките за загуби, за да може да се борим максимално ефективно.

Миа Михайлова: Какъв ефект търсите с оставането на две ставки за облагане на физически лица - 20 и 24 процента? На практика премахвате средния праг от 22 процента опростяване.

Пламен Орешарски: Това още не е крайно решение. Има такива проекти. Всичко все още е проект. Сега сме все още март, а предстои септември, октомври да се вземе окончателното решение. Но - да, има такива идеи и нашата цел е да опростим облагането на първо място. Сегашната система е малко тромава - 20, 22, 24, въпреки че ние направихме усилие и премахнахме една ставка в сравнение със съществуващите 4 миналата година, т.е. сега са 3 и е съвсем очевиден стремежът да се поопрости още скалата. Това е засега най-вероятно решение.

Миа Михайлова: По отношение на корпоративния данък, също пак проект, 3 процента намаляване, от 15 на 12?

Пламен Орешарски: Има такъв проект, много се надявам балансирането на бюджета да позволи да осъществим това намаление. Но, подчертавам, това зависи и от формулиране на разходните политики при определени обстоятелства. Ако не успеем да свием разходите, вероятно ще реализираме и плановете си за намаление на данъците.

Миа Михайлова: Но както знаем, мнението на бизнеса винаги е било, че на дневен ред трябва да е не толкова намаляването на данъчната печалба, колкото намаляването на осигурителната тежест. Тук си отворихте вратичка за евентуално не намаляване на данъците. Тогава ще оправдаете ли надеждата за ново редуциране на осигурителната тежест?

Пламен Орешарски: Мислим в тази посока. Ще припомня, че за настоящата година ние реализирахме най-мащабното в последните години редуциране на данъчно-осигурителната тежест и прехвърлихме в частния бизнес най-много средства еднократно, над 600 милиона лева. Аз си спомням, че такава сума не е прехвърляна в частния сектор от началото на 90-те години, т.е. от началото на прехода. Така че искам да ползвам, умишлено акцентирам върху този факт, за да подчертая, че мислим в това отношение и си даваме много ясна сметка за предпоставките за икономическия растеж, които позволяват по-динамично развитие на страната и оттук и по високи доходи за хората.

Миа Михайлова: Днес се очаква да излязат данните на Националния статистически институт за брутния вътрешен продукт. Какви са вашите очаквания? На анализаторите са, че ще е над 5 на сто. Дори на МВФ - 5.7, на вашата агенция към министерството - 5.6?

Пламен Орешарски: Логично е да вярвам на моята агенция. Ние също очакваме, че крайните данни за растежа ще бъдат ориентирани в границите на 5.6, което е едно добро постижение между другото.

Миа Михайлова: Но по-малко от миналата година?

Пламен Орешарски: Не, не съм съгласен. Миналата година е ориентирана в тези граници приблизително. Бих се радвал, ако в резултат на по-добрата икономическа среда, която се опитваме да създадем, частният бизнес направи по-голям растеж. Но все пак предстои да видим как ще се развие икономиката в летните месеци.

Миа Михайлова: Тук е моментът да попитам за дефицита по текущата сметка данни имате ли?

Пламен Орешарски: За миналата година дефицитът се ориентира около 12 процента. Предизвикателство е този дефицит, твърде голям е. Ще припомня, че всяко двуцифрено число е сигнал за по-внимателна макроикономическа политика. Внимаваме, ако трябва съвсем накратко да отговорим.

Миа Михайлова: Нямате последни данни дали е дръпнал нагоре или надолу?

Пламен Орешарски: За първите два месеца данните не са показателни, тъй като те и не са типични месеци от гледна точка на известната сезонност в нашата икономика.

#amp;nbsp;