13.02.2006 г.

Вестник "Дневник" 13 февруари 2006 г. 

Какво е най-голямото ви притеснение като финансов министър в момента?

Не бих могъл да го дефинирам само като едно. Притесненията ми са свързани с изпълнението на бюджета за тази година, с по-нататъшното укрепване на Националната агенция по приходите, подготовката за усвояването на структурните фондове.

Смятате ли, че държавната администрация ще е достатъчно подготвена за успешното усвояване на тези средства?

През последните години държавната администрация видимо израства. 1 януари 2007 г. няма да бъде водоразделна дата - процесът на изграждане на административния капацитет ще продължи и след като влезем в Европейския съюз.

За усвояването на еврофондовете обаче държавата трябва да осигури национално съфинансиране. Откъде ще се вземат парите за това?

Ето още един аспект на предизвикателствата и притесненията. Националното съфинансиране ще се осигури в бюджета за следващата година. В същото време парите от еврофондовете са много, което налага да потърсим допълнителни източници за това финансиране, в това число заеми например от ЕБВР, ЕИБ, Световната банка. Според правилата тези средства се борят за национално съфинансиране. Така че ни предстои да изработим национална схема между европейските фондове, от една страна, и заемните ресурси и финансираното от бюджета, от друга.

Министерство на финансите ще продължи ли да е координатор на парите от структурните фондове, както е сега за тези от предприсъединителните?

Ще засилим тази функция. Това е идеята на предприсъединителните фондове - да тестват тази роля на Министерство на финансите, за да може да се представя все по-добре като национален координатор.

Кой ще контролира дали парите се харчат целесъобразно?

Това е тема, по която най-напред трябва да убедим Европейската комисия, че сме готови институционално да осъществяваме този контрол. Парламентът вече започва да разглежда три закона - за вътрешния одит, за финансовите системи и за държавната финансова инспекция, които ще заменят сега действащия закон за държавния финансов контрол. Изграждаме и другата част от системата за контрол - сертифициращото звено в министерството, както и държавната финансова инспекция, която също ще изпълнява контролни функции по усвояването на еврофондовете.

В какво ще стане ако не убедим Европейската комисия, че сне готови да осъществяваме този контрол?

Не може да не успеем, нямаме право да не успеем.

Националната агенция по приходите започна работа и вече се появиха коментари от страна на бизнеса, че имат притеснения от новите разпоредби в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и че работата с агенцията по-скоро ги затруднява, отколкото да ги улеснява...

По моя оценка истината е по-средата - НАП не е нито в ущърб, нито в пряка полза на бизнеса. Ролята на агенцията е да събира държавните приходи по възможно по-лек за бизнеса начин и по-опростени процедури. Някои проверки са неизбежни и да не забравяме, че данъкът все пак е предварително плащане по дефиниция.

От друга страна, струва ми се, че като всеки нов закон, въвеждащ не толкова нови регулации, колкото с нови акценти, това повече бланково плаши бизнеса, отколкото реално. Засега страховете на бизнеса са теоретични, четейки закона, но не и практически, че нещо конкретно им се е случило и то е по-лошо от досега. Ще се стремим, прилагайки тези регулации, да минимализираме трудностите пред бизнеса и гражданите. Ако в отделни аспекти се случи обратното, то винаги би могло да се коригира, защото нашата цел не е да затрудняваме, а да облекчаваме бизнеса.

Мисли ли се Агенция „Митници" и Агенцията за държавни вземания  (АДВ) също да преминат към НАП?

Още е рано да се правят нови реформи в НАП. Засега агенцията ще съществува така, както е в момента. Вливането на митниците изобщо не се обмисля. На един по-късен етап АДВ може да влезе там, но това не се очаква да стане дори в средносрочен план.

Започна подготовката на новите данъчни закони. Каква ще е тяхната философия и защо се налага допълнителната им подмяна?

Като цяло философията ще е подобряване на процедурите и на местата, където е възможно, облекчаването им. Законът за данъкът върху добавената стойност има за цел окончателна хармонизация на облагането от гледна точка на членството на България в ЕС и сливането на нашия пазар с европейския. Затова и измененията са повече технически, отколкото принципни.

Тепърва ще доизясним със заинтересуваните среди необходимите изменения в Закона за корпоративното подоходно облагане, като целта пак е облекчаване на процедурите. Същото трябва да стане и в Закона за облагане доходите на физическите лица, като облекчим данъчната тежест върху домакинствата и направим още една стъпка в посока на семейното облагане.

Ще оправдаете ли надеждите на бизнеса за ново редуциране на осигурителната тежест?

На този въпрос ще мога да отговоря през втората половина  на годината, когато имаме първите резултати от направеното намаление през тази година. Част от нашите очаквания са в резултат на редуцирането на осигурителната тежест да се увеличи събираемостта на осигуровките, а част от заплащането на труда да излезе на светло. Ако това стане ще има предпоставки за по-нататъшно намаление на осигурителната тежест. Ако не стане доста ще мислим, преди да направим следващата стъпка. Така че в някаква степен това зависи от реакцията на самия бизнес.

Вие имате дълга история на преговори с МВФ още откогато бяхте зам. финансов министър - дойде ли моментът на раздяла с фонда?

Раздялата с МВФ е невъзможна, ние сме акционери там и винаги ще бъдем в обхвата на наблюдение на макроикономическите параметри. Дори и да нямаме програма с фонда, годишните проверки ще завършат с доклади по аналогия на сегашните, без обаче да има матрица и мерки. И това са доклади, които ще бъдат четени от всички сериозни наблюдатели по света.

Какви са настроенията в управляващата коалиция - ще се поднови споразумението, което изтича през септември?

След влизането в ЕС едно ново споразумение с фонда или удължаване на действащото отвъд границите на 1 януари 2007 г., ще породи повече противоречия, отколкото ще създаде облекчения в работата на правителството. След тази дата за нас приоритет ще е ЕС. Но пак ще подчертая, че фондът си остава най-важната институция, която следи макроикономическото състояние за всички страни.

Да разбирам ли, че след септември няма да се поднови споразумението с МВФ?

Не го разбирайте така. Разбирайте, че на следващия преглед през май отново ще дискутираме този въпрос с фонда.

С МВФ е договорен бюджетен излишък от 3%, но споразумението изтича през септември. Това означава ли, че до края на годината този излишък би могъл да се изхарчи?

Правителството е дефинирало определена фискална политика, тя не зависи от това дали имаме споразумение с фонда или не.

В бюджета никъде не се казва, че трябва да имаме излишък, това е част от споразумението с фонда и след изтичането му през септември правителството се оказва без ангажимент.

Обаче се оказа с определени макроикономически параметри, които изискват определена политика. Ако дефицитът по текущата сметка слезе в приемливи граници, и реакциите на правителството ще бъдат други, т.е. целта за 3% излишък ще се смекчи. Това е записано и в споразумението с фонда.

Когато станахте финансов министър, посочихте, че един от приоритетите в работата ви ще е повишаване на ефективността на публичните разходи. Повишава ли се?

Не може за четири-пет месеца да се прави обобщение в тази насока. На мен ми се струва, че първите мерки на секторните министри са налице. Най-типичният пример е здравният министър Радослав Гайдарски, който има ясна визия за по-строг контрол върху ефективността на разходите в неговия сектор.

С какво ще е по-различен бюджет 2007?

Ще направим преход от финансиране на издръжки и текущи разходи към финансиране на програми. Колкото по-добре структурираме програмите по сектори, толкова по-ефективно ще въведем програмния подход. В тази дейност финансовото министерство много разчита на секторните министри.