19.01.2006 г.

Вестник „Труд", 19 януари 2006 г.

Г-н Орешарски, у нас пак пристигна мисия на МВФ. Ще се разберете ли този път?

Очаквам да приключим успешно този преглед. Основание ми дава доброто фискално изпълнение за миналата година и фактът, че при последния преглед нямахме различие за политиките. Дебатът се съсредоточи в няколко цифри, които ще продължим да обсъждаме. При различни условия обаче - имаме приет закон за бюджета, ще се опитаме да убедим фонда, че целите, които сме си поставили, ще бъдат изпълнени.

Цифрите, които споменахте, бяха доста проблемни - за излишъка в бюджета и за ръста на кредитите. Къде ще намерите пресечна точка сега, при положение, че приетият бюджет е балансиран - без излишък?

Целите, които сме си поставили, са различни от тези в закона. Ще продължим да преследваме по-добро фискално изпълнение от прогнозираното и заложеното в държавния бюджет. От тази гледна точка не виждам противоречие. Мерките на БНБ са в общия контекст да се ограничи вътрешното търсене и аз съм оптимист, че ще има разбирателство между фонда и централната банка.

Очаквате повече приходи в края на годината, но за да стане това, има два начина - ограничаването на разходите и преизпълнението на приходите. Кой от двата ще използвате?

Идеалният вариант е преизпълнение на приходите. Колкото по-голям е, толкова по-добре сме си свършили работата. От тази гледна точка, ако резултатът е различен от очакванията ни и останалите макроикономически параметри предпоставят, можем да използваме и другия инструмент - ограничаване на разходите.

В коя сфера?

В закона за бюджета е записано, че във всички сфери ще бъдат предприети такива мерки в зависимост от поведението на дефицита по текущата сметка.

От месеци слушаме за този прословут дефицит по текущата сметка. Колко очаквате да е той през тази година и къде е проблемът?

За 2005 г. дефицитът по текущата сметка почти се удвои и от малко над 8 през 2004 г. очакваме да достигне 14-15 на сто от БВП. За една година това е доста висока цифра. В основата е дефицитът по търговското салдо - внасяме повече, отколкото изнасяме. Радостно е, че износът се повишава, но за съжаление вносът засега го надвишава. Това носи рискове в средносрочен план, но разумната фискална политика изисква и те да се отчитат. Виждаме две групи мерки за противодействие на тази тенденция - едната е повишаване на конкурентноспособността на икономиката и подобряване на потенциала за експорт. Необходим е комплекс от мерки, но вече облекчихме данъчно-осигурителната тежест, давайки допълнителни възможности на бизнеса да се модернизира и да се подготви за членство в ЕС. За съжаление тези мерки не могат да дадат ефект веднага. Краткосрочните мерки са насочени към ограничаване на търсенето - чрез ограничаване на публичните разходи и на кредитите.

Критикуват ви, че прекалено много се вслушвате в съветите на фонда. Чувствате ли се като министър на МВФ?

Повечето български икономисти не препоръчват икономически политики по-различни от прилаганите. Гледайки по-общо, икономическите политики, прилагани от по-развитите страни в значителна степен са унифицирани и аз по-скоро чувствам своята задача да следвам благоразумна фискална политика, независимо какви са съветите на фонда. Когато съветите на фонда съвпадат с това, още по-добре.

През последните години като че ли темповете на развитие в страната изостават. Не изоставаме ли спрямо останалите страни от нова Европа?

Да, като че ли се наблюдава известно изоставане в рамките на изминалата година. Но вече са налице всички предпоставки за ускоряване хода на реформите. Не искам да влизам в цифри, но в сравнение със страните от Централна и Източна Европа имаме сравнително ниско данъчно бреме, вече и при осигуровките. Все още акцизите ни са по-ниски от тези в ЕС, но ние имаме график за достигане на минималните нива на съюза. Що се касае до осигурителната тежест, това, че беше по-висока, бе коригирано и ние вече сме някъде по средата между Централна и Източна Европа.

Споменахте, че е възможно да се повиши ДДС на 22 на сто, за да се ограничи дефицитът по текущата сметка?

Няма да използваме такава мярка. Условията не го налагат. Нашите планове и мерки са тези, които споменах - за повишаване на конкурентноспособността и за потискане на вътрешното търсене чрез контрол върху обема и качеството на вътрешните разходи. Централната банка също ще има принос чрез благоразумно ограничение ръста на банковите кредити.

Възможно ли е да се въведат ограничения за доходи, при които може да се взима заем?

Този въпрос предстои да се обсъжда, но не само заради дефицита, а и заради здравината на кредитните портфейли. Струва ми се разумно банките да проявяват по-голяма предвидливост към своите клиенти.

Ако приемете критиката, че бюджет 2006 беше консервативен - нещо нормално предвид на това, че беше първият за тази коалиция - какво да очакваме от бюджет 2007?

Имаме много амбициозни планове за тази година. Първо, да въведем изцяло програмния подход - да финансираме програми и да ориентираме бюджета към резултатите, а не към издръжката. Затова още в края на този месец ще стартираме процедурата по изготвянето на новия бюджет. Това ще ни даде възможност да създадем предпоставки за реформирането на ключови сектори в средносрочен план, като реформите стартират още през тази година. Ще дам за пример намерението да се изработи програма за реформа на образованието още до март тази година. Това ще ни даде възможност да бюджетираме по-добре следващата. Трябва да сме готови и за усвояването на еврофондовете от следващата година. Това изисква мерки за изграждане на институционален и функционален капацитет на междинните звена по различните програми, както и на капацитета на администрацията за усвояване на тези пари.

В началото на мандата имахте кадрови проблеми - най-вече около НАП и митниците. Приключиха ли смените в системата и ще продължи ли конфликтът между министерството и МВР около митниците?

Кадрово спокойствие няма и не може да има. Когато има проблеми трябва да вземем мерки за преодоляването им, в това число и кадрови. Що се касае до взаимоотношенията с МВР и двете ведомства имат звена с големи отговорности на границите - Гранична полиция и митници. Тези две звена имат отговорността да повишат приходите и да въведат повече прозрачност в работата си.

Как върви усвояването на европарите и готови ли сме да усвоим средствата след присъединяването ни към ЕС?

Можем да дадем положителна оценка на ФАР и САПАРД и не достатъчно позитивна на ИСПА. Там усвояването закъснява, най-вече в частта за големите проекти - летището, Дунав мост, модернизацията на линията Пловдив - Свиленград. Това ще бъде приоритет в работата ни през тази година. От тази гледна точка, опитът, който администрацията трупа с тези фондове, е полезен и за усвояването на  структурните и кохезионния фонд. Подготовката върви с пълна сила. Силно вярвам, че до тази година ще имаме значим напредък, избягвайки съзнателно израза напълно готови. Погледът към страните от първата вълна показва, че и те не бяха готови през първата година.

Готвите нови данъчни закони. Кога ще са готови и какви ще са основните промени в тях?

Трябва да подготвим нов закон за ДДС до края на март. Останалите два - за облагане на доходите и за печалбата - трябва да са готови до средата на годината. Целта е опростяване на процедурите и хармонизация със законодателството в ЕС.

Обсъжда ли се отпадане на патента?

Въпросът е дискусионен. Личното ми мнение е, че това е инструмент за подпомагане на малкия бизнес и трябва да остане.