Република България

Министерство на финансите

Официална интернет страница

Календар

  • 2024
  • НОЕ
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
  • 11
  • 12
  • 13
  • 14
  • 15
  • 16
  • 17
  • 18
  • 19
  • 20
  • 21
  • 22
  • 23
  • 24
  • 25
  • 26
  • 27
  • 28
  • 29
  • 30

ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ ИНТЕРВЮ СЪС СПИСАНИЕ \"ФОРБС\"

03.01.2007 г.

1. Какви са ефектите за финансовата ситуация в страната в следствие от диспута между „Газпром#amp;quot; и Украйна?

Ние нямаме същите проблеми с „Газпром#amp;quot; като Украйна. Ние купуваме газ от „Газпром#amp;quot; по пазарни цени. Споразумението ни с тях не предвижда промяна на тези цени. Вярно е, че тези цени са по-ниски от пазарните, но имаше време, когато бяха по-високи.

Също така проектът „Набуко#amp;quot; е важен за реализация от гледна точка на алтернативни доставчици. Важни са и плановете на „Газпром#amp;quot; за използване на страната като транзитна територия, защото това ни носи допълнителни ползи. Аз не вярвам, че ще имаме някакви проблеми с „Газпром#amp;quot; в средносрочен план.

2. Развитие на финансовите и икономически реформи преди членството в ЕС?

Страната извърши значителен брой реформи в периода след 1996 г. и особено в хода на преговорите за членство в ЕС. Те могат да се групират в няколко аспекта. На първо място е окончателното хармонизиране на фискалните и данъчни закони и регулации. До края на март предстои въвеждането на нов Закон за ДДС. В края на годината беше приет нов Закон за акцизите, който ще влезе в сила в средата на тази година. Предстои приемане на нов Закон за устройството на бюджета. В него ще регламентираме многогодишното бюджетиране и създаваме нормативните предпоставки за програмно бюджетиране. В момента реформираме цялата система на финансов контрол. Въвеждаме вътрешния одит в отделните ведомства. Това е изключително важно с оглед подготовката на страната за усвояване на средствата от Структурните и Кохезионния фонд. Следваме съветите на европейските ни партньори.

Друго направление е продължаване на фискалната децентрализация, където вече имаме напредък.

Обединяваме две от приходните агенции - данъчната администрация и НОИ. От началото на тази година стартирахме нова агенция - НАП, която става много важна структура от гледна точка на приходите. Разчитаме, че това ще подобри контрола върху приходите. Това ще стане чрез информационна система,преди това новия ДОПК, и мерки за подобряване на работата на териториалните структури на НАП, включваща онлайн връзка между тези структури и големите данъкоплатци. В последните години забелязваме тенденция за повишаване на събираемостта. За 2005 г. значително преизпълнихме предварително планираните приходи.

3. Какви са финансовите ползи за България, произтичащи от подписването на предприсъединителния договор?

Очакваните ползи за България могат да се резюмират в няколко насоки. За нас присъединяването е въпрос на стратегическата ориентация на страната. За бизнеса виждаме нови възможности заради големия пазар. Разчитаме, че присъединяването към Общността ще ни даде високите европейски стандарти и правила, както и достъп до технологиите и мениджърското ноу-хау на големите компании. Не на последно място ще ни даде достъп и до Структурните фондове на ЕС.

4. Ефекти за финансовата област от пълноправното членство в ЕС?

Този въпрос е близък до предния. Членството в ЕС ще ни даде по-голямо Ктиторско доверие. Вече споменах за еврофондовете. Искам да подчертая важността на присъединяването към единни стандарти. Това е дори по-важно от някои количествени параметри.

Повечето български компании през последните години привличат чуждестранни партньори дори продават част от акционерния си капитал. Повечето български компании са с чуждестранни собственици и за това съм оптимист за адаптацията на икономиката към новата действителност.

5. Какъв е обхватът и стойността  на фин.  помощ  от  ЕС,  осигурена  в предприсъединителния период?

Отпуснатата помощ по програма ФАР е в размер 1.135 млрд. евро, по ИСПА - 734 млн. евро, а по САПАРД- 287 млн. евро.

Когато става дума за Структурните и Кохезионния фонд по-важно е не толкова размерът на средствата, колкото степента на усвояемост. Затова мисля, че 2006 г. е много важна за страната, в която тя трябва много добре да се подготви за усвояване на тези средства.

6. Възможности за намаляване на търговския дефицит и дефицита по текущата сметка, които се увеличиха през 2005 г.?

Това е един от въпросите, който ни създава най-сериозни проблеми. Ако правехме това интервю миналата година щях да кажа, че всяка икономика, която отбелязва икономически растеж, има този проблем. Но тази година дефицитът доста нарасна. Принос за това има и цената на петрола. Влияние оказаха и наводненията в страната през това лято, както и по-високото ниво на публични разходи през тази година. Друга причина е повишеното ниво на кредитиране, което увеличи вътрешното търсене.

За да се справим с този проблем вземала някои мерки - успяхме да реализираме излишък за чинилата година около 2.2 % от БВП. Също така Централната банка предприе някои мерки за ограничаване на кредитирането, които дадоха резултат в края на годината. Даваме си сметка, че за да подобрим ситуацията около търговския дефицит и дефицита по текущата смета трябва да повишим експортния потенциал. В бюджета за тази година сме заложили мярка, на която разчитаме да даде резултат - намаляване на данъчно-осигурителната тежест с около 6 %. Това ще даде възможност на корпоративния сектор да увеличи инвестициите и ще понижи цената на труда, която е елемент на конкурентноспособност.

А на въпроса дали ни влияе цената на долара е трудно да се даде еднозначен отговор. По-голяма част от нашия експорт е насочен към еврозоната, но пък по-голяма част от суровините доставяме от страни от бившия СССР. Мисля, че текущите валутни съотношения по-скоро благоприятстват икономиката ни, отколкото да й пречат.

7. Какъв напредък беше осъществен в изпълнение на предпазливата фискална политика и умереното нарастване на работните заплати?

Ние задържаме обема на публичните разходи около нивото на 40% от БВП#amp;quot;. Това е добър фискален ориентир. Следваме политики на широко балансиран бюджет. Да не забравяме, че България е във валутен борд и чистата фискална политика има и допълнителната задача - да подкрепя монетарния режим. А споменатия широко балансиран бюджет в последните години завършва с излишък. Ние считаме, че е много важно да постигнем растеж и по-бързо развитие на икономиката, което ще даде и възможности за по-високи заплати, а не обратно.

8. Утрояването на търговията на стоковата борса през 2005 г. и очаквания за 2006 г.?

Сигурно сте впечатлени от значимия ръст на стоковата ни борса през 2005 г., но това не е много типичен процес. За този ръст трябва да се отчете един много важен фактор - продажбата на остатъчния пакет акции на БТК, който доведе до голямото оживление на пазара. За в бъдеще съм оптимист, че пазара ще се развива възходящо, макар и не в такива темпове.

9. Целите на икономическото развитие през 2006 г.?

Целите за 2006 г са, както вече споменах, подготовка на страната за членството в РГ да запазим устойчивостта на икономическия си растеж, ускоряване на реформите в публичния сектор, както и разширяване на публичната инвестиционна програма.

Обръщение на министъра към читателите: Призовавам читателите на Форбс да проучат повече за България - инвеститорите за бизнеса, а гражданите за възможностите за туризъм. Всички са добре дошли!

#amp;nbsp;

Този сайт използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на сайта.

Приемане Отказ Повече информация