Готова ли е България и доколко за ефективно усвояване на европейските фондове?
Готви се. Не бих могъл да кажа, че е напълно готова, но мога да подчертая, че това е основна цел през тази година и сигурно основни аспекти на подготовката ще продължат и следващите години. Институционалната рамка е изградена. Дефинирали сме всички звена с функции, които се докосват до процеса на усвояването на фондовете - централното организационно звено, управляващите органи на оперативните програми, междинните звена, дирекциите за одит и сертификация. Преструктурирахме целия стар държавен финансов контрол. Това са административни мерки, които сме взели, за да изградим институционалния капацитет. И ако тук имаме значим напредък, не мога да кажа съвсем същото за административния капацитет, където е свършена много работа, но и много предстои. В този момент звената, които ще управляват фондовете, са комплектувани, предстои много напрегната програма за обучение и се надявам в края на годината да мога да отговоря с по-голяма увереност, че сме готови.
Какви са възможностите Европейската комисия (ЕК) да наложи на България някакъв специален механизъм за контрол и защита от злоупотреби при усвояването на фондовете на ЕС?
Аз не мисля, че ще се реализира подобно нещо. Правим всичко възможно, за да изградим системите на финансов контрол така, че нашите европейски партньори да не бъдат притеснени.
Вие спокоен ли сте, че с парите от европейските фондове няма да има злоупотреби?
В значителна степен съм спокоен. Човек никога не може да бъде напълно спокоен. Основание за това ми дава както подготовката, за която говорим, така и историята през последните 4-5 години. При нас няма констатирани значими нарушения по отношение на усвояването на предприсъединителните инструменти за разлика от други страни от първите десет, при които в определени периоди даже беше спирана помощта. Не считам, че ние сме създали предпоставките да се изразяват съмнения към работата на българската администрация.
Как планирате да се изразходват средствата от ЕС така, че да подобрят максимално благосъстоянието на българите?
Това е проблем на програмните документи - Националната стратегическа референтна рамка и оперативните програми, които са също в напреднал стадий. Наскоро получихме коментарите на ЕК от първата работна версия на референтната рамка, които в момента обработваме. Аз съм много благодарен на експертите на комисията, които наред с критичните бележки са дали и напътствия как да се подобри рамката така, че да се гарантира по-високата ефективност и изпълнение на целите, които има страната за следващия шестгодишен период. Нашата ключова цел е да ускорим икономическия растеж, като запазим неговата устойчивост и използваме този растеж като предпоставка за по-добро качество на живот - по-пълна заетост, по-висока степен на технологичното равнище на производството, по-висок административен капацитет в българската администрация, за да подобрим качеството на публичните услуги и блага, които гражданите получават.
Възможно ли е този растеж да стигне 8-10% годишно?
Цифрата не е чак толкова важна в количествения израз, колкото в качествения. Разбира се, че е възможно. Не очаквам това да стане следващата или по-следващата година, но ние говорим все пак за следващия седемгодишен период. Аз съм оптимист в средносрочен план, че икономическият растеж видимо ще се увеличи и в количествения израз, а не само като устойчивост и предпоставка за цялостното социално-икономическо развитие.
Как ще се отрази усвояването на европейските фондове на българския бюджет?
Ще го напрегне дотолкова, доколкото ние успоредно с целта за ускоряване на икономическия растеж имаме и други базисни цели - запазване на макроикономическата стабилност и устойчивата фискална позиция. Поради това и нашите цели в средносрочен план са да не правим прекалена бюджетна експанзия в икономиката. Получаването на сравнително големи за мащабите на нашата икономика суми отвън несъмнено ще окаже известен натиск върху вътрешното търсене. От тази гледна точка сме особено внимателни в усилията да включим помощта от Европа и да я интегрираме за реализация на нашите политики. Тоест да направим една добра комбинация между продължаване на местните политики и адаптирането им към европейските политики в секторите, които са ключови за ЕК и по които получаваме подпомагане. Предстоят няколко трудни бюджетни години, където наред с местното финансиране ще трябва да усвоим огромни за мащабите на страната ни средства, без това да доведе до разстройство на макроикономическите баланси.
Какви ще са основните показатели на бюджет 2007?
Планираме да преразпределим малко под 40% от БВП, наред с това да направим вноска в общността около 620 млн. лв., да усвоим повече средства от европейските фондове, в това число предприсъединителните и структурните фондове. На този фон не планираме увеличение на относителните дялове като процент от БВП на нито един от бюджетните сектори. Може би ключовата характеристика на следващия бюджет може да се дефинира в сериозния опит, който ще направим за повече акценти върху интензифициране на отделните публични сфери, а не толкова за количествено разрастване, което доминираше през последните 10-15 години. Ще се опитаме да въведем механизми за по-ефективно харчене на приблизително същите пари, които системите са имали през последните няколко години. За целта много разчитаме на институционализираната вече система на вътрешния одит. Имаме намерение да въведем и по-ефективни системи за текущ парламентарен контрол върху разходите на ведомствата, тъй като сегашните слабости, свързани с последващия парламентарен контрол, не подобряват ефективността на харчене на бюджетните средства. Отчетите за бюджетите от предните години почти не предизвикват никакъв интерес от страна на Народното събрание и обществеността, което показва, че последващият контрол не е достатъчен и е много по-ефективно да се институционализира механизъм за текущ контрол.
Нажежава ли се вече обстановката при разговорите с вашите колеги от кабинета за бюджет 2007?
Все още са много дружелюбни. Мисля, че нажежаването предстои по време на финализирането на разходните тавани на отделните сектори. Тук използвам повода да кажа, че предвиждаме известна промяна в самия процес на подготовка на бюджета. За разлика от други години за следващата ще дадем много голяма тежест на определяне на разходните тавани и значително повече оперативна самостоятелност на секторните ръководители (които се свеждат до голяма степен до отделните министри) да дефинират своите приоритети и да структурират по този начин финансирането вътре в разходните тавани. Може би затова засега отделните секторни ръководители не са агресивни в исканията си към Министерството на финансите.
Оптимист ли сте, че ще удържите предстоящия натиск, особено в най-ресурсоемките публични сектори?
Оставам оптимист, тъй като имаме утвърдена бюджетна рамка, и съм убеден, че всички колеги от Министерския съвет осъзнават, че трябва да се съберем в тази рамка. Това, разбира се, не предрешава въпроса за вътресекторната конкуренция, но в крайна сметка съм убеден, че ще намерим необходимия баланс между секторите. Не чрез приоритизиране на едни сектори за сметка на други може да се решат глобалните задачи, а чрез създаване на предпоставки за балансирано развитие на всички сектори.
Как ще завърши бюджет 2006?
Хубавата новина е, че приходите вървят много добре. Около 10% са повече за шестмесечието спрямо постигнатото за същия период на миналата година. В същото време ръстът на разходите спрямо миналогодишния е по-нисък. Реализираме добър излишък, но не трябва да се забравя, че имаме макроикономическа цел да направим около 3% бюджетен излишък в отговор на разрастващото се негативно външнотърговско салдо и дефицит по текущата сметка. Цялостното икономическо развитие на страната се ускорява за настоящата година. Това личи по много параметри. Например за първите пет месеца на годината притокът на преки чуждестранни инвестиции е 1.2 млрд. евро. За сравнение - през същия период на миналата година бяха 750 млн. евро, които бяха рекордни за прехода. Тоест ние бележим високо ниво на чуждестранни инвестиции, което за съжаление резултира и в дефицита по текущата сметка. Това ни принуждава да бъдем много внимателни при настройване на фискалната политика и да запазим крайната си цел да направим излишък и да охладим в някаква степен по-високото вътрешно търсене в икономиката. Задачата е сложна от тази гледна точка. Ние търсим максимално доброто решение в рамките на балансиране на противоречивите параметри.
Имате ли притеснения за стабилността на валутния борд в България?
Не, имаме достатъчно висок фискален резерв. Въпреки извършените от началото на годината предплащания на дълг за около 1 млрд. лв. днес фискалният резерв е над 5 млрд. лв., което ни гарантира средносрочна устойчивост.
Какви данъчни промени планирате?
Работим (това са работни варианти) в няколко направления. На първо място, обещаното миналата година редуциране на корпоративната ставка евентуално от 15% на 12%. Работим и върху вариант за облекчаване на данъка върху общия доход, така че да подобрим разполагаемия доход на домакинствата. Отделно планираме и по-висок ръст спрямо тазгодишния на заплатите в бюджетната сфера, което е индикатор въобще на равнището на заплатите в страната. Вероятно около 8%, така че от гледна точка на доходите следващата година ще бъде малко по-добра от настоящата и няма да бъде такава, каквато ни се иска на всички, няма да има огромен ръст.
Ще продължите ли да сваляте осигуровките?
От гледна точка на трудностите за следващата година може би ще се въздържим от по-нататъшно намаляване на осигурителната тежест, но това е въпрос, който зависи и от разчетите за увеличаване на осигурителните прагове. Ако със социалните партньори постигнем съгласие за по-високо увеличение на осигурителните прагове, може да се мисли за намаляване на осигурителните вноски. На този етап в нашите работни варианти предвиждаме запазване на осигурителната тежест.
Как виждате данъчната политика в по-дългосрочен план?
Възможностите за следващи значими данъчни намаления са доста изчерпани от гледна точка на необходимостта от запазване на съществуващите равнища на бюджетни разходи. Затова нашите усилия в следващите години ще бъдат насочени повече към качеството на публичните услуги и по-ефективното изразходване на разходите, а не толкова към количествени размествания, тъй като системата в значителна степен вече е построена - сравнително ниски преки данъци и нормални косвени данъци. Проблемът ни е по-голямата ефективност на разходите. Като казвам построена, визирам най-вече сравнителен анализ със страните от \"стара\" Европа, където отдавна е минал периодът, в който като основна добродетел се е схващало намаление на данъците. Те не намаляват данъци, но не ги и увеличават, а работят върху ефективността.
Не смятате ли, че има големи резерви за намаляване на данъците заради относително високия сив сектор в България?
Има такива резерви и аз се надявам, че с мерките за по-голяма прозрачност една част от него ще излезе на светло. Това ще увеличи както БВП, така и постъпленията от данъци и вероятно, ако този процес се движи по-бързо, той ще разкрие резерви и за по-нататъшно намаление на данъчните ставки.
|