\"ДАРИК\" радио, \"Портфейл\", 29 септември 2006г.

Кое е общото, какво е това, което не трябва да объркваме в рецептата за евроомлета, за да можем да усвоим добре парите от Евросъюза, от еврофондовете?
Не трябва да объркваме досегашни тактики за усвояване на средства, чисто местни със стриктните изисквания на комисията, които в изключителна степен са трансформирани вече в нашето законодателство, в новия закон за обществени поръчки, изисквания, които институциите в момента правят всички усилия да изградят необходимия капацитет за да може от началото на следващата година след стартиране на оперативните програми да върви усвояването на средствата по начин, който не допуска никакви съмнения нито вътре сред нашата общественост, възможности за нарушение, отклоняване на средства, което е също толкова важно, нито пък от страна на Европейската комисия.

Какви са рисковете в това, което казвате? Рисковете за замразяване или изпиране, редуциране на тези структурни фондове?
При една нова дейност, при това подчертавам сравнително нова за нашата страна, вярно е, че имаше предприсъединителни фондове. Но също така е вярно, че предприсъединителните фондове бяха управляване по същество от делегацията на Европейската комисия или поне делегацията имаше последната дума. При структурните фондове не е така. Ще трябва да управляваме целия процес ние, Европейската комисия ще следи, доколко правилно е подхода, който използваме. Та рисковете са на всички етапи. Като започнем от самото структуриране на програмите, през дефинирането на целите, но най-големите рискове по наша оценка са наличието на конкурентни проекти, които отговарят на целите и задачите на оперативните програми. А аз се страхувам, че може поне в началото, не съм толкова песимистично настроен за следващите седем години, но се страхувам в началните месеци, че няма да имаме достатъчно квалитетни проекти. И това, и усилията ни, които полагаме от една страна да уведомим неправителствения сектор, местните органи на власт, бизнеса за възможностите на структурните фондове и да съдействаме до голяма степен за подготовка на самите проекти.

Така, Вие казахте, че се страхувате от липсата на достатъчно конкурентни проекти. Какъв процент смятате, че ще успеем да усвоим тогава? Тези 5% - 10 % малко или много са, за които се говори? От опита на страните преди нас?
Въпросът колко ще усвоим е с висока степен на неопределеност.

С висока степен на х - уравнението?
Да, защото не става дума за една година, а за следващите девет. Затова, каквото и сума да споменем само и единствено за следващата година, тя ще бъде доста хипотетична. Не е важно колко усвоим първата година, а важно е да направим организацията така, че тя да набере скорост за да можем в края на периода да отчетем висока степен на усвояване. Висока степен на усвояване значи 70, 80, 90 на сто.

Което пръснато по години означава?
Означава цифрата, която Вие споменахте преди малко. Просто 100 % трябва да се разпределят на броя на годините, но подчертавам - линейното разпределение не е удачно.

И затова ще Ви попитам. Говорите за добри проекти, конкурентни. Има ли изготвени критерии за разпределянето именно на евро фондовете. Например от 100 проекта как ще бъдат избрани 10 или 15?
Разбира се, че има критерии. Ще подчертая, че това е във функциите на управляващите органи на оперативните програми. Знаете, че оперативните програми са 6. И буквално в следващите седмици, през които нашите органи ще одобрят и процедурите, и апликационните форми, с които се кандидатства. Така че малко по-късно до края на тази година ние ще имаме пълна информация и обществеността ще има пълна информация за условията, критериите, дори подчертавам, и апликационните форми, които трябва да се попълнят. Така че още от следващата година ще започне процеса на заявяване на проектите.

Това означава доколко пък сме готови, логичния въпрос с акредитирането и с разработването на механизмите?
Акредитацията е процес, който аз лично се надявам да приключи до края на тази година, тъй като без акредитация достъпа ни до фондовете ще бъде затворен. А процесът никак не е прост, зависи от много ведомства. Шест на брой. И във всяко едно от тях има определени проблеми, в това число и с Министерството на финансите. Но съм оптимист, че ще ги решим до края на годината. Само ще отбележа, звучи за обяснение, а не за успокояване, само ще отбележа, че нито една от първите десет страни не е влязла с акредитирани агенции на границите на приемането им в ЕС.

Тоест?
Ние ще се опитаме до края на годината да акредитираме цялата система, така че решенията да се вземат не в Брюксел, а в София. Това е логиката и философията на цялостния процес на децентрализация, който тече в посока от Брюксел към столиците на другите членки. И прехвърлянето на отговорности по усвояването на фондовете от Брюксел в случая към София.

В този контекст не мога да не Ви попитам за бюджет 2007 г. Тъй като този бюджет, позициите, от които Вие ще изхождате, защото той ще бъде натоварен с разходи за евро членството. Бюджет, който и днес се обсъжда и в пресата за нови данъчни идеи на БСП , които ще струват 233 млн. лв. Идеи, които наред с идеите за облагане на доходите на богатите, сега предложението е доходите между 200 -250 лв. на месец да се облагат 16 % , вместо с 20 %, от тези 250. До 600 лв. с 20% вместо сегашните 22 %, а ставките над 600 лв. да се запазят 24 %. В този контекст обсъжданията за корпоративния данък, за осигуровките. Каква е Вашата визия, има ли вече яснота?
Проектобюджета за следващата година по отношение на дебатите не прави изключение. Както досегашната ни практика, знаем, че по това време се лансират най-различни идеи. Знаете ли кое е лошото? Че обикновено идеите са за увеличаване на разходите, а в същото това време намаляваме от данъците. Сами разбирате, че много от тези идеи в последствие ще бъдат редуцирани. Тоест разходите няма да могат да се увеличат така, както се лансират идеи и в същото време данъците също така няма да могат да се намалят в същите степени, в които се дискутира. Защото, когато се съпоставят всички идеи в автентичния си вид, те ще доведат до един необвързан бюджет. Нашата задача е да селектираме и да предложим пред парламента най-разумното балансиране на тези идеи. Затова не очаквайте от мен на този етап да коментирам идея по идея, а те всички са, в по-големия си обем, те всички са много добри, обосновани. Единствените ми възражения идват, когато ги съпоставим и открием недостиг на средства.

Казахте, че лошото е, че в тези идеи преди всичко за са увеличаване на разходите и намаляване на данъците. Кое е хубавото?
Хубавото е, че има много идеи. И хубавото е, извън шегата, че икономическия растеж за тази година е над нашите прогнози до този момент. Има всички индикации, че до края на годината растежа ще бъде около 6% и над 6 %. А това ни дава основание за по-оптимистични прогнози за икономическия растеж през следващата година. Та най-хубавото е, че това се развива позитивно, а нарастващите темпове на икономическия растеж не толкова, колкото ни се иска, но все пак аз запазвам оптимизъм, че растежа тази година ще бъде 6 и над 6 % и това ще ни позволи по-голяма част от тези идеи да бъдат реализирани.

Добре, 9, 90 корпоративен данък ще ни направи ли данъчни шампиони?
Тръгвате по конкретни идеи. Много е хубава идеята да се намали корпоративния данък. Работи се по тази насока. Считаме, че при възможно намаление на корпоративния данък от 15, колкото е сега, ние действително ще дадем допълнителен стимул и това ще намери отражение следващите години. Тоест по-ниските ставки ще събираме още по-големи приходи спрямо сегашните.