05.01.2024 г.

Тема: По-нисък дефицит за 2023 г.; По пътя към еврозоната

Гост: Георги Клисурски, зам.-министър на финансите

Водещ: При мен е зам.-министърът на финансите Георги Клисурски. Здравейте, г-н Клисурски, радвам се да Ви видя. За първи път гостувате в „Твоят ден”. Надявам се не за последен.

Георги Клисурски: Да, и аз така се надявам. Здравейте.

Водещ: Каква е равносметката за миналата година? Сериозни критики се отправиха към Вас като финансова политика, не лично, имам предвид, към екипа по отношение на хвалбата, своеобразната похвала, за тези числа от 2,2 на сто дефицит. Някои икономисти обаче казват, че това не е за похвала, тъй като просто са орязани капиталовите разходи, за да бъде нисък дефицитът. Как отговаряте на това?

Георги Клисурски: Първо, и ние сме икономисти. Отговарям на това по няколко начина. На първо място, разходите в държавата общо са на 98% изпълнени, тоест няма как да твърдим, че току виж ние сме отрязали някакви разходи или не сме изпълнили изцяло. Те са почти изцяло изпълнени. Над 72 милиарда лева разходи са осъществени през 2023 г., включително капиталови такива, които растат доста в сравнение с 2022 г. Това е на първо място. На второ място, знаете, имаше критики – не само сега, имаше критики през цялата 2023 г., дори от служебното правителство в началото на 2023 г., че с така заложените социални политики, с тези увеличения на пенсиите, един вид, държавата ще фалира, финансовата стабилност ще се разбалансира, ще имаме дефицит от 6-7%. Но какво показахме? Показахме, че пенсиите могат да се увеличават значително и същевременно държавата не само да не фалира, а да завърши на един доста приличен дефицит от 2% приблизително, който между другото е един от най-ниските в страните от Европейския съюз.

Водещ: Пак Ви питам, обаче, орязвани ли са капиталови разходи, за да е толкова нисък дефицитът?

Георги Клисурски: Не, напротив. Знаете, и когато се приемаше бюджетът през юли 2023 г., и сега, когато се планира Бюджет 2024, ние акцентираме на капиталовите разходи, ние искаме да ги увеличаваме, именно, за да се реализират.

Водещ: А реализирани ли са напълно всички капиталови разходи?

Георги Клисурски: Не напълно през 2023 г., нямаме точните числа все още, те ще излязат към средата на месеца, но пак казвам, при 98% изпълнение на всички разходи общо, няма как капиталовите разходи да са драматично неизпълнени.

Водещ: А къде отиват средствата, които са останали като заложени капиталови разходи?

Георги Клисурски: Част от тях отиват за подобрение на дефицита – вместо 3%, почти 2%...

Водещ: Значи има логика в това, което се казва.

Георги Клисурски: Сега обяснявам. Друга част от тях са предплатени всъщност и заделени за догодина за общинските проекти, които Народното събрание гласува, около 1,2 млрд. лева. Но това не е някаква систематична политика, представете си на финансовия министър, че той иска да си спести едни пари, за да намали дефицита. Не, има си 20 отговорни министерства и множество други институции в страната, всеки от които си има капиталови разходи и бюджет за тях. И те, според тяхната степен на готовност и адекватност, изпълняват в определена степен тези капиталови разходи. Няма как финансовият министър да каже например на министъра на енергетиката колко от енергийната капиталова програма да бъде реализирана или не. Това зависи в огромна степен от подготвеността и адекватността на всяко едно министерство и на общините, включително.

Водещ: Чакайте сега. Тези капиталови разходи влизат ли в бюджета на всяко едно министерство?

Георги Клисурски: Разбира се.

Водещ: Или са нещо отделно като звено?

Георги Клисурски: Не. Всяко едно министерство, всяка една агенция, всяка една община си има конкретен бюджет за капиталови разходи. Например 10 милиона на година, ако сте една община.

Водещ: И всеки този бюджет за капиталови разходи от всички министерства прави голямата сума капиталови разходи в бюджета. Добре, обаче Вие ми казахте, че част от неразходваните средства са отишли за намаляването на дефицита. Важно е да разберем колко. Аз не съм експерт икономист, обаче всеки ден в предаването ни идват хора експерти, малко или много вече, общо взето то се усеща и накъде са насочени критиките към властта по отношение на финансовата политика. И неслучайно започнах това интервю с този въпрос, защото и премиерът Денков поздрави министър Василев за постигнатия дефицит за края на 2023 г., но веднага се намериха експерти, които да кажат – какво толкова да се хвалим с нещо, което на практика е така, защото неразходвани капиталови разходи са спомогнали за по-ниския дефицит. Колко? Кога ще разберем числото?

Георги Клисурски: Около 15 януари. Но за мен много по-важното нещо е наистина изключителното разминаване в тезите на едни и същи анализатори, икономисти и критици. Юли месец много от тези анализатори и критици казваха – защо толкова висок дефицит – 3%. Защо планирате 3% дефицит, той трябва да е 0, трябва да е 1%. Ние сега постигаме по-нисък дефицит, 2%. И би следвало тези анализатори да са доволни. Те обаче точно обратното – е защо дефицитът не е 3%. Вижте, това, което е важно да знаят българските граждани...

Водещ: Не, според мен по-скоро въпросът тук, който се буди, е дали се прави политически ход за трупане на политически дивиденти, с оглед нещо, което по принцип се случва. И не казвам, че е нещо лошо или хубаво, то се случва и има обяснение.

Георги Клисурски: Финансовата политика на кабинета „Денков – Габриел”, на министър Асен Василев, е изключително последователна. Ние спазваме Маастрихтските критерии за еврозоната, за един дефицит до 3%. Не само защото е самоцел за еврозоната, а и защото мислим, че един умерен дефицит от 3% всъщност позволява на държавата да инвестира малко по-агресивно, така че България от най-бедната страна в Европейския съюз да догони доста по-бързо средноевропейския стандарт на живот. И затова ние винаги се стремим към един дефицит около трите процента. Но това, че сме в тези рамки, че сме дори малко по-малко, не е повод за критики, не е повод за притеснения.

Водещ: Усмихвам се в посоката на това, че – да, гоним трипроцентовия дефицит сега като е 2,2 пак се пораждат в действителност такива критики, но пак казвам, те може би идват от опасения за идеята да се трупат политически дивиденти, в което също в някаква степен може би би следвало да очаквано, това е политика. Сега спираме с тази тема. Исках да науча каква част наистина от капиталовите разходи е разходвана за дефицита, за да е толкова нисък, това ще научим на 15 януари, казахте, ще го проследим.

Георги Клисурски: Около 15 януари.

Водещ: Около 15 януари, защото е важно. Защото капиталовите разходи, които са заложени за тази година, са още повече. И прогнозата на тези същите експерти, които Ви критикуват, е, че залагате повече с идеята да може да се намали дефицитът на края на годината с неразходвани средства.

Георги Клисурски: Ами тук обаче има една голяма разлика. Спрямо всички предишни бюджети, и този за 2024 г., и това е точно по отношение на капиталовите разходи. Първо, капиталовите разходи през 2024 г. наистина са рекордни, 10 милиарда лева, общо като план. Много е важно тези 10 милиарда лева наистина да бъдат изразходени и смислено инвестирани. Целта на Министерството на финансите е всеки един лев от тези 10 милиарда да бъде изпълнен, за да може да се построят магистралите, за да може да се построят бързите жп линии, за да може във всяка една община да има добра водоснабдителна мрежа, хубави улици и тротоари, по които хората да ходят, така че да се подобри качеството на живот и икономиката да нараства.

Водещ: Тоест отричате тази хипотеза, те сега увеличават още повече капиталовите разходи, за да имат буфер в бюджета за 2024 г. и от там да спазим критерия за дефицита.

Георги Клисурски: Абсолютно я отричам. Освен това по отношение на еврозоната, когато говорим за спазване на този критерий, изпълнявайки критерия през 2023 г., ние вече официално сме изпълнили всички изисквания по отношение на дефицита, тъй като конвергентният доклад за присъединяването ни към еврозоната ще излезе през юни 2024 г. Тоест няма как да се знае какъв ни е дефицитът за края на 2024 г. тогава.

Водещ: Гледам вече изцяло като теми, които предстоят да обсъдим по Бюджет 2024. Критиките, които други бяха отправени – съжалявам, че Ви заливам с критики, но това е положението, когато сте във властта и когато управлявате, неминуемо първо на тези въпроси трябва да се отговори – за това, че бюджетът е силно оптимистичен, надценен като приходи. Пренасочва се погледът и към 2023 г., когато събираемостта според някои не е изобщо достигната по начина, по който е била разписана, а сега този бюджет е също толкова оптимистичен по отношение на приходите. Оптимистичен ли е този бюджет?

Георги Клисурски: Те и критиките са абсолютно едни и същи. Когато се прави бюджетът, критиката е, че приходите са твърде оптимистични и твърде розови. Когато се изпълни бюджетът и видим, че влезем в едни съвсем нормални рамки, критиката е – вие не си направихте капиталовите разходи.

Водещ: Сега какво имаме?

Георги Клисурски: Факт е, че капиталовите разходи трябва да бъдат изпълнявани на още по-висок процент, това е нашата цел, абсолютно. Факт е обаче също така, че през 2023 г. ние заложихме доста амбициозни приходи и НАП всъщност успя да събере 6,5 млрд. лева повече през 2023 г. спрямо 2022 г.. Това е 21% увеличение на общите приходи. И за да ви дам малко контекст какво е добро постижение всъщност е това, инфлацията за 2023 г. средно е около 9%. Ръстът на икономиката е около 2%, тоест общо по естествен начин, така да се каже, приходите могат да набъбнат с 9 плюс 2 – 11%. Обаче те набъбват с 21%, тоест НАП е успял с 10% реално да повиши събираемостта на приходите.

Водещ: 10% много ли са?

Георги Клисурски: Според мен са много, в реално изражение, пак казвам, тъй като това означава, че за всеки 100 лева платени данъци, НАП са успели да изсветлят още 10 лева, например от сивата икономика, и да ги добавят към приходите на държавата. Така че за мен тези 6,5 милиарда допълнителни са с голям успех. Те бяха реализирани, между другото, само за 7 месеца, даже по-малко от 7 месеца, от 8 юни до 31 декември 2023 г. 21% ръст спрямо 2022 г. Ако погледнете датата 6 юни, когато встъпи в длъжност правителството, тогава процентът ръст спрямо 2022 г. беше 0%. Към 6 юни 2023 г. НАП беше събрала толкова пари, колкото към 6 юни 2022 г. Изведнъж за следващите 7 месеца ние събираме почти 7 милиарда повече, по 1 милиард лева повече на месец.

Водещ: Прогнозата ви за тази година каква е тогава?

Георги Клисурски: Колегите от НАП и агенция „Митници” продължават да работят изключително добре и така да преследват едни много амбициозни цели. Истината е, че тази повишена събираемост идва и от конкретни мерки, които са гласувани в парламента, например. През 2023 г. се приеха мерките за повишен фискален контрол на рискови стоки, най-вече хранителни, но и много други. Това всъщност дава резултат. Имаше и други мерки, не свързани с НАП, конкретно, например връчването на електронните фишове от МВР. Може би вече сте получавали есемес, или имейл, или вайбър съобщение, или ваши близки...

Водещ: Аз не, защото съм изряден шофьор.

Георги Клисурски: Вие, разбира се, не. Но всъщност там ефектът също беше едни допълнителни 100 милиона лева, които са приход от повишената събираемост при глобите.

Водещ: Добре. Тоест прогнозата Ви е за още по-голяма събираемост и отхвърляте критиките за това, че бюджетът е твърде оптимистичен откъм приходи.

Георги Клисурски: Ами доказахме го през 2023 г., че не е твърде оптимистичен. И през 2024 г. отново ще имаме един добър дефицит до 3%.

Водещ: В последните минути на нашия разговор ще Ви помоля за конкретни мерки, които властта е набелязала по отношение на инфлацията, в контекста на конвергентния доклад, който очакваме, казахте през юни, за приемане на еврото на 1 януари 2025 г. Инфлацията не е в нивото на критерия, който трябва да покрием. Някои вече говорят за това, че може пък да се направи някакъв компромис по примера на Хърватия и нейното влизане. Не знам обаче дали е добре да се надяваме на такъв компромис, или по-скоро трябва да се напънем да си свършим работата. Как обаче се свършва тази работа, аз не знам. Какви са финансовите политики през мерки, които могат да успокоят инфлацията толкова до юни месец, защото вероятно ще е важно до юни месец да се видят постъпления в тази посока, за да покрием критерия, или поне да сме близо до критерия, за да се надяваме на компромис от Европа?

Георги Клисурски: Точно така, целта ни е да бъдем максимално близо до критерия и дори да го изпълним, така че разговорът да бъде много по-лесен и да получим едно отчетливо „да” през юни месец, живот и здраве. Конкретни мерки и действия, които се предприемат. В Закона за държавния бюджет за 2024 г. продължава мярката за подпомагане на бизнеса при евентуално повишаване на цените на тока, така че да е до 200 лева на мегаватчас. Това е една антиинфлационна мярка, така че бизнесът да има сравнително поносими цени за тока.

Водещ: Да де, но Вие като го осигурявате това на бизнеса, чудя се, бизнесът ще намали ли цената на различни стоки и услуги за хората, за потребителя.

Георги Клисурски: Нямат причина да повишават цените.

Водещ: Тоест не очаквате понижение, но това ще е своеобразен стоп за повишаването, тоест за ръст на инфлация.

Георги Клисурски: Това е много важна антиинфлационна мярка. Това е много важно управление на инфлацията. Също така, естествено има доста неща, върху които фискалната политика, Министерство на финансите и Министерски съвет няма как да влияе, много важна част е паричната политика, която, разбира се, зависи изцяло от Европейската централна банка. Работата на регулаторите е много важна. Например КЕВР, колко се увеличава цената на тока и на водата. Други регулатори – Комисия за защита на потребителите, Комисия за защита на конкуренцията, те следят ли за картелни поведения на различни пазари и на цените в магазините и така нататък. Тази роля също е много важна.

Водещ: „Достъпно за вас” се сещам аз, на Министерството на икономиката кампанията. Аз по-скоро Ви питам за конкретни мерки, които тепърва ще наблюдаваме, или това, което работи към момента, това ще видим като действие дотогава.

Георги Клисурски: Това са основните неща. Но важно е да се каже и за инфлацията, наистина е много важно да се каже, и тук в България да знаем, и когато водим разговори с колегите в Европа, до огромна степен инфлацията в България е следствие от динамиката на световните пазари, тъй като ние сме една малка отворена икономика,

Тоест ние няма как да влияем на световните цени, например на горива или на храни. До огромна степен ние всъщност приемаме тези цени от световните пазари и инфлацията в България е пряко отражение до голяма степен на това. Хубавото е, че инфлацията спада, тя вече е около 5% или под 5%.

Водещ: Каква е прогнозата ви, ще успеем ли до юни месец да се приближим до критерия?

Георги Клисурски: Да, прогнозата ни е, че ще успеем. Както казах, в момента инфлацията около 5%. Тя преди 3 месеца, или през 6 месеца, беше около 8,5. Надявам се, че ако продължаваме със същия темп на спад, ние до май-юни ще бъдем между 2 и 3% инфлация, което би ни позволило да покрием и формално този критерий.

Водещ: Благодаря ви много, г-н Клисурски, за това, че бяхте в студиото ни. Зам.-министърът на финансите Георги Клисурски в студиото на „Твоят ден”.

Видео