19.11.2023 г.

Водещ: „Време за отговори” с министъра на финансите Асен Василев. Добър вечер!

Асен Василев: Здравейте.

Водещ: Как стана така, че дерогацията за „Лукойл“ от ябълка на раздора само за няколко часа в петък се превърна в лулата на мира?

Асен Василев: Всъщност имаше две цели с прекратяването на дерогацията. Едната цел е максимално скоро да се прекрати, така че да не отиват средства при Путин за войната в Украйна. Другата цел беше да се прекрати плавно, така че да няма сътресения на вътрешния пазар в България и съответно да не се увеличат цените на горивата за българските граждани. И от там, според мен, идваше донякъде и конфликтът. И в крайна сметка се намери решение, което да постигне и двете цели. На 1 януари, максимално кратък срок, да се ограничи износът за трети страни, а всъщност на 1 март вече да се спре и ползването на руски петрол за вътрешния пазар.

Водещ: Имаше навремето една програма за Ирак на ООН – „Петрол срещу храни“, помните, нали?

Асен Василев: Да, имам спомен.

Водещ: Да не би сега това да е вашата сделка с ГЕРБ и ДПС - Петрол срещу бюджет?

Асен Василев: Не. Няма такова нещо. И двете теми не са свързани. Бюджетът, видяхте, че имаме съвсем различни разговори, свързани с притеснения, основно от страна на ГЕРБ, за това, че приходната част е прекалено висока. Те искаха да има по-ниска приходна част, съответно и по-малко разходи, за да запазим трите процента за еврозоната. И там това, което направихме в приходната част, тя беше по-висока, защото включихме приходите от газовата такса - 20 лв. на мегават/час догодина, която ще съберем. Тези приходи ги извадихме от бюджета, съответно намалихме капиталовата програма от 12 на 10 милиарда, като тя пак е като тазгодишната - 8 милиарда. Тоест тя пак е с 25% увеличена, но не с 50%.

Водещ: След малко ще влезем в детайли за това. Но преди това, кажете ми, преди месец Вие заявихте пред „Файненшъл таймс”, че имате информация, че рафинерията в Бургас се продава. Това истина ли е?

Асен Василев: Да.

Водещ: Откъде имахте тази информация?

Асен Василев: Това не мога да Ви кажа. Но тази информация е реална, тя е предоставена на парламентарните групи и на държавното ръководство. Така че това не е нещо, как да кажа, измислено.

Водещ: А напънът за бързото сваляне на дерогацията сега, моментално, веднага, влияе ли по някакъв начин на цената на „Лукойл“? Защото, ако рафинерията се продава и ще бъде продадена, всички вие, политическите лидери, ще трябва да отговорите на въпроса - някой сдобил ли се с комисионна от евентуален нов купувач?

Асен Василев: Държавата не участва в продажбата на рафинерията. Рафинерията е частна, както знаете…

Водещ: Но влияе на цената на рафинерията.

Асен Василев: Не бих казал. Единственото, което може да влияе на цената на рафинерията, е нейната възможност за бъдещи печалби. Така или иначе дерогацията, както знаем, си отива. Дали ще си отиде януари, март, декември, това се случва. И от там нататък новият собственик трябва да може да си подсигури неруски нефт, за да работи рафинерията, и трябва да си направи сметката тази рафинерия с неруски нефт реално какви печалби ще му генерира. Основната роля на държавата всъщност трябва да бъде… и това, по което работим, е да премахне монопола на рафинерията на българския пазар. От една страна, да се изградят допълнителни съдове за съхранение, от друга страна, това, което се възражда - Бургас - Александруполис като петролопровод, да е не само за суров нефт, а да е и за готови продукти, така че всеки един вносител да може да си внесе готови продукти директно там и да не е зависим от „Лукойл“.

Водещ: Добре, а как реагирате на предупреждението на „Лукойл“ от вчера, изразено чрез официално становище, че вашето решение за отмяна на износа, забрана за износа от 1 януари всъщност е сваляне на цялата дерогация и техните складове ще бъдат напълнени с нефтопродукти, които не са предназначени за българския пазар, което пък ще блокира производството на продукти, предназначени за българския пазар. Как ще избегнете този риск?

Асен Василев: Това би било в случай, ако работят със 100% руски нефт. Ако са минали на 50% неруски нефт, тогава не би следвало да има такъв проблем.

Водещ: Но, ако все пак такъв проблем се появи, потърпевши ще сме всички ние, така че…

Асен Василев: Това означава… Нека, нека да преведем какво означава този проблем. Това означава, че има прекалено много бензин и прекалено много дизел. Ако има прекалено много от един продукт на пазара, това означава, че цената пада, а не, че се вдига.

Водещ: Но може да означава, че има прекалено много и от другите петролни продукти, които не са предназначени за българския пазар. Знаете, те не са малко. Те също явно се изнасят.

Асен Василев: Може. Нека не забравяме, че санкциите за износа от преработени продукти от руски нефт не важат примерно за котелно гориво и други такива продукти, които просто те не са обект на санкциите, тъй като не носят огромни печалби с остатъчни продукти. Така че много внимателно от това трябва да се анализира. Знаете, че Бойко Ницов е новият представител на държавата в „Лукойл“. Министерството на енергетиката, Министерството на икономиката са го гледали този сценарий, така че не мисля, че там ще имаме някакви рискове.

Водещ: Защо се отказвате от идеята си да събирате такси от „Газпром“, докато сме на темата…

Асен Василев: Не, не. Въобще не се отказваме от идеята.

Водещ: А защо отписахте тогава от проектобюджета приходите?

Асен Василев: Това, което колегите от ГЕРБ казаха - в момента върви промяна на законодателството за таксите, така че да се затворят всички възможни вратички, които могат да се използват, примерно, че газът не бил руски, а бил от Туркменистан и всякакви други такива неща. И този процес върви доста усилено. Когато той бъде завършен, започваме да получаваме, чакаме сега, на 20 и на 25, да влязат първите плащания. Ще видим дали ще влязат, или няма да влязат. И докато това не стане реален факт, колегите поискаха да бъде свалена тази приходна част от бюджета. Аз лично смятам, че тази приходна част ще бъде събрана и че най-вероятно ще си направим актуализация, ще я заложим и съответно ще си заложим и допълнителните капиталови разходи, които в момента сваляме от програмата. Но, пак казах, философията на бюджетиране последните няколко години е малко по-различна. Господин Горанов правеше бюджети със занижена приходна част, по-малко, отколкото реално ще бъдат приходите, с идеята да се формира един допълнителен приход в края на годината, един излишък, който да се раздава с ПМС-та. И по този начин да се избегне санкцията на парламента. Ние искаме да бюджетираме максимално реалистичния приход, някои могат да кажат, че е оптимистичен, но досега всичките години, които сме бюджетирали…

Водещ: Всички, г-н Василев, казаха, че е оптимистичен и това е меката дума, която използваха…

Асен Василев: Да, но те така говореха и за прихода през 2021 г., и за прихода през 2022 г. Изпълниха се, че даже 2021 г. се и преизпълни приходът.

Водещ: Добре. Ето Ви един конкретен въпрос. Вие казвате във Вашия проект - прогнозен растеж от 3,2%, Европейската комисия казва - прогнозният растеж за България 1,8%. Кой греши - вие или Брюксел?

Асен Василев: Брюксел.

Водещ: Брюксел?

Асен Василев: Да. Между другото, 3,2% казва и МВФ. Но сега ще Ви кажа защо Брюксел. През 2022 година прогнозата на Европейската комисия е за растеж от 3,1%. Реалният растеж е 3,9%. Тоест Брюксел е подценил растежа с 0,8%. През 2021 година прогнозата на Европейската комисия е 3,8%, реалният растеж е 7,7. Ако погледнем назад във времето, особено след ковид кризата, Брюксел почти винаги подценява растежа на българската икономика.

Водещ: Добре, и това да е логиката, със сигурност в момента много финансисти и хора гледат и имат свой анализ, но дори и тази логика да е правилна, защо Брюксел е намалил толкова много прогнозния си растеж за България, та е двойно по-малко от вашия прогнозен растеж?

Асен Василев: Това, което те казват, е, че те очакват да спадне драматично ръста на потреблението, на вътрешното потребление в България, тъй като очакват да се вдигнат драстично лихвите догодина. Това най-вероятно може да се случи в част от европейските държави. Но това, което ние виждаме, е, че българските банки са суперкапитализирани, имат прекалено много средства и това държи лихвените нива в България ниски.

Водещ: А това не означава ли, че за лихвите все пак България ще трябва да се съобрази с решенията на останалите централни банки?

Асен Василев: Не, те, ние се съобразяваме…

Водещ: И да вдигне лихвите.

Асен Василев: И лихвите се вдигат на ЕЦБ, и БНБ вдигна резервите, но въпреки това виждате, че лихвените нива в България остават ниски.

Водещ: Да, ефектите, биха казали някои ваши и икономисти опоненти, все още не са се усетили, ще се усетят с новите кредити, ще се свие кредитирането.

Асен Василев: Те не са магически неща тези ефекти. Това, което е много важно да се каже, че едно е да се прогнозира на ниво макрорамка за 27 държави, и това трябва да се има предвид, но оттам нататък има редица ефекти, които са свързани с конкретните условия във всяка една държава, които трябва да бъдат отчетени. Примерно, голяма част от увеличенията на доходите, които получиха домакинствата, се случиха август и септември. Целогодишният им ефект ще се усети догодина. Имаме 1,5 млрд. повече доходи само в държавния сектор от увеличения, които вече са се случили.

Водещ: А как това се отразява върху инфлацията? Защото някои икономисти казват, и то много ясно, че ако инфлацията започне да намалява, вие няма да изпълните приходната част от бюджета си, и че всъщност вашият проект зависи от нивото на инфлацията. Едва ли не ще се надяват тя да продължи да расте, за да събирате повече.

Асен Василев: Не. Това, което виждаме относно инфлацията, това, което ние прогнозираме като инфлация е една идея по-високо от това, което Европейската комисия прогнозира. Но там сме горе-долу в един и същи порядък, така да се каже. Основната разлика идва по линия на растежа. Това, което е много важно, между другото, ако погледнем Европейската комисия какво прогнозира за инфлацията, тя всъщност прогнозира, че на средногодишна база догодина България ще изпълни критерия за Маастрихт.

Водещ: Отново вдигате максималния осигурителен доход. Колко още повишения ще трябва да понесат хората и компаниите, които плащат и осигуряват служителите си на пълен размер, а не им дават пари под масата, например?

Асен Василев: Това не са повишения.

Водещ: Това са повече разходи и за работниците, и за компаниите.

Асен Василев: Максималният осигурителен доход е нивото на заплащане, над което вие не плащате осигуровки и пенсионни отчисления. Когато се вдигнат средните заплати с над 30%, както се случи между 2021 г. и сега, а ние вдигнем максималния осигурителен доход с под 10%, това всъщност е изоставане на максималния осигурителен доход спрямо средната работна заплата. Тъй като минималната работна заплата, средната работна заплата и максималният осигурителен доход са величини …

Водещ: Обаче в частния сектор кой е вдигнал заплатите с 30%? Може би се броят на пръсти работодателите.

Асен Василев: Напротив. Ако гледаме 2022 и 2023 година, ние виждаме най-бързия ръст на заплатите в целия Европейски съюз в България - общо за 2022 и 2023 година към момента заплатите са вдигнати с над 30%, и в частния сектор в това число.

Водещ: В частния сектор, добре, може би нашите зрители, гледайки ни в момента, също има своето мнение. Всъщност…

Асен Василев: Ами, аз мога да Ви кажа …

Водещ: Това статистиката ли го показва?

Асен Василев: Да, това е от НСИ, последните данни.

Водещ: Защото виждате, ние виждаме в обществения сектор повишение …

Асен Василев: Не, не. Само за последната година виждаме 15% средно увеличение на заплатите в частния сектор. Говорим за данните, които сега излязоха, преди около две седмици, годишните, от тази година септември - октомври спрямо миналата година септември – октомври. И даже, ако погледнем пак в частния сектор, най-ниските заплати, минималната работна заплата скочи от 650 в момента е на 780 лв, от догодина става на 933 лв. Тоест там говорим за едно драматично по-високо увеличение даже от  тези проценти.

Водещ: А защо пожалихте ресторантьорския бизнес, който и тази година ще остане с преференциално ДДС, независимо че вече минаха три години от пандемията?

Асен Василев: Това, което сме сложили, е пакет за изсветляване и удължаване на мярката, временната с още една година. Тъй като политическа подкрепа за 20-те процента просто няма, директно Ви казвам.

Водещ: Вярвате ли в изсветляването?

Асен Василев: Да.

Водещ: Защото цените са много високи в момента.

Асен Василев: Ами, вярвам в изсветляването. Ако то се направи, то не е въпрос на вяра, въпрос е да видим какво се случва в една съседна Гърция, какво се случва в няколко други държави, които са приложили подобни мерки, и виждаме увеличение на приходите, данъчните от сектора. Говорим в пъти, не в проценти. И всъщност има и други мерки, които не ни трябва законодателство, за да ги направим, и тях също сме ги започнали, специално в НАП с изкуствен интелект, анализ на това как се отчитат касовите бележки, с какви обеми и така нататък. Без да влизам в много детайли, тъй като колегите там работят. Но това също започва да става видимо на моменти. Но истината е, че ние имаме един много голям бизнес, голямата част от който е на сиво. И ще Ви дам един конкретен пример за изсветляване, който е заложен в момента в Закона за бюджета, който не се коментира много, може би защото не е толкова екзотичен и това е, че всъщност, както се случи по време на ковид, минималните ставки по професии в ресторантьорския бизнес да не са минималната работна заплата. Тоест служителите да трябва да получават заплащане и да се осигуряват на по-високи от минималната работна заплата ставки.

Водещ: Това ще бъде дадено като минимум.

Асен Василев: Като минимум, минимален праг примерно за сервитьор, за помощник- готвач, за готвач и така нататък. И това, когато влезе в сила, изведнъж, ако въобще има наети хора в ресторантьорския бизнес, част от тези заплати ще бъдат изсветлени. Защото всички знаем, че там се плаща изключително много …

Водещ: Ако питате Симеон Дянков по този въпрос за преференциалните ДДС ставки на ресторантьори, на, за туризма…

Асен Василев: Само те останаха.

Водещ: Да, но вие се лишавате от 650 милиона лева, според него.

Асен Василев: Нашата оценка на база на това, което плащат в момента, без да броим изсветляването, е, че ако ги вдигнем от 9 на 20, говорим за нещо от порядъка на около 400 млн. лв, да. А и със самото изсветляване…

Водещ: Малко ли е, не ви ли трябват тези пари?

Асен Василев: Тези средства по принцип е добре да ги имаме в бюджета, но ние, мисля, че при изсветляването ще получим доста повече.

Водещ: Ако инфлацията продължи да намалява, каква е логиката приходите да се покачват, както е заложено във вашия проект?

Асен Василев: Приходите са съобразени с номиналния ръст на брутния вътрешен продукт, което е комбинация от инфлация и ръст на самия брутен вътрешен продукт. И в общи линии, ако погледнем оригинално, както бяха заложени, като процент от брутния вътрешен продукт, остават същите като тази година и са по-малко, малко по-малко от миналогодишните, тъй като там, знаете, имахме ефекта на енергийната криза и страшно голям износ на енергия при високи цени.

Водещ: Сега, повечето Ваши колеги казват, че прогнозират, че с този финансов план ще сме на червено с по няколко милиарда, някои казват дори 5, други казват 7, с 5 до 7 милиарда на червено всяка година заради финансовия план. Какво им отговаряте?

Асен Василев: Същите черни сценарии ги гледахме миналата година, по-миналата година, ако си спомняте, миналата година, между другото, ще е интересно, ако извадите, в парламента имахме официална среща тогава с ГЕРБ, когато направихме разчет при какъв брутен вътрешен продукт ще завърши 2022 г., съответно с какви данъчни постъпления, какъв брутен вътрешен продукт ще има 2023 г.., съответно колко имаме възможност за данъчни постъпления, за да се вдигнат пенсии, направят разходи и всички други социални пера и инвестиции. И, ако погледнете накрая на тази презентация, спомням си, че част от същите тези икономисти, които в момента ни критикуват, казаха, че това било научна фантастика. Оказа се, че миналата година сме подценили брутния вътрешен продукт, тоест нашата прогноза е по-малка, с около 2 милиарда, а спрямо това, което НСИ дава за тази година, сме го подценили с около 4 милиарда. Тоест ще имаме повече 4 милиарда, отколкото нашата прогноза, която тогава беше абсолютно реалистична и тя, на базата на това, между другото, бюджетирахме и юлския бюджет тази година. Той е бюджетиран при 185 милиарда …

Водещ: Но в същото време изоставате в събираемостта от НАП.

Асен Василев: А очакваме 191 милиарда. В НАП не изоставаме. Сделките в страната, тъй като това много се тиражира, аз всеки ден си получавам справките за събираемостта по данъци. Това са данните от 16 ноември, последните, които сме погледнали. Ако гледаме специално НАП, виждаме, че данъчните приходи са нагоре със 17,5%, специално за ДДС-то с 16,3, а общо приходите, ако включим и това, което НАП събира по линия на пенсионни и здравни осигуровки, приходите са нагоре с 22%.

Водещ: Това показват данните, които Вие цитирате.

Асен Василев: Сега, тук искам да кажа нещо много важно. Общо ДДС приходите, НАП събират приходите от сделки в страната, общо ДДС приходите не растат толкова бързо, тъй като приходите от ДДС при внос ги заварихме на пълен срив юни месец като влязохме - те бяха с почти милиард надолу спрямо миналата година. А там при „Митници“, за разлика от НАП, не можеш да върнеш лентата назад. Каквото е минало, е минало. И в момента „Митници“ работят много сериозно, за да наваксат тези приходи. Така че това, което идва по линия на НАП, плюс наваксването на митници, очаквам да постигнем данъчните приходи.

Водещ: Нека приключим това интервю със следния въпрос - тъй като отношенията с вашите партньори или непартньори, както и да ги наричате, от ГЕРБ и ДПС са сложни.  Спомням си, когато към края на живота на кабинета на Кирил Петков Вие от парламентарната трибуна извикахте на ДПС - защото сте в криза. Нали, помните го това?

Асен Василев: Мхм.

Водещ: Как са днес?

Асен Василев: А, това е въпрос, който трябва да зададете на тях. Така, като гледам, сменят си ръководството, вървят някакви процеси вътре в партията. Но, пак казвам, аз нямам познания какво се случва, за да отговоря реално на този въпрос.

Водещ: Ако тези параметри, които сте заложили в бюджета, не се изпълнят, готов ли сте да носите лична отговорност?

Асен Василев: Разбира се. Всеки финансов министър, който дава бюджетен план, носи отговорност за изпълнението на приходната част, която е заложена, заедно с шефовете на приходните агенции, носи отговорност за салдото, за да е управлявал добре разходната част. Ако нямаме салдо 3% тази година и не постигнем салдо от 3% догодина, това означава една от основните заявки на кабинета - за еврозоната, да бъде провалена. Такова нещо, ако се случи, аз директно си отивам. Но аз лично не вярвам, че ще се случи, и работим много усилено, за да не се случи.

Водещ: Благодаря Ви за участието! Асен Василев, министър на финансите, гост в „120 минути”.

Видео