27.10.2023 г.

Профил

В седмицата преди местния вот темата за "Лукойл Нефтохим" изненадващо влезе във всички медии. Накратко - ГЕРБ и ДПС заплашиха, че ще поискат отнемане на дерогацията за внос на руски петрол, ако рафинерията не внесе 500 млн. лв. данък и милиард вноска във Фонда за енергийна ефективност. Така и не стана ясно защо темата се повдига седмици, след като бяха гласувани законови промени, свързани с поетапната замяна на руския петрол в рафинерията, както и с дължимия от нея данък свръхпечалба и допълнителни вноски към бюджета. Потърсихме и гледната точка на финансовия министър Асен Василев. Той е инициатор и на идеята за въвеждане на такса от 20 лв. на мегаватчас за пренос на руски природен газ през България. Попитахме го каква е целта зад нея и още какво да очакваме в Бюджет 2024, както и какви са шансовете страната да влезе в еврозоната от 1 януари 2025 г.

Ден след разговора ни стана ясно, че президентът сезира Конституционния съд за решението на правителството за налагането на такса за руския газ. "Учудващо е, че президентът на републиката не защитава националния интерес, поне не го защитава така като аз го разбирам. Националният интерес е интересът на Република България, а не Руската федерация и на "Газпром". С това си действие той се обяви като защитник на "Газпром" в разрез с българския национален интерес и политиката на България и ЕС, както се провежда провежда от нашето правителство. Това е срам за президентската институция", заяви пред медии Василев. От думите му стана ясно още, че тази година "Лукойл Нефтохим" трябва да внесе в бюджета от корпоративни данъци (данък печалба и солидарна вноска) общо приблизително 400 млн. лв.

Според вас защо сега се повдигна темата "Лукойл", и то по този начин?

Не мога да ви кажа. Трябва да питате хората, които я повдигнаха. Аз може да имам много обяснения, но няма как да ви дам истинското, тъй като ГЕРБ и ДПС са тези, които повдигнаха темата. Беше приет законът за "Лукойл", беше разгледана подробно дерогацията от Министерството на икономиката, Министерството на енергетиката, на службите. Имаше секретен доклад за рисковете.

Нашето предложение беше да се повиши първо от 33 на 50% солидарната вноска и второ нещо, което беше пропуснато, е тя да се дължи авансово, както се дължи корпоративният данък, тоест да се затегне събирането, за да може парите да се платят тази година, а не догодина юни месец, както беше по старото законодателство. Другото, което се направи, беше да се наложи изискването всички резерви на горива да се съхраняват в България.

Сега то ще бъде премахнато.

Има такива предложения, тъй като не е напълно в съответствие с европейското законодателство 100% от резервите да са тук. Но истината е, че колкото повече от резервите са в рамките на страната, толкова по-малък е рискът за страната.

Най-вероятно ще трябва да се построят допълнителни складове за горива в страната, което като цяло е добре, защото знаем, че в момента имаме монополизация на складовете за горива и недостиг. Ако рафинерията трябва да оперира с неруски петрол, така или иначе ще трябва да се построят доста допълнителни складове в страната - ако петролът трябва да минава през Босфора, се изисква буфер от поне 30 дни. В момента буферът, който се поддържа с всичките складове, които "Лукойл" има, е за 10 дни. Самите "Лукойл" трябва да направят една инвестиция от сигурно 400-500 млн. евро за техните собствени складове.

Вследствие на затягането на режима трябва да се плати авансово тази година солидарната вноска от "Лукойл". За първо тримесечие бяха платени близо 80 млн. лв. солидарна вноска със ставка 33%. Което означава, че в рамките на годината, след като солидарната внска вече е 50%, от нея трябва общо да бъдат внесени в бюджета около 400 млн. лв.

Извън солидарната вноска те дължат и данък печалба. Към момента мисля, че са внесени 64 млн. лв.

"Лукойл" внесоха корпоративен данък за първи път през 2021 г. от много години. Миналата година внесоха доста по-голяма сума и тази година са си внесли сумата, както е била по закон. За солидарната вноска имаше дупка в закона, която поправихме така, че тя да се внесе до 90% авансово, както е за корпоративния данък. Иначе има наказателни лихви. Мисля, че по закон датата е 31 октомври да се навакса,каквото е изпуснато, и на 30 ноември трябва да се направи последната такава авансова вноска за годината, която трябва да се внесе и се надявам да се случи.

А вноската към фонд "Сигурност на електроенергийната система", която се изисква от "Лукойл", събираема ли е? Изискваше се нотификация, поискана ли е такава от Брюксел?

Нотификацията я работи Министерство на икономиката и не съм сигурен дали е поискана. Дали са събираеми? По принцип това, което е заложено, е много спорно като механизъм, тъй като най-вероятно ще бъде третирано като двойно данъчно облагане. Или като мито. Точно за това беше необходима нотификация от Брюксел. Доколкото разбирам, има нагласа да се махне нотификацията.

Тя е премахната с промените в Закона за енергетиката, който сега се прегласуват заради наложеното вето от президента.

Махаме я, след което ние ще направим консултации данъчно с Брюксел, за да видим точно как да я приложим. Знаете, че българските данъчни разпоредби са такива, че всичко винаги важи от момента на влизането в сила. Със задна дата трудно би било събирането на вноската и ще падне в Конституционния съд.

А защо в случая да има двойно облагане като подобна вноска плащат производителите на електроенергия, търговците на ток, на газ?

Защото при "Лукойл" вноската се изчислява като разлика в себестойността на суровината. Ако тя беше наложена, както е при другите, върху приходите, тогава вече говорим за съвсем различен механизъм. Това ще е просто още един данък върху приходите. Затова казвам, че чисто техническата конструкция на вноската трябва да бъде внимателно помислена.

В крайна сметка може ли да се очаква някаква помощ за потребителите на горива?

Веднъж след като влезе във фонд "Сигурност на енергийната система", е въпрос вече как ще се разпредели вноската. Схемата, която приложихме миналата година с 25 стотинки на литър, беше същата като във Франция и в още няколко държави от Европейския съюз. В крайна сметка 6 месеца по-късно ЕС каза, че схемата в този вид не може да работи в нито една от държавите поради простата причина, че всяка държава под една или друга форма беше наложила ограничение тя да работи само за нейните граждани. В българския случай трябваше да има български номер на автомобил.

Подобна нова схема би могла да работи, ако няма такива ограничения, но това означава ние да дадем субсидия и на целия транзитен трафик през страната. Което би било силно неефективно. Тоест по-скоро трябва да се намери някакъв друг вариант на подпомагане през фонд "Сигурност на енергийната система", което е политическо решение да се види кой и по какъв начин трябва да бъде подпомогнат.

Да минем към таксата върху руския газ. Каква е истинската цел зад нея?

Таксата за газа беше предварително консултирана с Европейската комисия и със съседните държави - Румъния, Гърция, Турция. В правото на всяка една суверенна държава е да налага такса върху една или друга стока. Освен това таксата не е дискриминираща, тъй като важи за газови доставки в България. И най- важното - тя не натоварва сръбските или унгарските потребители, защото договорите за доставка на "Газпром" са с цена на входната точка в съответната държава. Тоест тя единствено намалява приходите на "Газпром". Знаете, че България плаща подобни такси в Гърция, в Турция за доставката на втечнен газ, за компресията и използването на транзитните тръби. Така че всъщност това не е нещо уникално, ново или принципно нечуто.

Но за "Газпром" има вече уредена такса по "Турски поток" и има твърдения, че сега се въвежда допълнителна, втора такса.

Това не е такса за пренос, а енергийна такса, която държавата налага при вноса и транзита.

Казвате, че натоварва само "Газпром", обаче Владимир Малинов, изпълнителният директор на "Булгартрансгаз", твърди в доклад, който е стигнал и до вас, че всъщност "Газпром" нищо няма да плаща и държавното дружество ще трябва да прави тези вноски, при което ще фалира.

Има методика, издадена от Агенция "Митници", точно за да няма такива проблеми. Тя много ясно казва кой какво плаща и как се налага таксата. Тази методика е публична и това, което тя казва, е, че таксата се плаща от компаниите, които резервират и съответно ползват капацитета за пренос, а не от самата преносна компания "Булгартрансгаз". В случая "Булгартрансгаз" е администратор на такси, тъй като те знаят колко количества минават при тях.

От Агенция "Митници" има разработена конкретна форма, с която трябва да се докаже произходът на газа, за да може да се определи дали той е руски или неруски, дали е LNG, дали е тръбен газ се проследява. Маршрутът, по който е стигнал въпросния газ до България от там, където е произведен.

Не ми отговорихте обаче на първия въпрос: каква беше целта за тази такса - да напълним бюджета, да спрем руския газ, да накажем "Газпром"?

Целта според мен е доста ясна. Знаете, че в момента цяла Европа се опитва да се освободи от руски фосилни горива. И налагането на една такава такса ни позволява, от една страна, да има повече приходи за хазната в страната, от друга страна, да се насърчи преминаването към LNG и от трета страна, всички държави в района да са равнопоставени, а не някои да ползват по-евтин газ.

А стои ли въобще въпросът да оказваме по този начин натиск върху Австрия за Шенген?

Австрия официално не транзитира през България. И това не е било цел на тази такса.

А каква сума ще получим и залагате ли такъв приход в бюджет 2024?

Ако има такъв приход, той най вероятно ще бъде под условие, тоест няма да бъде в основната част на бюджета.

Какво ще се случи с договора между "Булгаргаз" и турската "Боташ", който бе подписан по времето на служебния кабинет. Той е изключително утежняващ за "Булгаргаз", с огромни финансови разходи, а в същото време дава много привилегии на "Боташ". Очевидно не можем да го развалим или най-малкото ще струва доста скъпо, ако го направим.

Доколкото знам, "Булгаргаз" и Министерството на енергетиката са се заели с тази задача. Да, договорът е доста неравнопоставен и задължава България с клауза take or pay. Миналата година уж махнахме всички тези такси, а сега пак сме вкарани в такава, и то за доста дълъг период, което всъщност е основният проблем и дефект на договора. А в същото време резервирането на капацитета, което "Боташ" прави на българска граница с идеята да внася за Европа, няма такава клауза. Тоест от тази гледна точка тя е несиметрична.

Ще заложите ли в бюджет 2024 таванът на цените на тока от 200 лева за бизнеса да остане и догодина?

Това е политика основно на енергийното министерство. От гледна точка на Министерството на финансите е добре да има таван, над който да влиза схема за компенсации. Той трябва да е достатъчно висок, за да не се декапитализира системата. Причината да трябва да имат такъв таван е, че ако стане ценови шок на енергийния пазар, трябва да може да се действа веднага, а не да се правят извънредни законодателни мерки. Така ще има сигурност, че това, което се случи като ценови шок, ще бъде автоматично компенсирано.

Дали това разумно ниво е 200 лева или нещо друго е, разбира се, в компетенциите на Министерството на енергетиката.

Бюджет 2024 все още е в процес на разработка, но все пак към момента кои са спорните моменти в него и кои са трите големи проекта, които се залагат?

Основните разходи са свързани с обезпечаване на мерките по правителствената програма, както и инвестиционните мерки, които са по Плана за възстановяване и по другите програми, свързани с магистрално строителство, свързаност, жп инфраструктурата, ускоряване на жп строителство и на скоростите в определени части от линиите, с технологично обновление... Що се отнася до най спорната част, може би тя е свързана с данъчното законодателство, където има затягане на режимите и на контрола на редица места.

В момента, в който парламентът даде ясна индикация каква част от данъчното законодателство в каква форма ще бъде прието, вече може да се направи приходната част на бюджета и оттам вече да се сглоби и цялата разходна рамка.

Може би едно от едрите неща, които си заслужават да се споменат, е Фондът за общински проекти, който ще е от един милиард лева.

Спрямо интереса ще видим колко голям да е Фондът за спортна инфраструктура, където държавата поема 50% от разходите по проекта, ако клубовете или общините съответно поемат другите 50% от финансирането. Програмите за спорт и изкуство в училищата се продължават и надграждат.

Има ли някои идеи за промени в данъчните закони, които сте склонни да отпаднат?

В крайна сметка данъчните закони трябва да бъдат приети от парламента. Министерският съвет има правото да предлага промени и да защити тезата защо нещо е най-добро, но парламентът има последната дума дали то ще се случи или не.

Ние говорим доста сериозно със съответните сектори, които са засегнати от данъчните закони, за да намерим сечение, което да може да обедини, доколкото това е възможно, дадения сектор. Така сега имаме серия от срещи, за да можем да достигнем до някакъв консенсус, преди проектозаконите да стигнат до парламента. Идеята е да има някакъв консенсус, който, от една страна, да осигурява, че данъците ще бъдат платени на база реалните доходи и приходи на съответните сектори и да се осигури достатъчно ниво на контрол, което не натоварва бизнеса прекалено много, но от друга страна, дава възможност на НАП и на митниците да си направят проследяването, да си подсигурят, че тези приходи реално ще бъдат събрани. И ако това изсветляване носи повече приходи в хазната, може да имаме разговор за това кои са данъчните ставки.

Какъв би бил общият ефект за бюджета, ако бъдат приети всички промени в данъчните закони във вида, в който се предлагат от Министерството на финансите?

Сумарно 758 млн. лв.

Ако махнем този ефект, какъв ръст на приходите бихте заложили за следващата година?

Той зависи от очакваната инфлация, ръст на потреблението и ръст на средната работна заплата. Говорим за ръст на брутния вътрешен продукт от порядъка на 3% плюс около 4.5 - 4.8% инфлация, т.е. може да очакваме ръст на приходите от около 8%.

Все още не е ясно какъв ще е максималният осигурителен праг догодина. Май въпросът дали да се увеличи не стои, а по-скоро въпросът е с колко ще се увеличи?

Това, което ние искаме, е да има формула. За да има абсолютна предвидимост и това дали да се увеличи и с колко да не е политическо решение и да не водим тези безкрайни спорове всяка година. Какви параметри ще се заложат за догодина конкретно зависи от разговорите, които водим със социалните партньори, с работодателските организации. Паралелно се водят и разговорите за това каква да е формулата, която да започне да се използва от 2025 г. Надявам се тази година да е последната, в която трябва да определим число.

А какво число залагате за следващата година?

Не мога да ви кажа, докато не свършат разговорите. Но не е нещо фрапиращо, което по някакъв начин ще стресне бизнеса.

А формулата на база средна работна заплата ли ще е?

Говорихме за комплексни показатели. Също така имаше предложение формулата да не дава едно число, а да дава някакъв диапазон и да се определя стойност в зависимост от бизнес цикъла. Мисли се и да има някакъв тип спирачки на увеличението, за да не се получават шокове. Въпрос на допълнителни разговори е всичко това да се изработи като механизъм. Защото това е правилният начин, който дава предвидимост за всички. Сега размерът на максималния осигурителен праг се определя на база изцяло административно политическо решение, което не е разумният начин това да се случва.

Казахте, че ще има увеличение на заплати само във ведомства, в които възнагражденията отдавна не са актуализирани. Колко са тези администрации, за колко хора става въпрос и за какво увеличение се мисли?

Направили сме анализ на заплащането, който ясно показва картината и разреза по нива - примерно младши експерт, старши експерт, началник отдел и така нататък, както и по първостепенни и второстепенни разпоредители. Той включва заплата и бонуси, т.е. общо колкото са парите, които е получил дадения човек не по щатно разписание, а реално. Картината е много шарена, което само по себе си не е добре. Трябва да има някакъв тип стандартно заплащане. От друга страна се вижда, че има ведомства, които са били забравени и не са им увеличавани заплатите последните няколко години. Има ведомства, в които възнагражденията са се увеличили значително повече от инфлацията. Така че според мен е много важно тези неравенства да се изчистят.

Вече казахте, че се надявате събираемостта на ДДС да бъде наваксано до края на годината. Чуваме, че има доста компании, които са и големи данъкоплатци, на които в момента им се влиза на ревизия. Това ли е подходът за наваксване?

Една ревизия няма как да навакса ДДС. Основната дупка в ДДС, която заварихме, беше от ДДС при внос - около 700 млн. лв. по-малко постъпления през първата половина на годината спрямо същия период на миналата. При НАП заварихме горе долу събран ДДС на нивото на същия период през миналата година. В момента НАП са около 16% нагоре спрямо миналата година. Има редица акции, които се случват като примерно проверки при внос на карго. Имаше доста стокови групи, които през тази година внасят на средна цена, която е по-ниска с около 20-30% спрямо миналата. Което при тези инфлационни процеси в света е доста съмнително. Започнахме проверки със съседни държави - с Гърция, Румъния и Турция искаме да направим обмяна на ниво фактура. Така че, когато се представи една фактура от турска, от гръцка или от румънска фирма, да може да бъде засечена и от НАП, и от митници, така че да се види реално това ли е стойността, на която е издадена фактурата. Има ли я тази фирма въобще.

Също така сме започнали проверки в сферата на строителството, където гледаме предварителни договори спрямо окончателни договори. Знаете, че предварителните договори обикновено са с истинската стойност на съответния апартамент, докато в окончателния договор много често тази стойност се занижава. От 1 октомври заработи режимът със задължително предварително деклариране на вътрешнообщностни доставки на рискови групи стоки, а това започва също така да дава ефект. Така че са взети комбинирани мерки и от митниците, и от НАП, които да затегнат контрола в сектори, които са рискови.

От друга страна, ако се влезе на ревизия, се задържа ДДС и не се възстановява.

Това е така само ако ревизията установи проблем. В момента възстановяването на ДДС е абсолютно ритмично и възстановяваме по над 700-800 млн. лв. на месец. Числото постоянно расте с огромни темпове, тъй като имаме доста голям износ и съответно доста голяма сума за възстановяване.

Трябва да се има предвид, че миналата година бяха реализирани огромни приходи от ДДС от износа на електроенергия, които сега са по-малко. Но като гледам горе-долу как се движат нещата, мисля, че ще успеем да компенсираме голямата част от 700-те милиона, които бяха събрани от Агенция "Митници" първото шестмесечие,и от това, което свързвам още на тройната.

Според вас има ли рискове и кои са те пред целта влизане на България в еврозоната от 1 януари 2025?

Нашите разговори в момента с държавите, членки на еврозоната, и с ЕК са, че България покрива абсолютно всички критерии без инфлационния. Имаше притеснения за дефицита, но критерият ще бъде покрит. Откъм законодателно съответствие остава да се промени Законът за БНБ, който вече е одобрен от ЕЦБ и е въпрос на парламентарно време да бъде приет.

Имаме изоставане и за 50-те големи държавни дружества, в които част от бордовете не са назначени с конкурс. Трябва да се пуснат конкурси и да се назначат. От 50 имаме 30, които са изправни, и 20, които не са изправни или частично, или напълно. Но и това условие е изпълнимо.

За инфлационния критерий виждаме доста бърз спад на инфлацията. Това, което всъщност ни удари да сме с по висока инфлация, а именно, че при нас храните и енергията са много по-голяма част от кошницата, в момента ни помага. Защото виждаме най-силна дефлация точно при цените и при енергията. И ако това движение се запази до април догодина, би следвало да можем да влезем в инфлационния критерий, ако бъдат изключени няколко държави, както направиха за Хърватия.

Всъщност в момента храните не падат, основно е енергията.

В момента цените на едро на храните по зеленчуковите борси в последния месец са надолу с двуцифрени числа.

И инфлацията ни е по висока, отколкото средната в еврозоната

В момента сме на около малко над 2 пункта от целта.

А има ли план Б?

По принцип водим разговори, ако инфлацията е единственият критерий, който остава непокрит, да видим дали има вариант, при който, както при Хърватия, беше направено изключение за дълга към БВП, да се вземе решение, че въпреки този критерий България изпълнява условията.