05.08.2023 г.

Водещ: Aсен Василев, министър на финансите, е гост сега. Здравейте, господин Василев.

Aсен Василев: Здравейте.

Водещ: Какво може да попречи, така да започнем, на Вашата твърда бюджетна убеденост, ако мога да кажа, че страната върви към влизане в еврозоната? Имам предвид, има ли опасност политическата заявка за приемане на еврото от 2025 година по някаква причина да не се изпълни?

Aсен Василев: Единственият критерий, който все още не изпълняваме напълно е инфлационният критерий. Там виждаме сравнително бързо намаление на инфлацията в България. Виждаме намаляване на инфлацията и в еврозоната. И е въпрос реално на, как да кажа, обективни обстоятелства, тъй като що се отнася до това какво България може да направи, тя в голяма степен го е направила. Миналата година, знаете, на касова основа дефицитът беше 0,8. Това е почти толкова близо до балансиран бюджет, колкото може да се очаква в година на война, криза и така нататък. Що се отнася до това защо при нас инфлацията, числото от средната инфлация, остава по-висока - защото сме по-бедни, и съответно двете групи, които са най-силно инфлационни - храни и енергия, са много по-голяма част, много по-голяма тежест имат в кошницата.

Водещ: В кошницата, да. Ние ще стигнем до това подробно.

Aсен Василев: И реално, ако ги гледаме група по група, всъщност инфлацията при нас е по-ниска. Тя между другото остава и, изключая Хърватска, най-ниска в Източна Европа. Така, че това не е феномен, специфичен за България. Но така или иначе този процес ще го наблюдаваме, ще видим как ще се развие и към април месец догодина, тогава се гледа – април до април, реално ще е ясно дали го покриваме и в какви аспекти. Истината е, че примерно Хърватска, за да го покрият този критерий, се извадиха три страни от кошницата, като нетипични. Така, че реално как точно ще се изчисли критерият, и ако той е …, би следвало да можем да имаме, как да кажа, нормален прогрес и добър доклад в тази посока.

Водещ: Има ли опасност от нещо друго - от широко, по-широко по-скоро, обществено недоволство срещу приемането на еврото, дори от високопоставени властимащи или политически групировки, политически партии? Как смятате да се справите с това?

Aсен Василев: Опити за саботажи ще има, разбира се. Те идват основно по две линии - хора, които смятат, че за България не е добре да бъде част от Европейския съюз и съответно по-дълбока интеграция, било през Шенген, било през еврозоната, не им харесва. Това са основно проруско настроената, така шумно проруско настроената, група, която виждаме, че стои в едни 10-15% от населението. И другата част от съпротивата идва по линия на, нека да кажем, част от бизнеса, където влизането, приемането на еврото и влизането в еврозоната означава едни доста по-затегнати правила. Защото вече европейски регулатори започват да работят и част от нещата, които са минавали пред българските регулатори, няма да минават пред европейските. Видяхме, че тази съпротива по-скоро вече отслабна и на всички стана ясно, че така или иначе еврото ще се приема, така че правилата започнаха да се уеднаквяват и аз очаквам тази, втората част от съпротивата, да продължи да отслабва и да отпадне напълно.

Водещ: Приемането на еврозоната обаче беше използвано за размахване на националистическия флаг. Ако определени политически групировки, политически партии, печелят от насаждане на това напрежение, следва ли да има по-сериозна реакция и каква срещу тези политически партии?

Aсен Василев: Според мен трябва просто да се обяснява какво това означава. България реално се е отказала от паричен суверенитет с приемането на валутния борд. Приемането на валутния борд ние сме казали, че всеки лев ще бъде обезпечен първоначално с дойче марка, когато спира да има дойче марка - с евро. Тоест, за да напечата Българска народна банка лев, тя трябва да има евро в банковия трезор. Съответно българският лев е изцяло зависим от еврото, защото 100% от обезпечението на българския лев е евро, по закон. Ние нямаме право да правим собствена парична политика, сами сме се ограничили. И цялата ни икономика, износ, всичко е вързано с Европа. И всъщност от тази гледна точка някой, нали аргумент - ама какво ще стане, ако еврозоната се разпадне, и еврото, нали, престане да бъде стабилна валута, ами това автоматично ще доведе до срив на българския лев. Защото цялото обезпечение на българския лев в момента е в евра. Така, че ако еврото се разпадне, ние нашият лев остава без обезпечение. Ние сме обратно в кризата ‘97-‘98.

Водещ: Големите рискове пред вас, като министър на финансите какви са - да не се изпълнят част от заложените нови милиарди приходи или нещо друго?

Aсен Василев: Големите рискове са свързани с това, че и в Плана за възстановяване и устойчивост, а и правителствената програма има заложени едни доста тежки реформи, които трябва да се случат в следващите 12-18 месеца. Тези реформи са отлагани, някои с десетилетия, буквално, и те трябва да се случат доста бързо. И ако не се подредят по правилния начин и фазират по правилния начин, това може да създаде шокове и турбуленции в някои сектори или в икономиката. И всъщност тук е наистина въпросът как да се направят реформите и те да се фазират по начин, който всъщност да не създаде трусове и рискове пред икономиката и да стане преходът наистина плавен.

Водещ: Бихте ли казали повече детайли за заложените нови приходи от това, ако ги разделим основно на приходи от данъци – 1,33 млрд. лв., ако не се лъжа, приходи от дивиденти на държавни дружества и евентуално плащане по Плана за устойчивост. Това ли са три големи пера?

Aсен Василев: Да, значи спрямо миналата година имаме четири милиарда и половина повече заложени приходи, от които имаме заложени приходи от дивидент, които са 700 - 750 милиона, тоест те са не малка, но все пак около 20% от заложените допълнителни приходи, и голяма част от тях вече се изпълниха, БЕХ  си плати дивидента, който беше разпореден. Другите приходи, които са заложени са по Плана за възстановяване и устойчивост, но те не влияят на бюджетния дефицит на начислена основа, тъй като срещу тях не са, няма да могат да се направят всичките разходи, които са свързани,  така че реално те по-скоро ще позволят да не се взема дълг, но няма да се отразят на дефицита. И всъщност най голямото перо - над два милиарда и половина има заложени допълнителни приходи от данъчни постъпления, без да се пипат данъчните ставки. Знаете, само една ставка беше възстановена на 20% - тази върху газа. И всъщност там това вървеше и с пакет мерки за събираемост и изсветляване. Голямата част от този пакет мерки беше приет от парламента и вече виждаме резултатите. Последните два месеца, заварихме хазната с дефицит от 1,2 млрд., тест към 31 май държавата беше похарчила 1,2 млрд. повече, отколкото беше събрала. Към 31 юли вече сме на излишък 500 милиона, тоест сме събрали 500 милиона повече, отколкото сме похарчили. Като се има предвид, че юли месец влязоха и увеличените плащания по пенсиите – 12-те% ръст на пенсиите. Така че се справят добре приходните агенции със събирането. Има още за наваксване от първата половина на годината. Има и приходи, които никога няма да бъдат наваксани от първата половина на годината, особено в Агенция „Митници“, защото каквото е влязло- то или е бил обмитено, или не е било обмитено, или е било обмитено на правилните цени или на неправилните цени, и там вече няма как да се върне назад проверката, защото действието се е случило, така да се каже. Докато при НАП, знаете, с една проверка те могат да се върнат назад и всъщност да се види реално какво се е случвало.

Водещ: Като казвате НАП и митниците, само два бързи въпроси преди това - защо е необходимо затягане контрола на деклариране на доходите, бихте ли обяснили?

Aсен Василев: Защото има много недекларирани доходи. По всички доклади България е страната с най-много сива икономика - над 30%. Това означава, че над 30% от доходите, било фирмени, било на граждани в страната, не се плащат данъците и не се отчитат. Така че ако от тази гледна точка го гледаме, ние можем да увеличим приходите в хазната с 30%, ако всичко това бъде декларирано, без да пипаме данъчните ставки. И това е изключително важно, защото това е честният подход. Защото в момента, ако има една фирма, която си плаща данъците и една фирма, която не си плаща данъците, тази, която си плаща данъците, всъщност е в конкурентно, е поставена по-зле на пазара. Защото тя има повече разходи, плаща си данъците. Тази, която не си плаща данъците има конкурентно предимство, заради това, че не спазва закона и това със сигурност трябва да бъде пресечено. Същото се отнася и до гражданите, които работят и се осигуряват. Ако някои граждани се осигуряват на пълната си заплата, те си ползват и пълните права, което е добре. Но от друга страна, нали, ако погледнем здравеопазване, детски градини и така нататък, този достъп е социален и равен за всички. Така че ако някой не си плаща пълните данъци и осигуровки, пак има същия достъп до тези права. И е много важно да има, как да кажа, честно отношение и равнопоставеност в това отношение между гражданите и между фирмите.

Водещ: Броят фирми, които биха попаднали. Всъщност как изобщо се прави една проверка на фирма? Казахте, че проверките трябва да са по-целенасочени. Как една или друга фирма ще бъде идентифицирана първо като неизрядна, което вероятно е по-лесното, но как след това ще се случи всичко?

Aсен Василев: Навремето това, което ние заварихме - това се правеше ръчно по едни методики на база, които са рискови сектори. Там си спомняте, че имаше много сериозни проверки - по фризьорски салони, цветарски магазини и така нататък…

Водещ: Да, ние сме говорили и тук в това студио за това.

Aсен Василев: Това, което всъщност въведох, първо, да се гледа размерът на потенциалната щета от невнесен данък, тоест тези, които повече данъци трябва да внасят, очевидно по-добре тях да ги проверяваме първо. Второто, се въведоха доста, така, обработка на базите данни и връзване на базите данни в държавата. Един прост пример – нямаше, насрещните фактури не се засичаха автоматично. Сега се засичат автоматични – и ако фирма А каже аз имам фактура към фирма Б, нали, съм направил продажба, а фирма Б не го декларира и обратното, това автоматично означава, че светва червено, че там трябва да направи проверка, защото декларациите на съвпадат, примерно. Същото нещо е рисково поведение може да се види - ако всички работници в една фирма са на минимална работна заплата, или почти всички – това е причина да се влезе и да се види реално дали това е така. Ако има силна, как да кажа, изразено деклариране на обороти – един ден оборотът е огромен, друг ден не е толкова голям, касовите наличности, ако има много пари, които вървят на каса, каква част от средствата вървят по банка, каква част вървят в кеш. Много фактори има, които …

Водещ: Брой засегнати фирми, очакван?

Aсен Василев: Ами, то, как да кажа, това нещо се случва ежеседмично в НАП и всъщност се прави подбор, нали, от най-рисковите, с най-голям потенциал за данъчен теч, така да се каже, и подходът е тристъпков - в част от тях, в зависимост от ресурса, който НАП имат като хора, се влиза на проверка, част от тях получават телефонни обаждания и се казва - така и така, установени са такива и такива проблеми, ако, нали, има нещо при декларирането нередно, оправете си го, така че да не трябва да влизаме на проверка, част от тях получават писма.

Водещ: Сектори, които да са нащрек?

Aсен Василев: Ами, аз не бих казал, че има сектори, които да се нащрек. Има, разбира се, тематични проверки през годината за определени сектори в определени периоди, както сега лятото всичко, което е по морето, разбира се, е със засилен контрол, зимата са планинските курорти, борсите за плодове и зеленчуци в определени периоди, когато има много голямо натоварване там. Целият сектор горива беше поставен под засилен контрол от миналата година и този контрол е възстановен. Подготвихме миналата година за сектора на строителството много сериозен анализ, който е свързан с издадените строителни разрешителни, защото, знаете, че да ви се издаде разрешение за строеж, трябва да има проекти, количествени сметки и така нататък. И всъщност колегите от НАП направиха много сериозен, как да кажа, много сериозно усилие да съберат издадените разрешения за строеж с техните КСС-та, всичко това се дигитализира, да се анализира и да започнат по същия начин проверки - дали реално фирмата е декларирала, че е купила количеството тухли, стомана и така нататък, и дали има от количеството работници, които са необходими, за да се извършат тези дейности, и дали ги е осигурявала за дадения период. И това също почва да води до изсветляване. Но това са, как да кажа, идентифицират се, съвсем регулярни дейности, идентифицират се конкретни параметри и се работи,  както всяка друга работа, и събирането на данъци си е работа.

Водещ: Днес, така, събота, от 1 август бюджетът е в сила. Тоест увеличението на заплатите на част от служителите в държавния сектор - полицаи, военни, работещи в НАП и митниците също. При положение обаче, че неведнъж на база данни от Евростат сме давали примери за високия брой полицаи в България на глава от населението, какво точно налага увеличението на заплатите, конкретно на полицаи и военни, а не сериозно преструктуриране и на два сектора, първо, и след това увеличение на заплатите?

Асен Василев: Много добър въпрос, който трябва да бъде зададен на парламента. Знаете, че предложеният от Министерство на финансите проект не включваше тези увеличения.

Водещ: Но Вие все пак се съгласихте.

Асен Василев: Ние трябва да изпълним това, което парламентът е приел. Министерството на финансите работи с МВР в един конкретен аспект и това беше електронното връчване на фишове, така че част от…

Водещ: Това се случи…

Асен Василев: тези неща да започнат да се случват. Що се отнася до заплати, това, което ние поискахме е да знаем срещу тези допълнителни средства за заплати, които се изискват от МВР, какво ще получи българският гражданин, как ще получи по-голяма сигурност, дали примерно ще се сложат камери по отдалечените места, ще се пуснат ли патрули, какво ще се направи за разпространението на наркотици в близост до училищата, какво ще се направи за минаването на мигранти и всичките мигрантски канали, които вървят в момента през границата. Има пирамиди на границата, където няма камери, и се знае кои са те и от там минават големи групи хора. Всичко това, докато не се адресира и съответно не се структурира, така че това, което е в МВР мисля, че от 50, над 50 хил. служители, само 20 хил. са с полицейски правомощия. Тоест има една огромна администрация в тази система. Знаете, че от около 50 хил. човека, има над 5 хил. пенсионери, които получават и пенсия, и заплата. И по-фрапиращото за мен беше, че МВР не знаят кои са тези хора. Защото няма спусната заповед, ако някой се пенсионира, да уведоми ведомството. Това са едни, пак казвам, дълго трупани проблеми, които трябва да започнат да се адресират преди да се искат повече средства за системата. А и когато те започнат да се адресират, средствата естествено ще дойдат. Но да се казва, абсолютно цинично от синдикатите, в интерес на истината, че те, синдикатите и работниците, работещите в МВР, не правели реформи, трябва политическото ръководство да ги прави, това е несериозно отношение към въобще процеса. И като си говорихме за серия от реформи, които трябва да се случат, реформа в структурата на държавната администрация е наложителна. Дали тя ще може да се случи, нека да кажем, че в някои сектори – да. В някои сектори – най-вероятно няма да може да се случи.

Водещ: Добре, Вашият откровен и мнение, и отговор, защото според мен е важно да се изясни, дали е възможен дългосрочен общ подход, ако щете, за бъдещи увеличения на заплатите в бюджетната сфера, а не ключови сектори, защото те наистина са ключови, които стачкуват, да получават увеличение на база тотална реформа на работа, на база тотална квалификационна реформа при назначаване на служителите, на база постижения за въвеждане на електронното управление, тоест категоричност…

Асен Василев: Знаете ли, има няколко прости неща, които Министерството на финансите може да направи и е започнало да прави. Първото е да се изнесат данни - реално какви са заплатите. Но не средно в системата на МВР, а управление по управление, длъжност по длъжност. Или това, и не само за МВР, а за всички системи в държавата. И  това, което ще се види е, че реално държавните служители като кеш, който носят вкъщи, нали, като, защото знаете, че осигуровки се покриват от държавата, а не от служителя, получават средно 20% повече от хората, които работят в частния сектор. Тоест да се казва - заплатите в държавната администрация са ниски, не е вярно, те са 20% по-високи от заплатите в частния сектор. Оттук обаче идва другият проблем, че те са изключително неравномерно разпределени. И тук става въпрос и по министерства, и по сектори, и по длъжности даже, в една и съща администрация или една и съща структура.

Водещ: Какъв пример можете да дадете?

Асен Василев: Мога да Ви дам пример, че в момента има членове на бордове на държавни предприятия, които получават два пъти и половина заплатата на министър-председателя, примерно - което служебният кабинет направи, като махна ограничението за максимална заплата на бордове в държавни предприятия. Мога да Ви дам пример, че има директори дирекция, които получават по-високи заплати от министрите в съответното ведомство. Мога да Ви дам пример, че има шефове на болници, които получават около 40 до 50 пъти по-висока заплата от средната заплата на лекарите в тяхната болница.

Водещ: 40 до 50 пъти.

Асен Василев: Да.

Водещ: Тоест ако средната заплата е 2 хил. лв., вероятно, има директори, които получават лв. 80 хил. лв.

Асен Василев: Да, на месец. Говорим за държавни болници. Всичко това….

Водещ: Има членове на бордове, които получават по 15 – 20 хил. лв. само от бордовете.

Асен Василев: Точно така.

Водещ: Извън другата им работа.

Асен Василев: Да. Без да са изпълнителен директор, без абсолютно нищо. Да.

Водещ: Отиват на едно заседание в някоя хижа вероятно.

Асен Василев: Един път в месеца.

Водещ: Един път в месеца.

Асен Василев: Да. И всичко това в момента сме започнали да го систематизираме, за да излезе. Защото, за да започнем да решаваме проблема, трябва да има ясен анализ и ясна картина.

Водещ: Изнасянето на данни е първата стъпка. Втората стъпка за решаване на проблема?

Асен Василев: Вече започва истинска дискусия какви да са принципите и правилата на работа. И какви процеси могат да се дигитализират и нямат нужда от…

Водещ: Тези хора как ще се откажат от възнагражденията си?

Асен Василев: Ами, възнагражденията някой им ги е дал. Със, било със заповед, било с решение на Министерския съвет, било с решение на общо събрание, където държавата е принципал или с нещо друго.

Водещ: До къде сте готови да стигнете в изнасянето на тези данни?

Асен Василев: Според мен трябва да бъде изнесено всичко, за да започне смислена дискусия. Другата дискусия, която започнахме и културата като че ли беше първоначалният фокус на това, но тя започна от образованието в интерес на истината, в някои аспекти, е, че това да се плаща на субсидирана бройка и квадратен метър, не е окей. Трябва да се плаща за произведен продукт и реална дейност. И в културата имат и двата примера - на театрите им се плаща субсидия на продаден билет, което е смислено, защото очевидно са…

Водещ: Но води до некачествена продукция.

Асен Василев: Може би да, но хора са влезли в театъра и са гледали постановката.

Водещ: Но ролята на държавата като …

Асен Василев: Е хората да ходят….

Водещ: Да възпита добрия вкус, грубо казано, прощавайте за клишето, изисква и друг подход или поне друг критерий…

Асен Василев: Той може да е допълнителен. Но от гледна точка на това, всъщност се вижда, че който работи и пълни салони, получава средства и може да продължи да работи и да пълни салони.

Водещ: Чалга звездите също биха пълнили салони, тоест наистина е необходим и друг допълнителен критерий.

Асен Василев: Това е така. Във фонд „Култура“ си имат и допълнителни критерии, както знаете. Там може да се кандидатства с проекти, и то не само от държавните институти. Но колко музеи има в страната, където има интересна експозиция, която примерно Вие сте разказали или някой е казал - вижте какво интересно нещо направи този музей. На децата да им е интересно да влязат, да не са от 1970 година табелките, нали, така експозицията, да има, както се казва, и аудиовизуално, и въобще да е по по-интересно разказана историята …

Водещ: Аз тук ще се намеся с нещо, което говорихме извън студиото, но в студиото с предишния ни гост - наистина призовавам тези, които се грижат за кабинета на министър-председателя, да допуснат Недко Солаков да направи абсолютно безплатно, да курира със съвременно българско изкуство кабинета на министър-председателя, академик Денков, защото то е витрина и то е добро впечатление, което би направило на всеки, който присъства.

Асен Василев: Ще предам.

Водещ: Вашия кабинет също.

Асен Василев: Да, моят кабинет. Но при мен всъщност витрината е една зала, която мисля, че е възстановена от Симеон Дянков в Министерството на финансите, където са събрани всичките стари бюджети на страната от 1880 година насам, бюджетите, и се вижда реалната история. Защото когато се види бюджетът, се вижда за какво са отделени средства и това е историята без украшенията около нея. Нека така да кажем  -реалните приоритети. Но истината е, че ако голяма част от…

Водещ: … се осветлят.

Асен Василев: … се осветлят тези данни, и другото е, минем към реално свършена работа. И аз дадох пример наскоро с програмата за спорт и изкуство, новата, която се пусна в училищата - да наемат треньори, да наемат музиканти, художници, артисти, да организират, нали, клубове по, било ако щете от народни танци до съвременно изкуство и съответно отбори по футбол, баскетбол, волейбол и така нататък. И то да си вземат истински треньори отвън, плюс екипировка и така нататък. Всичко това е финансирано. Но начинът, по който се случва, е, че училището трябва да се сформира отбора и да каже - аз искам да наема треньора Х, трябват ми толкова топки, толкова за екипи и Министерството на образованието им отпуска средствата. Бяхме предвидили 100 милиона с идеята да обезпечим всички училища да могат да направят такива програми децата след часовете да не ходят в, как да кажа, клубовете и заведенията около училище, а да има някакво занимание, което да е безплатно. Оказа се, че 45 милиона само всъщност миналата година се използваха, защото половината училища не се организираха. И така директорите и училища, които си свършиха работата, получиха средства в пълен обем. Тази година ще получат и повече. Тези, които никаква работа не свършиха и нямат отбори, защо да получават тези средства? Когато се говори за резултати, това трябва да имаме предвид всъщност, че който работи и наистина свърши работа, трябва да получи пари и трябва да получи достатъчно пари, за да може да я върши тази работа качествено. Който не иска да работи, казва - ама то няма как да стане, при наше село няма треньор, няма кой да наемем и така нататък, няма да получи средства.

Водещ: Само един въпрос, като говорите за върши работа и получава пари, ако се окаже, че този директор на държавна болница, който получава 80 хил. лв., ги получава законно, какво се случва?

Асен Василев: Променя се законът. Законните не са пуснати свише, законите се пишат тука в една сграда на около 500 м от това студио.

Водещ: Отново към бюджета. Беше отчетено, че от данъчни постъпления, преките данъци и осигурителните вноски и растат с добри темпове. Единствено косвените данъци трябва да наваксат - тоест ДДС и акцизи върху алкохола, тютюна и т.н. Има ли наистина воля за промени, от една страна, искам да ви попитам, за премахване на преференциалните ставки по ДДС, а не фокус върху бързи и лесни печалби, тип увеличаване на косвените данъци, които донякъде биха срещнали одобрение във обществото или не?

Асен Василев: Аз лично не виждам нужда да се увеличават косвените данъци. Виждаме, че спокойно сме в трите процента дефицит без да пипаме косвените данъци, даже и с част от намалените ставки покрай Ковид и кризата в Украйна. Това, което видяхме, че аргументът за изсветляване, който ресторантите, нали, този бранш, казваше, че 9-те процента им помагал да се изсветляват, се разпадна. В парламента мерките за изсветляване точно на този сектор не минаха, точно заради лобиране на ресторантите. Което означава, че от 1 януари догодина ставката ще бъде предвидена на 20%, тъй като Ковид няма. Що се отнася до останалата друга ставка, мисля, че има …

Водещ: Говорите за следващия бюджет, че ще бъде предвидена?

Асен Василев: Да. Останалите други три ставки, които са намалени - едната е върху детските храни – там, според мен, е смислено да остане. Другата е върху книгите и списанията и там трябва да се види какъв е ефектът реално от тази ставка, тъй като тя също беше въведено като антикризисна. И третата е върху хляба и брашното, където трябва да се види какво ще се случи със зърнената сделка и цените на зърното като цяло и да се прецени дали това да се продължи до следващата реколта догодина или също да отпадне в края на годината.

Водещ: Позицията на управляващите да бъдат прекратени компенсациите на цените на електроенергия за бизнеса в обозримо бъдеще, примерно, пак от началото на другата година, каква е?

Асен Василев: Това, което, те в момента до голяма степен са прекратени, тъй като цените са по ниски от лв.200 на мегаватчас. Това, което според мен има смисъл да остане, по-скоро като система за подсигуряване, че няма да стане, да станат пак енергийни цени високи и да трябва наново да влизаме в авариен режим, така да се каже, е да се знае, че ако цените скочат над някаква определена стойност, която би довела до висока инфлация, непоносимо за бизнеса и така нататък, да има механизъм, по който всъщност да се ограничава това увеличение на цените, било то и моментно. Така че по-скоро тук говорим за една форма на някакъв таван на поносимост, който да може да се поддържа и съответно финансира, което и в момента горе-долу такава роля играе този механизъм.

Водещ: В страна като България кой е най-ефективният начин за запушване на бюджетни дупки?

Асен Василев: Да се събират данъците. Събират ли се данъците… Знаете, 2021 година, когато застъпих като финансов министър, май месец, до края на годината събрахме почти 8 млрд. лв. повече данъци, без да се вдигат данъчните ставки. И това стана основа за бюджет 22-а, ‘23-а и така нататък. Тоест тези допълнителни средства, те ’22-а бяха планирали, че ги има и отделно ще се досъберат данъци. Сега по същия начин. Всъщност голямата разлика с бюджета на служебния кабинет е, че те бюджет ’23-а бяха планирани отстъпление от тази, това събиране, нали, от тази събираемост? И това позволява да се посрещнат и социалните разходи, и допълнителните разходи за образование, здравеопазване. Тази година бюджетът на Здравната каса е рекорден - почти седем 7,5 милиарда. Когато започна Здравната каса, първият бюджет беше 700 милиона. Нали, тук за един сравнително кратък период, обозрим имаме драматично увеличение в бюджета на Здравната каса. Ако си говорим за част от реформите, част от дигитализацията беше започната, после спряна, кега се надявам да бъде довършена. И там, както и част от реформите, които бяха - да има минимални заплати за лекар и медицинска сестра, за да не бягат кадрите в чужбина, бяха въведени и след това директори на болници, общински и държавни, ги атакуваха в съда и ги събориха. Те казаха - ние не искаме да плащаме минимални заплати на нашите работници.

Водещ: Но получават 80 хил. заплата.

Асен Василев: Някои от тях.

Водещ: Добре, това ли е...

Асен Василев: И сега със закона, ги въведохме вече със закон, а не с решение на касата и са финансирани в този бюджет, и са факт за всички, не само за част от добросъвестните болници.

Водещ: Тоест не е единичен случай на директор на държавна болница с такава висока заплата?

Асен Василев: На 80 хил. не знам дали има други, но има някои, които са примерно… Виждал съм, то мисля, че е публична информация, то не е въпросът да го знам. То, те се публикуват част от тези данни. Но имаше примерно на 30 хил., на 40 хил., някакви такива нива.

Водещ: Добре, в очите на хората, приемаме, че това е една изключителна несправедливост, но във Вашите очи, като министър на финансите, коя е най-голямата несправедливост, с която в крайна сметка един редовен министър на финансите може да се пребори с приемането на нов бюджет?

Асен Василев: Бюджетът всъщност, както казах, нали, ако се погледнат назад и старите бюджети, показва къде държавата дава средства, тоест къде се прави истинска инвестиция. Нашият бюджет, ако погледнем местата, където не се пести последните години са образование, здравеопазване. Друг е въпросът колко са ефективни тези инвестиции и там трябва да се работи по ефективност. Другото, което виждаме, е, че за капиталови разходи, тоест да се подобри инфраструктурата, редовно се отпускат много средства – тази година пак над осем милиарда, миналата година – осем милиарда и половина – и тези средства в края на годината се връщат в бюджета, защото не са използвани. Което всъщност е добре за финансовия министър, но лошо за държавата - то намалява дефицита, като не се използват тези средства, но това са непостроени пътища, непостроени детски градини, непостроени болници и това е въпрос на организация на съответните ведомства, институции, общини и така нататък, за да може с тези средства да се подобри животът на хората.  Те затова са предвидени. Единствените средства, които винаги са използват, са средствата за заплати, което не е разумно. Окей е заплатите да вървят нагоре, когато има инфлация и така или иначе се увеличават заплатите в страната. Аз не мисля, че е окей държавната администрация да получава 20% повече от хората работещи в частния сектор.

Водещ: Ако фокусът на бюджета беше избягването на дефицит от над 3%, възможно ли е това избягване да се случи и през следващите три години, през следващите поне три години?

Асен Василев: То така е и предвидено в средносрочната прогноза. Според мен ще можем спокойно да си поддържаме 3 % дефицит и да си правим инвестициите. Нека не забравяме, че в следващите години имаме и изключително много средства, които ще дойдат по линия на Европейския съюз, които ще бъдат голяма част от капиталовите инвестиции. И не малка част от влаковете, които ще се купят, от пътищата, които ще са построят, от училищата, които ще се ремонтират, всичко това ще дойдат средства от Европа. И тук въпросът е да се направи добра организация, така че с тези средства наистина да се постигнат поставените резултати.

Водещ: Всъщност, ако говорим за Плана за възстановяване и устойчивост, в рамките на идните 12 до 18 месеца финално кои проекти ще могат ефективно да бъдат финансирани по този план?

Асен Василев: За предоговаряне са основно енергийните проекти, другите вървят. Имаме около 500 милиона лева за болници, купуване на нова апаратура, особено с насоченост към ракови заболявания и детски заболявания. Имаме предвидени почти милиард лева за нов състав на жп, така че да имаме нормални влакове, които се движат по релсите, плюс се оказа, че ние сме една от малкото държави в Европа, която няма автоматизирани системи за управление на жп транспорта. Вчера като говорихме с НКЖИ се оказа, че имаме ERMTS от Пловдив, пардон от Септември до Свиленград, и на едни 15 км от Видин до моста на Дунав. Всички други релси в страната нямат автоматизирано управление. По ПВУ има една отсечка, която е Русе – Каспичан, нали, там към Варна, която ще се направи, в момента с национални средства се работи Пловдив - Бургас, но като нямаме автоматизирано управление, съответно това ограничава и скоростите, които може да се поддържат от жп съставите. Тоест даже и да купим новите влакове, докато не си оправим системата за управление, а тук въобще не говорим пък, че имаме огромно забавяне в изграждането на модернизацията на релсовите пътища. Знаете, че София – Пловдив,  скоростния жп път трябва да бъде готов 2020 година. Да позволи да се движи със 160 км в час влака. След няколко отлагания, последната дата е 2026.

Водещ: Но предоговарянето, за което казахте и това, че България не е изпълнила някои условия по Плана за възстановяване и устойчивост, значи ли, че е под сериозен въпрос второто плащане?

Асен Василев: Не. Второто плащане няма общо с предоговарянето. Условията за  второто плащане няма такива, които са свързани с това, което парламентът иска се предоговаря. Така че в момента ние работим много усилено и заварихме 33 неизпълнени условия от 66 за второ плащане. В момента имаме около 17 - 18 неизпълнени, с ясен ангажимент от страна на парламента законодателните да бъдат завършени до края на септември, за да можем тогава да окомплектоваме и да подадем документи за второ плащане. Работим и по мерките, които са изцяло в изпълнителната власт и за мен е учудващо защо не са се случили, като мерките, свързани с въздушната помощ по медицинска, мерките, свързани с поръчките за нови локомотиви и вагони за БДЖ, и няколко други мерки, свързани с възлагане в областта на здравеопазването.

Водещ: Тоест няма опасност за втория…

Асен Василев: За втория транш няма опасност. Надявам се до края на септември да сме изпълнили всичките условия за втория транш, всичките 66, като паралелно с това върви предоговаряне, което вече ще промени част от реформите, съответно и част от инвестиционните проекти, които са от трети транш нататък.

Водещ: Като става дума за инвестиционни проекти и за еврофондове, към 30 юни, показва анализ на Института за пазарна икономика, 2023 г., в България се изплатени над 25 милиарда лева европейски средства по оперативни програми. Има, анализът завършва с едно изречение, което ще Ви помоля да информирате. Там пише така - предвид ограничения административен капацитет, в много случаи общините предпочитат да изпълняват европейски програми за подобряване на инфраструктурата, които дават незабавен и разпознаваем ефект, вместо за полагане на дългосрочни усилия за привличане на нови частни инвестиции и подобряване на бизнес средата.

Асен Василев: Според мен не трябва да е вместо, трябва да е и, ако има добре управлявана община. Тя трябва и да привлича частни инвеститори, и да се възползва от европейските средства, така че всъщност да се съчетаят двете и да се изгради инфраструктура, която от една страна да помогне на този частен инвеститор да развие бизнеса, говоря за обществена инфраструктура, обществен транспорт, така че да могат работниците да стигат, инфраструктура, свързана с достъп на електроенергия, газ или там, каквото им трябва за производството, канализации, води, другото, което е, голяма част от парите за общините бяха свързани с това да се подмени, да се оправи ВиК инфраструктурата в предишния програмен период. Там имаме огромни забавяния, огромни корекции. Масово несправяне с проектите. А това е изключително важно, защото водата, която пием и ползваме, е директно свързана със здравето и живота на хората.

Водещ: Държавният дълг при около 40 млрд. лв. държавен дълг, една четвърт от БВП, нали така, почти.

Асен Василев: 22%.

Водещ: Би ли могло да се стигне до рефинансиране, първи въпрос, на дълга при доста по-неблагоприятни условия за страната и възможно ли е да се стигне до 60 милиарда дълг през 2025 година, каквито са някои от прогнозите, и какво значи това?

Асен Василев: Краткият отговор на втория въпрос е - не. Първият въпрос – има си дългов календар, тоест ние рефинансираме само дълга, който падежира. Той, ако трябва да върнем дълг, който е взет преди 10 години, вземаме нов дълг, с който да върнем стария в голямата си степен, като някой път имаме и намаляване на дълга, нали, изплащаме от текущи източници. Примерно, последните тук месец и половина направихме едно плащане, дълга реално падна с около 150 милиона.

Водещ: Разходите за обслужване какво перо са?

Асен Василев: Много малко към момента. В момента, в който влезем в еврозоната, спредът, тоест премията, която България плаща над пазара, за да финансира дълга, ще спадне драматично, тъй като един риск отпада и това го видяхме в Хърватска. Така че реално какво ще се случи с цените на дълга, зависи първо от световните пазари - какво правят Европейска централна банка и Федералния резерв в Щатите. Това, което е в наш контрол, е бюджетните дефицити да са окей, да не ходим да плашим инвеститорите, че държавата ще фалира без да има такава въобще опасност, камо ли нужда, особено пък да го правим преди излизане на международни пазари, което е директна щета за държавата. И другото е, влизайки в еврозоната, това автоматично ще намали цената на дълга не само за държавата, но и за всички фирми и граждани.

Водещ: Добре, да обобщим някои неща, които досега говорихме. Има логика в това някои по-сериозни, по-големи разходи, като тези за инвестиции и реформи в публичната сфера, да остават за бюджета за другата година, за 2024 г., но в крайна сметка остава един важен въпрос - пак за 2024 г., свързан е със социалната сфера, която е някаква нишка в разговора ни досега - да има ли социални разходи за всички, но по-малко, или да са по-значителни разходите, но само за тези, които имат нужда?

Асен Василев: Това е въпрос на социална политика. И според мен може би ще е добре да поканите министър Шалапатова и този разговор наистина да се проведе в обществото. Това, което Министерството на финансите може да направи и прави между другото целенасочено още от миналата година с няколко законодателни промени е да съберем достатъчно информация, за да може да се направи насоченото финансиране. Защото ако няма информация за доходи, за активи и т.н., и да искате да направите по-насочено подпомагане, нямате критериите и информацията, на базата на която да го направите. Оттук-нататък според мен е въпрос да се формулира обща държавна политика. Има сфери, където според мен не трябва да се прави насочено финансиране - всичко, свързано с демографската политика. Според мен, трябва да се прави във възможно най-широк мащаб, по правилния начин. Това, което ние правим през данъка за физическите лица, е, нали, до 600 лв. на дете всеки да може да получи, родител, като приспадане от данъчната ставка, реално. И това не е ограничено, не зависи от колко печели родителят, дали е слаб социално, не е слаб социално и така нататък. Част от мерките, които са, как да кажа, доплащане за невъзможност - примерно не можем да купим нови дрехи и учебници на децата – това може би трябва да е по-социално насочено. Част от мерките, които са свързани примерно с енергийната бедност, също трябва да бъдат по-социално насочени. Там има няколко варианта това как да се случи – едното е много често срещано, е с две тарифи до определена консумация има някакъв вид подпомагане, нали, над определена консумация, са пазарни нивата и така в общи линии хората, които са по-бедни, нали, могат в този обем да ползват по-евтината цена. Оттам-нататък някой, ако иска да ползва електроенергията да си топли басейна през зимата, ще си плаща пазарните цени. Така че има места, където наистина може да се направят по-таргетирани мерките, много по-икономични и съответно по-голямо подпомагане на нуждаещите се за сметка на свиване на броя хора, които се подпомагат. Но това е политика по политика, много прецизно трябва да се пипа. Една голяма реформа,  която не е започнато да се мисли даже в тази посока, камо ли да се направи, е  реформата в ТЕЛК. Защото ние сме една от малкото, даже не съм сигурен дали не сме единствената държава, където всъщност оценката не е на база на работоспособност, а на база, тоест какво може да работи човекът, а на база на това какви са физическите ограничения. Което е различно, нали, все едно, и съответно преминаването към европейски начин на оценка. Това е разбутване на една много тежка система, с изключително много хора в нея. Трябва да стане много внимателно, плавно. Но също би довело до много, да се подпомагат тези, които наистина имат нужда, като се тези, които реално могат да работят и да са равнопоставени като доходи, реално да получават много по-малко или почти никакво подпомагане.

Водещ: В началото стана дума за потребителската кошница и за инфлацията. Казах, че ще довършим темата. Инфлацията е критерий за еврозоната. Как фискалната политика влияе върху покачването на цените в България? Бихте ли дали пример за това?

Асен Василев: Почти никак. При нас инфлацията и в основно в две стокови групи - храни и енергия. И двете са търгуеми. Независимо колко пари имате в джоба, реално цената на храните се определя от европейския пазар. Нашето потребление е около 1% от европейския пазар. Да ви дам пример, това е все едно да попитате - как фискалната политика на Северна Дакота влияе върху цената на храните и върху инфлацията в Съединените американски щати. Интегриран пазар с търгуеми стоки. Плюс това, ако погледнем миналата година…

Водещ: Но пък инфлацията беше подхранена и вътрешно, било то заради раздаването на щедри енергийни помощи за бизнеса, натиска за ниските лихви на банките.

Асен Василев: Щедрите енергийни помощи всъщност намаляват себестойността на…

Водещ: Ускоряването на кредитирането също. Имаше и вътрешни причини.

Асен Василев: Ами, нетъргуемите стоки, но що се отнася до апартаменти и така нататък в риъл естейт сектора, недвижимостите, ако погледнем - това не е основен двигател на инфлацията в България. Не, че не са се вдигнали цените, но това не е двигателят, където видим 30-40% увеличение в рамките на няколко години.

Водещ: Кой е първият месец, в който ще бъде включена България в оценката дали отговаря на необходимите, инфлационен месец …

Асен Василев: От април тази година до април догодина.

Водещ: Това са, тоест това е първият година период – от април.

Асен Василев: Да.

Водещ: Тоест за да се докаже, че една държава изпълнява критерия за ценова стабилност, този едногодишен период, за който говорите за наблюдение, какво не трябва, не трябва да надвишава 1,5 пъти…

Асен Василев: 1 ,5 процентни …

Водещ: Процентни пункта по-скоро от първите три в еврозоната.

Асен Василев: Да. Не са най-ниските три, ..

Водещ: Членки с най-добрите показатели.

Асен Василев: Най-добрите показатели. Което горе-долу в около половината евро доклади за еврозоната, са не най-ниските три. Когато Хърватска влизаше в еврозоната, бяха изключени три държави и съответно бяха взети не най-ниските три държави като инфлация, а втората тройка.

Водещ: Може да се направи компромис. Добре, появи се една, един анализ, че 40% от нивата на инфлацията, почти половината от нивата се дължат на свръхдефицит и политика на доходите.

Асен Василев: Ами, дефицитът на касова основа миналата година е 0,8%. Тоест почти балансиран бюджет. Така че не знам този анализ какво точно е анализирал, но със сигурност не е анализирал реалните данни.

Водещ: Така, тогава казахте 1% на България и и 1% от БВП на Европейския съюз. Как тогава ние да влияем на цените? С коригиране на потребителската кошница, тоест, защото в България храните заемат голяма част от тази кошница.

Асен Василев: Точно така. Това е това е целият разговор, който имаме, че всъщност ние нямаме монетарна политика, тъй като сме във валутен борд. Българска народна банка вдигна изискването за задължителни резерви на банките, тоест изтегли кеш от пазара и в момента резервите, които банките трябва да поддържат в България, са няколко пъти по-високи от тези, които трябва да поддържат в Европа. Правителството миналата година беше на 0,8% кешов дефицит, такъв кешов дефицит няма почти никъде в Европа, има една или две държави, които го имат. А даже на начислена основа ние сме с, мисля, че третия или четвъртия най-нисък дефицит в целия Европейски съюз. Тоест инструментите, с които разполагаме, всичките са използвани, за да се ограничи инфлацията, и това се вижда, нали. Но това, което също много ясно се вижда е, че инфлацията е висока в Източна Европа, която навсякъде има много силна зависимост.

Водещ: Има ръст на доходи, има вдигане на пенсиите, потреблението се вдига също.

Асен Василев: Да. И…Това не … Ето, утре ще увеличим пенсиите двойно, примерно. Това няма да вдигне цените в магазина. Защото цените в магазина на яйцата зависят от това какви са цените в Полша и в Германия. Защото голямата част от храните са ни внос.

Водещ: Тоест не можем да кажем, че бюджетът..

Асен Василев: Нашите пенсионери можем да им удвоим и да им утроим пенсиите…

Водещ: Потреблението ще се вдигне.

Асен Василев: Да, само че ще се внесат повече яйца от Полша и от Германия и цената пак ще бъде същата. Когато сме един процент…

Водещ: Но спекула на цените също е възможна.

Асен Василев: Възможно е да се случи в някакви ограничени аспекти, но истината е, че когато имате търгуема стока и сте 1% от пазара на тази търгуема стока, ако щете да ви се утроят доходите, вие няма да повлияете на това. Това е все едно да кажем - вдигнахме пенсиите в Каспичан петорно и това промени цените в София. И в Каспичан няма да промени цените. Щото ако се вдигнат, ше почнат от София да карат в Каспичан. Абсолютно същото е. Така че връзката между доходи и ценови равнища е описана в глава първа на повечето учебници по икономика при голяма затворена икономика. Тоест, ако нямате търговия, имате, нали, много е скъпо да се внася и така нататък. Тогава, да, ако вдигнете доходите, ще се вдигне инфлацията. Ние сме малка отворена икономика и затова тази връзка не работи. Защото когато сте малки и отворени, цената, която идва при Вас, е цената, която идва от големия пазар.

Водещ: Връзката „Продължаваме промяната – Демократична България“ и ГЕРБ как работи? Кой е най-големият плюс от коалицията?

Асен Василев: Първо, според мен, думичката, която се налага „некоалиция“ – може би по-добре описва процеса. Защото виждате, че даже и за нещо толкова важно като бюджета, се мина през доста тежки сблъсъци в парламента. Няма, как да кажа, нещо, което да се каже ясно разписано – нещата се случват, няма драми. Всеки ден в парламента е драма. И нещата вървят трудно. Но поне за момента аз не виждам друг вариант да можем да придвижим страната напред – като еврозона, като Шенген, като по-високи доходи, изпълнения на всички тези реформи в Плана за възстановяване и устойчивост. И всичко това е болезнено и според мен със скърцане, с проблеми, с две напред една назад и така нататък, нали, ще се движат нещата напред, но не е добре смазана машина, която реално да може да зададе ясна посока и да няма проблеми.

Водещ: Ако контактът на десните с Пеевски доведе до реално конституционно мнозинство, за какво говори това?

Асен Василев: Че има осъзнаване у част, в част от партиите, че няма друг начин. Че тези промени са толкова наболели, че трябва да се случат. Виждате, в понеделник се свиква парламентът, за да приеме промени в Наказателния кодекс, свързани с домашното насилие. Тези промени можеше да сме ги приели 2015, 2016 г. и част от проблема да не се развие в такава степен. Стигнахме до огромно, до момент, в който има такава обществена нетърпимост, че независимо дали искаш, не искаш, подкрепяш, не подкрепяш всъщност трябва да се приемат тези промени. Защото това е условие обществото да мръдне напред. Същото нещо виждаме и в част от реформите, които са заложени в Плана за възстановяване. Голяма част от това са неща отлагани с по 5, 10, 15, 20 години, защото са политически непопулярни, защото са трудни, болезнени за определени сектори или групи. Но е дошъл моментът, в който трябва да се случат. И всъщност това, което ние като „Продължаваме промяната“ бяхме задали като курса е – че да, тези неща трябва да станат и това е курс, който поддържаме. Хубаво е, че срещаме, макар и трудно, макар и с много разговори, убеждения и така нататък, подкрепа за по-голямата част от тези неща, не за всички. И тази подкрепа, виждате, тя не е монолитна, тя не е даденост и много често е просто, как да кажа, усещането, че е дошло му е времето и няма мърдане.

Водещ: Защо не получавате от президента Радев обаче подкрепа?

Асен Василев: Президентът Радев смята, че България трябва да поддържа съвсем различен геополитически курс. Президентът Радев много ясно каза, че ние трябва да подкрепяме Русия или най-малкото да стоим неутрални в една война, която е, как да кажа, най-добрият начин да бъде характеризирана, е нападение на една голяма държава над малка държава абсолютно безпричинно. И единственото, което може да се каже за тази позиция на президента Радев, която аз още април месец миналата година заявих, ако си спомняте, един път, че тя е позорна, и второ, да му се припомнят думите на Данте Алигиери – че в период на морална криза най-горещите места в ада са запазени за хората, които проповядват неутралитет.

Водещ: Президентът атакува в Конституционния съд прекратяването на концесията на „Лукойл“ на пристанище Росенец. Първият аргумент на президента беше, че промените в закона за контрола по прилагане на ограничителните мерки с оглед действията на Русия, са неясни. Другият аргумент на президента да сезира Конституционния съд е начинът, по който бяха приети промените в закона. Какъв е Вашият коментар?

Асен Василев: По пристанище Росенец не мисля, че има някакъв проблем. Знаем, че тази инсталация е оперирала като държавна, мисля, че 10, 11, 12 г., след като е приватизиран „Лукойл“. Така че държавата да оперира пристанището и това да не пречи на доставките на нефт, от тази гледна точка няма проблеми със сигурността на доставките. Да, най-вероятно ще трябва да има някакви период на напасване и нагласяне това да започне да се случва, най-малкото, защото трябва да се назначат хора, да има капацитет, изграден и така нататък, в „Пристанищна инфраструктура“, която ще вземе пристанището. Но това, този процес1 може да се случи сравнително бързо. Така че не съм сигурен доколко президентът, как да кажа, се грижи за интереса на българската държава.

Водещ: Според Радев обаче, депутатите не са отчели нито интересите на потребителите и рискове за повишаване на цените на горива и стоки, нито потенциалните заплати за това, за което вие говорихте за хората, че хиляди заети в нефтохимическия комбинат…

Асен Василев: Това е съвсем различен въпрос.

Водещ: … нито възможни съдебни искове срещу България.

Асен Василев: Ако става въпрос за спирането на дерогацията, тогава, знаете, че „Продължаваме промяната“ казахме, че трябва да се направи истински анализ, защото една рафинерия да мине от един тип петрол на друг тип петрол, имайки предвид и ритмичността на доставките, и как е направена рафинерията, и така нататък, това  наистина трябва да се огледа внимателно. Но вече шест месеца дерогацията, тя влезе в сила от декември, по време на служебния кабинет, шест месеца дерогацията работи, трябва да се види какви мерки са предприети, защото тази дерогация не е безсрочна. Тя така или иначе изтича догодина. Какви мерки вече са предприети, как те могат да бъдат ускорени, за да се гарантира точно сигурността на доставките и невдигането на цената. И там знаете, че правителството предприе стъпки по промяна на човека, който представлява държавата, така наречената златна акция. Възложени са доклади, които да се направят, за да се огледа как ще се случи. Но това няма общо с пристанището. Пристанището не предполага такъв риск. Така че да се смесват две теми не е коректно, според мен.

Водещ: Добре, разбрах. Защитават ли се тогава обаче, все пак донякъде смесвайки двете теми, други интереси все пак с това искане Концесионния съд да обяви за противоконституционни промените в законодателството?

Асен Василев: Не ме карайте да предполагам какво се случва в главата на господин Радев. Това е въпрос, който трябва да зададете на него.

Водещ: Българският интерес какъв е в случая?

Асен Василев: Българският интерес е пристанището да е българско.

Водещ: Тоест ключовите пристанища да се оперират от държавата. Това е българският интерес, така ли?

Асен Василев: От държавата или ако не се опират от държавата, да има пълно присъствие на държавата на това пристанище. Което ’21-а година ние предприехме и от седем човека, НАП беше вкаран, Митници бяха подсилени, утроени хората, Гранична полиция се появи на пристанището и стигна до 22-23 човека съставът на държавата, нищо, че беше частно пристанище. Това, което заварихме сега, влизайки като редовен кабинет след служебния, е, че Гранична полиция си е тръгнала, НАП са казали - имаме по-важни задачи и съставът на Митници е намален обратно на един човек на смяна. Тоест дали е държавно или частно, едно на ръка, но подсиленият състав, който беше сложен, за да се осигури контрол на държавата на пристанищната инфраструктура, беше изчезнал и се наложи последния месец да го възстановяваме. И тук това е истинският въпрос – защо. Дали е държавно или частно, това е въпрос на допълнителни анализи. Има регламент на Европейския съюз, който казва, че ако пристанището или каквато и да е инфраструктура се оперира от интереси, свързани, нали, с руската държава в момента, в който те са ни определи, обявили, за неприятелска държава, нали, не е добре това да се случва. Но да кажем, че пристанището е частно, въпросът е защо ние заварихме в края на служебния кабинет намалено присъствие на държавата, драматично намалено спрямо това, което оставихме. Защо държавният контрол на пристанището всъщност е оттеглен? И независимо, пак казвам, дали е държавно или частно пристанището, ние предприехме стъпките, за да се върне обратно контролът на пристанището. Това е абсолютна необходимост.

Водещ: Друга тема от седмицата - България ще плати 3,8 милиарда лева на Турция по газовата сделка. Това е задължителна такса за услугата Боташ - услуга, която Булгаргаз може дори да не използва. Това беше новината. Но да навлезем, ако може в дълбочина. Припомняме, 03.01.2023 г., тоест самото начало на годината, бе обявено споразумение от една страна между Булгаргаз и от друга между Боташ, което е турският държавен оператор. Нямаше детайли, освен че е 13-годишно. Беше официално представено, че се осигурява алтернативно трасе за внос на втечнен газ. С тази информация разполагахме тогава. С каква информация разполагаме сега?

Асен Василев: Заради търговската тайна аз не мога да потвърдя информацията, с която разполага държавата. Но мога да коментирам информацията, която е изнесена по медиите. Информацията, която е изнесена по медиите, е, че става въпрос за 13-годишен договор, където Булгаргаз има “take or pay”, тоест трябва да плаща…

Водещ: Което е стандартна клауза, нали така, в такъв тип отношения?

Асен Василев: Не, не е стандартна. Че той се задължава да плаща 300 милиона на година, за да има определен капацитет и е задължен да ги плаща, независимо дали ползва капацитета. Това е нестандартната част. Обикновено се договарят цени, може би някакви минимални обеми сe договарят, но ти да си задължен да плащаш, без да ползваш, е стандартно за договорите с Газпром.

Водещ: Хубавата част дотук е, че за първи път има друга страна достъп до държавен турски терминал.

Асен Василев: Така, сега, ако това беше цялата картинка, вече можем да спорим дали Булгаргаз като търговец, искащ да си осигури достъп до LNG терминали в Турцияq и турската страна казва - ако искате достъп до нашите терминали, това са условията, е трябвало да го направи в такива обеми, по такъв начин, за такива средства и така нататък. Това вече е някаква бизнес анализ. Проблемът тук е следният, че освен това Булгаргаз да си осигури достъп до LNG терминалите, има достъп, с който турската газопреносна компания, еквивалентът на Булгартрансгаз, си купува капацитет и достъп до българската и европейската мрежа, където няма “take or pay” клауза – тоест те са резервирали до такъв капацитет, ние трябва да им осигурим до такъв капацитет, но те не трябва да плащат пълния резервиран капацитет. Но имат право да го ползват и ние сме длъжни да им го дадем. Ние нямаме такъв обратен достъп към турския пазар.

Водещ: Те могат да изместят и Булгаргаз по този начин.

Асен Василев: Потенциално могат. И тази неравнопоставеност на клаузите…

Водещ: Говорите за пълен достъп до български газов пазар, нали така?

Асен Василев: И европейски.

Водещ: Съответно, да.

Асен Василев: Да. И и всъщност от тук идва неравнопоставеността в договора. Защото ако ние имахме такъв достъп до турския газов пазар, същия какъвто те получават до европейския и българския, при същите условия, щяхме да кажем – един много хубав договор, напълно равнопоставен. Но ние не виждаме равнопоставеност и оттам нататък вече започват всички въпроси и започва целият разговор.

Водещ: Кои са основните въпроси и трябва ли сделката да бъде разследвана?

Асен Василев: Трябва да се произнесат компетентни органи. Министерство на финансите не е компетентен орган.

Водещ: Кои са основните въпроси?

Асен Василев: Основните въпроси са свързани със защо в едната посока има “take or pay”, а в другата няма. Защо в едната – тоест в едната посока ти плащаш независимо дали ползваш, а в обратната не? Второто е защо в единия случай ние сме ограничени до определени точки, LNG терминалите в Турция, в другия случай няма ограничение за това какво се случва. Третият въпрос е свързан, както казах, с това, ако ние имаме 1 милиард, който влиза от Азербайджан, имаме 1 милиард, който ще идва от терминала в Александруполис в края на догодина, тоест 2 милиарда от 3 милиарда потребление, защо сме резервирали 1,8 млрд. – тоест 25% общо става над потреблението, с турската страна? Защото договорът с Азербайджан вече съществува, той е 20 годишен и Булгаргаз е страна по него и трябва да си го изпълнява. Ние сме, договорът с терминала в Александруполис, ние сме съсобственик на терминала, тоест използваме собствената си инфраструктура. И тук става вече въпрос защото са такива обемите, които надхвърлят вътрешния пазар и Булгаргаз, като го заеме този газ, какво ще го прави, ако го вземе. Ако няма да го вземе, защо е договорил такива обеми? И това всичко са въпроси, които трябва да се пуснат съответните инспекторати от Министерство на енергетиката и компетентно да си прегледат дали, защо и как се е стигнало до тези договорки, кой ги е правил - дали Булгаргаз, дали министерството, дали някой друг.

Водещ: Това споразумение дали заобикаля и европейски изисквания?

Асен Василев: Това също е въпрос на анализ, правен. Аз не съм компетентен по въпроса.

Водещ: Но все пак вече беше обявено, че ще има доставки, както и че се правят опити за предоговаряне на условията по договора.

Асен Василев: Доставки от турски LNG терминали  имаше и миналата година и те се заплащаха - когато имаме доставка на LNG терминал, се заплаща съответната такса. Нямаше такъв всеобхватен договор, който да ни вменява тези задължения. Но пак казвам, ако беше само тази част на договора това е едно, но вързано с другата част, това прави абсолютно неравнопоставени условията.

Водещ: Защо България, защо българската страна се е съгласила на такива условия, според Вас?

Асен Василев: Това е въпрос към ръководството на Булгаргаз, министър Росен Христов, министър-председателя Гълъб Донев, а доколкото знам и президента Румен Радев, който ходи в Турция по въпроса.

Водещ: Какво се случва, да завършим така, когато в една държава има объркана образователна система и учебниците не работят, както трябва, когато културните институции се отслабват, музеите се унищожават? Видяхме какво стана в Русия, когато това се случи. Застрашена ли е България от вълна от насилие, от опростачване?

Асен Василев: Аз мисля, че това не е нов проблем. Това започна със налагането на чалга културата, а преди това и на мутрите, и липсата на реакция на държавата към този стил на поведение. Казано най-грубо, в момента мисленето е, че всичко е позволено. Ако имаш пари и връзки, всичко ти е позволено и си над закона. Докато това мислене не се промени, а то няма да стане само с музеи, култура и учебници, то ще стане и когато контролните органи си дойдат на мястото, когато има чувство за справедливост, когато съдът започне да мери с равен аршин. Ако трябва да се поправя законодателството, да се поправя. Нали, да имаме наказателно законодателство от ’56-а – ‘58-а г. или от по-рано, не е адекватно. Комплексен е проблемът. И от една страна има меката сила, която е свързана с културата и положителния пример, който да се следва. От друга страна имаме цялата медийна среда, имаме цялата среда на безнаказаност, която е позволена от всички контролни институции абсолютно навсякъде. Един пример с Капитан Андреево - някаква частна фирма влиза и управлява границата на България. Втората най-натоварена сухопътна граница в света. И всички институции вдигат рамене и казват – ами, то така е. Това, докато не се промени, докато държавата не си влезе ясно на мястото и не каже - има ред, през всичките възможни институции, каквото и да правим в сферата на културата, на изкуството и на как да кажа социалните мрежи и социалните пориви, няма да е достатъчно.

Водещ: Добре, да завършим така. Аз разбирам тезата, че така или иначе парите отпуснати от бюджета за култура – 0,4%, част от тях не се усвоява и че в голяма част от европейските страни процентът е същият, но…

Асен Василев: Аз за процент от БВП отказвам да говоря, за която и да е сфера,  поради простата причина, че средства се отпускат за определени дейности и резултати. Не може да се каже, ние - 0,4%. Ами утре, ако БВП-то се удвои. Давам Ви пример - културата казва – ние искаме 1% от БВП, при текущото БВП, прогнозирано за тази година, това е 1,840 млрд. лв.

Водещ: Има увеличение на база на предишни 0,5%.

Асен Василев: Не, не - 1% би бил 1,840 млрд. лв. Моят въпрос е, ако тези пари се дадат в момента на Министерство на културата, какво ще се случи? Мога да Ви кажа, от този 1,840 млрд. лв. – 1,540 млрд. ще се върнат в края на годината обратно в Министерството на финансите. Миналата година бюджетът беше вдигнат от 240 на 340 милиона, със 100 млн. От 100-те млн., 50 млн. ги върнаха обратно. И затова измерител процент от БВП е абсолютно безсмислен. Ето, тази година са вдигнати от миналата година, те са похарчили не 340, похарчили 290 и малко. Тази година им се дават 357. 60 милиона над това, което са похарчили миналата година. Хайде да видим реално дали ще могат да ги използват. Има ли ги институциите, има ли ги процесите, направили ли са капацитет за оценка. Миналата година примерно Фонд „Култура“ успя да вдигне капацитета и много проекти да класира и така нататък. Но в киното не се случиха нещата - от 20-те милиона за кино, 17 се върнаха. И когато постепенно се изгради този капацитет, тогава може да стигнем и до 1,840 млрд. Но сега ще ги напишем в бюджета и в края на годината ще ги получим като неизпълнени. Това е, което ще се случи. Така че разговорът колко процента от БВП е абсолютно безмислен. Истински разговор е какво може Министерството на културата да направи като капацитет и като реална оценка, и като реален продукт, който да даде на българските граждани. И да дойде и да каже - ние искаме да финансираме, примерно, по такава програма толкова самодейни хорови състава, толкова танцови състава, театрите имат нужда, за да поставят такива, такива и такива постановки от толкова средства да си направят костюми, декори, да си наемат трупи, зали и така нататък. И когато това се случи и дойде сметката, ще кажем – окей. Защото е ясно, че има готовност тези средства да стигнат до реален културен продукт и до българските граждани. Ако просто е така - дайте ми едни пари в торба. Виждали сме, дадохме ги, миналата година донякъде, и се върнаха обратно. Това е истинският разговор. И това е разговорът, който трябва да се случи, с гилдията. Но този разговор повдига много неудобни въпроси. Той повдига въпросите кой какво произвежда, колко хора гледат тази постановка, колко струва поставянето на тази постановка, изграждането на този продукт, каква е готовността на Министерството на културата да работи не само с държавните институции, а и с всички други творци, къде седи културата в училищата и образователната програма, къде са новите музейни експозиции, които да направят влизането в музей привлекателно не само за хора, които имат някаква сантиментална стойност или искат да видят нещо уникално, а привлекателно да искаш примерно през три месеца да влизаш в този музей, защото има нещо ново, нова експозиция и така нататък, знаем как се случва в Европа и в света. Музеите постоянно казват - ето сега преподредихме тази зала и тази експозиция, сега имаме такава експозиция, сега сме направили това. А не в нашия окръг открихме тези предмети и те си седят там от ’70-а г. и чакаме да открием нещо ново. Читалища, които седят заключени. Ако седят заключени, защо въобще да има финансиране за тях, ако няма дейност? Тези читалища в различните райони може да имат различна дейност. Може да станат компютърни клубове, примерно, ако има деца повече в региона и дето се казва, компютърни игри да играят – по-добре. Може да станат клубове, където да има шах, табла, карти и така нататък за пенсионерите, може да има самодейни състави към тях - било за танци, било за хор, било, може да има, както едно време, имаше частни уроци по музика и по изкуство, може да има постановки, които се организират. Затова има директор на читалището, който получава заплата, за да помисли, да седне с кмета и с другите хора в съответния район, и да каже - в нашето читалище правим първо, второ, трето. И тогава да си направи бюджета и да дойде и да каже - дайте ни пари за първо, второ и трето,  защото ние ще ги направим и накрая на годината ги отчете. А не да каже - нашето читалище е 1000 квадратни метра, има 5 субсидирани бройки, затова искаме да получим по толкова пари на квадратен метър и на субсидирана бройка. Но този разговор изисква много работа, много промени, след които да дойде финансирането.

Водещ: В „Стълбището“ на Дарик радио Асен Василев, министър на финансите. Благодаря Ви.

Асен Василев: Благодаря и аз.