21.07.2023 г.

Водещ: Това е студио „Банкер”, аз съм Емил Янев. Един от шедьоврите, които създаде българският преход, е науката политикономика. Не политикономия, която, както знаем, в момента преживява своя шумен ренесанс по света, а политикономика. Тази наука се характеризира с това, че работи по заявка на клиента. Работи също така с алтернативна математика и е в състояние да направи от победата – катастрофа, от провала – триумф, и от черното – бяло. Единственият въпрос, който остава, е дали някои титулувани нейни представители някой ден няма да си скъсат дипломите, но отговорът е едва ли, защото представителите на политикономиката обичат често да сменят своите позиции. И така, заставайки на границата между рационалното и ирационалното, вадим Бюджет 2023 и търсим истината за нещата с министъра на финансите г-н Асен Василев. Здравейте, г-н Василев.

Асен Василев: Здравейте.

Водещ: Основните, базисните цифри, които характеризират Вашия бюджет, те са ясни, и то не отсега, а отдавна – 3% дефицит, инфлация – 7,9, до 22% капиталова програма, 8 милиарда, вероятно има още няколко цифри, които обаче вече минаха през медиите. Затова да погледнем малко от друг ъгъл. Да погледам от онзи сектор, за който говорим, към вашата дейност, към вашата работа и към вашата визия. Започваме с това защо вторник ще бъде Видовден? Оставаме с впечатлението, че ще се появи Армагедон или че ще бъде въздадено правосъдие на грешниците. Какво има да се случи на 25 юли, че беше наречен Видовден? За кого е този Видовден?

Асен Василев: Аз не знам кой го е нарекъл така.

Водещ: КНСБ, в лицето на своя председател. Каза, че следващият вторник е Видовден. И то по отношение на бюджета.

Асен Василев: Предполагам, че на второ четене в Комисия по бюджет финанси.

Водещ: Най-вероятно е това. Но някак си много застрашително звучи това.

Асен Василев: Честно казано, как да кажа, когато се приема един бюджет винаги има някакви страсти, които бълбукат около него. И винаги има много групи, които в този момент се сещат, че има проблем, след като цяла година обикновено не са се сещали, не са работили през ресорни министерства и така нататък, решават, че сега е моментът да отидат и да се опитат да хванат някой депутат, да го убедят да прокара в общия случай сравнително частен интерес.

Водещ: Още няколко тези, да преминем все пак през Вашата позиция. Бюджетът е предпоставка за задържане на висока инфлация и дисбаланси в икономиката, казва един титулуван икономист.

Асен Василев: Бих му препоръчал да прочете не само първа глава в учебника по икономика, а и малко по-нататък. По няколко причини. Първата причина е, че, ако погледнем от къде идва инфлацията в България, тя едва по линия на търгуемите стоки – хранителни стоки, енергия.

Водещ: Малката кошница, както ѝ казваме. Да речем и голямата.

Асен Василев: Освен, ако не затворим границите и не наложим пропускателни режими  или мита, или нещо такова, докато ние сме в Европейския съюз, сме 1% от потреблението в Европейския съюз. Няма как да повлияем на тези цени вътрешно, с наши мерки. Но, по-важното е, ако погледнем миналогодишния бюджет, той завърши с 0,8% дефицит на касова основа. Това е почти балансиран бюджет.

Водещ: Тогава беше прогнозирана катастрофа.

Асен Василев: Когато катастрофата беше прогнозирана. И това е в година на енергийна криза, в годината на войната. Но това, че бяхме почти до нулата, по никакъв начин не помогна на инфлацията. Защото това, че ние сме си свили харча, така да се каже, не се отразява на международните цени, които всъщност определят цените на хранителните стоки в голямата им част, плюс цените на енергията. Това е от една страна. От друга страна, монетарна политика ние не водим, тъй като заради борда сме директно закачени към еврото. И доколкото БНБ има някакви лостове за влияние, тя вдигна задължителните резерви на банките, така че изтегли пари от пазара. Видяхме, че и това не помогна. Това, което виждаме последните два месеца – спадаща инфлация, се случва, защото тя пада в целия ЕС, падат цените в целия ЕС, съответно падат и в България. Така че колкото българското правителство и бюджет повлияха на увеличаващата се инфлация, толкова могат да повлияят и на падащата инфлация.

Водещ: Още две тези мога ли да Ви предложа на вниманието от лагера на алтернативната наука? Ще пестим от развитие и образование, за да платим сметката на популизма.

Асен Василев: Не знам как пестим от образование, при условие че увеличението в бюджета за образование е с над 500 милиона лева тази година, спрямо миналата. Също така не знам как пестим от развитие, при условие че пак имаме 8 милиарда капиталова програма. Знаем, че миналата година беше заложено над 8 милиарда, изпълниха се 5,5. Тоест проблемът не е, че се отпускат пари, проблемът е, че съответните министерства не могат да си завършат инвестиционните проекти. Но това не е проблем на бюджетирането. Това е проблем на капацитета на държавната администрация да извърши определени дейности, да възложи поръчки, да проследи тези пръчки да се изпълнят в срок. Един пример само да вземем – бързата жп линия между София и Пловдив трябваше да е готова 2020 година. Новият срок за завършване е 2026 година. И това не е, защото няма средства.

Водещ: Те даже май искаха още една-две години...

Асен Василев: 2028 г. искаха да увеличават, да. Но това не е, защото няма средства, а защото не се върши работата. Тук идва истинският въпрос. Докато през парламента се прокарват едни искания за по-високи заплати без да има реални реформи и реални резултати в съответните администрации и се възнаграждава викането на площада, а не добре свършената работа, за съжаление, ние ще продължаваме да отпускаме средства за развитие и ще продължаваме тези средства в края на година да се връщат в бюджета, защото работата не е свършена.

Водещ: Г-н Борисов каза: Когато аз бях премиер, всички искаха и всички получаваха. Тоест излиза, че е практикуван принципът „или на всички, или на никого”, но той твърди, че на всички е давано и това е бил щастлив за нацията период.

Асен Василев: Аз бих оставил гражданите да преценят. Само искам да припомня, че имаше изрази от типа на постна пица.

Водещ: Да. И то в първия мандат още. Този представител на икономическата наука също така участва в този... тоест той е един от яростните Ви почитатели. Друг глас чуваме, който казва така: Бих приел всякаква логика в актуализираната бюджетна прогноза за 2023-2025 г., ако имаше управленска програма и беше ясно кои партии какви политики подкрепят.

Асен Василев: Управленска програма...

Водещ: Тя сега вече предстои да се появи.

Асен Василев: Точно така. Има вече, така или иначе, изработена до голяма степен. И това, което обясних, нееднократно, че, влизайки да правим бюджет юли месец, с начало на бюджета 1 август, ние имахме две седмици да вкараме някакъв план в държавата, което ще важи за пет месеца. Бюджет 2024 е когато тази управленска програма може да бъде остойностена, нормално заложена и реално да се заложи в 2024, 2025, 2026 г. и новата тригодишна бюджетна рамка, която ще дойде за Бюджет 2024. Според мен е изключително грешно, че правим бюджет в средата на годината. Знаете, че и миналата година си говорихме тук в това студио...

Водещ: Вашата предшественичка отказа да го внесе.

Асен Василев: Да. Моето твърдо мнение беше, че трябва да има бюджет – добър, лош, но държавата трябва да има план, за да има предвидимост и за бизнеса, и за гражданите и да е ясно какво случва в държавата. Сега го правим този бюджет в средата на годината, виждаме, че е възможно той да е с 3% дефицит, което ни се обясняваше, че нямало как стане миналата година. И че няма нищо апокалиптично.

Водещ: От същия сектор обаче казват, че ето, той сега технически, някак си така по-скоро аритметично, ще бъде спазен в рамките на трите процента, но догодина ще трябва да излети рязко нагоре, точно срещу нашата кандидатура. То вече кандидатурата е отдавна, но срещу нашите очаквания за влизане в еврозоната от 1 януари 2025 година.

Асен Василев: Няма да излети. Колкото миналата година си спомняте, че се говореше, че тази година щял да стане дефицитът 7, 8, 10, какви милиарди се говориха за дефицити. И виждаме, че при едно нормално планиране дефицитът е 3%. Миналата година беше 2,9 на начислена, 0,8 на касова. Предишната година беше 3% пак дефицитът. Видя се, че България може да бъде нормална европейска държава и да прави нормална европейска социална политика, да си запази инвестиционната програма на нива, на които тя даже не може да се изпълни и се връщат обратно пари в бюджета, да се осигурят заплати на учители, на лекари, да се вдигне минималната пенсия над прага на бедност. И въпреки това да си стоим в трите процента без да вдигаме данъците. И това се дължи не на някакво чудо, а на това, че има данъчна събираемост, от една страна, и, от друга страна, че има много средства, които Европейският съюз ни отпуска, точно да можем да си направим инвестициите без да трябва да вдигаме данъците или да се лишаваме от социални разходи. И ако това се планира по този начин и се изпълнява по този начин, всъщност нито трите процента са застрашени, нито трябва да сме с постна пица или затегнати колани.

Водещ: Ваш съфамилник, министър някогашен в тройната коалиция и човек, приближен до управлението от последните 12-13 години, пък казва, че никой тук не вади реалния дефицит на НОИ. И че всъщност дефицитът на НОИ се бил увеличил двойно от 2019 г. насам. Така ли е?

Асен Василев: Дефицит на НОИ има, откакто НОИ е създаден. Откакто е приет пенсионният модел.

Водещ: Нo че за 2-3 години се бил увеличил двойно – от 2019 г., да речем 2019-2020 година...

Асен Василев: Не, дефицитът на НОИ, горе-долу какъв процент от средствата идват от бюджета, какъв процент от средствата идват от пенсионните осигуровки, е горе-долу около 50%, нагоре 3-4%, надолу 3-4%. Не е нещо драматично като промяна. Със сигурност не е двойна промяна в процентите. Но това, което е по-важно да се каже, е, че ние се разполагаме според чергата си. С какъв тип данък събираме средствата, които влизат за пенсии – дали ги събираме през данък върху трудовата дейност, каквато е осигуровката за пенсия, или ги събираме през ДДС - данък върху потреблението, как да кажа, по-скоро е конструкция на това как сме построили данъчната система, а не е конструкция на това какъв дефицит имаме в пенсията. Защото пенсионната система в България никога не е построена да се самофинансира. Тя не е така построена, никога не се е самофинансирала, винаги е имало трансфер от държавния бюджет към пенсиите. От друга страна, една реформа, ако някой иска да прави, да намали ДДС, да вдигне данъкът върху примерно данъчните осигуровки за пенсия върху труда. Какво ще се случи? Веднага ще почнат да се крият трудови доходи и по-трудно се събират тези средства. И затова е по-добре да си стоим с текущата данъчна система, която дава предвидимите приходи. Но това да намалим един данък, да вдигнем друг данък, за да направим едно изкуствено перо да е балансирано, на мен ми струва, как да кажа, абсолютно не е необходимо.

Водещ: Тук рикошетът в тази теза е, че вниманието, което Вие отделяте, и то не от сега, а още от предишни бюджети, които са Ваше дело, на пенсионерите, това щяло да срине и да съсипе държавата, това е подтекстът.

Асен Василев: Честно казано се видя...

Водещ: Че това са неразумни, неразчетени разходи, които...

Асен Василев: Видя се, че нито не са разумни, нито не са неразчетени. Ето, вече сме трета година. И си седим на трите процента дефицит. И ще продължим и занапред. Тоест спокойно държавната хазна и държавният бюджет това може да го поеме. Второто нещо много важно, което трябва да се каже, е, че за първи път миналата година, в края на 2021 г. малко, но миналата година по-съществено – ако се приеме този бюджет очакваме и тази година – започват да намаляват неравенствата, които са най-големите в Европейския съюз. Неравенствата са бич за една икономика по две причини. Първо, те почват да създават гета. Нискообразовани хора, които са изцяло извън обществото, не работят, не плащат данъци, осигуровки и така нататък. От друга страна, започва да се концентрира ресурси в хора, които не го използват в икономиката, а си купуват яхти, „Мазерати“-та и така нататък. Това пречи на икономическата дейност. Всъщност, когато има големи неравенства, това пречи на развитието на една икономика, защото не се развива и не се използва добре човешкият капитал. Но другото нещо, което е много важно и което пак е свързано с неравенствата, е, че една икономика с високи неравенства генерира политически кризи. И това е доказано. Колкото по-малко са неравенствата, толкова по-малко са политическите кризи в една икономика. Мисля, че се нагледахме достатъчно на политически кризи. И, според мен, е изключително важно всеки в България да има усещането, че поне в икономически план нещата са честни. Или че стават една идея по-честни, отколкото са били. И се движим в тази посока. И не на последно място, миналата година ние реализирахме един доста висок ръст на брутния вътрешен продукт, доста над това, което всички прогнозираха – и БНБ, и МВФ, и така нататък. Защото те не отчетоха един ефект, който всъщност е изключително важен. И това е, че когато средствата стигнат до българските граждани, те се връщат обратно в икономиката било под формата на инвестиция, било под формата на потребление. И всъщност миналата година за първи път ние видяхме ръст, който до голяма степен беше движен от вътрешно потребление. И въпреки че не се случиха планираните държавни инвестиции, и въпреки политическата криза, което попречи и на частните инвестиции, икономиката направи ръст, точно заради потреблението.

Водещ: Стигнахме и до потребителите. Всъщност крайно време беше, дадохте отговор на основните тези на хората от Вашия фенклуб. Цените. Вие казвате наесен ще има нормализация на цените. Но какво значи нормализация на цените? Възможно ли е, тъй като у нас има, от една страна, недоверие към това, че цените някога изобщо могат да се върнат обратно, от друга страна, има още по-голямо недоверие, че заплатите могат да се увеличат достатъчно. Да погледнем към цените. Вие казахте, че наесен се очаква нормализация. Първо, срещу зимния или в началото на зимния сезон това звучи някак малко парадоксално, защото тогава разходите във всяко домакинство се увеличават. Но нормализация… да разберем, това означава ли, че цените просто ще спрат да се покачват, или че има вариант, при който цените да отидат някъде близко до онези нива, предвоенните, тъй като всички в момента енергийни суровини, а и други, вече са горе-долу на тези нива. И хората се питат – защо плащаме по-скъпо?

Асен Василев: На предвоенните нива цените трудно биха се върнали. На част енергоизточници – може би да. Но оттам нататък всичко се оскъпи – труд, метали, транспорт, логистика, абсолютно всичко. И даже, ако погледнем цените на енергията, те не са се върнали още на предвоенните нива. Това, което виждаме в Европа и в България, е забавяне на инфлацията. Инфлация, която да слезе, тоест да спрат да растат цените. Това се очаква да продължи, освен ако не се случат няколко неща, които трябва да сме потенциално готови за тях. Едното е, ако, не дай си Боже, се случи нещо с централата в Запорожие и това създаде проблеми с реколтата на зърно в цяла Източна Европа реално...

Водещ: Проблемите ще бъдат отвъд зърното.

Асен Василев: Не, не, но като начало. Това ще изстреля всичко в небесата и ще влезем в един свят на много тежка инфлация в цените на храните, защото от зърното, знаете, тръгва хлябът, брашното, но освен това тръгват фуражите. Тръгнат ли фуражите нагоре, това са яйца, това са мляко и млечни продукти, това са меса, абсолютно всичко. Според мен, една неразумна мярка беше това, че се забрани вносът на зърно в България от Украйна. Тя изтича на 15 септември, защото, когато изтече тази мярка, това означава, че ако падне цената на зърното в страната, по-евтин хляб, по-евтино брашно, но и по-евтини фуражи, а оттам нататък по-евтина цялостна продукция. И по този начин всъщност това ще помогне... хайде, даже да не паднат, но да се задържат цените. Другото нещо, свързано със заплатите – миналата година ние сме първи по ръст на заплатите в целия Европейски съюз. Първи сме и по ръст на заплатите, ако се извади от тях ефектът на инфлацията. Една от малкото държави, от четири или пет държави, където заплатите всъщност са се движели по-бързо от инфлацията, тоест леко сме дръпнали напред, не сме изостанали. И този темп за момента изглежда като че да се задържа и тази година. И, ако го задържим още четири-пет години, започваме да догонваме...

Водещ: Вие говорите за двойно изпреварване на заплати спрямо инфлация.

Асен Василев: Не е точно двойно. Миналата година нашите заплати...

Водещ: В перспектива поне, така го разбрах.

Асен Василев: В перспектива – да. Но, ако погледнем миналата година, разликата е 2,5%. Заплатите са се вдигнали 2,5% повече от инфлацията. Не е драматично, но сме напред. Мисля, че още само в три или четири държави заплатите са вдигнали по-бързо от инфлацията, във всички останали са изостанали. В една съседна Гърция са доста назад с материала, както се казва. Това е много важно да продължи в перспектива, защото пътят към това да имаме, как да кажа, нормално общество, е да имаме високи заплати, които произвеждат висока добавена стойност. Но, за да имаме високи заплати, трябва да има машинен парк, което вдига производителността на труда, трябва да има по-малки разходи за транспорт, по-добра свързаност, по-добра инфраструктура. Давам Ви пример – една българска фирма, която произвежда, примерно за полския пазар, в момента чака три дни на Дунав мост. Една немска фирма, която произвежда за полския пазар, тия три дни не ги чака. Това са разходи не само за транспорт. Инвентар, доставки – цялата продукция се оскъпява. И нашата фирма какво трябва да направи, за да е конкурентоспособна? Трябва да спести. От материали няма как да спести, цените са същите. Трябва да спести от труд. И всъщност тя, давайки едни по-ниски заплати, всъщност компенсират това, че държавата не си е свършила работа като свързаност и инфраструктура. И евентуално, ако няма достатъчно машини, за да е производството с по-висока добавена стойност, тоест повече да се произвежда, пак с едни по-ниски заплати трябва да компенсира това, че няма съвременни машини. И всъщност начинът да можем фирмите да осигурят по-високо заплащане на труда е да има инвестиция в машинен парк и държавата най-накрая да си изгради инфраструктурата. Но това, което е хубаво, миналата година, че въпреки, че сме първи по ръст на заплатите, фирмите драматично увеличиха печалбите си. Което означава, че това увеличение на заплатите не е станало за сметка на печалбите на фирмата. И това също така дава възможност и тази година да продължи увеличението и фирмите да останат печеливши. Тоест достатъчно се е вдигнала производителността на труда, за да оправдае това увеличение на заплатите.

Водещ: Привилегиите обаче, които дойдоха в зърнено-хлебния сектор, както и в ресторантьорството, не доведоха до нищо добро за потребителя. Това намаление на ДДС-то на ресторантите, цените си скочиха съвсем културно. При хляба – никакво движение назад няма, а все пак и пазарът се успокои. И доколкото е известно, нашите зърнари имат доста солидни залежи от миналата година зърно, но това не ги кара да направят някакъв жест. Тогава, когато хората, обществото ги подкрепяха като бизнес, не се наблюдава такова явление от страна този бизнес.

Асен Василев: Не съм сигурен, че трябва да разчитаме на жестове на добра воля на бизнеса.

Водещ: Но все пак това са бизнеси, които получават някакви привилегии от държавата.

Асен Василев: С вас съм. Това са бизнеси, които получават субсидия. И тази субсидия я получават, за да може Европа да има сигурност на хранителните доставки.

Водещ: … не получава никаква европейска субсидия, а е по-конкурентна от нашата.

Асен Василев: Сега, дали по-конкурентно като разход, или е по-конкурентно спрямо цената, която нашите търговци искат да поддържат, вече е един отделен въпрос. Но това, което трябва да се каже по повод временните ставки, които бяха въведени миналата година – ставката, която е върху газа, се вдига обратно, защото цените на газа се успокоиха. Ставката върху хляба не сме я вдигнали обратно, защото – ето сега,  виждате, спира зърнената сделка с Украйна и с Русия. Съответно цените пак се качиха. Може нещо да стане с централата. Нека да мине и тази реколта, така да се каже...

Водещ: Нашите зърнопроизводители работят за експорт. Даже малка част от тяхната продукция е достатъчна за задоволяване на вътрешния пазар и за някои нормализации на потребителските интереси.

Асен Василев: Така е. За ресторантите само да Ви кажа. Там мярката беше въведена  заради Ковид. Ковид мина. Ресторантите се напълниха. В момента това, което миналата година твърдяха – да се удължи мярката, е, че ще се изсветли самия бизнес. И тази година, както се казва, имаме едни преходни и заключителни разпоредби в бюджета, които го изсветляват този бизнес. Като започнем от заплащането на заплатите по банков път, минем през това, ако не Ви издадат касов бон, да може да не си платите сметката. Едни такива мерки, които са заложени. Нека да видим какъв ефект ще дадат, тогава да видим дали тази ставка, това изсветляване реално се случват, или не се случват.

Водещ: Чух обаче възражения - не съм проверил доколко е така юридически издържано, че всъщност по закон това много трудно може да стане, нормативно да бъдат въведени тези плащания, защото това, според човека, който направи анализа, според него това може случи, само ако работникът сам изрази желание заплата да му се плаща по банков път. Иначе не било възможно.

Асен Василев: Абсолютно е възможно, заложено е законодателно, няма проблеми в тази посока.

Водещ: Ясно. Сега, относно оптимизациите, които биха могли да дойдат. Много интересен анализ прочетох на наш читател – това е бившият председател на Държавна агенция „Архиви“ Иван Комитски, един от най-информираните хора тук. Той е седнал, написал е  една концепция за административна оптимизация, главно в сектор „Сигурност“, но и не само. И той отбелязва много интересни цифри, които на мен ми направиха впечатление, че, примерно, хайде, държавните агенции, там е по-малко бухването на материала, ако се изразим по този начин, но ето той дава пример със съществуването на една агенция – Държавна агенция по безопасност на движението, която се дублира с КАТ, с ДАИ, с АПИ и т.н. Според него тези всички неща биха могли да бъдат решително свети, да не говорим, акцентира Комитски, върху изпълнителните агенции, които били 130-140 които имат изключително надута администрация, изпълнителни директори, регионални звена, секретарки, шофьори и прочие. Пита той – дали това не търпи някакво свиване, от което бюджетът може само да спечели.

Асен Василев: Със сигурност. Всеки министър трябва да си огледа ресора в това отношение. Ние приехме нов устройствен правилник на Министерството на финансите, където съкращаваме реално бройките с над 10%. Като част от тях ги ползваме да си възстановим Агенцията за анализи и прогнози, която беше не като агенция, а като институт – точно, за да няма целия този апарат – главен секретар, пък всички общи дирекции и т.н. Само хората, които ще вършат реалната работа. По този начин Министерството на финансите ще ги обслужва административно тези хора. Но тук има системи, които с десетилетия не са пипани, които не работят добре, отчасти защото и структурата им не е направена както трябва. И, ако погледнем системата на МВР, това, което самите синдикати много често казват, е, че от над 50 хиляди служители в системата, служителите с полицейски функции са около двадесет и няколко хиляди. Тоест имаме 30 хиляди служители в системата на МВР, които не са с полицейски функции. Това е едно добро начало за анализ.

Водещ: Ако разбирам, това вероятно ще бъде една от точките при работата върху Бюджет 2024.

Асен Василев: Със сигурност. Това, което съм обещал на колегите, е да минем през всички структури и да им дадем заплащането и бройките във всички структури в държавната администрация.

Водещ: Само че едни партии си крепят изборните резултати именно на този административен застой.

Асен Василев: Аз не мисля, че това е добър начин да се управлява държавата.

Водещ: Участвал ли е служебният кабинет в удължаването на концесията на „Росенец“, или, както казвате, тя е подписана от Борисов през 2011 г., а ние не сме я удължавали, тъй като аз в медиите срещнах в един момент информация, че тя е удължавана, а сега те отричат това, включително и президентът. Удължавал ли е служебният кабинет тази концесия с нови 24 години?

Асен Василев: Това не мога да Ви го кажа. Министърът на транспорта, при него е този договор.

Водещ: Договорът, който Борисов е сключил или неговата администрация през 2011 г., е бил за 35 години. И те горе-долу се връзват, от тогава насам още 11, така че...

Асен Василев: Това е наистина в Министерството на транспорта. Това, което ние от Министерството на финансите, аз още като служебен министър на финансите, направихме – ние заварихме пристанище „Росенец“, което е държавно пристанище все пак, макар и на концесия, без Гранична полиция и с щат на митническия пункт там  седем човека. Те дават смени, както можете да си представите, така че един човек на смяна. И реално Гранична полиция трябваше да се вика от Бургас да идва до пристанището, ако някой тръгне да слиза. Охраната беше изцяло частна. Меко казано,  разграден двор. И тогава още, като служебен министър, и с МВР, и с ДАНС работихме... И сложихме служители и на НАП, между другото, нямаше на пристанището. Вдигнахме бройката, която Министерството на финансите държи на пристанището, между митница и НАП, на 21 човека, утроихме бройката. Освен това имаше екипи на ДАНС и на Гранична полиция, които всъщност да са на пристанището и за всяка доставка... това се подаваше и към Икономическа полиция, към всички органи, да гледат всяка доставка, която пристига. Да има повече хора, реално държавата да присъства на пристанището. Оказа се, че служебният кабинет, вторият след мен, е върнал нещата, както са били - обратно на седем човека. И като влязох като редовен министър пак върнахме държавата в пристанището, от гледна точка на присъствие на „Митници“, НАП и така нататък – всичко, което се следва. Имаме регламент на Европейския съюз, който каза че тази инфраструктура така или иначе трябва да стане държавна. От гледна точка влизането ни в Шенген е добре да е държавна, при условие, че има регламент тази концесия да бъде прекратена, без да има щети за държавата. Нека си изпълним регламента и да си го вземем наистина пристанището.

Водещ: А кое пък е наложило толкова... Каква голяма необходимост е довела до това да се сключи тази концесия 2011 година, след като „Нефтохим“ след приватизирането, когато стана „Лукойл“, той е работил над 10 години по начина, по който ние сега искаме да работи, тоест пристанището да си бъде държавно?

Асен Василев: Това вече не мога да Ви кажа. Тогава трябва да видите кои са били...

Водещ: 2011 г., лесно е проверимо.

Асен Василев: Да, кои са били министри. Имало е някакви мотиви към това решение, предполагам.

Водещ: Ген. Атанасов, твърде деликатна, интересна и провокативна теза пусна, която веднага предизвика реакции в рафинерията, че минава контрабанда. Като министър на финансите имате ли такава информация?

Асен Василев: Докато аз бях министър на финансите, точно всичко да се проверява, вдигнахме значително състава и вкарахме няколко агенции, да не е само агенция „Митници“. И измервателните уреди са свързани електронно с електронната система на „Митници“, работят, наблюдават се, има камери навсякъде, където трябва да има камери. Запечатани са, между другото, няколко входа, където няма камери. Така че в момента на работещите портали има камери, където са инструментите има камери. И има усилен…, така че смея да твърдя, че няма, поне при нас не са постъпили сигнали за контрабанда. И това се наблюдава, както може да си представите, като една от входните точки за голяма част от данъчните постъпления в страната се наблюдава доста внимателно.

Водещ: Доста коментари има в обществените кръгове, различни обществени кръгове, относно кандидатурата на г-н Радев за гуверньор на Българската народна банка, отново, защото някои хора напомнят и упрекът тук е по-скоро към ПП-ДБ, защо вие не сте издигнали кандидат, както направихте предишния път. Защото, казвате, г-н Радев така или иначе като наследник на предишния гуверньор, по чието време стана рухването на КТБ – големият грабеж, те твърдят, че той не е направил достатъчно по темата. Те твърдят също така, че по негово време с държавни пари е спасена една друга банка. Критикуват го и за безразборното вдигане на такси в банковия сектор и то точно в състояние на тежка криза, когато народът обеднява, а банките забогатяват. Това все пак са функции на регулатора. Вие одобрявате ли дейността на г-н Радев, като финансист, в предния му мандат и досега?

Асен Василев: За мен най-важната роля на БНБ в следващия период е да влезем в еврозоната. И, влизайки в еврозоната, това да се случи бързо, плавно, без сътресения. Това е моментът, в който Европейската централна банка влиза вече напълно с всичките си регулаторни органи и надзор. И всъщност БНБ до голяма степен става един орган на Европейската централна банка, така да се каже.

Водещ: С възможност за наше участие при вземане на решения.

Асен Василев: С възможност за наше участие при вземане на решения, точно така. И това е изключително важно. Ние предложихме, знаете, един от заместниците на г-н Радев, който да се занимава основно с този процес по влизане в еврозоната. И другото важно нещо, което Вие зададохте като въпрос, доколкото таксите са се вдигнали и това е голям проблем, аз съм съгласен с Вас. В световен мащаб това се случи, защото минахме на отрицателни лихви и банките не можеха да правят много пари от самото кредитиране. В България това стигна, според мен, размери, които са прекалено високи, но тук основната роля е на КЗК, дали няма, как да кажа, някаква договорка между банките. Има роля и на БНБ. Аз като министър на финансите си говорих с Асоциация на банките, както и с БНБ. Знаете, че има в закона предвидена основна сметка, която банките да предлагат като продукт, която да е значително по-евтина от другите сметки, които предлагат за масовия гражданин, където да може да се получава заплата, да се правят разплащания, да има карта, с която да може да се правят разплащания. Това, което говорихме с Асоциация на банките и с БНБ е по-активно да се погледне какво влиза в дефиницията на тази сметка. Така че масовият гражданин наистина да има едно достъпно евтино обслужване в банките.

Водещ: Да излезем сега, накрая, малко време ни остана, за съжаление, извън финансовия сектор. Днес г-н Борисов, като един крупен реформатор, заяви, че до края на годината той желае конституционната реформа да бъде завършена, което радва кажи-речи цялото ни общество. Но една много интересна тънкост прокара той. Той каза, ние тогава ще направим реформата, но преди това искаме – това е позиция на ГЕРБ – да бъдат избрани Висшият съдебен съвет и новият главен прокурор. Това не е ли пренареждане на събитията, защото когато една конституционна реформа се е случила, след като вече институцията главен прокурор има някакво приемливо за определени хора лице и след като Висшият съдебен съвет бъде обновен по стария регламент, това не изопачава ли и цялата идея?

Асен Василев: Аз не съм юрист, но конституционната реформа, доколкото разбирам, ще прекрои как Висшият съдебен съвет работи и какъв му е съставът.

Водещ: Да, той вече ще бъде избран по стария регламент, както твърди г-н Борисов.

Асен Василев: Ако конституционната реформа променя състава и структурата на Висшия съдебен съвет, със сигурност ще трябва да бъде избран нов.

Водещ: Тогава защо той толкова много настоява преди това – точно натърти – преди това да бъдат избрани Висшият съдебен съвет и новият главен прокурор?

Асен Василев: Това не мога да Ви кажа, трябва да г-н Борисов да питате, не ме карайте да интерпретирам.

Водещ: Възможни са не повече от едно-две обосновани предположения, все едно. И така. Съвсем накрая: Склонни ли сте като политическа партия – Вие сте съпредседател на „Продължаваме промяната“ – да отидете на ход, след като вече вие представихте вашия кандидат за кмет на София, но тъй като се получиха най-различни брожения в синия сектор, да го кажем по-общо, склонни ли сте да отидете на някакъв вариант за вътрешни избори?

Асен Василев: Не. Директно Ви казвам – този кандидат е излъчен в разговори с всичките партии, които го подкрепиха.

Водещ: Всъщност от страна на ПП ли дойде предложението, или от страна ДБ?

Асен Василев: Не, обща кандидатура е. С разговори, които се водиха от всичките партии. Всяка от партиите си пита – примерно при нас това е минало през Национален съвет, не е еднолично решение на някого. Мисля, че и при колегите е минало през техните съответни партийни органи, които вземат такъв тип решения, които са достатъчно широки и представителни за партията. Ако дадена партия е нещастна с кандидатурата, но видяхме, че ДСБ също твърдо застанаха зад кандидатурата на г-н Терзиев. И това, което виждаме като уж брожения, или някакви брожения, честно казано, не знам доколко е естествено и доколко е донякъде стимулирано от партии, които имат интерес да има разцепление в общността. Другото важно нещо за мен – и аз съм го казвал неведнъж – ние избираме г-н Терзиев. Не избираме баща му, дядо му, леля му и така нататък. И второто нещо – аз не съм чул някой да каже нещо лошо за самия г-н Терзиев, първо. Второ, ние избираме кмет. Този кмет в София има за решаване няколко доста тежки проблема. Първият проблем – с „Топлофикация“, който 10 години подред се замита под килима и едни дългове на „Топлофикация“ отиват в държавата, вече са над милиард. И всяка година „Топлофикация“ затъва все повече.

Водещ: Колко пък софиянци са заробени от „Топлофикация“, това не го коментираме.

Асен Василев: Точно така. Тя не работи нито за гражданите, нито е устойчива. Вторият голям проблем, който имаме да решаваме в столицата, е свързан с това, че се появиха нови квартали, в които няма никаква инфраструктура, няма улици, няма канализация нормална, няма водопроводи, въобще безразборно... Имам чувство, че едва ли не кой както му е хрумнало, така си го е направил това нещо. Тук въобще не говоря за ремонта на ремонта на ремонта на ремонтите. Другото, за което никой не говори сериозно, е столичен транспорт и Централна градска мобилност. И въобще всичките тези системи, които са създадени, които са не особено ефективни. Започва в момента от Европейската комисия към България наказателна процедура. И ние ще трябва да плащаме всеки ден глоби за това, че 10 години общините не са минали към това такса смет да бъде ориентирана спрямо замърсяването. Което автоматично означава, че такса смет няма как да бъде формирана на база стойността на имота. Тя трябва да бъде формирана на база на това кой колко замърсява, било то човек или фирма. Нали Ви е ясно това какво означава в един град като София, където фирмите плащат 10 пъти повече от гражданите. Ако не се оптимизира договорът за сметосъбиране, то наистина да се случва и да се случва на цени, които са реални. Това са едни истински проблеми, бомби бих казал, които чакат общината. За детските градини да не говорим. Три години подред отпускаме 80 милиона в бюджета за строителство на детски градини да подпомогнем финансово. Нали си говорихме за инвестиция в развитие и бъдеще? От тези 80 милиона - 60 милиона на края на годината се връщат неусвоени. Защото нямало терени. Намерихме терени за хотели, намерихме терени за частни кооперации, намерихме терени за всичко, но за детските градини не успяхме да намерим терени. Това са едни проблеми, които не са, как да кажа, някакви световната наука да трябва да се впрегне, за да бъдат решени, а просто се изисква политическа воля и прагматичен подход.

Водещ: Това, което описвате Вие, е дизайнът на модела ГЕРБ, който съществува от повече от десетилетие в София, олицетворен в цялата му мащабност. И, за да приключим, една Ваша метафора особено ми допадна. Искам да Ви попитам – няма да правя каква е пряката аналогия, но съществува ли апартейд с човешко лице?

Асен Василев: Не мисля. Много е трудно да се каже, че може да съществува апартейд с човешко лице, защото...

Водещ: Казвам го по повод конкретен, но вадя го от контекста, да.

Асен Василев: Защото това е начин на мислене и отношение към хората. И, ако в основата си една система дели хората на добри и лоши, спрямо някакъв признак, който няма общо с конкретния индивид, а просто казва – високите са добри, а пък ниските са лоши – и не се гледа самият човек какво е свършил той самият, какво е постигнал в живота си, какви са му намеренията занапред, как се държи, а се слага в един общ кюп по някакви други признаци, това за мен е точно система на апартейд, която е силно дискриминационна, от една страна, но тя убива и възможността да имаме нормално общество. И възможността всеки човек да се реализира, а не да се появи на този свят вече натоварен с греховете на цялото минало. Това е кастовата система, апартейд е кастова система.

Водещ: Ясно. Аз напълно Ви разбрах. Предполагам, че и тези, които не знаят по какъв повод сте употребили тази метафора, се досещат. Благодаря Ви! Пожелавам Ви успех.

Асен Василев: Благодаря и аз.