28.04.2023 г.

Въпрос: Вашата първоначална заявка беше да подготвите бюджет за 2023 г., който да е с дефицит от 3% от БВП. Защо се отказахте?

Росица Велкова: За да се постигне бюджетен дефицит от 3% от БВП, без да се орязват социални разходи, служебното правителство подготви пакет от промени в данъчното законодателство, включващи възстановяване на намалени ставки на ДДС, т.нар. данък свръхпечалба и други. На 19 април двете най-големи парламентарно представени политически сили - ГЕРБ-СДС и "Продължаваме промяната" - "Демократична България", обявиха, че не подкрепят предложените от нас данъчни промени, чрез които се постигаше целевият размер на бюджетното салдо - дефицит в рамките на 3% от БВП. Подобни позиции бяха изразени и от другите парламентарно представени партии както по време на предизборната кампания, така и след изборите.

При явна липса на парламентарна подкрепа за обявените от служебното правителство промени в данъчното законодателство внасянето в НС на бюджет с дефицит от 3% е с предизвестен край и само ще бъде изгубено ценно парламентарно време, за да бъдат отхвърлени предложените промени в данъчните закони. Затова след проведени предварителни разговори и анализ служебното правителство реши да бъде внесен проект на закон за държавния бюджет за 2023 г., разработен на база действащото законодателство, включително с ефектите от законодателните промени от 44-ото, 46-ото и най-вече от 47-ото и 48-ото Народно събрание. В Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2023 - 2025 г. са предложени редица приходни и разходни мерки със съответния фискален ефект, които ако срещнат парламентарна подкрепа, биха могли да спомогнат за привеждането на дефицита в рамките на 3-процентното ограничение.

Въпрос: Може ли депутатите в парламента да променят салдото, записано в законопроекта на бюджет, внесен от Министерския съвет?

Росица Велкова: Законът за публичните финанси ограничава възможността народните представители да правят предложения по законопроекта за бюджета при нарушаване на предложеното от Министерския съвет бюджетно салдо при разглеждането на бюджетните закони в комисията, отговаряща за бюджета (която обобщава становищата на останалите постоянни комисии и предложенията на народните представители). Но съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание при разглеждане на законопроектите на второ гласуване депутатите не са ограничени да предлагат и да приемат промени по бюджета, които да влияят на салдото на приетия на първо гласуване законопроект.

Служебното правителство напълно подкрепя приемане на бюджет в рамките на 3% от БВП дефицит, което е в съответствие с националните фискални правила и ограничения, както и с Маастрихтските критерии и е ключово не само за еврозоната, но и българските граждани и бизнесът да не бъдат натоварени с изплащането на дълг. Екипът на МФ ще бъде на разположение на народните представители за отразяване на приемливите за тях възможни корекции в тази посока. Всички разумни и реалистични предложения за свиване на дефицита ще бъдат остойностени и представени на Народното събрание.

Въпрос: Според вас може ли бюджет 2023 да е с дефицит от 3% от БВП, без да се пипат разходи и без да се вдигат данъци? Ако вие трябва да съкратите разходи, кои биха били?

Росица Велкова: Според мен не е възможно да се постигне дефицит от 3% от БВП без приемането на приходни и разходни мерки. Служебното правителство предложи за обществено обсъждане пакет данъчни закони, което беше вариант за постигане на дефицит от 3%.

Не бих предложила намаляване на разходи, защото за някои от тях вече са достигнати определени нива и ограничаването им може да доведе до социално напрежение, до забавяне на растежа на икономиката, както и до неусвояване на европейски средства. Обсъжданото в общественото пространство съкращаване на персонал в администрацията е политика, която следва да се предприеме от редовно правителство, но ефектът от подобно действие няма да настъпи през 2023 г., дори ще доведе до допълнително натоварване на бюджетните разходи в 2023 г., тъй като следва да бъдат изплатени редица обезщетения. В частта на разходите бих предложила отлагане във времето на някои плащания. Те са посочени в разходните мерки в Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза.

Въпрос: Може ли да обясните докога теоретично държавата може да работи с удължителен закон, ако този парламент не приеме бюджет за 2023 г.? Какви са рисковете? И с какво внесеният от вас бюджет се различава от удължителния?

Росица Велкова: Срокът на действие на удължителния закон е до приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г., но за срок, не по-дълъг от три месеца. В този срок не се включва времето, в което Народното събрание е разпуснато и ново не е конституирано. На практика срокът на действие на удължителния закон за бюджета е до 10 юни 2023 г. В случай че до 10 юни 2023 г. не бъде приет от Народното събрание бюджет за 2023 г., следва да се приложи разпоредбата на чл. 87, ал. 4 от Закона за публичните финанси. Това означава Народното събрание по предложение на Министерския съвет да определи с решение допълнителен срок за събиране на приходи, за извършване на разходи и за предоставяне на трансфери. Това на практика ще доведе до силно ограничаване на разходите до размера на постъпилите приходи и ще направи невъзможно финансирането в пълен размер и обхват на действащите политики - пенсии, заплати, делегирани от държавата дейности, здравноосигурителни плащания, помощи и обезщетения, отбрана и сигурност и др., а за извършването на редица социални, здравни и други плащания няма да има необходимите законови условия (няма да имат определени размери).

Ако не бъде приет до 10 юни закон за бюджета, би могло да се продължи действието за известен период на т.нар. удължителен закон, за да не се ограничи финансирането на разходи до неприемливи за обществото и бизнеса размери.

Разликата между предложения законопроект за бюджета за 2023 г. и удължителния закон е, че в хипотезата за неприети бюджети разходите и трансферите следват приетите политики съгласно действащото законодателство, което води до по-висок дефицит без ограничение. Освен това няма да се осъществи предвиденото увеличение на възнагражденията в размер на 10% за структурите в публичния сектор, които не са получили увеличение през 2022 г., както и увеличение на учителските заплати, така че да достигнат 125% от средната работна заплата, и др.

Въпрос: Какви ще са шансовете на България за приемане на еврото от началото на 2025 г., ако бюджет 2023 завърши с дефицит по европейската методология над 3% от БВП?

Росица Велкова: При условие че не се овладее бюджетният дефицит заедно с инфлацията, не може да се очаква приемането ни в еврозоната. Затова считам, че трябва да се положат усилия от евроатлантическите парламентарно представени партии за провеждане на разумна фискална политика, която същевременно е и инструмент и за овладяване на инфлацията.

Въпрос: Може ли да обясните защо се залагат над 10 млрд. лв. капиталови разходи за тази година и откъде идва този ръст спрямо предходни години?

Росица Велкова: От 10.1 млрд. лв. капиталови разходи 4 млрд. лв. са свързани с европейски средства, които основно са насочени за извършване на окончателни плащания по програмен период 2014 - 2020 г., за да няма загуба на средства и интензитетът на разплащанията е значително увеличен в края на периода. Освен това са разчетени разходи по Плана за възстановяване и устойчивост, които не се случиха и подобриха дефицита за 2022 г., но ако не се случат и през 2023 г., ще блокираме изпълнението на инвестициите в ПВУ. Предвидени са и минимален размер средства за капиталови разходи по програмите от новия програмен период. Капиталовите разходи по общински бюджети са разчетени в размер на 1.2 млрд. лв. По бюджетите на министерства и ведомства, по самостоятелните бюджети без общини и централен бюджет са заложени 4.9 млрд. лв., от които за отбрана 1.2 млрд. лв. съгласно поетите ни ангажименти по НАТО, за финансиране на приоритетна пътна инфраструктура 2.1. млрд. лв. (магистрали "Струма", "Хемус", "Европа", пътят Видин - Ботевград, пътят Русе - Велико Търново и др.), както и 1.6 млрд. лв. за всички останали бюджети на министерства и ведомства, самостоятелни бюджети, приоритетни проекти в областта на образование, здравеопазване, полиция и вътрешен ред.

Въпрос: Залагате много голям ръст на разходите за издръжка - над 46%. На какво се дължи този ръст?

Росица Велкова: Разчетените консолидирани разходи за издръжка за 2023 г. възлизат на 10.4 млрд. лв., като спрямо отчета за 2022 г. ръстът за 2023 г. е 3.25 млрд. лв. В това число влизат допълнителни средства от ЕС на Националния фонд, средства по бюджетите на министерства и ведомства и самостоятелни бюджети. Най-значителен е делът на МОН за национални програми, субсидии, стипендии и др., които се планират в издръжка. Има увеличение също и по бюджета на МРРБ с над 400 млн. лв.

Въпрос: Може ли да се случи планираното увеличение на пенсиите с 12% (по т. нар. швейцарско правило) от 1 юли, ако няма приет бюджет на ДОО и на държавата?

Росица Велкова: Кодекса за социално осигуряване позволява осигурителните разходи от бюджета на ДОО да се извършват съобразно действащите нормативни актове, в т.ч. ежегодното осъвременяване на пенсиите по т.нар. швейцарско правило. Същевременно недостигът по бюджета на ДОО се осигурява с трансфер по държавния бюджет. Следователно, в хипотезата за неприети бюджети, за покриването на допълнителен недостиг по бюджета на ДОО спрямо 2022 г., респективно по-голям трансфер от държавния бюджет във връзка с по-високите размери на пенсиите, е необходимо приемането от парламента на продължаване на действието на удължителния закон, като се определи размерът на дефицита по държавния бюджет.

Въпрос: Ако няма приет бюджет, в кой месец очаквате да има истински ликвиден проблем - да не може да се тегли нов дълг, фискалният резерв да е паднал до позволения минимум?

Росица Велкова: Не бих искала да давам конкретен отговор, за да не се изтълкува превратно и да се използва за създаване на страхове. Надявам се народните представители да приемат бюджет за 2023 г. или да продължат действието на удължителния закон. В случай че вземат решение за това, би било добре да регламентират и право за емитиране на нов дълг.

Въпрос: Има ли поискан разход от министерство, който сте отказали при съставянето на проекта на бюджет за 2023 г. Бихте ли дали пример?

Росица Велкова: Исканията на министерствата, ведомства и самостоятелни бюджети, в това число общините, които не са удовлетворени или са отрязани, възлизат на близо 5 млрд. лв.

Например на МВР не са удовлетворени искания за 1.1 млрд. лв.; за образование исканията, които не са удовлетворени, са над 400 млн. лв., от които 180 млн. лв. на висшите училища и БАН с 25 млн. лв.; за здравеопазване около 200 млн. лв., на Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" 589 млн. лв., за общини над 400 млн. лв. и т.н. Списъкът е дълъг.

Законопроектът, който е разработен от Министерството на финансите, не е една автоматична консолидация на всички предявени разходи, а както казахме, разходната част е разработена по действащо законодателство и приоритизирана по най-неотложното и спешно. В противен случай дефицитът би бил малко над 10% от БВП.

Министерството на финансите има готовност да представи на народните представители всички неудовлетворени искания по първостепенни разпоредители и по направления.

Въпрос: Как ще коментирате критиките към вас, че чертаете прекалено песимистични очаквания (за 2022 и 2023), които миналата година не се сбъднаха, но това изпраща отрицателен сигнал към инвеститорите?

Росица Велкова: Прогнозите ми още от август миналата година са се отнасяли винаги за проекта на бюджет за 2023 г. Гласуваният план за 2022 г. е за дефицит от 4.1% на касова основа и 6.1% на начислена основа. Тези дефицити няма как да бъдат надхвърлени, това са максималните размери на дефицити. Още от август се очакваха икономии в разходите и преизпълнение на приходите, които да доведат до намаляване на гласуваните дефицити. За 2022 г. винаги сме били убедени, че дефицитът може по линия на изпълнението да бъде овладян в рамките на 3% и винаги сме сигнализирали, че проблемите са за 2023 г. и следващите години.

По отношение на инвеститорите бих искала да обърна внимание на факта, че през януари 2023 г. успешно емитирахме дълг и коментарите, които съм правила в тази посока, не повлияха негативно на желанието на инвеститорите да закупят нашия дълг. Тогава имахме най-голямото записване на инвеститори на емисия с единичен транш. Всички международни експертни оценки за емисията бяха положителни. Представянето на реалната и обективна картина за 2023 г. и следващите години, както и представянето на действителното положение в комбинация с предлагане на политиците на консолидиращи мерки е ясен сигнал за инвеститорите, че България няма да престане да полага усилия за осигуряване на фискална стабилност, така както го е правила в последните 20 години. Една от целите на приемането на удължителния закон беше именно да се гарантира задържане, доколкото е възможно, на дефицита до избиране на редовно правителство.