19.03.2023 г.

Водещ: Сега в „Неделя 150” ще чуете разговор с министъра на финансите в служебното правителство Росица Велкова. Тук трябва да направим уточнението - записахме разговора с госпожа Велкова късно вечерта вчера, защото тя има личен ангажимент днес, иначе обичайно тя присъства в студиото на БНР. И така, финансовият министър Росица Велкова. Добър ден, г-жо Велкова, добре дошли!

Росица Велкова: Добър ден!

Водещ: Така, тази седмица станахте, както се казва, централна фигура в държавата и заради прословутия доклад, който изтече от Министерството на финансите и заради последващото представяне на основните параметри на бюджета, който ще внесете в следващото Народно събрание. Кажете, госпожо Велкова, как така стана, че изтече този доклад? Защото си спомняме, че преди предишните избори отново имаше един доклад, който изтече, в който се говореше за 7-процентен дефицит, заплахата от така сериозни последствия за държавата.

Росица Велкова: Значи, този доклад, това е стандартна процедура. Ние следва, съгласно удължителния закон, като Министерски съвет да подготвим и да внесем до края на месец април проект на закона за държавния бюджет за 2023 г. Естествено, ако има редовно правителство в този период, то или ще го преработи, или ще си изработи собствен проект на закон. Процедурата, която отнема доста дълго време, защото примерно данъчните закони следва един месец да стоят за обществено обсъждане. Проектът на закон за  бюджета също има една съгласувателна процедура - с Националния съвет за тристранно сътрудничество, със Сдружението на общините и не можем да не стартираме от средата на месец март. Този доклад беше подготвен с оглед на това, че се разгледа средносрочен период - от 2023 до 2026 г., тъй като освен проект на закона за държавния бюджет, ние трябва да внесем в Брюксел и тригодишна бюджетна прогноза, средносрочна бюджетна прогноза. И в този доклад представихме на правителството какъв дефицит се очертава по действащи приходни политики, по действащи разходни политики. И, ако ние искаме да спазваме Маастрихтските критерии, националното законодателство, което казва три процента дефицит на начислена основа, какви мерки следва да се предприемат, за да може да се постигне салдото в средносрочен период. Този доклад в момента, в който тръгна на съгласуване в петък, на 13.03, към министерствата и ведомствата, той вече циркулира между министерствата и ведомствата. Не мога да каже точно откъде е изтекъл. Категорично мога да кажа, че не е изтекъл от Министерството на финансите, защото сме си направили вътрешните проверки. Но този доклад по принцип си беше предназначен за министрите, за експертите по министерства, които даваха становище, за да може да се вземе решение дали ние ще разработваме проекта на закон и средносрочната бюджетна прогноза на три процента дефицит, или ще го разработваме, защото има и друго правило, че проектът на закон се разработва по действащи нормативни актове. С това, което се взе на 15 март като решения е да … на три процента дефицит, да осигурим гласуваните от парламента разходни политики, да има индексация на пенсията, да бъдат осигурени заплатите на служителите, да се включат всички разходи, които са за Плана за възстановяване устойчивост, които ще се случат през 2023 г., да бъдат осигурено правилото учителските заплати да бъде 125% от средната работна заплата, да бъдат осигурени разходите, които са свързвани с минималната работна заплата.

Водещ: Вече одобрените така наречени социални разходи.

Росица Велкова: Социални разходи. И понеже се получи една асиметрия в заплащането през 2022 г., защото на различни структури, на различни системи бяха увеличавани заплатите с различни проценти, в диапазона от 30 до 5%, ще предложим на Народното събрание да бъдат индексирани с 10% заплатите на всички служители и структури, които не са получили индексация в никакъв размер през предходната година. И всичко това го предлагаме и считаме, че може да се случи, ако има и приходни мерки.

Водещ: Защо, госпожа Велкова, не предложихте проектобюджет още след предишните избори, така че да бъде приет редовен бюджет за 2023 г., докато имаше парламент? Имаше много такива въпроси тогава, Вие казахте - надяваме се да има съставено редовно правителство, да успеят партиите да се разберат да съставят правителство и те да приемат новия бюджет. Обаче така закъсняхме с около четири - пет месеца. И, според икономисти, вместо сега да се налага, така да се каже, затягане на коланите до такава степен, щеше да е доста по-лесно, ако бяхте предложили подобен бюджет с 3-процентен дефицит още миналата година.

Росица Велкова: Значи, тогава наистина очаквахме, както и цялото общество очакваше да има редовно правителство. И тогава казвах, че бюджетът е израз на политиката на правителството, зад което стои програма, зад което стои парламентарно мнозинство. В момента го предлагаме, тъй като така сме го разписали и в удължителния закон, тъй като времето напредва, годината, и, както виждате, и преди, и сега ние предлагаме политика. Което не е редно за служебно правителство. Но в противен случай ние не можем да спазваме Маастрихтските критерии и изискванията, които са на закона. Защото всичките тези мерки, които ги предлагаме в приходната част, това е данъчна политика.

Водещ: И след като и сега предлагате политика, значи е можело да го направите и тогава...

Росица Велкова: Нямаме… в смисъл винаги може всяко правителство да предлага политика. Но въпросът е, че зад служебното правителство не стои парламентарно мнозинство. Вече се чува отзвукът от партиите, тъй като…

Водещ: Да, беше доста сериозен отзвукът.

Росица Велкова: … които ще бъдат, в контекста на данъчните закони, които сложихме за обществено обсъждане и нямаме никаква яснота дали те ще бъдат подкрепени. По-скоро като слушам техните изказвания може би няма и да се срещне подкрепа в парламента за тези приходни мерки.

Водещ: Аз Ви попитах преди малко …

Росица Велкова: Или за част от тях.

Водещ: Да. Аз Ви попитах преди малко за доклада, защото се получи така, че един ден от Министерството на финансите дойдоха сигнали - има опасност от държавния бюджет, има опасност за бюджетния дефицит, има опасност да затънем в дългова спирала, да вземем пари от МВФ и така нататък. На другия ден Вие излязохте и казахте – не, не, такава опасност няма.

Росица Велкова: В доклада са разгледани два сценария. Единият сценарий е - спазваме си трите процента дефицит и предлагаме мерки в разходната и в приходната част, за да можем да го постигнем. Другият вариант е, ако ние искаме като служебно правителство да предлагаме политика, тогава налагаме, може да се каже, чисто счетоводно всичко, което произтича в приходната част от законодателството, всичкото, което произтича в разходната част от законодателството, получава се дефицит от 6,9%, който варира, спада в годините 2024, 2025 и 2026 година. Ако представим ние такъв проект на закон в Народното събрание на 6,9% и съответно тригодишна бюджетна прогноза в Брюксел с този доста висок, поддържащ се в четиригодишен период размер на дефицита, в този средносрочен период биха настъпили тези рискове. Това бяха и мотивите ми защо ние трябва да положим усилие и да предложим политика на Народното събрание, която… има риск, че тъй като няма парламентарно мнозинство, може да не бъде подкрепена в някакви части от това, което предлагаме, а не да представим просто снимка на действащото законодателство. Преди малко ми зададохте и въпроса не считаме ли, че сме загубили време. Не считам, че сме загубили време, защото през удължителния закон, той наложи доста рестриктивни правила на финансиране, така че не мисля, че разходите, които са се извършвали през или ще се извършат първите четири или пет месеца, докато бъде приет закон, е разхлабено. То просто произтича от законодателството. Ние в разходната част не предлагаме смяна на политиката, ние просто предлагаме ограничаване на разходите, които да направят министерствата и ведомствата без да променят политиката.

Водещ: Добре, предлагате промяна в данъчните закони, предлагате връщането на нормалната ставка по ДДС за повечето позиции, по които тя беше намалена, предлагате един данък свръхпечалба. Защо обаче, госпожо Велкова, не видяхме съкращаване на един от най-големите разходи в бюджета, за който между другото сте говорили и Вие предни пъти, когато сме се виждали и сте гостували, а именно подпомагането на фирмите във връзка с цените на електроенергията. Колко милиарда струва то на година? За миналата година например да кажем колко е струвало на бюджета това подпомагане?

Росица Велкова: Не мога точно да кажа цифра. Но е възможно да е между 5 и 8, значителен размер е.

Водещ: Защо там не виждаме съкращаване на този разход, при положение, че между другото доста икономисти са на мнение, че ако е имало изобщо някакъв ефект да бъде гонен с това подпомагането, то той е постигнат? На всичкото отгоре доста компании реализират и свръхпечалби с това подпомагане.

Росица Велкова: Служебното правителство няма как да го спре, тъй като то произтича от акт на Народното събрание и е в сила с тавана, който е от 200 лева, до 30 юни. Ние не предлагаме неговото продължаване, но до 30 юни, преди да има Народно събрание, което да отмени това свое решение, ние няма как да преустановим това подпомагане.

Водещ: Тоест дори ако приемам, че втората половина на годината няма да има подпомагане на фирмите, зависи, разбира се, какво ще реши следващото Народно събрание…

Росица Велкова: Зависи Народното събрание какво ще реши.

Водещ: Да. Дори и в този вариант се очертава 6,9% дефицит, така ли?

Росица Велкова: Да.

Водещ: Дори и с това?

Росица Велкова: То там подпомагането на фирмите в случая ни е неутрално. Защото там постъпват от вноски, целеви, които се дават целево от енергийните дружества, електро … производителите на ел. енергия дружествата за подпомагане на небитовите потребители на ел. енергия. В момента, в който не се прави такова подпомагане, няма да се правят и такива вноски.

Водещ: Добре. По данъчните закони, госпожо Велкова, Вие казахте, че това на практика е един вид политика. Склонни ли сте да отидете по-далеч или това е финалният вариант, който ще бъде внесен в Народното събрание като предложение?

Росица Велкова: Това, което представихме и сме сложили за обществено обсъждане ще видим как ще протече процеса на общественото обсъждане, ще видим какви предложения ще получим, какви бележки, какви коментари ще получим. Така че не мога да каже, че това е финалният вариант. Тъй като това е смисълът на обществено обсъждане.

Водещ: Питам Ви, защото, доколкото си спомням, на пресконференцията казахте, че сте разговаряли със социалните партньори преди да внесете това предложение. Казахте, че сте говорили с работодатели и синдикати, нали така?

Росица Велкова: Да, Проведени са неформални, ориентационни консултации с КНСБ, КТ „Подкрепа“, НСОРБ и Асоциацията на работодателите.

Водещ: Защото те доста остро реагираха, особено синдикатите.

Росица Велкова: Това, че сме водили разговори, не значи, че сме постигнали на 100% съгласие и те са удовлетворени на 100%, техните искания.

Водещ: Този бюджет, госпожо Велкова, означава ли замразяване на минималната работна заплата през тази година?

Росица Велкова: През тази година да, а за 2024, 2025, 2026 г. сме я разчели съгласно промените, които прие Народното събрание.

Водещ: Така че тя да бъде увеличена?

Росица Велкова: Така че тя да бъде увеличавана.

Водещ: И колко трябва да стигне през 2026 г.?

Росица Велкова: Секунда, защото тази цифра точно …

Водещ: Да, да, разбира се. Добре, но така или иначе, както е разчетено от …

Росица Велкова: Както е разчетено …

Водещ: … от НС ще има увеличение. Добре, какви са рисковете пред бюджета, който сте внесли, г-жо Велкова?

Росица Велкова: Значи, 2026 г. трябва да стигне 1128  лева.

Водещ: 1128 лв. през 2026 година.

Росица Велкова: В 2025 г. – 1038 лв., 2024 г. – 940 лева.

Водещ: Добре, това беше ценна информация. Какви са рисковете пред бюджета, който сте внесли, тоест който ще внесете, да разработвате и ще внесете?

Росица Велкова: Сериозен риск е, че много са … Обикновено Министерството на финансите разчита приходната част на бюджета консервативно и ние винаги сме си го признавали с оглед на това да сме абсолютно сигурни, че тези приходи ще бъдат изпълнени. И, както в предходни години наблюдавате, че после ние реализираме преизпълнение, тъй като съзнателно, осъзнато са разчетени консервативно приходите. В момента мога да кажа, че за първи път правя прогноза, в която приходите не са разчетени консервативно. Натискът, очакванията за събиране на приходите са изключително високи и, тъй като има риск, предвид и волатилната външна среда, предвид и това, че приходите са по-скоро оптимистично разработени, да не бъдат изпълнени, вследствие на което, защото все пак Министерството на финансите винаги трябва да се застрахова за стабилността, ще предложим буфери, два буфера. Единият буфер е да не могат капиталовите разходи да бъдат пренасочвани за друг вид разходи, извънкапиталови разходи.

Водещ: Както стана миналата година, нали така?

Росица Велкова: Както стана миналата година. Просто от там ще реализираме директна икономия, която ще бъде насочена към дефицита. Другият буфер е 10% ограничаване на разходите, които могат да се разходват през четвърто тримесечие, при условие, че не се нарушава салдото. Такъв буфер преди доста години сме имали. От последните пет-шест години не го прилагаме.

Водещ: Дали не бъркам,  че беше по времето на Симеон Дянков?

Росица Велкова: И преди това. Дългогодишно сме поддържали този буфер, бил е десет процента, пет процента и от последните пет-шест години този буфер не го прилагаме и сега отново ще предложим подобен вид буфер, за да може да минимизираме риска този висок размер на приходи, които ще разчетем, ако не бъдат изпълнени.

Водещ: Добре, казвате, че разчитате на неконсервативна прогноза за приходите. Обаче обвиненията към вас, Вие сигурно сте ги чули, че не събирате достатъчно данъци. За януари, казва, сега понеже сме в предизборна кампания, нямаме право да споменаваме в БНР кандидати за депутати и политически партии, да го кажем така - един бивш финансов министър казва, че вие сте събрали с близо, мисля, че 400 млн. лв. ви се губят за първия месец на годината. Трябвало е да съберете, тъй като имаме шестнадесет процента инфлация и четири процента ръст на икономиката, е трябвало да съберете с четиристотин милиона повече, а вие не сте ги събрали.

Росица Велкова: Значи, не може така механично да се сравнява януари, февруари с януари и февруари от миналата година, тъй като първото полугодие нямахме намалени ставки на ДДС. Намалиха се съставките от 1 юли на брашно, на …

Водещ: Той казва – това са най-много 20 млн. лв.

Росица Велкова: Не е така. И освен това имаме доста силен износ, при което ние възстановяваме ДДС. Имаше възстановяване поради това, че трябваше да се извършват ревизии, които бяха от декември - невъзстановено ДДС се възстанови през януари. В момента това, да го кажем изоставане в януари, естествено то се компенсира, тъй като възстановявахме ДДС от миналата година. Което е поради необходимост да бъдат извършени ревизии преди да се възстанови ДДС.

Водещ: Има ли вече данни за февруари за събираемостта каква е?

Росица Велкова: Февруари събираемостта е с може би 500 млн. по-високо от февруари миналата година при намалени ставки.

Водещ: При намалени ставки?

Росица Велкова: Да, защото февруари миналата година сме имали и намален акциз, намалени ставки на ДДС.

Водещ: Това нормално ли е като увеличение, като нарастване в сравнение с миналия февруари?

Росица Велкова: Да, мога да кажа, че и „Митници“, и Националната агенция за приходите работят доста усилено, „Фискален контрол“ е изключително натоварен. Така че категорично не съм съгласна с това, че не събираме приходите.

Водещ: Питам Ви, защото тези обвинения бяха съпроводени, тоест тези констатации бяха съпроводени с обвинения за чадър над някои фирми, които не плащат данъци и бухалка срещу други, по-малки.

Росица Велкова: Не мога да кажа, че има чадъри и срещу някои фирми, и бухалка срещу други фирми. Най-малкото ние използвам абсолютно същия метод на селекция и критерии за селекция какъвто беше и при редовното правителство. Значи, критериите за селекция на фирмите не са променяни от тези, които са били при редовното правителство.

Водещ: Други данъчни закони предвиждате ли да се променят, госпожо Велкова, в средносрочен план? За тази година – ясно, разбрахме. Но в средносрочен план, понеже както споменахте работите за прогнозата до 2026 г., предвиждат ли се промени на други данъчни закони за това време?

Росица Велкова: Не, такова подобно законодателство би следвало редовно правителство да си вземе решение и да се изработи.

Водещ: А колко точно, точно 3% ли предвиждате да бъде дефицитът за тази година, ако бъдат приети вашите предложения?

Росица Велкова: 3%.

Водещ: А за следващите години колко трябва бъде?

Росица Велкова: За следващите години също е около три процента.

Водещ: Питах Ви…

Росица Велкова: В смисъл, не е над 3%. 2,9 – 3%.

Водещ: Питам Ви, защото имаше предупреждения през лятото ли беше или през есента на 2022 г., че дефицитът за 2022 г. може да надхвърли, да бъде около 7%, пък завършиха на 2,9%.

Росица Велкова: Аз никога не съм говорила, ако се върнете на брифинга, който давах август месец, когато говорихме за предстоящата работа и какво ще предприеме министерството, никога не съм говорила за дефицит от 6-7% за 2022 г. Винаги съм говорила, че проблемът е съставянето на проекта на закон за държавния бюджет и една от причините е неизпълнението на капиталовите разходи, които от 2022 г. се прехвърлят в 2023 година. Доста голяма част от тях се прехвърлят в 2023 година. И другото, което е, че са увеличавани социални плащания и заплати през различни мести на годината, които за следваща година следват да се сметнат и да се заложат в бюджета целогодишно. Когато са увеличени пенсиите през октомври месец, това увеличение влезе само за последните три месеца. Обаче за следващото на това увеличение е за 12 месеца. И така е абсолютно за всичко. И затова винаги съм тръгвала от 2022 г. какво се е случило и как то се пренася в 2023 г. и следващите години. Никога нямам изказване, че дефицитът за 2022 г. го очаквам 7% и не е изненада, че успяхме да се вместим в три процента, тъй като положихме максимални усилия и, като се има предвид, че и капиталовите не се усвоиха, то просто си беше нормално. То дори по закон не беше заложен 6% или 7%. Мисля, че беше на 4,1%. Така че няма как да очаквам такъв висок дефицит за 2022 година

Водещ: Фактически в следващия, в бюджета, който ще предложите, разбирам, че капиталовите разходи ще бъдат поорязани, така ли?

Росица Велкова: Капиталовите не мога да ги орежа. Защото, първо, имаме приключване на разплащания заради последната година на стария програмен период на европейските средства и фондове. Обичайно, когато настъпва този период от предходни години, винаги в тази година има поне 1,5 – 2 млрд. повече разплащания, което няма как да не бъде осигурено, тъй като това са разплащания по приключващи проекти. Другото, което е, знаете, че по Плана за възстановяване и устойчивост сме получили 2,7 млн. за първото плащане, което получихме през 2022 г., разходът ни е под 100 млн. Само един проект е реално разплатен и това е обектът на метрото на Столична община. Започнаха да се случват, да се сключват договори, да се предоставят аванси по Плана за възстановяване и устойчивост, така че и по него няма как да орежа разходите. тъй като не бих си позволила да блокираме изпълнението на Плана за възстановяване и устойчивост или да блокирам разплащането на европейските средства.

Водещ: Предвидено ли е да влязат много средства по Плана за възстановяване в този проектобюджет, защото той е доста зациклил?

Росица Велкова: Имаме две плащания - второ и трето плащане - на общ размер около 2,4 млн. лв. Те са разчетени. Те също са, тъй като ме попитахте, риск в приходната част. Защото, ако не постъпят или постъпят в по-малък размер, тъй като вече Европейската комисия разреши и частично изплащане, тоест ако не си постигнал всички критерии от второ плащане, би могло да се водят разговори за частично плащане. Това също е риск, тъй като сумата не е малка за второ и трето плащане.

Водещ: Добре. Понеже слушателите са ни най-важните. Ще ми разрешите да Ви задам два слушателски въпроса. Севдалина Дрехемова пита - кой подлъга госпожа Велкова да използва думата фалит на държавата две седмици преди избори?

Росица Велкова: Думата фалит на държавата не съм я използвала нито на брифинга, който съм дала, нито съм използвала в доклада. Думата фалит на държавата се появи като заглавие в медиите на базата на доклада, който изтече.

Водещ: Добре, още един слушателски въпрос - ако госпожа Велкова като икономист и действащ финансов министър смята, че има опасност от фалит, чувства ли лична отговорност и принос за това, че държавата в момента няма бюджет, което беше нейна отговорност като финансов министър и тя лично ще подаде ли оставка?

Росица Велкова: Аз пак казвам - никога не съм писала и не съм казвала, че държавата е пред фалит. Това, което беше написано в доклада, беше, че има рискове, пред които… ако не се предприемат мерки в средносрочен план, могат да възникнат част от тези рискове. По отношение на оставката - всеки един момент, когато министър-председателят ми поиска оставката или президентът, тъй като сме назначени от президента, ще я подам.

Водещ: Добре. Още веднъж споменахме за този доклад, госпожо Велкова. В него се говореше за евентуална опасност от промяната на курса лев-евро при определени стечение на обстоятелствата. БНБ реагираха изключително остро, нарекоха го некомпетентно и безотговорно твърдение. При какви условия съществува тази опасност?

Росица Велкова: Предпочитам това да не го коментираме, тъй като това е чувствителна тема и много се спекулира с тази тема. Така че предпочитам това да не го коментираме.

Водещ: Добре, да Ви попитам тогава - изпариха ли са напълно перспективите за влизане в еврозоната през 2025 година?

Росица Велкова: Не. Ако бъде спазен критерият, Маастрихтският критерии за дефицита и ако постигаме критерия за инфлация, аналогично както реагира Европейската комисия спрямо Хърватия - няма основание да не са подаде конвергентен доклад.

Водещ: И 1 януари 2025 г. може да бъде реалистична дата, така ли?

Росица Велкова: Да.

Водещ: Добре, един въпрос, който е свързан с наболялата напоследък тема, свързана с цените на храните. Служебното правителство като цяло, знам, че не вие в лично качество, но служебното правителство като цяло, изглежда, че се опитва да повлияе на тези цени. В този смисъл е много интересно, госпожо Великова, така да се каже, по вашата част имате ли данни с колко е нараснала печалбата на хранителните вериги през 2022 година?  Споменахте на пресконференцията, че ръстът на печалбата на компаниите от милиард и нещо е стигнал 10 млрд. през 2022 г. или приблизително.

Росица Велкова: Това, което споменах на конференцията, че нормално се увеличава в диапазона от година на година между 1,5 – 2 млрд. А 2021 г. спрямо 2022 г. се е увеличила с 10 млрд. Което е изключително висок ръст, който не може да бъде обоснован само с инфлацията. По отношение на веригите, това е данъчно-осигурителна информация, защото вече изваждаме конкретен сектор, така че не мога да предоставя подобна информация.

Водещ: Въпросът е дали наистина това, което витае в обществото, че веригите бележат огромни печалби през 2022 година има, почива на някакви факти или все още е рано да се каже?

Росица Велкова: Рано е да се каже. Извършват се анализи.

Водещ: Добре. Тези банкови фалити в САЩ по някакъв начин могат ли да повлияят на България, така по-общо да го кажем, да не влизам в конкретика?

Росица Велкова: Към този момент няма абсолютно никакъв риск от банковите фалити в Щатите да повлияят на България.

Водещ: Има ли някаква опасност…

Росица Велкова: Това се обсъжда и на ЕКОФИН. Към момента и Европейската Централна банка, и Европейската комисия считат, че няма основания за притеснения.

Водещ: Няма основания да се взимат някакви допълнителни мерки. Българските банки в какво състояние са?

Росица Велкова: Това може да каже БНБ.

Водещ: БНБ. Добре, благодаря Ви. Финансовият министър Росица Велкова в „Неделя 150”.

Още по темата