16.01.2023 г.

- Г-жо Велкова, времето тече, а редовно правителство няма. На този фон кога най-късно България трябва да подаде искане за изготвяне на конвергентен доклад, ако се стреми към членство в еврозоната през 2024 г.?

- Целта ни за членство в еврозоната остава 1 януари 2024 г. Народното събрание прие изменение на Закона за БНБ, което адресира част от правните несъответствия, идентифицирани в конвергентните доклади. Очакваме Народното събрание да приеме трите законопроекта, които са внесени от служебното правителство и които са вече поети ангажименти към Валутния механизъм 2. Остава да бъдат приети измененията в Търговския закон, свързани с несъстоятелността, Законът за мерките срещу изпиране на пари, минал първо гласуване в комисия, и Кодексът за застраховане, който е свързан с казуса „Зелена карта“, който също е минал само първо гласуване в комисия. Тези три законопроекта, които все още не са приети от Народното събрание, са ключови и ние трябва да дадем отчет, че сме изпълнили тези изисквания. Да не забравяме, че народните представители вече гласуваха решение, с което ни задължиха да ускорим приемането на България в Еврозоната.  

Положителното нещо при приключването на бюджетната 2022 г. е, че дефицитът на начислена основа е 2,9% от БВП, на касова основа ще бъде индикативно под 1 %. За конвергентния доклад ще ни е важен дефицитът на начислена основа, който е в рамките на критериите. Отговаряме и на критериите за дълга. Единственото ни сериозно предизвикателство, като част от номиналните критерии за еврозоната, е инфлацията. Правителството предприема действия, доколкото може с фискална политика да намали инфлацията. Ние сме във валутен борд, нямаме монетарна политика и няма как да предприемаме по-активни мерки за въздействие върху нея. Най-късно в началото на пролетта трябва да подадем искане за конвергентен доклад, където ще се оценят номиналните Маастрихтски критерии и правната съвместимост. Но такова искане ще бъде подадено само, ако сме уверени, че сме положили достатъчно усилия в контекста на инфлацията и са приети законопроектите.

- Ако действащото Народно събрание не приеме тези законопроекти, възможно ли е да се задейства въобще процедурата за 2024 г.? Защото при едни избори през март и сформиране на ново Народно събрание времето ще напредне много.

- Зависи как Европейската комисия ще възприеме изпълнението на пост-ERM ангажиментите. Ние ще докладваме, че тези законопроекти са изготвени и внесени, има относителна подкрепа, тъй като са приети на първо гласуване, но не е стигнало време да бъдат приети и на второ гласуване. Тук обаче отиваме към субективния фактор как ще бъдем третирани.

- Трябва ли да има приет редовен бюджет за 2023 г., за да се иска конвергентен доклад?

- Оценката се прави върху отчета за 2022 г. Но съгласно европейския семестър, ние ще трябва да имаме тригодишна бюджетна прогноза. Към момента последната приета тригодишна бюджетна прогноза от правителството е тази, която се прие през април 2022 г., така че, ако не се състави редовно правителство с третия мандат и продължи действие на служебен кабинет, би следвало да се разработи тригодишна бюджетна прогноза за периода 2024-2026 г. и съответно базов вариант на бюджет, който да отговаря на критериите за дефицита на начислена основа. Това означава, че на касова основа дефицитът трябва да е по-нисък от 3% и да осигурим средносрочна фискална устойчивост, спазвайки фискалните правила. Този базов бюджет следва най-малкото да бъде приет от правителството и внесен в новосформираното Народното събрание, ако се стигне до избори.

- Тоест може да се наложи да направите нов проектобюджет и да го внесете?

- Ако се стигне до втори служебен кабинет, на министъра на финансите в него ще му се наложи да изготви и да внесе проект.

- Мислите ли, че ще успеем по линия на инфлацията да представим достатъчно добри аргументи? Няма почти никакво време.

- Времето наистина е много кратко. Не мислим, че могат да се случат някакви чудеса. По-скоро се опитваме, доколкото може, дори минимално трендът да бъде надолу.

- Експертите предупреждават, че ако изпуснем 2024 г. за членство, най-ранната следваща дата е 2026 г., защото няма да могат да се покриват отделни критерии. Основателни ли са тези опасения?

- Това е годината, в която отговаряме на всички числови критерии без инфлацията, за която изключително голямо въздействие оказва войната в Украйна. Това основно ще е тезата, която ще защитаваме, но се опитваме да положим и допълнителни усилия, за да може отклонението да е по-малко, отколкото е в момента.

- Миналата седмица депутатите взеха решение за предоговаряне на Националния план за възстановяване и устойчивост в частта енергетика. Какво означава това за предвидените за тази година второ и трето плащане? Ще бъдат ли направени тези искания и ще постъпят ли пари в бюджета?

- Шанс да получим второ и трето плащане има евентуално към края на 2023 г., а не в сроковете, в които са предвидени те в момента. Първо трябва да се стартира процес на договаряне между ЕК и правителството, тъй като такова е решението на Народното събрание. Все още не е ясно и по каква процедура ще тече това предоговаряне, трябва да се уточни с ЕК и се водят такива разговори, защото до момента такова развитие не е имало при нито една държава. Има проблеми и със законопроектите по плана за възстановяване, ако не се излъчи редовно правителство с трети мандат. Искрено се надяваме такова да бъде излъчено, тъй като е изключително важно както за еврозоната, така и за Плана за възстановяване и устойчивост. Част от законопроектите, свързани с второ и трето плащане, няма да са приети най-малкото от този парламент. Така че забавяне с второ и трето плащане съвсем реалистично се очертава да има, ако се отиде на предсрочни избори. Надяваме се в тази ситуация, в която се намираме, към края на годината да можем да подадем искания.

- Пречи ли предоговарянето на плана на усвояването на вече получените 2,7 млрд. лв. по него?

- Ние сме получили 2,7 млрд. лв. за вече изпълнени критерии. Тези средства са абсолютно безспорни, те са във фискалния резерв, от тях разходът, който се извърши през 2022 г., е не повече от 100 млн. лв. Тоест ние имаме ресурс, с който да изпълняваме тези инвестиции, които са безспорни и които няма да се предоговарят, но евентуално неполучаване на второ и трето плащане през 2023 г. значително ще повлияе на дефицита в негативна посока, тъй като разходите ще се извършват за сметка на получени средства за предходна година.

- Има ли риск България да загуби пари в най-лошия възможен сценарий – ако не успее да убеди ЕК да предоговори частта за енергетика?

- Това е най-лошият сценарий, но не считаме, че е реалистичен. Трябва да се положат максимални усилия от страна на вицепремиера по управление на европейските средства и министъра на енергетиката, за да не се стигне до реална загуба на средства.

- Парламентът задължи „ЛУКойл“ да внася 70% от разликата между цените на сортовете „Брент“ и „Уралс“, но има опасения, че тази вноска няма да бъде позволена, защото може да се тълкува като скрито мито. Мислите ли, че тези пари ще бъдат събрани?

-  Има опасения, че може да бъде третирано като вносно мито. Ще се подготви нотификацията, ще се обясни на ЕК цялата идея на закона. Реално законът ще влезе в сила след нотификация. Към момента единствените средства, които са преведени и са във фискалния резерв, са 72 млн. лв. и са авансова свръхпечалба от „Лукойл“, за които тепърва ще се разработва механизъм за разходване. Бяха отпуснати още 100 млн. лв. по линия на преструктуриране на разходи в бюджета за 2022 г., които ще се използват за антиинфлационни мерки.

- Може ли да опишете най-общо тези мерки?

- Със средствата от спестявания в размер на 100 млн. лв. ще бъдат разработени мерки за подпомагане на хората, които пътуват с автобусен транспорт. При групите, при които в момента държавата субсидира част от картите, ще бъде увеличен делът на субсидията – това са деца, учащи, пенсионери. Към момента децата до 7 години пътуват безплатно, децата от 7 до 10 години са със субсидирана сума от 50%. Идеята е всички деца до 10 г. да пътуват безплатно за цялата 2023 г. За учащите в момента държавата субсидира 25%, идеята е този процент да бъде значително увеличен, в момента се правят изчисленията. При пенсионерите сега държавата субсидира 20%, идеята е да бъде увеличено на 40%. Правят се изчисления с тези средства да бъдат увеличени и субсидиите за междуселищен транспорт, деца и пенсионери. Тоест целият пакет е с мерки, свързани с транспорта и сравнително уязвими групи. 72-та милиона от „Лукойл“ ще бъдат насочени към схема за горива, която тепърва трябва да се разработи, защото трябва да бъде в съответствие с Европейския регламент - да бъде целева и не трябва да е дискриминационна спрямо ЕС.