20.12.2022 г.

Въпрос: Поляризация около еврото показва изследването, г-жо Велкова. Подготвени ли са институциите да я преодолеят?

Росица Велкова: Нормално е да има притеснение у хората, когато предстои промяна с такъв мащаб. Институциите и политиците са длъжници на обществото, защото тази несигурност е плод на противоречивите сигнали по темата за еврозоната и постоянната конфронтация и политическо противоборство. Неслучайно Хърватия ни задмина, но там виждаме завидно единение както на институционално, така и на партийно ниво. Ще ви припомня, че през май т.г. Националният план за въвеждане на еврото в България не беше приет с единодушие от министрите на заседанието на МС, като се има предвид, че той премина през процедурата за обществено обсъждане почти година по-рано. Институциите имаме много техническа работа и паралелно с нея да направим разяснителна и информационна кампания, която да отговори на всички въпроси с акцент върху мерките за защита на потребителите. Проучването казва, че е ясна взаимовръзката между нивото на информираност и одобрението към еврото.

Въпрос: Бизнесът е три пъти по-позитивно настроен от хората. Обяснението?
Росица Велкова: Противоположно на по-скептичните нагласи на половината от пълнолетните българи, продиктувани основно от страховете за поскъпване на живота, самооценките за това как биха се адаптирали към еврото, са поскоро позитивни. 60% от анкетираните смятат, че сравнително лесно ще се адаптират към еврото, срещу 34% на противоположното мнение. Във втората група се открояват възрастните и хората с основно образование - над 60% очакват да срещнат трудности при прехода. По всяка вероятност това ще са и хората с найвисок риск от измами от недобросъвестни лица и към тях ще насочим специално внимание и ще търсим подкрепата на местната власт и контролните органи.
Въпрос: Ще има ли помощ и за компаниите въпреки оптимизма им?

Росица Велкова: Неслучайно възложихме да се измерят нагласите на бизнеса. Виждате, че извадката обхваща микро-, малки и големи фирми, самонаети, от целия спектър на икономическата дейност. Целта ни бе да видим нагласите на бизнеса както по общи въпроси, така и по специфични аспекти, изградени умения за работа в евро и същевременно къде имат нужда от помощ и подкрепа - за счетоводството, касовите разплащания, фискалните устройства, необходимост от обучения на служителите при директна работа с клиенти. Ще работим с браншовите организации по места, за да се изяснят всички практически аспекти.

Въпрос:  Как може да се покажат по-голямата финансова предвидимост и достъпът до по-евтин кредитен ресурс, които почти не играят роля за позитивна оценка на еврото?

Росица Велкова: Приемането на еврото се очаква да доведе до формиране на по-благоприятни условия за финансиране на държавния дълг. Опитът на присъединилите се държави показва повишение на кредитния рейтинг с една или две степени от получаване на поканата за присъединяване до малко след датата на приемане на еврото. В случая с Хърватия кредитният й рейтинг бе повишен с две степени от "Мудис" и "Стандард енд Пуърс" и с една от "Фич". В резултат доходностите по новоемитиран дълг на страната до голяма степен останаха без изменение на фона на значително повишение за останалите държави. За сравнение с България, преди да получи покана за членство, Хърватия се финансираше при по-висока доходност спрямо ДЦК на България. В глобален план увеличението на лихвените проценти ще върви нагоре, но лихвите в еврозоната са по-ниски от българските. Важно предимство от въвеждането на еврото ще бъде отпадането на таксите за превалутиране, които тежат повече на бизнеса, но и на всеки от нас, когато купуваме евро при пътуване в еврозоната.

Въпрос:  Въпреки всички уверения страхът от инфлация и от спекула си остава. Как се преодоляват такива страхове?

Росица Велкова: Опитът на държавите, последно присъединили се към еврозоната, показва, че при тях инфлацията е нараснала незначително от въвеждането на еврото - до 0,3%. Това се потвърди и от изказванията на представители на държавите членки, приели еврото, в организирани наскоро форуми, посветени на тази тема. Предвидили сме различни канали за противодействие на спекулативното покачване на цените, базирани на добрите европейски практики, включително и на опита на Хърватия. Такива са: дълъг период на двойно обозначаване на цените на стоките и услугите преди и след въвеждане - общо около 17 месеца. Ще има кампания на Комисията за защита на потребителите "Честен търговец" и активна работа на терен с търговците.

Въпрос: Как ще стигнете до хората от малките населени места, за да могат спокойно да ползват еврото?

Росица Велкова:  Една от целите ни с това проучване бе да установим как най-пълноценно да достигнем до най-уязвимите групи. Вижда се, че най-ограничен опит в използването на еврото имат възрастните хора, тези с основно образование и много ниски доходи, живеещи в селата. Над 75% от тях заявяват, че по никакъв повод досега не са използвали евро. За тях ще е най-трудно да привикнат и те трябва да бъдат подпомогнати и с конкретна помощ на място. Затова много тясно ще работим с общинските структури, кметовете и кметските наместници, които са най-близо до хората.

Въпрос: Изследването казва, че можем да спечелим или да загубим 30% от хората, ако се появи проблем и не бъде решен бързо. Имате ли кризисен план?

Росица Велкова: Напълно сте права. Бързата и координирана реакция на институциите при сигнали за измами и нередности е от ключово значение. Предвидени са няколко канала, по които да постъпват сигналите на хората, в близките месеци ще бъде открита интернет страница за еврото, също и безплатна телефонна линия.