Росица Велкова в интервю за в-к "24 часа": Хората и партиите да са разумни - предизборните обещания се плащат с нови данъци или нов дълг
14.11.2022 г.
Въпрос: Защо с колегите ви от служебния кабинет решихте да “държите бюджетните сметки в чекмеджето си”, след като имате цели три работни варианта, г-жо Велкова?
Росица Велкова: Бюджетът на държавата е финансов план, който е израз на управленската програма на редовно правителство, избрано от парламентарно мнозинство. Политиките, които биха намерили отражение в бюджет 2023 г., ще имат своето отражение в средносрочен план, което ще създаде трудности пред едно редовно правителство да провежда своята.
Въпрос: Обмисля ли служебният кабинет сценарий редовен бюджет да има едва юни-юли догодина? И има ли буфери в този, за да издържи?
Росица Велкова: Очакванията на гражданите и на бизнеса са да се състави редовен кабинет, да има политическа стабилност, да има предсказуемост. Удължителният закон ще даде време на редовния кабинет да състави бюджет за 2023 г. съобразно своята управленска програма. При негативния сценарий, който отбелязвате, той гарантира всички системи да функционират нормално - заплатите, пенсиите, социалните плащания да се финансират на достигнатите нива към декември 2022 г., като ще може да се приложи и швейцарското правило за индексиране на пенсиите.
Въпрос: Припомнете и останалите плащания, които продължават.
Росица Велкова: Запазват се данъчните облекчения за деца, всички плащания, свързани с линията на бедност на определеното ниво от 504 лв., запазва се размерът на общата годишна квота на ваучерите за храна, запазват се намалените данъчни ставки по ДДС за срока, приет от Народното събрание, осигурено е подпомагането на бизнеса за високите цени на електроенергията. Обръщам внимание на читателите ви, че към края на ноември 2022 г. приключва мярката за 25 стотинки на литър на масовите горива за гражданите, тогава очакваме ресурсът от 150 млн. лв. да бъде изчерпан. В проекта за промяна на Закона за корпоративното и подоходно облагане е предложена т.нар. временна солидарна вноска, като източник на финансиране ще бъде облагането на свръхпечалбите на компаниите в сферата на добива и преработката на нефт, газ и въглища.
Въпрос: Имате ли притеснения как ще завършим тази финансова година?
Росица Велкова: Очаквам да си изпълним приходната част на бюджета дори с незначително преизпълнение от около 250-300 млн. лв. основно в осигурителните фондове и Закона за данъците върху доходите на физическите лица като ефект от повишените доходи. В разхода очаквам над 1 млрд. лв. неизпълнение на капиталовите разходи по плана за възстановяване и устойчивост и с европейски средства, което, освен че намалява икономическия растеж, натоварва разходната част на бюджета за 2023 г. Трябва да се има предвид, че към деветмесечието на 2022 г. разходът по плана възлиза само на 43,1 млн. лв. и не очакваме до края на годината да бъдат разплатени повече от 100 млн. лв. Същевременно очакваме първото плащане по плана за възстановяване в размер на 2,6 млрд. лв. да постъпи през декември 2022 г., което ще подобри бюджетното салдо за 2022 г. с 1,3 млрд. лв., защото този приход балансира текущи постоянни социални разходи. Но обръщам внимание, че с този ресурс за 2022 г. се балансират само 3 до 6 месеца, а следващата година те следва да бъдат финансирани за 12 месеца, като същевременно следва да се финансират предвидените инвестиции по плана, които не са се случили през 2022 г.
Въпрос: Вярно ли е твърдението, че при служебен кабинет приходните агенции също работят “служебно”, без да се напрягат?
Росица Велкова: Приходните администрации си изпълняват плана, разкриваемостта при Агенция “Митници” е много висока. Вие, медиите, непрекъснато отразявате противодействие на контрабандата - задържания на цигари, валута, ценности. НАП също работи много добре, колегите полагат усилия за повишаване на събираемостта и ограничаване избягването на данъчно облагане.
Въпрос: Имате ли изчисления, които да доказват ролята на вътрешното потребление за нашия икономически ръст при рецесия в еврозоната?
Росица Велкова: България е малка и отворена икономика, тясно обвързана с процесите в Европа. При очаквана рецесия в еврозоната няма вариант, при който да не бъде привнесена у нас. Няма как вътрешното потребление да не се свие. Фирмените приходи са силно зависими от износа за страните от еврозоната и вероятно ще намалеят, което ще доведе до забавяне на растежа на работните заплати, както и на заетостта. В петък и Европейската комисия понижи прогнозата си за растежа на БВП на България от 2,3 % на 1,1% за 2023 г.
Въпрос: Казвате, че се отказвате от варианта с 6% дефицит, за да не нарушавате фискалните правила, а и да не се отдалечаваме от еврозоната. Могат ли и двата риска да се избегнат и как?
Росица Велкова: Освен че подобен вариант нарушава фискалните правила, застрашава достъпа до ликвидност на бюджета. Това означава, че инвеститорите няма да имат интерес и доверие към нашите държавни ценни книжа или цената ще е много висока. Считам, че редовният кабинет следва плавно да се върне към стегната фискална политика, като имаме предвид, че ние не може да провеждаме парична политика заради валутния борд.
Въпрос: Обещахте да работите за приемане на еврото. Какви стъпки ще направите заедно с БНБ, за да се случи?
Росица Велкова: От стъпването на служебното правителство ускорихме работата по изпълнение на поетите ангажименти от присъединяването ни в “чакалнята”. Като служебно правителство решението на парламента допълнително ни даде легитимация пред европейските партньори и комуникацията с тях се засили. В Координационния съвет одобрихме комуникационната стратегия за еврото и ще стартира изпълнението ѝ, така че да се предостави информация за всички практически аспекти на въвеждането на еврото, ще се отговори на всички въпроси на хората- от покачване на цените, промяна в доходите, опасения от инфлация в резултат на приемане на еврото.
Въпрос: А ще има ли анализ за ползите и вредите от еврото? Равносметката е?
Росица Велкова: Работната група още не е представила доклад. Смятам, че такъв анализ не е нужен, при положение че парламентът с конституционно мнозинство взе политическото решение и даде мандат на правителствата оттук насетне да работят за присъединяване на страната ни към еврозоната от 1 януари 2024 г. Важното е при такава политическа воля енергията, експертизата и усилията да са съсредоточени върху практическата подготовка, защото трябва за кратко време да се свърши много, много работа.
Въпрос: Работи ли се по законодателни промени, свързани с еврозоната, ако животът на служебния кабинет бъде по-дълъг от обичайното?
Росица Велкова: На обществено обсъждане е концептуалната рамка на Закона за въвеждане на еврото, подготвят се законодателни промени в Закона за мерките срещу изпирането на пари, Закона за БНБ и други.
Въпрос: Върнахте се преди дни от ЕКОФИН, взехте ли важни решения там?
Росица Велкова: С колегите финансови министри основно обсъждаме необходимостта от затягане на фискалната дисциплина, увеличената доходност на дълговото финансиране, инфлацията и таргетиране на мерки за подкрепа само и единствено за най-уязвимите домакинства, вместо да се предоставя широка подкрепа, криеща риск за състоянието на публичните финанси. Прилагането на мерки за изкуствено потискане на цени или финансово субсидиране на всички, независимо от платежоспособността им, е проинфлационно и вредно за икономиката и фиска.
Въпрос: Част от тютюневия бранш бе изненадана от предложено увеличение на акцизни ставки. Как се стигна до него?
Росица Велкова: Това не е нова политика. Тя бе обсъждана при актуализацията на Закона за държавния бюджет за 2022 г. в Народното събрание през лятото, но не се постигна съгласие. Проведохме срещи с тютюневия бранш. Всички настояват за въвеждане на акцизен календар, който дава предвидимост и на бранша и потребителите, както и за плавно повишаване на акцизните ставки, а не шоково с около 2 лв. на кутия при влизане в сила на промените на минималните нива на акциза в директивата за тютюневите изделия. Предложението ни към НС е фискално обосновано и следва европейската практика за намаляващ процент на адвалорния акциз и е по-неутрално спрямо ценовите политики на компаниите. Дебатът ще се състои в парламента, където всяка компания ще има възможност да представи позицията си, а народните представители ще вземат крайното решение.
Въпрос: Да очакваме ли промени и в други данъчни закони?
Росица Велкова: Не.
Въпрос: Въздържането ви да вземате нов дълг само заради това, че е по-скъп при служебен кабинет ли е взето, или имате и други съображения?
Росица Велкова: При вземането на решение за емитиране на нов дълг се съобразяваме с пазарните условия, състоянието на фискалния резерв и плащанията, които предстоят.
Въпрос: Очаквате ли предизборни страсти около бюджета, еврото и фискалната политика, които да взривят и удължителния бюджет?
Росица Велкова: Не би следвало всички предизборни тези на партиите да се пренесат в удължителния закон, защото това е ограничено от разпоредбите на Закона за публичните финанси. Законът за бюджета следва преди всичко да бъде изпълним. Не е трудно на план, на базата на нереалистична прогноза, да се разчетат по-високи приходи и на базата на тях да се направят разчети за по-високи разходи с постоянен характер. Изпълнението на подобен закон, когато тези постоянни бюджетни разходи се окаже, че не могат да се финансират с данъчните приходи, следва да се финансират с дълг.
Въпрос: А експертните ви оценки на тези предложения какво показват?
Росица Велкова: В Министерството на финансите остойностяваме всички предложения, които се дискутират от партиите, за да можем при съставяне на редовно правителство да предоставим готови разчети за обсъжданите политики. Например общият прогнозен ефект на мерките, които предлагат от БСП възлиза на около 4,8 млрд. лв., което би влошило фискалната позиция на дефицит от 9,4% от БВП. Общият прогнозен ефект на мерките, предлагани от “Продължаваме промяната”, са за 3,6 млрд. лв. и дефицит 8,7% от БВП.
Въпрос: Обвинението към вас е, че залагате занижени приходи за догодина.
Росица Велкова: Не мога да приема аргументите, че приходите, които залагаме, са занижени, както и очакваният номинален размер на БВП за 2023 г. Всички международни и български организации, които разработват макропрогноза за България, правят ревизии на оценките си в посока на понижаване. “Продължаваме промяната” правят изчисления за номиналния размер на БВП на базата на най-оптимистичния ръст от 3%, обявен в прогнозата на МВФ. Обръщам внимание обаче, че в прогнозата на МВФ номиналите са съвсем различни от представените от ПП, а именно 157,3 млрд. лв. за 2022 г. и 170,46 млрд. лв. за 2023 г. В презентацията си ПП посочват числата 165,2 млрд. лв. за 2022 г. и 181,1 млрд. лв. за 2023 г. При актуализацията очакваният БВП е 150,5 млрд. лв., от ПП правят изчисления за очакван номинал на БВП за 2022 г. в размер на 165,2 млрд. лв. На базата на реалния ръст от прогнозата на МВФ взимат инфлацията от прогнозата на финансовото министерство за 2022 г. и изчисляват ръст на БВП от 14,7 млрд. лв. При тези сметки би следвало да реализираме допълнителни данъчни приходи за 2022 г. от 5,3 млрд. лв. над актуализацията, но отчетните данни до края на годината говорят за преизпълнение в милиони, а не в милиарди. Тази аналогия се пренася за следващата година. Нереалистично е да очакваме допълнителни данъчни приходи на базата на избирателно ползване на отделни показатели от различни прогнози, за да се докаже определена теза, още повече че прогнозата на МВФ тепърва ще бъде ревизирана в посока надолу.
Въпрос: Имате ли послание към политиците и към хората в тези трудни времена?
Росица Велкова: И към политиците и към хората – живеем в трудни и несигурни времена, бъдете разумни, защото предизборните обещания се плащат или с увеличения на данъците, или с нов дълг.