08.07.2022 г.

Водещ: Тук е Ивайло Яйджиев, заместник-министър на финансите, здравейте.

Ивайло Яйджиев: Здравейте.

Водещ: За да разясните още една мистерия, защото ГЕРБ и лидерът им Борисов твърдят, че заради вас от Плана за възстановяване и устойчивост Брюксел ни е удържал един милиард, казват те, загубили сме ги. Вицепремиерът в оставка Василев твърди, че с подписа на ГЕРБ или на тези, които са преговаряли, този милиард ни се отнема. Каква е истината? Да чуем вашата версия.

Ивайло Яйджиев: Мистерия няма, тъй като всичко това е публично написано още през 2020 година, когато министър-председателят е подкрепил решението за създаване на механизъм за възстановяване и устойчивост и в този механизъм е залегнало решение, че ще има преизчисление през 2022 година за всички държави-членки. Тук е важно да уточним, че това е за всички държави-членки предвидено преди преизчисление, не е свързано по никакъв начин с дейност или без действия на тези държави-членки. Съответно всичко това е разписано в този документ…

Водещ: Кой се е подписал под този документ?

Ивайло Яйджиев: Документът беше приет от лидерите на всички държави на Европейски съвет в средата на 2020 година…

Водещ: Лидерите?

Ивайло Яйджиев: Да, и след това беше формализиран, официално подкрепен от правителството на България и влезе в сила на 19 февруари 2021 година.

Водещ: Можело ли е да предоговаряте? Защото вчера Каримански ми гостува и каза: „Въпреки всичко, добре, приемаме, че по времето на ГЕРБ е сложен подписът, според който при растяща икономика на нас ще ни бъдат редуцирани…“, но казва Каримански, сегашната власт е можела да говори, да предоговори това условие. Имаше ли такъв ход вашият кабинет?

Ивайло Яйджиев: Отново подчертавам, че става въпрос за преизчисляване за 27 държави-членки. И тук нека да бъдем коректни. Европейският съюз има едно основно правило към всички държави-членки - договорите, които сме се разбрали като 27, ще се изпълняват като 27 държави-членки. Веднъж подписано това трябва да се изпълнява, това е хоризонтален принцип на Европейския съюз. Ние сме поставяли въпроса в момента, в който стана ясно, че се очертава за България, между другото има седем страни с по-високо намаление от България, но и за България се очертава намаление. Поставяли сме въпроса многократно, включително заедно с 12 други държави-членки, в официални писма до комисията. Комисията отбелязва, че към момента има подписан договор, този договор трябва да се изпълнява. Сега наше задължение е да търсим алтернативи и ние продължаваме да търсим тези алтернативи. Има най-различни вариантни за това как да се компенсира намалението на тези средства. В момента на европейско ниво се обсъжда допълнително финансиране за справяне с енергийната криза, блокирана от агресията на Русия в Украйна. Това допълнително финансиране всъщност ще е допълнително финансиране за плановете за възстановяване и устойчивост. И тъй като в голяма степен мерки като енергийна ефективност се покриват с необходимите мерки за справяне с енергийните предизвикателства, смятаме че това е една опция, в която може да се компенсира това намаление. Друга опция са заемно финансиране през Плана за възстановяване и устойчивост. Третата опция е през прехвърляне на средства от други съществуващи оперативни програми. Всички тези опции са предвидени. Но ние не може в момента да вземем решението, защото все още има различни варианти на масата, има време до средата на 2023 година, за да намерим решение на този въпрос.

Водещ: Тоест Вие смятате, че можем да компенсираме този милиард чрез други механизми?

Ивайло Яйджиев: Смятам, че паниката на този етап не помага, защото основният фокус трябва да е върху изпълняването на поетите ангажименти на ниво Европейски съюз, на България към ЕС. Това, което е основното послание, е, че това което се лансира в публичното пространство не влияе върху изпълнение на ангажиментите и не трябва да влияе върху изпълнението на ангажиментите по Плана. Не влияе на крайните потребители и не влияе на парите до този момент, които очакваме да влязат в България, тъй като вярваме, че ще намерим решение.

Водещ: Тези пари калкулирани ли са по някакъв начин в българските бюджети, в българката програма, в начина, по който ще се управлява? Разбирайки, че ни се отнема този милиард, ние губим ли нещо в нашите планове?

Ивайло Яйджиев: На този етап няма необходимост от промени, тъй като разписаният механизъм за това кога и колко получаваме от Европейския съюз за момента е този, който сме договорили с ЕС. Тоест, очакваме тази година да получим 2.6 милиарда лева от Плана за възстановяване и устойчивост. Затова казвам, че все още има най-различни опции да се компенсира това намаляване и тези опции имаме време да ги оценим и да изберем най-добрата за държавата ни.

Водещ: Хората си казват обаче защо се случва това? Разбирам, че на Испания няма такова намаление, защото испанската икономика например била по-зле от нашата. Нали разбирате как звучи на българина: Ние все се изживяваме като най-бедни, икономически най-изостанали.. И казваме сега: До там ли я докарахме, че на испанците да дават пари да си възстановят икономиката, а ние тук, най-бедното население в ЕС, ще ни вземат милиард?

Ивайло Яйджиев: Въпрос, който и ние поставяме в Брюксел, както казах, от няколко месеца. Но отново, това е принцип, който… Нека да обясня как беше договорен самият принцип: 70 процента от средствата бяха договорени твърдо, 30 процента бяха договорени с тази уговорка, че ще бъдат преизчислени през 2022 година. Това е решението от 2020-та, за което споменах. Съответно тогава явно се е считало, че ще има…тогава не се знаеше всъщност какъв ще е размерът на удара от Ковид-19 върху европейските икономики и затова беше предложено това решение. Съответно това което наблюдаваме, за тези 30 процента, за които се отнася преизчисляването, за тях тогава разчетите са показали, че България ще се справи по-зле с пандемията и съответно разликата е, че България се е справила по-добре с пандемията от очакванията тогава, а Испания, Португалия, Австрия, Чехия и Германия са се справили по-зле от очакваното. Затова всъщност преизчисление е правилната дума, защото общият размер на средствата остава същия, но тези 30 процента се преразпределят на базата на това кой колко е пострадал от Ковид-19…

Водещ: В полза на Испания, Германия..

Ивайло Яйджиев: Нека да подчертаем, че преизчислението е свързано с Ковид-19, а не със социално-икономическия статут на държавите, за което има други механизми.

Водещ: А какъв е точният критерий – икономически растеж, ръст…какво?

Ивайло Яйджиев: В случая става най-вече въпрос за икономически растеж, тоест ние сме имали по-висок икономически растеж през 2021 година от този, който е бил очакван през 2020-та и следователно това налага това преизчисление.

Водещ: Още една от критиките на опозицията е, че много закъсняхме с този план, че хората вече си харчат парите и получават от тях, докато при нас нищо не е постъпило. Може ли да кажете - Постъпили ли са някакви средства? Какви средства в какви срокове ще получим според този план?

Ивайло Яйджиев: Абсолютно. Планът беше разработван от няколко различни правителства. Това правителство успя да го финализира най-сетне, за да може да започнем работата по изпълнението на този план. Съответно от първия ден след одобрението на плана е започнала работата по този план, има необходимост да се изградят структури, нормативна база, информационна система. И се радвам да кажа, че към този момент всичко това е изградено, изпълнението върви по план. Даже преди няколко дни колегите от Министерството на иновациите и растежа обявиха първата програма, програмата за технологична модернизация, която е в размер на 260 милиона лева, подкрепа за модернизиране на българския бизнес. Работи се по всички останали програми, за енергийна ефективност, за други подпомагания на бизнеса и за социалната сфера също ще се осигуряват в зависимост от сроковете, които ние  сме се договорили в ЕС.

Водещ: Тоест нещо вече е постъпило у нас, това ли казвате?

Ивайло Яйджиев: Финансови средства не са постъпили поради две причини. Едната е, че забавянето на предишните правителства в изготвянето на плана означава, че планът не беше предоставен до края на 2021 година, когато беше крайният срок за получаване на авансови средства. Това, което ние направихме, за да компенсираме липсата на авансови средства, специално се договорихме и бяха доста трудни преговори с Комисията, да имаме едно значително по-голямо първо плащане. И реално ние сме инкорпорирали авансовите средства, които не може да получим поради забавянето на предишните правителства, сме ги инкорпорирали в първото плащане…, което..

Водещ: Това ще бъде кога?

Ивайло Яйджиев: …И понеже нямаме авансово плащане, това е вторият аспект, че ние може да получаваме пари единствено срещу постигане на цели и резултати. Имаме 22 цели и резултати, които сме записали с Европейската комисия, което трябва да достигнем до средата на тази година…

Водещ: Как става, разяснете на хората?

Ивайло Яйджиев: Една от тях беше например приемането на Закон за управление на средствата от Европейския съюз, който да отговаря на новите изисквания на ЕС. Този закон беше приет и съответно заедно с още 21 мерки, някои законодателни, някои свързани с обществени поръчки, някои свързани с приемане на стратегия от Министерския съвет. Ние сега, през юли, ще отидем към Европейската комисия и ще покажем: Ето, ние сме изпълнили тези 22 цели и резултати и срещу това Европейската комисия има два месеца по регламент да верифицира, че това наистина е така. След това тя ще преведе тези пари към българската държава.

Водещ: Тоест, след два месеца, ако Европейската комисия приеме нашите аргументи, ще получим колко пари по Плана за устойчивост…?

Ивайло Яйджиев: През есента очакваме да постъпят в централния бюджет 2.6 милиарда лева.

Водещ: 2.6 милиарда лева?

Ивайло Яйджиев: Да.

Водещ:Следващият транш кога би трябвало да бъде по план?

Ивайло Яйджиев: Системата работи така. Два пъти в годината ние се отчитаме към ЕК и тъй като цялата логика на механизма е пари срещу резултати, съответно тези два пъти ние правим този отчет, за който тук споменах. Предизвикателството е отчетът, който ние трябва да направим в края на тази година, за който имаме общо 66 цели и резултати, които трябва да изпълним, от тях 22 са свързани със законодателни промени. Това ще трябва ние да постигнем до края на тази година. Активно се работи и по незаконодателната, и по законодателната част, за да може да постигнем тези цели, за да може след това да си поискаме втория транш…милиард и половина…

Водещ: Тоест, за втория транш ние трябва да променим или…гласуваме 22 закона и това е до края на годината?

Ивайло Яйджиев: До края на годината, за да може януари ние да поискаме следващите милиард и половина от Плана за възстановяване и устойчивост и съответно нататък на всяка половин година има цели и резултати. Общо 346 цели и резултати сме записали в Плана за възстановяване и устойчивост.

Водещ: При това положение, смятате ли, че имаше някаква грешка в комуникацията с Брюксел по тази тема, защото ние очевидно имаме нужда от тези пари и очевидно трябва да ги влагаме, а не усвояваме, както обичайно казват…все едно една схема дебне на ъгъла да бъдат откраднати едни пари… Имаше ли някъде грешка, заради която ние все още чакаме тези пари?

Ивайло Яйджиев: Колкото по-бързо един план е одобрен толкова по-бързо може да тръгне изпълнението и може да тръгне получаването на средства. Сега ние имахме известно забавяне, ние компенсираме това забавяне. Ще дам пример: Бяхме 24-та страна с приет план, очертава се да сме 15-та страна, която е подписала следващият документ, така наречените „оперативни споразумения“, които в някои страни отнемат 8-9 месеца, а ние ще направим това упражнение за един месец, защото се налага да компенсираме сроковете.

Водещ: Кога ще го направите?

Ивайло Яйджиев: Това е технически документ, финализира се тази седмица, съответно се подписва през юли с Европейската комисия. Тук е важно да уточня, че, за да получим парите има още един документ, който трябва да подпишем, който реално е документ, който е един и същи за всички държави-членки и казва – на тази банкова сметка трябва да преведете сумите. Въпросът е, че това е документ, свързан със ратификация… Банковата сметка е на държавата в БНБ. Въпросът е обаче, че този документ трябва да се ратифицира, по становището на международните юристи в Министерството на външните работи. Документът очакваме да влезе тази седмица, а следващата седмица за ратификация в Народното събрание.

Водещ: Това може ли да се случи при служебно правителство, ако не успеете да направите кабинет в рамките на този парламент?

Ивайло Яйджиев: Всички законодателни мерки, които изискват функциониращ парламент изискват такъв да има в сесия. Всички останали мерки може всяко правителство да ги изпълнява. Незаконодателните мерки, и това ще е ролята на независимо кое правителство, те имат да подготвят, от една страна, 22 закона, защото законът трябва първо да бъде разписан и подготвен, 4 от тях вече са в Народното събрание, включително Законът за КПКОНПИ, но има още закони, които са на различни етапи, които трябва да бъдат финализирани и подготвени. Има 44 други мерки, които не са законодателни, които са изцяло в правомощията на изпълнителната власт, свързани с теми като подготвянето кандидатстването за проекти по енергийна ефективност, подготвянето на големи обществени поръчки в транспортния сектор, подготвянето на множество стратегии в здравния сектор. Това са правомощия, които всяко правителство има и всяко правителство независимо кое е, трябва да изпълнява. Брюксел много ясно е казал, че смяна на правителство не е причина за промяна или неизпълнение на Плана за възстановяване и устойчивост.

Водещ: За какво ще отида тези 11 милиарда, които вчера са одобрени по оперативните програми?

Ивайло Яйджиев: Тези 11 милиарда са други пари, различни от Плана за възстановяване и устойчивост. Това са стандартните оперативни програми, с които вече сме свикнали, тъй като е третият период с тях. Хубавото тук е, че за пръв път сме заложили 50 процентна от средствата да отидат в Северна България, защото, в крайна сметка, това са средства за сближаване, за преодоляване на териториалните различия. В миналия програмен период само 27 процента са отишли в Северна България, сега очакваме 50 процента да отидат в Северна България - от общия размер 11 милиарда 4.2 са общо взето насочени към инфраструктурни проекти, 2.6 милиарда са насочени към социалната сфера…

Водещ: Тоест, разписани са?

Ивайло Яйджиев: Оперативните програми работят по следния начин - докато нямаме споразумение за партньорство, нищо не може да тръгне. Споразумение за партньорство ние не бяхме подали. В моментна, в който това правителство дойде, беше необходимо да го завършим, подадем и одобрим, което вече имаме от Европейската комисия от вчера. Това позволява на всяко ведомство да подаде своите оперативни програми. Имаме 10 оперативни програми, 3 от тях са подадени, останалите очакваме да бъдат подадени до края на юли, за да може вече да започне изпълнението на оперативните програми от есента. Между другото сме 12-та страна с одобрено оперативно споразумение.

Водещ: Благодаря ви за този разговор!

Видео